Р Е Ш Е Н И Е
№
115
гр.
Велико Търново, 15.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО –
Шести състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С. М., като
разгледа докладваното от председателя адм. дело №158 по описа на
Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.2
от ДОПК вр. с чл.145 от АПК.
Жалбоподателят А. В. П.от село Мерданя, като едноличен търговец с наименование „Даневи – 83 – Ангелинка Данева“, чрез представителя си ***П.от ВТАК, обжалва като незаконосъобразен АУПДВ №41/3/3121331/3/01/04/02 издаден на 18.02.2020 г. от ИД на ДФ „Земеделие“. В жалбата се правят оплаквания за процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че в акта липсва основание за корекция на изплатените суми, а резултатите на извършените проверки на място не отговарят на действителността. Аргументира се спазването на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната мярка - „Подкрепа за създаване и развиване на микропредприятията“ от ПРСР 2007-2013. Счита, че жизнеспособността на проекта е установена и доказана, а констатациите на ответника досежно реализирани по години приходи и разходи, залегнали в плана са неправилни с оглед поети и изпълнени от жалбоподателя ангажименти. Счита и, че неправилно не е продължено производството по налагане на финансова корекция, предвидено в предходните редакции на закона. Освен това намира, че е изтекла давността за установяването на публичното държавно вземане, тъй като след 14.10.2019 г. ответникът не е имал право да открива производство по установяване на публично държавно вземане. Неспазването на административно производствените правила според него е обусловено и от обстоятелството, че възраженията му не са обсъдени и взети предвид. Идентични доводи се поддържат и в открито съдебно заседание от процесуалния му представител *** С.И. от ВТАК, както и в представената по делото писмена защита. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът,
ИД на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител *** П. от САК отрича
основателността на жалбата. Счита, че актът е издаден от компетентен орган, при
спазване на всички съществени административно-производствени правила, при
спазване на материалноправните разпоредби и в съотвествие със законовата цел.
Подробни аргументи излага в представените по делото писмени бележки. И тази
страна претендира разноски по делото.
Жабата
е допустима. Същата е подадена срещу акт за установяване на публично вземане,
адресат на което е жалбоподателя, като това обстоятелство го легитимира да го
оспори. От друга страна, според представената на съда преписка този акт е връчен
на 21.02.2020 г. предвид приложеното известие за доставяне. Видно от пощенското
клеймо, положено върху плика, с който жалбата е подадена до съда, същото е от
6.3.2020 г., при което е спазен и 14 дневния преклузивен срок за подаване на
жалбата.
С
оспореният акт, на основание чл.20а, ал.2, чл.27, ал.3,4 и 7 от ЗПЗП, чл.46,
ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013, чл.59, ал.1 и
ал.2 от Наредба №23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно
развитие“ от същата ПРСР и с оглед чл.8,1 във връзка с чл.4,17 и т.11 от
приложения към договор №41/3/3121331 от 14.10.2014 за предоставяне на помощ по
тази мярка /ДБФП за лаконичност/, т.30 от Приложение към раздел 1 „Общи
положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР е определено
публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК в размер от 28
796, 20 лв.
Видно
от аргументацията в акта, при извършена проверка на място след плащане, в
периода от 4.12.2018 г. - 14.12.2018 г. , както и след допълнителни административни
проверки, служители на ДФ „Земеделие“ констатират неспазването на т.4,17 от договора за БФП, както и т.11 от
Приложение 2 към него, респ. чл.16, ал.2 от посочената по-горе Наредба №29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013
/Наредбата/. Прието е, че кандидатите за помощта по мярката са длъжни при
кандидатстване да изготвят и представят бизнес план и определят стойностите по
него. Чрез този бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията е причината да бъде одобрен проекта на жалбоподателя и той да
получи безвъзмездно финансиране от фонда. Посочено е, че с поред разпоредбата
на чл.16, ал.2 от Наредбата бизнес планът следва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР
– за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от тази наредба.
Цитирана е и допълнителната разпоредба на §1, т.6 от Наредбата.
Ответникът
е изтъкнал, че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост на
БФП по проекта, като този критерий следва да бъде проверяван посредством
оценяване на изпълнението на бизнес плана. При това целта на контрола е
проследяване на изпълнението на заложените от самия бенефициер резултати, които
ще се постигнат чрез финансирането на подпомаганата дейност, жизнеспособността
на инвестицията, нейната конкурентност и пазарен потенциал. Цитирани са
разпоредбите на чл.30 от Регламент №966/2008 на ЕП и Съвета, както и прогласени с него принципи на ефикасност и
ефективност. Посочено е, че жалбоподателят е задължен да извърши инвестицията
съобразно одобрения проект, включваща задължението за придобиване на активите –
обект на финансовото под подпомагане и задължението за използване на инвестицията за постигане на
набелязани резултати от гледна точка на заложените финансови показатели в
представения бизнес план. Прието е прилагането на т.30 от Приложение към
Раздел 1 „Общи положения“ на Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и
7 на ЗПЗП, които предполагат възстановяване на 100 % от предоставеното
финансиране при реализирани приходи за проверявани пет години, изчислени
средноаритметично, които са под 20% от предвидените такива приходи в бизнес
плана. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя, направени в хода на
административното производство, като е обоснована приложимостта на посочените
Правила, които са в хармония с разпоредбата на чл.35 от Делегиран регламент
/ЕС/ №640/2014 на Комисията за допълнение на Регламент №1306/2013 на ЕП и
Съвета. Всъщност ответникът е посочил, че с тези правила не се въвеждат нови
задължения за бенефициерите, а се въвежда еднотипен подход към бенефициерите
при определяне на размера на санкциите с оглед чл.35 от Делегирания регламент.
По отношение на второто изтъкнато от бенефициера възражение е отбелязано в
оспорения акт, че последният е издаден след проверка на място след периода за
плащане от 4.12-14.12.2018 г. При откриването на производството просто са взети
предвид резултатите от тази проверка. Липсва правна норма, която да забранява
откриване на производство по реда на АПК при изтекъл срок на договора, ако
неизпълнението му е установено през време на действието му. По отношение на
третото релевирано пред ответника възражение е посочено, че бенефициерът сам е
определил стойностите в представения на етап кандидатстване бизнес план
съобразно направения от него анализ на пазара и конкуренцията. Този план е
установявал жизнеспособността на инвестицията. Приходите са част от бизнес
плана и са носител на информация за съответствие със задължението по чл.16,
ал.2 от Наредбата, като са и съществена част от одобрения проект. Всъщност
бенефициерът е бил длъжен да изпълни изискването на т.11 от Приложение 2 към
ДБФП. Ответникът не приема оплакването, че прогнозните показатели в бизнес
плана не подлежат на оценка и контрол, тъй като на практика изпълнението му е
функционално свързано с жизнеспособността на проекта.
При
тези аргументи всички възражения на бенефициера – настоящ жалбоподател – са
отхвърлени.
Какви
са констатациите на съда, установени от представените доказателства, преценени
поотделно и съвкупно?
Според
т.4,17 от представения ДБФП №41/3/3121331 от 14.10.2014 година ползвателят – бенефициер е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор /според чл.3,1
срокът за извършване на инвестицията е до 30.05.2015 г., като впоследствие
срокът е удължен до 15.09.2015 г. предвид анекса към ДБФП от 08.06.2015 г./ и в
съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към него.
В т.11 от приложение №2 към този договор, именувано Приложение №2 към договор
№41/3/3121331 е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши изцяло
одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и без
предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на фонда /ДФ
„Земеделие“/ да не се отклонява от одобрените и предоставени на фонда
технически спецификации и/или КС, необходими за изпълнението на инвестицията –
предмет на договора. Съответно, в т.16 от това приложение е предвидено, че в
случай, че ползвателят /бенефициерът на БФП/ не изпълнява което и да е свое
договорно или нормативно установено в Наредба №29 от 11.08.2008 г. и/или
Наредба №23 от 18.12.2009 г. задължение, и/или е представил декларация и/или
документ с невярно съдържание или подправени такива, включително, когато такива
документи са представени от ползвателя при или по повод на кандидатстването му
за подпомагане на инвестициите, предмет на договора, налице е функционална
несамостоятелност и/или е установено изкуствено създаване на условия за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да се извлече облага в
противоречие с целите на мярката, както и в случаите на неправомерно получено
допълнително финансиране по рида на Наредба №23 от 2009 г., фондът има право да
претендира връщане на изплатените суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати договора с ползвателя на помощта. Аналогично на посочената
точка е изискването на т.8,1 от ДБФП.
Следва
за пълнота да се маркира, че – видно от представения договор – основанието за
сключването му, посочено в съдържанието му, са разпоредбите на чл.23, ал.4, т.2
от Наредба №23 от 18.12.2009 г. Освен фонда, договорът е подписан и от
бенефициера и Местна инициативна група Лясковец – Стражица, представляваща МИГ
по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №23 от 2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка
„Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на
обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи,
прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007 – 2013 /Наредбата за местните
инициативни групи за лаконичност/. От друга страна е предвидено настоящият
бенефициер да бъде финансиран при извършена инвестиция по одобрения проект при
условията както на Наредбата за местните инициативни групи, така и при
условията на Наредба №29 от 2008 г.
В
раздел IV от
представения към проекта на жалбоподателя бизнес план е предвиден финансово –
икономическия му статус. Видно от съдържанието му е, че за първата година са
предвидени приходи от продажба на продукция и стоки от 49 079, 52 лв., за втората
и третата година са предвидени същите приходи, за четвъртата до деветата година
са предвидени приходи от по 54 527,35 лв. Съответно, за всички години са
предвидени разходи, без тези за персонал /за заплати и осигуровки/ от по 16
271, 64 лв. Разходите за заплати и осигуровки са от по 5 569, 80 лв. Разходите за амортизации са от по 4213,20 лв.
Предвидени са в бизнес плана и други разходи от 2122,50 лв. До края на петата
година и от по 1500 лв. до края на периода.
Според
контролния лист за извършеното на 8.10.2015 г. на място посещение от двама
служители на ДФЗ – РА, инвестицията е била извършена, тя функционира по
предназначение, местоположението съответства на одобрения проект, резултатът от
извършеното на място посещение е положителен, не се налага извършване на
проверка на място, не е установена функционална несамостоятелност и/или
изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел
реализиране на предимство в противоречие с целите на мярката.
От
представеното уведомително писмо за одобрение №1356/31314 от 11.01.2016 г. на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“ се
установява, че бенефициерът е уведомен за ефективно получената сума по договора
в размер от 28 796,20 лв., изплатена още на 4.12.2015 г.
Със
заповед 371424/28.11.2018 г. Началника на отдел РТИ /регионален технически
инспекторат/ възлага на двама служители към тази институция проверка на място,
с начална дата 29.11.2018 г. и крайна дата 14.12.2018 г.
Жалбоподателят
е бил информиран на 03.12.2018 г. за предстоящата проверка на място –
обстоятелство, което се установява от самия контролен лист.
От
приложения по преписката контролен лист за проверка на място се установява, че
датата на окончателното плащане е тази, посочена по-горе, а проекта е под
наблюдение до 14.10.2019 г. Констатирано е, че жалбоподателят е спазил
изискванията за създаване на нови работни места, както и други обстоятелства,
изрично посочени в Раздел 1, сред които липсата на застраховане на активите,
обект на инвестицията за конкретни периоди. По – специално в този раздел се
констатира и, че са налице доказателства за спазване на изискването да се
съхраняват документите, които са свързани с подпомаганите дейности за срок от
пет години след сключването на договора. В Раздел 2 от този контролен лист е
посочено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от
продажби на продукция/услуги, които са били заложени в бизнес плана. Впорчем от
съдържанието на таблица 4 към този контролен лист се установява, че са
представени счетоводен баланс 2018г., ОПР, оборотна ведомост, справка за ДМА,
инвентарна книга, справка за приходите от 2015 до 2017 г., трудов договор и
документи за осигурителни вноски. От приложения работен лист към контролния
такъв се установява, че нито за 2015, нито за 2016 и за 2017 г. жалбоподателят
не е реализирал посочените в бизнес плана приходи в размер от по 49 079, 52 лв.
Впрочем
при проверката на място настоящият жалбоподател е присъствал, като това не е
спорно. В контролния лист, в съответната графа, която касае вписване на негови
възражения е изрично посочено, че жалбоподателят няма такива.
На
14.12.2018 г. жалбоподателят е депозирал писмено обяснение, което касае смяна
на улуци на обекта на инвестицията с оглед получили се течове.
Видно
от уведомително писмо № 01-042-2600/369 от 17.12.2018 г., началникът на отдел
технически инспекторат – Велико Търново информира жалбоподателя, че при
проверката на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в
контролния лист. Посочено е изрично, че бенефициерът има право да направи
своите бележки и възражения в писмен вид в срок от 14 дни.
С
писмо, изх.№ 01-6500/4008 от 5.07.2019 г. заместващия ответника заместник
уведомява бенефициера, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ открива
производство за налагане на финансова корекция. То е открито именно въз основа
на констатациите, отразени в контролния лисх за проверка на място и
доказателствата, коит бяха отбелязани по-горе. Съобразен е и ОПР за 2018 г.,
като е посочено, че за периода от 2015 г. до 2018 г. изпълнението на приходната
част на бизнес плана е средно аритметично 17,80 %, като са посочени процентните
показатели за всяка една от тези години.
След анализ на приложимата според ответника нормативна уредба е
посочено, че ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на решение за извършване
на корекция, тъй като е налице нередност по смисъла на чл.59, ал.2 от Наредба
№23 от 18.12.2009 г. Изрично е указано в писмото, че при несъгласие с
направените констатации в писмото, бенефициерът има право в 14 дневен срок от
получаването му да депозира писмени възражения по основателността и размера на
корекцията.
На
23.07.2019 г. във фонда е получено писмено възражение на бенефициера. В него се
поддържа, че заложените показатели в бизнес плана са били достижими при
нормални обстоятелства, като приходите, констатирани при проверката на място са
достоверни и декларирани пред приходната администрация, но няма нормативно
обвързване на нивото на оборота с оценката на проекта, т.е. не е било
необходимо залагането на баснословни реализации, за да се получи финансиране,
като са заложени реално постижими обороти. Сочи се, че не е вина на търговеца
влошената пазарна конюнктура с оглед клиентелата на обекта. Сочи се и, че не е
следвало да се отчитат кухи обороти самчо за да се манифестира изпълнение на бизнес
плана. Приходите не се правят от търговеца, тъй като зависят от клиеннтите и
тяхната платежоспособност. Сочи се и, че неизпълнението на заложените в бизнес
плана индикатори не е нормативно нарушение.
Със
заповед №03-РД/4104 от 30.09.2019 г. ИД на ДФ „Земеделие“ прекратява
производството по издаване на акт за налагане на финансова корекция. Видно от
аргументацията на тази заповед, ответникът приема, че производството се
прекратява във връзка с изменение на ЗПЗП, обн.ДВ бр.51, в сила от 28.06.2019
г., тъй като е създадена нова алинея 7 на чл.27, според която дължимостта на
подлежащата на възстановяване БФП поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установявала с акт за установяване на
публично държавно вземане.
Съответно,
с писмо, изх.№01-6500/8735 от 4.11.2019 г.
настоящият ответник уведомява бенефициера – жалбоподател, че на
основание чл.26, ал.1 вр. с чл.34, ал.3 от АПК открива производство за
установяване на публично вземане. Посочено е отново, че това производство се
открива на база на констатираното при проверката на място по повод на проекта
по мярка „Прилагане на стратегии за
местно развитие“ от ПРСР 2007-2013 и при прилагане на условията на мярка 312
„Подкрепа за създаване и модернизация на микропредприятия“. На практика, в това
писмо са възпроизведени мотивите, които са част от съдържанието на процесния
АУПДВ. Всъщност, прието е на база на резултатите от проверката на място /които
не се спорят от жалбоподателя като фактология/, че е налице нарушаването както
на т.4,17 от договора, така и на точка 11 от приложение 2 и на точка 16 от
същото приложение. Посочено е и, че бенефициерът носи отговорността, посочена в
т.8,1 от този договор с оглед на неизпълнението на чл.4,17 от договора, както и
точки 11 от приложение 2 към него във връзка с чл.16, ал.2 от Наредба №29 и
чл.59, ал.1 от Наредбата за местните инициативни групи. Що се касае до размера на отговорността,
която е и установеното публично вземане, изрично е посочено, че са приложими
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при
установени нарушения по чл.26, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013.
Изрично в писмото е посочено, че при несъгласие бенефециерът може да представи
писмени възражения в 14 дневен срок.
Съответно,
представени са писмени възражения, като е изтъкната изтекла давност с оглед
периода на мониторинг, изтичащ на 14.10.2019 година.
Какви
са правните изводи на съда?
Процесният
акт е издаден като акт за установяване на публично вземане въз основа на
разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, според която разпоредба „дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателя на помощ и бенефециентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за
публично държавно вземане по реда на ДОПК“. С аргумент от разпоредбата на
чл.27, ал. 8 от ЗПЗП, компетентен да издава такъв акт е именно ИД на ДФ
„Земеделие“ /Фонда/ , като посоченото следва и с аргумент от разпоредбата на
чл.166, ал.2 от ДОПК. При това, предвид представените доказателства,
представляващи протокол №145 от заседание на УС на Фонда, следва да се приеме,
че издателят на акта – изпълнителният директор - е компетентен по степен и материя орган, при
което актът е валиден административен акт.
Що
се касае до изтичането на давността за вземането, то следва да се посочи, че
публичните вземания се погасяват по давност по реда и при условията на ДОПК.
Според основната хипотеза на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон не е предвиден по – кратък срок. В случая
публичното вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК е установено за пръв път именно
с процесния АУПДВ, който е предварително изпълняем по аргумент от чл.27, ал.8
от ЗПЗП след издаването си става изпълнително основание за вземането,
независимо от обжалването, респ. от стабилизирането на такъв акт. Съответно,
давността започва да тече от 1.1.2020 г. предвид датата на издаването на АУПДВ
и понастоящем не е изтекла.
Всъщност
жалбоподателят релевира недопустимост на процедурата по установяване на дълга с
оглед края на изпълнението на договора и периода на мониторинг /наблюдение/,
приключващ на 24.10.2019 г. Разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК обаче касае
производствата за установяване на данъци, а не тези, които са за установяване
на вземанията по чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК /независимо дали вземането се
установява чрез решение за ФК по чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ или чрез АУПДВ по
чл.166 от ДОПК/. Дори и да се приеме – както съдът ще обоснове по-долу – че е
следвало да се издаде решение за финансова корекция, а не АУПДВ, то и това
обстоятелство не води до извод за недопустимост на процедурата по установяване
на публичното вземане, тъй като от фактите по делото се установява, че на
практика се претендира продължавана нередност под формата на многогодишно
неизпълнение във връзка с параметри на одобрения бизнес план, при което е
приложима разпоредбата на чл.3, §1, предложение второ от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/
№2988 от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на
Европейските общности. ͇͙͉͌
Основателно
е оплакването на жалбоподателя, касаещо нарушени административно-производствени
правила при издаването на процесното АУПДВ, макар и това да не води до проявата
на основанието за отмяна по чл. 146, т.3 от АПК.
Настоящата
инстанция намира, че в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова
корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, а не производство по издаване на
АУПДВ по реда на ДОПК.
В
случаят в процесното производство не се е стигнало до решение, в което да се
констатира нередност и с което да се определя корекция, а е налице твърдение за
неизпълнение на друго задължение по смисъла на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, тъй като
ответника счита, че с изменението на ЗПЗП, обн.в ДВ, бр.51 е приложима там
разписаното производство.
По делото няма спор, че производството по сключване на процесния
ДБФП е бил по заявление за подпомагане по мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г.
Производството се е развило по реда на Наредба №29 от 2008 г. и на
Наредбата №23 от 2009 г. /които бяха цитирани по-горе/, като по реда на тези
наредби е извършено и плащането по проекта на бенефициера.
Действително, както твърди жалбоподателя, неправилно ответникът
прилага разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, която е въведена с §3 от Закона за
изменение и допълнение на ЗПЗП, ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.
Както многократно е аргументирано в практиката на ВАС /виж
например решение №403 от 13.01.2020 г. на ВАС, осмо отделение/, приложимостта
на производствата по Наредбите е предвиденото „друго“ по смисъла на §4, ал.3 от
ПЗР на ЗУСЕСИФ, според която разпоредба „Предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането по програми по
ал.1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент 1305/2013 и Регламент 1306/2013 г., в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. Изключението от прилагането на тази разпоредба се съдържа в
правилото на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП в редакцията му, обн.в ДВ,бр.2 от 2018
г., според която започналите
производства по издадените до датата на влизането на този закон в сила наредби
по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за
2007-2013 ..... се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг /така например решение №6036 от 26.05.2020 г. на ВАС, първо
отделение/. Видно е от тази разпоредба, че приложимостта на досегашния ред на
предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства, вкл. и тези
касаещи възстановяване на БФП е обусловена от наличието на започнато до
приемането и производство по реда и при
условията на такава Наредба и неизтичането на периода на мониторинг.
Жалбоподателят е бенефициер по мярка 312 и от ПРСР 2007 – 2013 г., но както
сочи съдържанието на контролния лист, а и по аргумент от разпоредбите на чл.43,
ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. и на чл.55, ал.1 от Наредба №23 от
18.12.2009 г. т.н. период на наблюдение /мониторинг/ е изтекъл на 14.10.2019 г.
Именно поради изтичането на този период по отношение на настоящия
жалбоподател разпоредбата на §12, ал.1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложима досежно
предвидените в тази разпоредба производства, т.е. неприложимо е хипотезата на
предвиденото в §4, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ „друго“.
Въпреки горното, следва да се отбележи, че само по себе си това
нарушение не може да се приеме за съществено и не обуславя компрометиране на
принципа, заложен в чл.7 от АПК, нито допускането му е накърнило правата на
настоящия жалбоподател.
Както съдът вече маркира по-горе, първоначално ответникът е
уведомил с писмо, изх.№ 01-6500/4008 от 5.07.2019 г. бенефициера, че открива
производство по определяне на финансова корекция, като в писмото е дадена
възможност на бенефициеар да представи своите възражения. На практика, въпреки
прекратяването на тази процедура, спазени са /и то двукратно/ изискванията на
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, както впрочем и изискванията на чл.26, 34, 35 и 36 от АПК. Неоснователно е и оплакването, че възраженията на жалбоподателя не били
съобразени при издаването на акта. Обратно, тези възражения по същество са
обстойно коментирани в процесния акт, като са посочени причините, поради което те
не са приети за основателни.
В крайна сметка, грешката на ответника при провеждането на производството и във вида на издадения акт не
могат сами по себе си да доведат до извод за незаконосъобразност, тъй като така
или иначе става въпрос за вземане, което се основава на материалноправни
изисквания, посочени в РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕС) No 1698/2005 от 20 септември
2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския
селскостопански фонд за развитие на селските райони и, респ. Наредба №29 от 11.08.2008
г. и Наредба №23 от 18.12.2009 г., и което вземане има характер на публично
такова по смисъла на чл.162, ал.1, т.8 от ДОПК. В аналогичен смисъл е например
решение № 282 от 9.01.2020 г. на ВАС, четвърто отделение.
Що се касае до формата на акта, съдът счита, че е спазено
субсидиарно приложимите изисквания на разпоредбите на чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК. В акта са посочени установените факти, доказателствата, които ги
установяват, както и конкретно разпореденото от ответника. Макар и правните
основания за издаването на акта да сочат на смесване на процедури по ДОПК с
такива по двете приложими Наредби, това обстоятелство не влияе върху формата на
акта. Съдът е властен да посочи дали разпореденото с акта се вписва в
приложимото в конкретния случай право.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложен материален
закон.
Материалноправните основания за отнемането на предоставената със
средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони помощ
за процесния програмен период се съдържат в разпоредбите на приложимите към
този програмен период Регламент (ЕО) № 1290/2005 НА СЪВЕТА от 21 юни 2005 година относно финансирането
на Общата селскостопанска политика/(ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1) – чл.33,
§2, във връзка с чл.72, §2 от РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕС) No 1698/2005 от 20
септември 2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския
селскостопански фонд за развитие на селските райони /ЕСФРСР/, като те са
детайлизирани в материалноправните разпоредби на чл.59, ал.1, 2 и 3 от Наредба
№23 от 18.12.2009 г. и на чл. 46, ал.1, 2 и 3 от Наредба №29 от 11.08.2008 г.
Следва да се посочи, че съобразяването им не се влияе от неприложимостта на преходната
разпоредба на §12, ал.1 от ПЗР на ЗПЗП заради
материалноправният им характер.
Всъщност по делото не е и спорно, че бенефициерът - жалбоподател
не е спазил изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени
в приложения към проекта му бизнес план. Констатирано е, а и това се
потвърждава от данните по делото и представените от самия бенефициер счетоводни
документи, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени финансови
години, изчислени средно аритметично, са под 20% от предвидените в този бизнес
план приходи /точната цифра е 17, 80 %/.
След като при извършените проверки е установено посоченото, то
налице е безспорно нарушение на поет ангажимент от страна на бенефициера по
т.4,17 от ДБФП и точки 11 и 16 от Приложение 2 към него, който ангажимент се
изразява в непостигане на предвидени финансови показатели, а с това се нанася
вреда на бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на
програмата, подкрепени със средствата от ЕЗФРСР /така например решение №4752 от
22.04.2020 г. на ВАС/. В практиката на ВАС е многократно застъпено разбирането,
че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на
кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проекта му за
финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана по Приложение №3 към
чл.16 от Наредба №29 от 2008 г. е финансово икономическият статут на проекта,
съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените
в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при
произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно
от съдържанието на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 2008 г. преценката доколко
проекта води до реализиране на целите по чл.2 задължително преминава през
анализ на два фактора, които са основание за вземане на решение за одобряване
на подпомагането по смисъла на чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата. Приходите са част
от одобрения от бизнес плана, който е част от одобрения проект, като те са
носители на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16,
ал.2.
При това положение, посоченото неизпълнение на бизнес плана в
частта относно приходите за мониторираните години се вписва в материалноправните хипотези и на чл.46, ал.1 от Наредба №29 от
2008 г. и на чл.59, ал.1 от Наредба №23 от 2009 г., респ. в изискването на
материалноправната по характера си хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ.
Вярно е, че с оглед изтъкнатото по-горе ответникът неправилно
прилага новата разпоредба на чл.27, ал.9 от ЗПЗП при определянето на размера на
публичното вземане. От друга страна, съдът не следва да съобразява Методиката
за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г., най –
малкото защото с влязло в сила решение №15562 от 14.12.2018 г. на ВАС, тази
Методика е прогласена за нищожна.
Съответно, с оглед на посоченото, следва да се приеме, че са
приложими правилата за определяне на размера на публичното вземане, разписани в
разпоредбите на чл.72, ал.3, вр. с ал.5 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.2, ал.3 и
Приложение №2 към тази разпоредба от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
В този контекст и само за пълнота следва да се посочи, че е неприложима Наредба
№4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и
подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП, тъй като този подзаконов нормативен акт е
приет въз основа на законовата делегация на чл.9а, т.3 от ЗПЗП /арг. от §2 от
ПЗР на тази Наредба/, която разпоредба делегира това правомощие на министъра,
но само досежно мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от закона, които от своя
страна касаят всички мерки и подмерки, необхванати от т.1, част са от програмен
период на програмата за 2014 – 2020 г., и които са уредени в Регламент /ЕС/
№1305 от 2013 г. Последният е неприложим понастоящем за конкретната мярка –
арг. и от чл.88 от този Регламент. Друго не следва и от §4, ал.1 от ПЗР на
посочената наредба, доколкото няма спор,
че одобреното проектно предложение не е подадено от бенефициера след влизането
в сила на изменението на ЗПЗП, обн.в ДВ, бр.2 от 2018 г.
След като е безспорно, че става въпрос за неизпълнение на
приходите, посочени в бизнес плана на бенефициера за посочените четири години,
попадащи в периода на наблюдение, и е установено, че средноаритметично
изпълнението на приходите за тези наблюдавани периоди е от 17,80 % от
заложените в бизнес плана, то е налице хипотезата на т.6 от Приложение 2 към
чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, при която неизпълнението на
одобрените индикатори на проекта е под 45 на сто и размерът на отнемането на
предоставената финансова помощ е 100 процента. Не е спорно, че този размер е от
28 796,20 лв., като именно тази сума е установена като дължима в процесния
АУПДВ. В този смисъл съдът счита, че в крайна сметка правилно е определен и
размера на публичното вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК чрез процесния акт.
Посоченото обосновава неоснователност на жалбата.
При този изход на спора следва да се уважи
претенцията на ответника за разноски.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.П., в качеството
и на едноличен търговец с наименование „Даневи – 83 – Ангелинка Данева“ със
седалище с.Мерданя, обл. Велико Търново, против акт за установяване на публично
държавно вземане №41/3/3121331/3/01/04/02 от 18.02.2020 г. на ИД на ДФ
„Земеделие“.
ОСЪЖДА А.В.П., като ЕТ „ Даневи – 83 –
Ангелинка Данева“ със седалище с.Мерданя, обл. Велико Търново, да заплати на ДФ
„Земеделие“ разноски по делото в размер от 1672, 67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: