О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......../…...09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на девети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 895/2019 г. по описа
на ВОС, ТО,
за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал.
1 от ГПК.
По делото е постъпила
молба с вх. № 20716/05.07.2019 г. от „БАЛИС 88” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна,
представлявано от управителя И. Т. И., чрез пълномощника адв.
М.Т. от
ВАК, с която е поискано да бъде допълнено
постановеното по делото решение № 566/20.06.2019 г. в частта му за разноските,
като бъде осъдена Агенцията по вписванията да заплати на „БАЛИС 88” ООД сумата от 510 лв.,
представляващи сторените по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна
такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането се мотивира с това, че с
постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по своевременно направеното с депозираната по
образуваното търг.дело № 895/2019 частна жалба вх.№ 17042/04.06.2019 г. на ВОС
искане за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК, в размер на 510 лева, от които 10 лева заплатена
държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
производство не е охранително, а има контролно-отменителен
характер - чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Налице е правоотношение с предмет на разглеждане -
правилен и законосъобразен ли е отказа, т.е. спорно, правно- аналитично
производство - чл. 276, ал. 1, чл. 278, ал. 1, изр. второ, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Поддържа се, че с оглед предмета
на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не
произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане
правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто по силата на
специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна
услуга. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред
съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК.
Сочи
се, че процесуалният ред, по който следва да бъдат претендирани
имуществени вреди, представляващи разноски по оспорване на незаконосъобразен
отказ е този по чл. 81 от ГПК, поради което в създадената съдебна практика на
ВАС се приема, че разноски в производствата по оспорване на откази на
длъжностните лица по регистрация към АВ не следва да се претендират с иск по
чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ предвид наличието на специален ред за тяхното присъждане
- чл. 81 от ГПК.
Предвид изложеното и с оглед изхода на
делото молителят счита, че има право на направените в производството разноски,
поради което иска същите да му бъдат присъдени.
Молбата е постъпила в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК.
Разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение по следните
съображения:
С постановеното по
делото решение № 566/20.06.2019 г., чието допълване е поискано по реда на чл.
248 от ГПК, съдът е отменил отказ рег. № 20190527184231-2/31.05.2019 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията,
за вписване в Търговския регистър на промени по партидата на „БАЛИС 88” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Аврен, обл.
Варна, заявени със заявление вх. №
20190527184231/27.05.2019 г., като е указал на Агенцията по вписванията да
извърши исканото вписване. От изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК е видно,
че „БАЛИС 88”
ООД иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 81 от ГПК като с оглед на нея
съдът се произнесе по направените от него разноски в производството като
Агенцията по вписванията бъде осъдена да му заплати същите. Позовава се на
практика в този смисъл, обективирана в определение №
5061/04.04.2019 г., постановено по адм.д. № 3355/2019
г. и решение № 15391/11.12.2018 г., постановено по адм.д.
№ 8925/2018 г., двете по описа на ВАС. Касае се за два съдебни акта, които са
постановени от ВАС в производства по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Преценявайки
твърденията в молбата, както и данните по делото, настоящият съдебен състав
намира, че подадената от „БАЛИС 88”
ООД молба по чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в
частта за разноските е неоснователна. Касае се за решение, което е постановено
в производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно ал. 4 на посочената разпоредба,
подадените срещу отказите на длъжностното лице по регистрацията жалби се
разглеждат от съответния окръжен съд по реда на глава двадесет и първа
„Обжалване на определенията” от ГПК. Следователно, при разглеждане на жалбата
са приложими общите разпоредби на ГПК, включително и в частта за определяне на
страните в производството и за отговорността за разноски. Поради това в
производството по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ
са неприложими както разпоредбата на чл. 153 от АПК, която сочи, че страна в
съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт е и
административния орган, чийто акт се оспорва, така и разпоредбата на чл. 143 от АПК, уреждаща отговорността за разноски в административното производство,
съгласно която в определени случаи административния орган отговаря за
направените от насрещната страна разноски. Страните в гражданското производство
се определят съгласно разпоредбата на чл. 26 от ГПК като по силата на същата
страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
Това правило важи както за първоначалното гражданско производство, така и за
последващите производства по обжалване на постановените в производството
актове. От това следва, че съдът, съответно – органът, чието действие или чийто акт се обжалва по реда на ГПК, не става
страна в производството дори и в случаите, когато съдът разглежда жалба срещу
постановен от този орган акт. Същевременно разпоредбата на чл. 81 от ГПК
предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася по искането за разноски. Касае се обаче за разноски,
отговорността за които се определя по реда на чл. 78 и чл. 79 от ГПК, т.е. в
производства, в които има две страни. Именно наличието на насрещна страна дава
възможност на другата страна в случаите, когато съдебния акт е в нейна полза,
да иска заплащане на направените от нея разноски от другата страна. Различно е
положение в случаите, когато такава насрещна страна липсва, т.е. производството
се разглежда само с участието на страната, подала молбата или жалбата. В тези
случаи липсата на насрещна страна е пречка за присъждане на направените от нея
разноски. Доколкото, както беше посочено по-горе, органът, чието действие или
чийто акт се обжалва не става страна по оспорването, то в едностранните
производства следва да намери приложение разпоредбата на чл. 541 от ГПК,
съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя, включително и в случаите, когато същия обжалва постановения в
производството акт. Производството по вписването по реда на ЗТРРЮЛНЦ е
едностранно, т.е. без участието на насрещна страна, а такова е и производството
по обжалване на постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ по чл.
25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Обстоятелството, че жалбата се разглежда по реда на
глава двадесет и първа „Обжалване на определенията” от ГПК не води до друг
извод, доколкото по същия ред съгласно чл. 538, ал. 2 от ГПК се разглеждат и
жалбите срещу отказите да бъде постановен охранителен акт. При това не във
всички случаи в производствата по глава двадесет и първа „Обжалване на
определенията” от ГПК се присъждат разноски или пък отговорността за същите е
по реда на чл. 81 от ГПК. Поради това и доколкото производството по чл. 25, ал.
4 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно такова, по отношение на него следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Извод за едностранния характер на
производството следва и от разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно
която регистърното производство се спира на основание
чл. 536 от ГПК, която разпоредба определя случаите, в които се спират
охранителните – едностранни производства по ГПК. Именно с оглед на това
направените от „БАЛИС 88”
ООД в настоящото производство разноски следва да останат за негова сметка.
Цитираната в молбата по чл. 248 от ГПК съдебна практика е такава на
административните съдилища и не е обвързваща за настоящия съдебен състав.
По изложените съображения настоящият състав намира,
че не са налице предпоставките за допълване на постановеното по делото решение
в частта му за разноските така, както е поискано с молбата, поради което и
същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „БАЛИС 88”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Аврен,
обл. Варна, представлявано от управителя И. Т. И.,
чрез пълномощника адв. М.Т. от ВАК, молба с вх. № 20716/05.07.2019 г., с която е
поискано да бъде допълнено постановеното по делото решение № 566/20.06.2019 г.
в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – гр. Варна, в седмодневен срок от връчването му на молителя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: