№ 37809
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110108208 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „...............“ ЕООД против етажните собственици от сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: ...................., представлявани от управителя на
етажната собственост Б. Л. П. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 909,82 лева, представляваща непогасена главница по чл. 4 от
споразумение от 24.10.2022 г., формирана от стойността на неплатени вноски за управление
и поддръжка на общите части и ремонт и обновяване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 г. до
окончателното плащане, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 34,62 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2022 г. до 14.02.2023 г.
Ищецът твърди, че жилищна сграда с административен адрес: .................... се намира в
режим на етажна собственост, доколкото се състои от повече от три обекта, притежавани от
повече от две лица. Посочва, че ответната страна са етажните собственици от жилищната
сграда, представлявани на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС от управителя на ЕС – Б. П., считано
от 12.09.2022 г. Поддържа, че на 31.03.2017 г. между ответната етажна собственост, в
качеството й на възложител и дружеството „............... – Изток“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, е сключен договор № 100115 за извършване на действия по управление на
общите части на жилищната сграда. Впоследствие, на 02.01.2020 г., дружеството –
изпълнител прехвърлило правата и задълженията си по договора на ищеца „...............“
ЕООД, за което ответната страна е уведомена надлежно. В исковата молба се твърди, че след
тази дата ищецът продължил да изпълнява дейностите по договора. Поддържа се, че на
12.09.2023 г. е взето решение от Общото събрание на ответната етажна собственост за
прекратяване действието на договора от 31.03.2017 г. Във връзка с това на 24.10.2022 г.
между етажната собственост, представлявана от избрания управител Б. П. и ищеца
„..............“ ЕООД е подписано споразумение за прекратяване на договор № 10015/31.03.2017
г. Съгласно клаузата на т. 3 от споразумението етажната собственост дължи на ищеца
сумата от 909,82 лева, представляваща стойността на задължения във връзка с управлението
на общите части на ЕС, посрещната от ищеца поради липсата на средства от постъпващите
вноски по касата от етажните собственици. В исковата молба се излага, че по силата на т. 4
от споразумението ответната страна е поела задължение за заплащане на сумата в полза на
„..............“ ЕООД по посочена от него банкова сметка и в срок до 31.12.2022 г., ведно със
законна лихва от 01.10.2022 г. до окончателното погасяване. Поддържа се, че въпреки
1
настъпване на падежа на задължението от страна на ответниците не е налице плащане, а
поетото задължение за това е останала неизпълнено. С тези съображения ищецът отправя
искане за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 909,82 лева - непогасена
главница по чл. 4 от споразумение от 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 г. до
окончателното плащане, и сумата от 34,62 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2022 г.
до 14.02.2023 г. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците –
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес:
...................., чрез управителя на ЕС Б. П. заявяват, че след получаване на препис от исковата
молба са заплатили изцяло претендираните от ищеца суми , включително и разноските по
делото за адвокатско възнаграждение. Ето защо, намират искът за допустим и основателен,
но предвид осъщественото плащане отправят искане за оставянето му без уважение.
В депозирана по делото писмена молба от 06.10.2023 г. ищцовото дружество
„...............“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. С. С., признава, че след образуване на делото
и чрез няколко превода ответниците са погасили изцяло задълженията си, в т.ч. и разноските
по делото. Отправя искане за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК при
съобразяване на извършеното плащане.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията пълно и главно доказване, на следните
факти: 1). сключване между страните на споразумението от 24.10.2022 г. и конкретното му
съдържание чрез правата и задълженията на страните; 2). Възникване в полза на ищеца на
процесното вземане в размер на сумата от 909,82 лева, определена от стойността на
заплатени от ищеца разходи във връзка с общите части на процесната ЕС; 3). наличието на
уговорка със споразумението за връщане на сумата и падежа на задължението.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили чрез плащане вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията пълно и главно доказване: наличието
на главен дълг, изпадане на ответната страна в забава и размера на търсеното обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили чрез плащане вземането
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът отделя
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответниците
като етажни собственици от сграда в режим на ЕС с адрес: ...................., представлявани от
управителя на етажната собственост Б. Л. П. и ищцовото дружество е сключено писмено
споразумение от 24.10.2022 г., с което са поели задължение за изплащане на процесните
суми в уговорения срок; съществуването в полза на ищеца на вземане от ответниците в
размер от 909,82 лева и обстоятелството, че претендираните суми са пратени от ответната
страна в хода на настоящото производство.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. от
11:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3