Решение по дело №1062/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260074
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220201062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         Гр.Пазарджик   06.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на  14.09.2020 година в състав: 

                                                                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 1062/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.” АД, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл.Пазарджик, ЕИК ***, представлявано от изп.-директор Е.С.Й. против НП № 13-002041 от 09.07.2020 година на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание  чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е  наложена  имуществена  санкция  в  размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална   незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира доказателства  и  иска отмяна на атакуваното НП.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и е на становище същата, като неоснователна да се остави без уважение. Иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

         Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил  задължително за изпълнение предписание дадено му от контролен орган на Дирекция „ИТ” Пазарджик – гл. инсп. В.Д. по т.2 от Протокол № ПР1935460 от 25.11.2019г. със срок за изпълнение до 16.12.2019г., а именно: „Фирменият мотокар № 2 да се оборудва с огледала за обратно виждане - основание чл.275 ал.1 от КТ във вр. с чл.212 ал.1, т.4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд – ДВ бр.88/99г. и чл.33 от Наредба № 10 от 7.10.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари - ДВ бр.1112/2004г.“.

         Нарушението било извършено на 17.12.2019г. в гр.Септември, т.е. в деня след изтичането на срока за изпълнение на предписанието.

Нарушението било установено на 24.02.2020г.  при извършена последваща проверка на място в обекта на дружеството – вагоноремонтен завод в гр.Септември, ул.“Л. Каравелов“ № 2в, когато било установено, че мотокар № 2 е без огледала за обратно виждане.

         Въпросното обстоятелство съставлявало нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, която правна норма императивно предвижда: „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”

За констатираното нарушение на 19.03.2020г. бил съставен е АУАН от св.Д. – гл.инспектор в Дирекция „ИТ” Пазарджик, въз основа на който било издадено атакуваното НП.

Последното бил изпратено по пощата и доставено на дружеството на 14.072020 год., видно от отбелязването в обратна  разписка за препоръчана пратка /л.11/, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган на 17.07.2020 год., следователно е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосътавителя- св.Д., както и от тези на св.С..

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

         Не е спорно по делото, че  гореописанато предписание по т.2 от цитирания протокол не е било изпълнено нито към момента на дадения краен срок за това – 16.12.2019г., нито към момента на последващата проверка-24.02.2020г., когато неизпълнението било официално констатирано.    Това се установи както от показанията на актосъставителя, така и от тези на служителя в дружеството-жалбоподател, заемащ длъжността инспектор по безопасност и здраве – св.С.. Установи се и от приетия като писмено доказателство КП от 24.02.2020г. /л.17/, съставен по време на последващата проверка във връзка с изпълнение на предписанията.

         Няма спор и по факта, че с т.2 от Протокол № ПР1935460 от 25.11.2019г. на дружеството, в качеството на работодател е било дадено задължително предписание по реда на чл.404 ал.1, т.1 от КТ. Няма съмнение, а не се отрича и от жалбоподателя, че същото не било изпълнено до деня на последващата проверка от страна на служителите на Дирекция „ИТ” – Пазарджик.

         При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя  запълва  състава  на  нарушението  по  чл.415 ал.1 от КТ  и правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството.

         Без значение са доводите във въззивната жалба, изложени в т.3 от същата и поддържани от пълномощника на дружеството в смисъл, че за процесният мотокар не е било задължително да се монтира огледало за обратно виждане, с което очевидно се прави внушението, че даденото предписание е било незаконосъобразно, а от там и неподлежащо на изпълнение.

В отговор на това възражение следва да се каже принципно, че дали на процесният мотокар е следвало да се монтира огледало за обратно виждане или не, т.е. дали даденото предписание е било законосъобразно е въпрос, който стои извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъжда детайлно. Това е така, защото даденото задължително предписание по реда на чл.404 ал.1, т.1 от КТ, с горепосочения протокол, съставлява принудителна административна мярка насочена към  предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство.

Видно от разпоредбата на чл.405 от КТ: „Принудителните  административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка”.

От тази императивна норма следва, че дадената ПАМ  подлежи на задължително предварително  изпълнение. Адресатът на ПАМ би могъл да я обжалва в случай, че не е съгласен с нея, като в процеса на обжалването би могъл да развие съображенията си досежно това защо смята, че не следва да изпълни задължителните предписания. Дори  обаче  да я обжалва, той е бил длъжен да я изпълни до произнасяне на съдебното решение относно нейната законосъобразност. В конкретния случай работодателят въобще не е обжалвал дадената с протокола в т.2 ПАМ  и тя е влязла в сила, при което е било абсолютно задължително нейното изпълнение. При това положение неизпълнението на задължителните предписания във всички случаи води до ангажиране на обективната администартивнонаказателна отговорност на дружеството, което в качеството  си  на  работодател  е  дължало изпълнение.  Ирелевантни са подбудите за неизпълнението на дадените предписания щом те не са атакувани по надлежния ред и не са  обявени за незаконосъобразни, още повече, че в случая отговорността е безвиновна, т.е. не се дължи преценка дали от субективна страна извършеното нарушение е съставомерно. Такава  би се дължала само ако по реда на чл.415 ал.1 от КТ бе ангажирана отговорността на виновно физическо  лице.

Несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба развито в т.1, а именно за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т. к. субектът на нарушението не бил индивидуализиран в пълна степен, доколкото в НП било посочено, че се издава срещу дружеството „К.” АД, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл.Пазарджик, ЕИК ***, но не бил посочен неговият законен представител по име и длъжност. Твърдението в горния смисъл е невярно, още повече че в самата жалба е отразено, че в диспозитива на НП освен фирменото наименование, седалището и адресът на управление, както и ЕИК на дружеството е изписано и името на неговия законен представител, както и длъжността му „представлявано от изп.-директор Е.С.Й.“. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че дори никъде в НП да не бе посочен законовия представител на санкционираното дружество, то това пак не би съставлявало съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на санкционния акт, т.к. пак ще има посочени достатъчно други индивидуализиращи белези - фирменото наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК, непоставящи под съмнение кой е наказаният субект.

Несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба развито в т.2, а именно за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т. к. АУАН бил издаден след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че този срок е започнал да тече на 17.12.2019г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието и е изтекъл на 17.03.2020г., а актът е бил съставен две дни след това – 19.03.2020г.

Съдът намира за нужно да отбележи, че в чл.34 ал.1 от ЗАНН са регламентирани два давностни срока, в които законосъобразно може да се състави АУАН и да започне АНП. Единият от тях е по-дълъг – едногодишен /само за някой конкретно изброени нарушения е двегодишен/ и тече от момента на извършването на нарушението, без значение кога то е било открито, както и кога е станал известен неговият извършител. Другият срок е по-къс – тримесечен, като тече от момента на откриване на нарушението, но и на нарушителя, т.е. ако нарушението е било открито, но нарушителят не е бил известен към момента на откриването му, то този срок ще започне да тече от момента, в който и нарушителят стане известен. Също така ако нарушението е било извършено, но не е било открито веднага от контролните органи, а в по-късен момент, когато е станал известен и нарушителя, то тогава именно от този по-късен момент ще започне да тече тримесечният срок.

Съставянето на процесния АУАН в настоящия казус попада именно в последно разгледаната хипотеза, защото действително нарушението е било извършено и довършено в деня след изтичането на срока за изпълнение на предписанието – 17.12.2019г., но в този момент фактът на извършеното административно нарушение не е бил известен на контролните органи. Няма как те служебно да са били наясно, че процесното предписание не е било изпълнено в посочения срок. На тях това им е станало известно на 24.02.202г., когато при последваща проверка във връзка с изпълнение на дадените преди това предписания са установили неизпълнение по т.2 от горецитирания протокол, като в този момент, освен че са открили нарушението, са били наясно и кой е неговият извършител – дружеството „К.“ АД. Именно от датата 24.02.2020г. е започнал да тече и тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който е принципно е изтичал на 24.05.2020г., но пък АУАН е съставен преди това – 19.03.2020г., т.е. както в тримесечния срок от откриването на нарушението и нарушителя, така и в едногодишния срок от извършването на нарушението, т.е. от 16.12.2019г.

С оглед на всичко казано до тук НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

  При определяне размера на имуществената санкция  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел степента на обществена опасност на нарушението, с оглед на което правилно е наложил глоба в минималния размер от 1500 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно – в последното съдебно заседание, направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище София, тъй като тя има статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията, т.е. ТД „ИТ“-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното НП, не е самостоятелно ЮЛ.

За определяне размера на възнаграждението съдът съобрази разпоредбата на чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН, като взе предвид, че настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, както и че не е с фактическа и правна сложност. По тези съображения съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 13-002041 от 09.07.2020 година на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „К.” АД, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл.Пазарджик, ЕИК ***, представлявано от изп.-директор Е.С.Й., на основание  чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е  наложена  имуществена  санкция  в  размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

 

ОСЪЖДА „К.” АД, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл.Пазарджик, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3, представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

  РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: