Решение по дело №302/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 316
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20227170700302
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 316

гр.Плевен, 01.07.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни  две хиляди двадесет и втора  година в състав: 

                                                     

Председател: Цветелина Кънева

                                                                         

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева  адм. дело №302  по описа  за 2022г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. вр. чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба от В.З.Г. *** против Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г. в частта, в която на ревизираното лице е вменена отговорност по чл.19 ал.2 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв,  в т.ч. част от деклариран и невнесен корпоративен данък за 2017г. по ГДД /1500И0119487/02.04.2018г., окончателно установен с РА №Р-04001518001921-091-001/26.11.2018г. в размер на 9548,77лв. и лихви в размер на 2960,92лв.; корпоративен данък за 2018г. по ГДД №1500И0150767/27.03.2019г. в размер на 5403,12лв и лихви в размер на 1252,40лв; ДДС по СД по ЗДДС №15001552130/6.04.2018г. за данъчен период м.03.2018г. в размер на 4901,29лв. и лихви в размер на 1471,87лв.; ДДС по СД по ЗДДС №15001557703/13.05.2018г. за данъчен период м.04.2018г. в размер на 4979,92лв. и лихви в размер на 1456,74лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни  физически лица по Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ №1500И0125382/27.04.2018г. за период от 01.01.2018г. до 31.03.2018г. в размер на 5000,00лв и лихви в размер на 1482,06лв.; данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. по Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ №1500И0129574/17.07.2018г. за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г.  в размер на 198,00лв. и лихви в размер на 53,63лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация обр.6 №150021803696184/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 1122,64лв. и лихви в размер на 334,32лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация обр.6№150021804960186/23.05.2018г. за м.04.2018г. в размер на 1149,31лв. и лихви в размер на 332,69лв.; ДОО от осигурител по Декларация обр.6 №150021803696194/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 2973,42лв. и лихви в размер на 890,53лв.; ДЗПО от осигурител по Декларация обр.6 №150021803696184/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 293,75лв. и лихви в размер на 87,98лв.; ЗО от осигурител по Декларация обр.6 №150021803696184/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 1053,03лв. и лихви в размер на 315,38лв., потвърден в тази част с Решение №73/02.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.

 В жалбата са наведени доводи, че ревизионният акт в обжалваната му част е издаден в резултат на нарушена процедура по извършване на ревизионното производство, неправилен, необоснован и некореспондиращ с действителната фактическа обстановка. Счита се, че са налице редица съществени процесуални нарушения в хода на производството, които на самостоятелно основание обосновават извод за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се, че ревизиращите органи не са изпълнили задълженията си да установят служебно, обективно и добросъвестно обстоятелствата, относими към установяване на отговорността за данъчни и осигурителни задължения на дружество „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, като са основали констатациите си на субективни и тенденциозни съждения. Счита се, че приетият подход е в противоречие с принципа на справедлив процес и законност, както и с принципа на процесуална икономия, законност, обективност и служебно начало. Сочи се, че е нарушен и принципа на чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. Твърди се, че констатациите в РА са изградени изцяло на предположения. Твърди се, че в хода на ревизията са представени счетоводни документи и други доказателства относно дейността на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, неговото финансово състояние, състоянието на активите и пасивите му, тяхната събираемост, които не са разгледани в цялост. Твърди се още, че е направен противоречив анализ на документите, представени от лицето и тези събрани в хода на производството от други източници. Счита се, че по този начин не са изяснени напълно и в цялост релевантните за случая факти и обстоятелства, които са от значение за правилното определяне на отговорността за данъчните задължения на третото лице. На следващо място се твърди, че отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК е неправилно ангажирана и в нарушение на закона. Сочи се, че тази отговорност не зависи пряко от наличието на невнесено  задължение, като в конкретния случай е пропуснато значението на наличието или липсата на умисъл при съответното действие или бездействие от страна на ревизираното лице. В тази връзка се счита, че не са налице всички предпоставки за прилагане на втората хипотеза на чл.19 от ДОПК, като се сочи, че всички факти и обстоятелства в производството подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите, т.е. задължението на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността. Твърди се, че на органите по приходите е известно, че на дружество „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е извършена ревизия, завършила с РА, при която не са установени нарушения на данъчното и осигурителното законодателство и не са установени действия от управителя за отклонение на данъчно облагане. Сочи се също, че активите на това дружество надвишават размера на публичните задължения по оспорения РА, като няма данни дори в хода на образуваното принудително производство да са предприемани действия за тяхната реализация с оглед събиране на държавните вземания на дружеството. В тази връзка се счита, че не са изчерпани всички способи за принудително изпълнение. Сочи се, че в предходен период от страна на дружеството на лицето П.Х. са предоставяни парични суми в заем, които са били връщани доброволно, дори преди изтичане на сроковете по падежа на съответните договори за заем. Счита се, че добросъвестността на управителя на дружеството се доказва и от действията му по подаване на молба до съда с искане за обявяване в несъстоятелност на търговеца. Твърди се още, че не са налице плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице по чл.14 т.1 и т.2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, като резултат, вследствие от поведението на лицето, да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Сочи се, че такива обстоятелства не са констатирани при ревизията. Подробно се описва каква е правната същност на договора за заем, като се счита, че неправилно приходната администрация е приела, че фактът на парично плащане от имуществото на дружеството, представляващ разпореждане с парични средства, е доказан в данъчно ревизионното производство чрез косвени доказателства. Счита се, че този факт подлежи на пълно и главно доказване от органите по приходите в производството по издаване на ревизионния акт. Счита се още, че даването на парична сума в заем на друго лице не попада в хипотезата на действията посочените в чл.19 ал.2 от ДОПК. Твърди се, че не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски. Сочи се, че законът изисква да е налице недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски.  В заключение се моли за отмяна на ревизионния акт в потвърдената с решението на директора на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново част, алтернативно да бъде прогласен за нищожен. Претендират се направените по делото разноски.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.А.Д., с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба. Счита, че не е налице хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК, включително и посочената в ревизионния акт т.1. Твърди, че не е налице разпореждане с имущество на задълженото лице, нито безвъзмездно, нито по цени значително по-ниски от пазарните, на каквото основание е издаден ревизионния акт. Сочи още, че не е доказан умисъл на управителя на задълженото дружество, което е елемент от състава на разпоредбата на чл.19 ал.2 от ДОПК. В този смисъл счита ревизионният акт за незаконосъобразен и моли за решение в този смисъл. Претендира разноски. В указания срок представя писмени бележки с доводи за липса на предпоставките по чл.19 ал.2 от ДОПК, като се претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Л., който счита жалбата за неоснователна, като моли да бъдат съобразени мотивите в решението на директора на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново. Претендира разноски в размер на 1947,86лв. В указания срок представя писмени бележки с доводи за наличие на недобросъвестно поведение от страна на управителя на задълженото юридическо лице, като моли за отхвърляне на жалбата и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания  ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. С Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г. на В.З.Г. е вменена отговорност по чл.19 ал.2 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв,  в т.ч. част от деклариран и невнесен корпоративен данък за 2017г. по ГДД /1500И0119487/02.04.2018г., окончателно установен с РА №Р-04001518001921-091-001/26.11.2018г. в размер на 9548,77лв. и лихви в размер на 2960,92лв.; корпоративен данък за 2018г. по ГДД №1500И0150767/27.03.2019г. в размер на 5403,12лв и лихви в размер на 1252,40лв; ДДС по СД по ЗДДС №15001552130/6.04.2018г. за данъчен период м.03.2018г. в размер на 4901,29лв. и лихви в размер на 1471,87лв.; ДДС по СД по ЗДДС №15001557703/13.05.2018г. за данъчен период м.04.2018г. в размер на 4979,92лв. и лихви в размер на 1456,74лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни  физически лица по Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ №1500И0125382/27.04.2018г. за период от 01.01.2018г. до 31.03.2018г. в размер на 5000,00лв и лихви в размер на 1482,06лв.; данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. по Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ №1500И0129574/17.07.2018г. за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г.  в размер на 198,00лв. и лихви в размер на 53,63лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация обр.6 №150021803696184/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 1122,64лв. и лихви в размер на 334,32лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация обр.6№150021804960186/23.05.2018г. за м.04.2018г. в размер на 1149,31лв. и лихви в размер на 332,69лв.;ДОО от осигурител по Декларация обр.6 №150021803696194/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 2973,42лв. и лихви в размер на 890,53лв.; ДЗПО от осигурител по Декларация обр.6 №150021803696184/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 293,75лв. и лихви в размер на 87,98лв.; ЗО от осигурител по Декларация обр.6 №150021803696184/22.04.2018г. за м.03.2018г. в размер на 1053,03лв. и лихви в размер на 315,38лв, потвърден в тази част с Решение №73/02.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. По отношение РА в частта, в която не е вменена отговорност  за задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД  за м.05 и м.06 2018г. не е обжалван и е влязъл в сила. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Ревизията на В.Г. е възложена по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия  № Р-04001520004632-020-001/30.07.2020г., връчена лично на Г. на 11.08.2020г., изменена със ЗИЗВР №Р-04001520004632-020-002/11.11.2020г. и  ЗИЗВР №Р-04001520004632-020-003/10.12.2020г., също връчени лично на лицето. Ревизията е възложена за установяване на отговорността на В.Г. по чл.19 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, а именно отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2018 г., отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018 г., отговорност за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., отговорност за ДОО за осигурители за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., отговорност за ДЗПО за осигурители за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. и отговорност за 30 за осигурители за периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018 г.  На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04001520004632- 092-001/25.01.2021 г., връчен лично на ревизираното лице на 09.02.2021г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, продължен с Уведомление № Р-04001520004632-РУС- 001/18.02.2021г., е подадено писмено възражение срещу него, което не е прието за основателно от органите по приходите. Обжалваният Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г. е издаден на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04001520004632- 092-001/25.01.2021г., който е неразделна част от РА.

Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изп. първо от ДОПК – органът възложил ревизията В.А.Н.- Началник на сектор и ръководителят на ревизията – Р.Д.Д.-главен инспектор по приходите. Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК, като съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, както и позоваване на ревизионния доклад. Спазена е и процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.  Налице е редовно уведомяване на ревизираното лице и за всички други действия на органите по приходите, включително такива за събиране на доказателства. Следва да се посочи, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани с електронен подпис и са връчени лично на ревизираното лице. Същите са представени по делото освен на хартиен носител и като електронни документи на технически носител, като квалифицираните електронни подписи, с които са подписани  съответните документи, са валидни към датата на подписването им.

Неоснователно е и възражението на оспорващата, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в това, че ревизиращите приходни органи не са изпълнили задълженията си да установят служебно, обективно и добросъвестно обстоятелствата, относими към установяване на отговорността за данъчни и осигурителни задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД. За целите на ревизионното производство срещу В.Г. са присъединени като трайни факти и обстоятелства документи събрани в хода на ревизионното производство на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключило с издаването на РА №Р-04001518001921-091-001/26.11.2018г., влязъл в законна сила; документи от проверка на В.Г.; документи от насрещна проверка на П.Х.; документи представени от „Си Ем Джи Ай Груп“ ООД; документи от публичен изпълнител и документи от насрещна проверка на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД; както и документи от проверка по несъстоятелност на основание чл.78 от ДОПК на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД. За тези процесуални действия от органите по приходите са съставени Протокол № Р-04001520004632-ППД-001/13.08.2020 г. и Протокол № Р- 04001520004632-ППД-002/23.12.2020 г., по реда на чл.50 от ДОПК. Тези протоколи не са оспорени в хода на съдебното производство от страна на ревизираното лице, поради което съставляват годно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50 ал.1 от ДОПК. Налага се извод, че съставените протоколи се ползват с доказателствена сила, а събраните по този ред доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни. Също така следва да се посочи, че ревизионният акт, който е потвърден при обжалването или не е бил обжалван се ползва със стабилитет относно размера на данъчното задължението, основанието и периода, за който е установено. Установените в мотивите на стабилния РА факти в друг процес имат доказателствена стойност наред с останалите доказателства по делото, както за ревизираното дружество, така и за неговите органи, и техните членове. 

Ето защо не са налице твърдяните нарушения на процедурата, които да обосновават нищожност, респ. незаконосъобразност на ревизионния акт и да са основание за неговото прогласяване на нищожност, респ. неговата отмяна. Ревизионният акт е издаден при спазване на процесуалноправните норми, поради което са правилни изводите на решаващият орган за липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Предмет на оспорване в настоящето производство е Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г., в частта в която за В.З.Г. е вменена отговорност по чл.19 ал.2 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв,  потвърден в тази част с Решение №73/02.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.

За да потвърди ревизионния акт в обжалваната му част решаващият орган е приел по съществото на спора, че органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, като конкретно основание за вменяване на отговорността на В.Г., след като са изследвали съответните факти и обстоятелства, имащи отношение към тази хипотеза.

Решаващият орган е приел, че за установяване на фактическата обстановка в хода на ревизията е извършено следното:

С Протокол № Р-04001520004632-ППД-001/13.08.2020 г. и Протокол № Р- 04001520004632-ППД-002/23.12.2020г. към ревизията са приобщени доказателства от извършена     проверка на В.Г., приключила с Протокол № П- 04001519165956-073-001/29.07.2020 г., а именно връчени на ревизираното лице искания и представени от нея документи;  отправено искане и протоколи от извършени насрещни проверки на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД и представени от дружеството документи; протокол от извършена насрещна проверка на П.Х. Х.; искане и представени документи от „СИ ЕМ ДЖИ АЙ ГРУП“ ООД;  документи от публичен изпълнител;  приобщени към проверката документи от извършена ревизия на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с PA № Р- 04001518001921-091-001/26.11.2018 г. (РА и РД) и от извършена проверка на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с Протокол № П-04001519096253-073- 001/05.09.2019 г. (насрещна проверка на П.Х. Х.); както и доказателства от извършена проверка по несъстоятелност на основание чл.78 от ДОПК на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с Протокол № П-04000420176906-073- 001/03.11.2020г.; отправено до дружеството искане и представена декларация от управителя му В.З.Г..

Приобщени са доказателства и от извършена ревизия на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с РА № Р-04001518001921- 091-001/26.11.2018 г., като ревизията е била с обхват определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 31.05.2016 г. до 31.12.2017г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода от 25.10.2016г. до 28.02.2018г. Не са били установени допълнителни задължения на дружеството, а единствената констатация при ревизията е, че „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е декларирало корпоративен данък по годишната данъчна декларация за 2017 г. в размер на 11 026,41 лв, от които към датата на издаване на РА са внесени 1 169,25 лв, като остатъкът от 9 857,16 лв, ведно с дължимите лихви в размер на 651,72 лв, са определени за внасяне с РА. За останалите ревизирани периоди по ЗКПО и по ЗДДС са установени задължения в размера на декларираните от дружеството и поради факта, че същите са внесени, с РА на са определени задължения за внасяне за тези периоди.


От мотивите на РД № Р-04001518001921 -092-001/07.11.2018г., неразделна част от РА № Р-04001518001921-091-001/26.11.2018г. и представени от „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, чрез управителя В.Г., документи, част от които оборотна ведомост и главна книга за 2016г., оборотна ведомост и главна книга за 2017г. и оборотна ведомост за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2018г., е установено, че по сметка 501 „Каса в левове“ са налични дебитни салда  91 670,94 лв. към 31.12.2016г., 123 248,99 лв. към 31.12.2017 г. и 70 705,31 лв. към 28.02.2018 г. Предвид това са изискани от дружеството оборотна ведомост и главна книга към момента на искането, хронологично отчитане на сметка 501 „Каса в левове“ към 31.12.2016г., към 31.12.2017 г., към 28.02.2018 г. и към момента на искането, писмени обяснения относно мястото на съхранение на наличните парични средства в касата на дружеството, писмени обяснения относно причината за наличие на неплатени публични задължения на дружеството с оглед наличието на парични средства в касата. От Г., в качеството си на управител на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД са представени писмени обяснения от 29.08.2018г. и документи, вкл. оборотна ведомост и главна книга за периода от 01.01.2018 г. до 29.08.2018г. и хронологични регистри на сметка 501 „Каса в левове“ за периодите от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г„ от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г. и от 01.01.2018 г. до 29.08.2018г., като по отношение на паричните средства в писмените обяснения е посочено, че към момента в касата на дружеството има 125,33лв. Според данните от оборотната ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 29.08.2018г., към 29.08.2018 г. сметка 501 „Каса в левове“ е с дебитно салдо в размер на 122.88 лв.

От хронологичните регистри на сметка 501 „Каса в левове“ е установено, че се съдържат счетоводни операции дебит сметка 122 „Неразпределена печалба“ на кредит сметка 501 „Каса в левове“ с основание „изплатен дивидент“ и с партньор В.Г. - 6 записвания през м.04-06.2017 г. на обща стойност 57 000,00 лв. и 10 записвания през м.01-03.2018 г. на обща стойност 95 000,00 лв. При ревизията на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е установено, че дружеството е подало Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ № 1500И012505/27.07.2017 г. за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г., в която е декларирало данък дивидент в размер на 5 000,00 лв. и Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ № 1500И0125382/27.04.2018 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018г., в която е декларирало данък дивидент в размер на 5 000,00 лв. От хронологичните регистри на сметка 501 „Каса в левове“ при ревизията на дружеството е установено още, че от 06.03.2018 г. до 11.04.2018 г. са налице 9 бр. счетоводни записвания дебит сметка 489 „Други разчети“ на кредит сметка 501 „Каса в левове“ с основание „заем“ и с партньор П.Х. Х., на обща стойност 76 600,00 лв. Установено е от данните на оборотната ведомост за периода от 01.01.2018г. до 29.08.2018г. че към 29.08.2018 г. сметка 489 „Други разчети“ е с дебитно салдо в размер на 76 600,00 лв. По късно от дружеството, чрез управителя В.Г., са представени още писмени обяснения; 16 бр. Протоколи от Общото събрание на съдружниците на дружеството за вземане на решения за разпределяне на дивидент в размер на 60 000,00 лв. през второ тримесечие на 2017 г. и в размер на 100 000,00 лв. през първо тримесечие на 2018 г.; 16 бр. разходни касови ордери, издадени от дружеството за изплащане на дивиденти на В.Г., съответстващи на записванията в хронологичните регистри на сметка 501 „Каса в левове“; 9 бр. Протоколи от Общото събрание на съдружниците на дружеството от 06, 09, 14, 20, 26 и 30.03.2018 г. и 03, 05 и 11.04.2018 г. за вземане на решения за отпускане на парични заеми на П.Х. Х. в размер общо на 76 600,00 лв.; 9 бр. еднотипни Договори за парични заеми от същите дати и за същите суми, според които „Хард Секюрити 2001“ ЕООД предоставя на П.Х. парични заеми в брой за срок от 18 месеца от подписване на договора, без уговорена лихва; 9 бр. РКО, издадени от дружеството от същите дати и за същите суми, за изплащане на заемите по представените договори. От РА и РД е установено, че при ревизията на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД не е извършвана насрещна проверка на заемополучателя П.Х..

От проверката на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с Протокол № П- 04001519096253-073-001/05.09.2019 г. е установено, че по искане от 06.06.2019г. на приходните органи от управителя на дружеството В.Г. са представени оборотна ведомост и главна книга за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г.; декларации от 12.06.2019 г., че дружеството към момента не извършва дейност, няма търговски обект, не притежава банкови сметки и ДМА и няма инвентарна книга; Лиценз № 2995/16.06.2016 г. за охранителна дейност. От съдържанието на оборотна ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. е установено, че по счетоводните сметки няма никакви обороти, сметка 501 „Каса в левове“ и с начално и крайно дебитно салдо в размер на 69 765,33 лв., а сметка 489 „Други разчети“, чрез която се отчитат предоставените заеми на П.Х., е с начално и крайно дебитно салдо в размер на 9 100,00 лв.  Установено е още, че представената главна книга за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. не съдържа никакви записи. На база на тези факти е направен извод, че през периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. „Хард Секюрити 2001“ ЕООД не е извършвало стопански операции. Установено е още, че до дружеството е отправено второ искане от 03.07.2019г. за представяне на точния адрес, на който се съхраняват паричните средства по сметка 501 „Каса в левове“ в размер на 69 765,33 лв., според данните от оборотната ведомост. В отговор от управителя В.Г. са представени документи, включително декларация от 11.07.2019 г., в която посочва, че в касата на дружеството има 265,33 лв., а останалите средства не са налични, като са дадени по договор за заем;  дружеството не осъществява дейност, няма нает офис и средствата се съхранявали в дома на управителя в гр. Плевен; 8 бр. еднотипни Договори за парични заеми от 04,09, 10,16, 18, 23, 24 и 30.01.2019 г. (с идентични клаузи, като тези от 2018 г.), съгласно които „Хард Секюрити 2001“ ЕООД предоставя на П.Х. парични заеми в брой общо в размер на 69 500,00 лв., за срок от 18 месеца от подписване на договора, без уговорена лихва; 8 бр. РКО, издадени от дружеството от същите дати и за същите суми, за изплащане на заемите по представените договори; Хронологичен регистър за 15.07.2019 г., съдържащ само осем счетоводни операции от същата дата - дебит сметка 489 „Други разчети“ на кредит сметка 501 „Каса в левове“ с основание „заем“ и с партньор П.Х., на обща стойност 69 500,00 лв.; оборотна ведомост за 15.07.2019 г., в която се съдържат само обороти по сметки 489 и 501 в размер на 69 500,00 лв. Крайните салда по оборотната ведомост на сметка 489 „Други разчети“ е дебитно в размер на 78 600,00 лв., а на сметка 501 „Каса в левове“ е дебитно в размер на 265,33 лв. В хода на проверката на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е извършена насрещна проверка на П.Х. Х., документирана с Протокол № П-04001519129439- 141-002/09.08.2019 г., при която Х. е представил Писмени обяснения от 07.08.2019г., в които посочва, че през 2019 г. е сключил с „Хард Секюрити 2001“ ЕООД осем договора за паричен заем на обща стойност 69 500,00 лв., като към момента на проверката сумата не е била върната. В потвърждение на посоченото е представил договорите за парични заеми и РКО, представени и от дружеството.От проверката на В.Г., приключила с Протокол № П- 04001519165956-073-001/29.07.2020г. е установено, че


 е извършена насрещна проверка на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с Протокол № П- 04001519217878-141-001/31.01.2020 г., като сред представените от дружеството документи, заведени с вх. № 1330/29.01.2020 г. са и главни книги за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и оборотни ведомости за 2018 г. и 2019 г., хронологичен регистър за 15.07.2019 г., 8 бр. договори за паричен заем от м.01.2019 г. и 8 бр. РКО за изплатени суми по заемите.  Установено е, че според данните от оборотната ведомост за 2018 г., към 31.12.2018 г. дружеството е имало парични средства в брой в размер на 69 774,33 лв., вследствие на закриване на разчета по сметка 489 „Други разчети“ по данни от главната книга за 2018 г., т.е. върнатите от П.Х. заеми. В главната книга и оборотната ведомост за 2019 г. се съдържат само обороти по дебита на сметка 489 „Други разчети“ срещу кредита на сметка 501 „Каса в левове“ на стойност 69 500,00лв, колкото е общата сума по договорите за парични зами, сключени през м.01.2019г. с П.Х., като в резултат на това, според крайното салдо на сметка 501 „Каса в левове“, към 31.12.2019 г. в касата на дружеството има налични пари в размер на 265,33 лв.

Във връзка с второ отправено искане до „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, на 27.05.2020г. от управителя Г. са представени писмени обяснения, в които се сочи, че счетоводното обслужване на дружеството през периода, когато е извършвало дейност от 11.01.2017 г. до 31.05.2018 г., се е извършвало от „СИ ЕМ ДЖИ АЙ ТРУП“ ООД, като се твърди, че последното е предоставяло устно информация на управителя за задълженията на дружеството към НАП.

При проверката на В.Г. е извършена и втора насрещна проверка на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, документирана с Протокол № П-04000420110000-141-001/20.07.2020 г., при която са представени писмени обяснения от управителя, в които е посочено, че контактът със заемополучателя П.Х. Х. е осъществен от управителя на дружеството, лихва по заемите не е начислявана и не е плащана към момента, като няма върнати суми по предоставените заеми.

Насрещна проверка е извършена и на П.Х. Х., приключила с Протокол № П-04001519217884-141-001/20.01.2020 г., при която са представени документи идентични с тези, представени при насрещната проверка на П.Х., извършена в хода на проверката на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, приключила с Протокол № П- 04001519096253-073-001/05.09.2019г. - писмени обяснения, 8 бр. договори за паричен и 8 бр. РКО за изплатени суми на П.Х. по договорите за заеми.

В хода на проверката на В.Г. от публичните изпълнители е изискана информация относно „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, като са получени две Справки от 08.10.2019 г. и от 29.04.2020 г. за проучено имуществено състояние и категоризация на дружеството по ИД № *********/2018г., според които дружеството е категоризирано като задължено лице с трудно събираем дълг, поради липса на имущество.

Решаващият орган е посочил още, че в хода на ревизията на В.Г. са връчени два броя искания от 11.08.2020г. и от 06.11.2020г., с които са изискани документи и писмени обяснения, които не са представени в хода на проверката, приключила с Протокол № П-04001519165956-073- 001/29.07.2020 г.; справки по образец; документи за връщане на заетите суми от П.Х. Х.; документи за начислени лихви за забава по заемите, предоставени на П.Х.; доказателства за предприети действия, ако има такива за събиране на дълга от П.Х.; други, непредставяни до момента документи, във връзка с предоставените заеми. В отговор от 03.12.2020г. от Г. са представени справки по образец, съобщение по чл. 78 от ДОПК, входящ номер на Окръжен съд Велико Търново и писмени обяснения, в които се посочва, че поради невъзможността да събере дълга на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД и поради факта, че дружеството не може да обслужва задълженията си е упълномощила адвокат да заведе дело за производство по несъстоятелност, а надеждността на П.Х. е проверена в предходен период, когато са му били отпуснати заеми, които той е върнал на дружеството.

В хода на ревизията на В.Г. са извършени също и насрещни проверки на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД и на П.Х., като при насрещната проверка на дружеството от Г., в качеството на управител, е изпратено по електронен път само Декларация, че всички документи са представени при предходни производства срещу дружеството и В.З.Г.. От П.Х. е представено  само писмено обяснение, в което се посочва, че не притежава други документи, освен представените по приключилата проверка с Протокол № П-04001519217884-141 -001 /20.01.2020 г.

В хода на ревизията е отправено и искане до Окръжен съд Велико Търново, от където са получени документи, заведени с вх. № 16498/21.12.2020 г. - Молба по чл. 625 от Търговския закон с вх. № 7254/20.10.2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от В.З.Г. като управител на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, заедно с приложен към нея Баланс към 20.10.2020 г. и Определение № 57/10.11.2020 г. на Окръжен съд Велико Търново. В Молбата Г. заявява изпадането в неплатежоспособност на дружеството, поради невъзможност да бъдат изплатени изискуемите и ликвидни публични задължения, като дължимите суми към датата на подаване на молбата, според управителя надхвърляли 90 000,00 лв. с начислените лихви. Заявено е още, че тези суми не могат да бъдат платени от дружеството, поради липса на активи, касова наличност, средства по банковите сметки или вземания от трети лица. Според приложения баланс, задълженията на дружеството за данъци и осигуровки възлизат общо на 38 х.лв., а не както е посочено в молбата – 90 000,00лв. С Определение № 57/10.11.2020 г. Окръжен съд Велико Търново връща молбата на дружеството и прекратява производството, поради неотстраняване  на нередовностите – не са представени документи, изискуеми на основание чл.628 ал.1 т.1, 2 и 3 и чл.628 ал.3 от ТЗ.

Решаващият орган е посочил, че на база приобщените и събрани при ревизията доказателства ревизиращите органи са приели, че е налице хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК и са вменили отговорност на ревизираното лице В.Г. за невнесени задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, възлизащи общо на 47 261,77лв., от които 36 623,25лв главници и 10 638,52лв. лихви до 01.04.2021г.

Във връзка с приложимостта на разпоредбата на чл.19 ал.2 от ДОПК решаващият орган е приел, че ревизиращите органи са събрали достатъчно доказателства относно наличието и конкретното проявление на всеки един  от елементите, формиращи фактическия състав на нормата и представляващи законовите предпоставки за приложението й. Счел е, че същността на този вид особена отговорност се състои във възникването на задължение за едно лице да заплати задълженията на друго лице за данъци или задължителни осигурителни вноски. Посочил е, че тази отговорност почива на недобросъвестно намалявате  имуществото на длъжника, с което се препятства плащането  на данъци и задължителни осигурителни вноски. Приел е, че за да вменят отговорност за задълженията на  „Хард Секюрити 2001“ ЕООД ревизиращите органи са доказали наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.19 ал.2 от ДОПК, а именно че ревизираното лице В.Г. е управител на дружеството към момента, в който са установени публичните задължения и е извършено съответното разпоредително действие; че „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК, тъй като задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски са установени с данъчни декларации и един влязъл в сила РА; и че е налице недобросъвестно поведение на управителя на дружеството В.Г.. Счел е, че в Г. е налице знание за наличие на изискуеми и непогасени задължения на дружеството, както и е налице съзнателно бездействие за тяхното непогасяване. Посочил е, че освен съзнателното бездействие, в този период управителят на дружеството е подписал договори за предоставяне на заеми от името на  „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, което способства за намаляване на касовата наличност, вместо да разпореди погасяване на задълженията.

Решаващият орган е направил анализ на договорите за парични заеми и е посочил, че заемните суми трябва да бъдат върнати в срок до 18 месеца от подписването на договора, като невърнатите до момента на ревизията заеми възлизат на 78 600,00 лв., а не са представени никакви доказателства за предприети действия от страна на В.Г., в качеството й на управител на заемодателя, за събиране на вземанията на дружеството от предоставените заеми на П.Х. Х.. Посочил е още, че в молба от 20.10.2020 г. до Окръжен съд Велико Търново, Г. е заявила, че задълженията на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД не могат да бъдат платени, поради липса на активи, касова наличност, средства по банковите сметки или вземания от трети лица, поради което дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като такива твърдения са наведени и в дадените от В.Г. обяснения в хода на настоящата ревизия.

Решаващият орган е направил извод, че поради активните и пасивните действия на В.З.Г., финансовите средства на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД са насочвани към трети лица, вместо с част от тях да се изплатят изискуемите и непогасени задължения на дружеството. Посочил е, че в резултат на отклонението на имущество от дружеството под формата на парични средства, същото е лишено от възможността да извършва разплащания към републиканския бюджет. Счел е, че поведението на управителя В.Г. по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизираните периоди не може да се квалифицира като добросъвестно.

Решаващият орган е приел,  че е налице първият елемент от втората хипотеза на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, а именно недобросъвестно  безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице, вследствие на което имуществото е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Счел е, че този фактически състав е безусловно доказан, тъй като предоставените заеми са без никакви обезпечения и без гаранция за тяхното връщане, въпреки значителната си стойност. Счел е още, че е налице и причинно-следствената връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните публични вземания на дружеството, тъй като въпреки наличните парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения, В.Г. не е разпоредила тяхното плащане към бюджета, а лично на два пъти през 2018г. и през 2019г. се е разпоредила с почти всички свободни парични средства от касата на дружеството като ги е предоставила на П.Х. като заеми, което е довело до намаляване имуществото на дружеството.

Решаващият орган е счел още, че от образуваното ИД и приобщените от публичен изпълнител справки е видно, че „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е категоризирано като задължено лице с трудно събираем дълг, поради липсата на имущество, поради което правилно при ревизията е прието, че приходната администрация е в невъзможност да събере принудително задълженията на дружеството. Посочил е, че последното също обосновава извод, че поведението на управителя на дружеството е единствената причина за несъбираемост на установените публични вземания.

Предвид всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства решаващият орган е направил заключение, че органите по приходите са извършили цялостно изследване на разпоредбата по чл.19 ал.2 от ДОПК и правилно са счели, че са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на управителя В.Г. за несъбраните задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв.

С оглед изложените мотиви Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г., в частта в която за В.Г. е вменена отговорност по чл.19 ал.2 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв е потвърден с Решение №73/02.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.

В съдебното производство по обжалване на потвърдената с горното решение част от РА се правят основно оплаквания за липсата на предпоставките по чл.19 ал.2 от ДОПК, включително наличие на недобросъвестно поведение от ревизираното лице, в качеството на управител на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД.

По съществото на спора, настоящият състав на съда намира, че органите по приходите правилно са счели, че са налице предпоставките за реализиране отговорността по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК на В.Г. за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в хипотезата на недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице, вследствие на което имуществото е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Съображенията за това са следните:

С материално-правните разпоредби на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай за лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци и/или осигурителни вноски субекти, а именно физически и юридически лица, които са носителите на  задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски – ДДС, корпоративен данък /чл.14 т.1 от ДОПК/ или са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски – данък върху доходите, задължителни осигурителни вноски за наети лица /чл.14 т.2 от ДОПК/. Т.е. отговорността по тези разпоредби може да възникне за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими както от физическо лице, така и от юридическо лице. Целта на производството по чл.19 от ДОПК е да се насочи вземането за данъци и/или осигурителни вноски от задълженото лице към трети лица, които са осъществявали управлението към момента на осъществяване на предвидените във фактическия състав на разпоредбата юридически факти. Отговорността се установява с ревизионен акт, според чл.21 ал.1 от ДОПК, като обхваща задължението за данъци и осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им, съгласно чл.16 ал.3 от ДОПК и съобразно ТР №5/29.03.2021г. по ТД №7/2019г. на ОССК на ВАС.

Съгласно чл.19 ал.2 от ДОПК / в редакцията действаща за процесните периоди/, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия: 1.плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2.действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; в резултат на които действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Отговорността на В.З.Г. е вменена на основание чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК. Текстът на тази разпоредба визира две хипотези, а именно недобросъвестно плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент;  и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Правилно ревизиращите органи и решаващият орган са счели, че първата хипотеза не е налице, тъй като не е установено скрито разпределение на печалбата.

Втората хипотеза на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК съдържа два различни фактически състава - недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице на цени, значително по-ниски от пазарните.

Отговорността на В.Г. е вменена именно в хипотезата на първия фактически състав - недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице, вследствие на което имуществото е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци и задължителни осигурителни вноски.

Елементите от фактическия състав на тази хипотеза са наличие на задължено юридическо лице  по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК -  за непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски; ревизираното лице да е управител на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК към момента, в който са установени публичните задължения и е извършено съответното разпоредително действие; недобросъвестно поведение на управителя, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло; и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните публични вземания на задълженото юридическо лице.

Т.е. субект на отговорността по чл.19 ал.2  т.1 от ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задълженото лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК, в конкретния случай управител на задълженото юридическо лице, като основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.  Отговорността е за непогасени публични задължения и е до размера на извършваните плащания, респ. до размера на намаляването на имуществото /чл.19 ал.4 от ДОПК/.

Не се спори по делото, че ревизираното лице В.З.Г. за процесния период /01.01.2017г. – 31.12.2018г./ и до момента е едноличен собственик на капитала и управител на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД. Дружеството е осъществявало охранителна дейност на територията на област Плевен от издаване на лиценз за дейността на 16.06.2016г. до м.04.2018г. Налице е първата предпоставка на хипотезата по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК.

Търговското дружество „Хард Секюрити 2001“ ЕООД има установени и изискуеми задължения за данъци и осигурителни вноски за периода в размер общо на 47 261,77лева, от които главница 36 623,25лева и лихви до 01.04.2021г. в размер на 10 638,52лева. Търговското дружество е от категорията на лицата по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК, тъй като задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски са установени надлежно  с подадени годишни данъчни декларации по ЗКПО за 2017г и 2018г., справки-декларации по ЗДДС, декларации по чл.55 от ЗДДФЛ, декларации обр.6 и влязъл в сила РА №Р-04001518001921-091-001/26.11.2018г. На основание чл.105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по декларация са годно изпълнително основание по смисъла на чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК и не е необходимо издаване на ревизионен акт по установяването им, за да възникне правно задължение по тяхното погасяване. Задълженията са изискуеми и непогасени, което безспорно се установява от приложените по делото доказателства, включително приобщеното ИД №*********/2018г., от което се видно, че дружеството е категоризирано като задължено лице с трудно събираем дълг, поради липса на имущество. Изложеното води до извод, че е налице и втората предпоставка по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК.

Относно недобросъвестността като правно понятие следва да се посочи, че според съдебната практика тя се свързва със знанието на определени факти. В конкретния случай, за да е налице недобросъвестност следва да е налице от една страна знание за наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, представлявано от управителя В.Г., и от друга страна съзнателно бездействие по непогасяване на тези задължения.

От данните по делото по безспорен начин се установява, че управителят В.Г. е знаела за наличието на изискуеми и непогасени задължения  на дружеството, който извод се налага от подадените годишни данъчни декларации по ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС, декларации обр.6 и др., с които дружеството е декларирало задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В подкрепа на този извод са и обясненията на Г. от 27.05.2020г., в които се твърди, че счетоводната фирма, която е осъществявала счетоводно обслужване на дружеството, е предоставяла устно информация на управителя за задълженията към НАП. От молбата от 20.10.2020г. до ОС-Велико Търново също е видно, че Г. е заявила изпадане в неплатежоспособност на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, поради невъзможност да бъдат изплатени изискуемите и ликвидни публични задължения. Т.е. управителят Г. е била информирана за съществуването на изискуеми и непогасени задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД към бюджета.

От доказателствата по делото се установява, че през 2018г. между „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, чрез управителя В.Г., и П.Х. Х. са сключени 9бр. еднотипни Договори за парични заеми от 06, 09, 14, 20, 26 и 30.03.2018 г. и от 03, 05 и 11.04.2018 г. за предоставяне на парични заеми на П.Х.  в размер общо на 76 600,00 лв, за срок от 18 месеца от подписване на договора, без уговорена лихва, като от дружеството са издадени 9 бр. РКО от същите дати и за същите суми, за изплащане на заемите по деветте договора. През 2019г. между „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, чрез управителя В.Г., и П.Х. Х. са сключени 8 бр. еднотипни Договори за парични заеми от 04,09, 10, 16, 18, 23, 24 и 30.01.2019 г., съгласно които дружеството предоставя на П.Х. парични заеми в брой общо в размер на 69 500,00 лв., за срок от 18 месеца от подписване на договора, без уговорена лихва, като от дружеството са издадени 8 бр. РКО от същите дати и за същите суми, за изплащане на заемите по осемте договора.

При ревизията е установено от оборотната ведомост за 2018г., че към 31.12.2018г.  дружеството е имало парични средства в брой в размер на 69 774,33лева, вследствие на закриване на разчета по сметка 489 „Други разчети“ по данни от главната книга за 2018г., т.е. върнатите от П. Х. заеми. От оборотната ведомост за 2019г и главната книга е установено, че в тях се съдържат само оборот по дебита на сметка 489“Други разчети“ срещу кредита на сметка 501 „Каса в левове“ на стойност 69 500лева, т.е. колкото е общата сума по договорите за парични заеми, сключени с П.Х. през м.01.2019г., в резултат на което според крайното салдо на сметка 501 „Каса в левове“ към 31.12.2019г. в касата на дружеството е имало налични пари в размер на 265,33лева.

От данните по делото се установява още, че невърнатите към момента на ревизията заеми са в размер на 78 600лева  по договор от 11.04.2018г. и по сключените през 2019г. договори, като срокът за връщане на сумите е изтекъл съответно на 11.10.2019г. и на 04, 09, 10,16, 18, 23, 24 и 30.07.2020 г, като не е начислявана и плащана лихва, нито са били предприети действия за събиране на дълга от П.Х.. Установява се от дадените от Г. обяснения от дата 03.12.2020г., че същата декларира невъзможност да събере дълга от П.Х., поради което твърди, че е упълномощила адвокат, който да заведе дело за производство за несъстоятелност. Молба до ОС-Велико Търново е била подадена, но видно от определение от 10.11.2020г. е, че производството по делото е било прекратено поради неотстраняване на нередовностите по документите.

Предвид гореизложеното и с оглед информираността на В.Г. за съществуването на изискуемите и непогасени задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски се налага извода, че ревизираното лице, в качеството й на управител на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е бездействала като не е погасявала с наличните средства съществуващите задължения. Нещо повече, не само е бездействала, но е подписала и договори за предоставяне на заеми от името на дружеството. Иначе казано, чрез своите действия В.Г., в качеството на управител на дружеството, е насочвала финансовите средства на същото към трети лица, вместо с тях да бъдат изплатени изискуемите и непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД.  Т.е. налице е отклонение на имущество от „Хард Секюрити 2001“ ЕООД под формата на парични средства, с което дружеството е лишено от възможността да извърши разплащания към бюджета.

За да е налице добросъвестно управление на дейността на един търговец се предполага извършване на целенасочени действия по упражняване на правата му, вкл. действия по събиране на вземанията му, и по изпълнение на задълженията му, вкл. погасяване на изискуеми публични задължения. Предвид установеното от към факти, съдът намира, че поведението на управителя В.Г. по непогасяване на изискуемите задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД за ревизирания период не следва да се квалифицира като добросъвестно поведение. А доколкото сключените договори за заеми не са обезпечени, т.е. сумите са предоставени без обезпечения и без гаранция за тяхното връщане, въпреки значителната им стойност, както и с оглед клаузите по договора за договорени неустойки в полза на заемополучателя при неизпълнение на задължения от страна на заемодателя, както и факта, че от страна на управителя не са предприемани никакви действия по събиране на вземанията, то безспорно е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество /парични средства/ на дружеството, което е довело и до намаляване на неговото имущество. Налице е и третата предпоставка по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК.

За да може да се реализира отговорността в горната хипотеза следва да е налице и причинно-следствена връзка между установеното недобросъвестно поведение на управителя и несъбирането на данъчно-осигурителните задължения на дружеството, като следва поведението на управителя да е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения.

От събраните по делото доказателства, включително и ИД №*********/2018г. е видно, че „Хард Секюрити 2001“ ЕООД е категоризирано като задължено лице с трудно събираем дълг, поради липса на имущество. Ето защо правилно е прието в хода на ревизионното производство, че приходната администрация е в невъзможност да събере принудително задълженията на дружеството, поради липса на имущество, което да послужи за принудително изпълнение. От изложеното по-горе от фактическа и правна страна се установява по безспорен начин, че тази невъзможност за събиране на публичните вземания на дружеството е резултат от действията на управителя В.Г. по намаляване имуществото на същото чрез предоставяне на парични средства на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД като заеми на трето лице П.Х., които не са обезпечени, а впоследствие не са предприети действия за тяхното събиране, същите не са събрани и управителят се е отказала от тях, като е подала молба до ОС-Велико Търново за обявяване в несъстоятелност. Т.е. въпреки наличието на парични средства , вместо да се разпореди плащане към републиканския бюджет, е извършено безвъзмездно разпореждане с тях в полза на трето лице. Установеното обосновава извод, че именно поведението на управителя на дружеството е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публични вземания. Взетите от управителя решения за предоставяне на паричните заеми, подписването на договорите за парични заеми и на РКО са причината да не бъдат събрани публичните задължения на дружеството. Налице е и четвъртата предпоставка на хипотезата по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК.

Съгласно чл.19 ал.4 от ДОПК, отговорността за непогасените задължения по ал.2 и ал.3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Както е посочено и по-горе, невърнатите от П.Х. парични средства по договора заем от 11.04.2018г. и по сключените през 2019г. договори за заем е в размер на 78600лева. Реално това е сумата, с която намалено имуществото на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД. Установените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството, за които е вменена отговорност по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК на управителя В.Г. са в общ размер на 47261,77лева /главница и лихви до 01.04.2021г./, като именно за тази сума е издаден и обжалвания РА. Т.е. спазено е ограничението на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ДОПК – В.Г. да отговаря за задълженията на дружеството до размера на намалението на имуществото.

 В контекста на гореизложеното съдът намира, че са изпълнени предпоставките за реализиране отговорността на ревизираното лице В.З.Г.  по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да опровергават наличието на тези предпоставки, както и размера на задълженията вменени в отговорност на В.Г. с обжалваната част от РА. В тази връзка неоснователно е възражението, че неправилно е вменена отговорността по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК и при неоснователност на другите заявени в съдебното производство оплаквания, то РА в обжалваната му част, потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ следва да се потвърди.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди такива по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1947,86лв., съобразно представен списък и съответстващи на минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. Възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, четвърти състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на В.З.Г. *** против Ревизионен акт №Р-04001520004632-091-001/01.04.2022г. в частта, в която на ревизираното лице е вменена отговорност по чл.19 ал.2 от ДОПК за задължения на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД в общ размер на 47261,77лв, потвърден в тази част с Решение №73/02.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.

ОСЪЖДА В.З.Г. ***, ЕГН:**********, да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски в размер на 1947,86лв. / хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и 0,86ст./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ  : /п/