Решение по дело №127/2009 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 157
Дата: 7 май 2009 г. (в сила от 9 декември 2009 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20097110700127
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                157                                     07.05.2009г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесети март                                                                                       две хиляди и девета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МЕНА АЛЕКСОВА -СТОИЛОВА

секретар И.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 127 по описа на съда за 2009г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.226, ал.1 във вр. с чл.224-225 от АПК по повод постановеното от ВАС решение № 1604/ 05.02.2009г. по адм.д. № 11298/ 2008г. по описа на съда, с което е отменено решение № 173/ 08.07.2008г. по адм.д.№ 73/ 2008г. по описа на КАС и делото е върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото КАС не е събрал други писмени доказателства по спора. От жалбата и приложените по адм.д. № 73/ 2008г. доказателства се установява следното:       

И. И. Д. в качеството на управител и законен представител на *****ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Сапарева баня, ул.******, област Кюстендил е подал жалба срещу решение № 51/ 04.10.2007г. на НАЧАЛНИКА НА МИТНИЦА КЮСТЕНДИЛ, потвърдено с решение № РМ 4405-0123/ 07.01.2008г. на директора на РМД-София, с което в резултат на допълнителна проверка  на приет и регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038886 с получател фирмата-жалбоподател за внос на моторна шейна /употребявана/ с обявена стойност 850 щатски долара, въз основа на автотехническа експертиза за установяване техническото състояние на стоката и определяне на нейната действителна стойност и на основание чл.37, ал.1 от ЗМ е определена нова митническа стойност на стоката от 2 290лв., включваща оценката от 1 990лв. и 300лв. транспорти разходи, като на тази основа фирмата-вносител е задължена да заплати допълнителни митни сборове от 47.08лв. мито и 197.72лв. ДДС. В жалбата се релевира материална незаконосъобразност на решението поради приложимост на чл.35, ал.1 от ЗМ, респ. чл.36 от ЗМ, т.к. стоката е внос от САЩ, която страна не е страна по споразумението в чл.37, ал.1 от ЗМ. Моли се за отмяна на решението и потвърждаващото го такова на директора на РМД-София.

В о.с.з. и писмените бележки пред съда по адм.д. № 73/ 2008г. по описа на КАС и по настоящето дело процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, считайки, че не са налице основания покупката на стоката да се счита за симулативна сделка. Евентуално моли за изменяване на решението на началника на Митницата с присъждане на дължимите допълнителни митни спорове съобразно приетата при първото разглеждане на делото автотехническа експертиза. Претендират се деловодни разноски.

            В съпроводителното писмо към жалбата по адм.д. № 73/ 2008г. по описа на КАС ст.юк на Митница Кюстендил счита жалбата за неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, в настоящия състав, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            На 29.08.2007г. в Митница Кюстендил е приет и регистриран ЕАД №07ВG5500Н0038886 с получател фирмата-жалбоподател за оформяне на режим “внос” от САЩ на моторна шейна /употребявана/ марка “POLARIS”, модел “INDI”, с дата на първа регистрация 01.01.2000г., червен цвят, с работен обем 600 куб.см., шаси 4ХANP6E52YBO85154 и покупна цена по фактура 850 щатски долара при валутен курс 1.41943, която стойност е обявена от вносителя за митническа стойност за стоката. Въз основа на ЕАД митническите органи са начислили мито от 5% в размер на 67.42лв. /клетка 47, вид АОО/ и ДДС от 20% в размер на 283.18лв. /клетка 47, вид ВОО/. Към ЕАД е представена фактура /INVOICE/ № 3321/ 20.06.2007г., в която стоката фигурира с покупна стойност, идентична с декларираната такава. Във фактурата е посочено, че заплащането е извършено по банков път. Данните във фактурата са на английски език без придружен превод на български, но са достъпни за узнаване от съда. За стоката е издаден митнически манифест № Х-ZZZ-3357/ 05/ 29.08.2007г. На 30.08.2007г. комисия от Митница Кюстендил е съставила констативен акт за резултатите от извършен физически контрол на стока, пътуваща от САЩ за България в контейнер GVDU50389881 и камион № Е3336ВМ/Е2226ЕА, установявайки, че шейната /по т.4/ е със счупен амортисьор и липсващ уред от таблото.

            На 24.09.2007г. началникът на Митница Кюстендил е изпратил писмо до дружеството-вносител във връзка с допълнителна проверка по ЕАД, наложила се от съмнения за декларираната от вносителя митническа стойност като занижена. Изискан е по см. на чл.178, т.3 от ППМКЕО документ за начина на плащане на стоката по ЕАД- суифт, платежно нареждане или други платежни документи. Такива документи не са депозирани от жалбоподателя, поради което началникът на Митницата е назначил автотехническа експертиза, изготвена на 04.10.2007г. от С. Х. М. Вещото лице е извършило оглед и оценка на стоката. За оценката са използвани каталози и ценоразписи на фирми вносители на МПС, Методика за определяне на действителната цена на употребявани МПС и такива, претърпели ПТП и Наредба № 24/ 08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Вещото лице е изчислило цената на стоката на 1 990лв.

            Въз основа на оценката на вещото лице ответният началник е издал процесното решение за доначисляване на митни сборове на основание приетата от него нова митническа стойност на внесената стока от 2 290лв., включващи 1 990лв. стойност на стоката и 300лв. транспортни разходи. По пътя на административното оспорване на решението, същото е потвърдено с решение № РМ 4405-0123/ 07.01.2008г. на началника на РМД-София. Няма данни за датата на връчване на това решение на жалбоподателя.

            В производството по адм.д. № 73/ 2008г. по описа на КАС съдът е назначил нова автотехническа експертиза с вещо лице инж.Н. К. В. за даване пазарна оценка на шейната след проучване на пазара на употребявани такива в САЩ /в т.ч. обяви в интернет за продажба на аналогични стоки/ и посочване дали има обявени за продажба шейни на същата цена, като при оценката се вземе предвид обичайната отстъпка при сключване на сделката от първоначално оферираната цена. Използвайки констатациите на вещо лице М. за състоянието на автомобила, Наредба 24/08.03.2006г., каталози от дистрибутори /определящи стойностите на шейните в развитите европейски страни/ и пазарния метод вещото лице е определило справедлива пазарна стойност на стоката от около 1 020лв. Оценката не е извършена по цените на пазара в САЩ, т.к. вещото лице се е съобразило с ограничението по чл.37, ал.2, т.3 от ЗМ, забраняващо определянето на митническата стойност на стоката да се извършва по цената й на вътрешния пазар на страната на износа, т.е. на пазара в САЩ.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. С оглед задължителните указания на ВАС и данните по делото съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна с право на обжалване, пред компетентния за разглеждането й съд и при спазен срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            По см. на чл.146 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, при извършената служебна проверка на оспореното решение, съдът намира същото за издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и без съществено нарушение на производствените правила по чл.102, ал.2 от ППЗМ /вж. указанията на ВАС в решение № 1604/ 05.02.2008г. по адм.д. № 11298/ 2008г. по описа на съда/. Решението обаче противоречи на материалния закон поради неточно определена митническа стойност на стоката, предмет на вноса по ЕАД и следва да се измени в една част, а в друга- да се отмени. Съображенията за това са следните:

             Правилата на чл.34-39 от ЗМ и чл.65-79 от ППЗМ относно определяне на митническата стойност на внасяни стоки са идентични с тези по чл.29-31 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 1992г. на Съвета на ЕО от 12.10.1992г. относно създаване на Митнически кодекс на ЕО, в който смисъл българското митническо законодателство в тази област е напълно синхронизирано с европейското такова. В посочените норми се урежда понятието “митническа стойност”, основните цели за които същото се използва и законоустановените методи за нейното определяне. Митническата стойност е реалната пазарна стойност на стоките до момента на въвеждането им на територията на страната, която стойност е определена за митническите цели. По правилото на чл.34 от ЗМ митническата стойност е стойността на стоките в левове. Тази стойност подлежи на доказване от лицето, което има пряко отношение към стоките и се определя от митническите органи, които за целта използват нормативно установените способи или методи за оценка. Основният метод за оценка по чл.35, ал.1 от ЗМ е методът на “договорната стойност”. При него митническата стойност е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл.38 от ЗМ. По делото не са налице ограниченията по чл.35, ал.1 от ЗМ за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност и няма данни купувачът и продавачът да са свързани лица. Тази стойност обаче не е доказана от вносителя посредством представяне на съответните документи, каквито могат да бъдат банков документ за превод на сумата по фактурата, сключен договор за продажба и др. Фактурата сама по себе си не е документ за реалност на посочената в нея цена, поради което правилно митническите органи в процедурата по чл.102 от ППЗМ са поискали представяне на други платежни документи за цената. Документът на английски език на л.15 от адм.д. № 73/ 2008г. по описа на КАС е неотносим към доказване покупната стойност на стоката, т.к. не съдържа информация за тази стойност, а за предишна такава по време на покупката на стоката от продавача по процесната фактура. Нещо повече- в този си вид представен, документът е недопустимо писмено доказателство в съдебното производство, т.к. не отговаря на изискването на чл.14, ал.3 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ. Непредставянето на поисканите от Митницата писмени документи е наложило изготвяне на автотехническата експертиза. Пристъпвайки към този начин за определяне на митническата стойност, очевидно митническия орган, не е имал данни за наличие на идентични или сходни стоки като внесената такава с ЕАД за да определи митническата стойност чрез методите по чл.36, ал.2, т.1 или 2 от ЗМ във вр. с понятията, дадени в чл.66, ал.1, т.3 и 4 и чл.73 и 74 от ППЗМ. Самият декларатор не е представил данни за такива стоки, поради което по реда на чл.36, ал.1 и 2 от ЗМ митническият орган е следвало да провери дали са възможни методите по чл.36, ал.3 и 4 от ЗМ, които са: “метод за стойността, основаваща се на единичната цена” /или т.нар. метод на “най-голямото сборно количество/ и “метод на изчислената стойност”. При първият метод митническата стойност на стоките е равна на стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки. Този метод се използва, когато внасяните стоки се продават в страната, като се преценява кой е на-големият брой единици за една цена от стоките, респ. от идентичните или сходни стоки и тази цена служи за база за изчисление, като от нея се приспадат дължимите държавни вземания при вноса и разходите, извършени в страната, с цел да се достигне до стойността на стоките до граница /преди да се внесат/. Методът на изчислената стойност пък е сумата от разходите, посочени в чл.36, ал.4, б.”а”-“в” от ЗМ, респ. по чл.30, ал.2, б.”г” от Регламент 2913/ 1992г., като целта на този метод е от стойността на суровината да се достигне до пазарната стойност на продукта. За определяне на приложимостта на всеки от тези два метода вносителят има право на избор в зависимост от данните, с които разполага. Вносителят е длъжен да оказва пълно съдействие и е пряко заинтересован да извърши това с цел определяне на действителната митническа стойност на стоката. Като не е сторил това вносителят се е поставил в ситуация при липса на служебни данни за приложимост на тези методи, Митница Кюстендил да пристъпи към определяне на митническата стойност на внесената стока по реда на чл.37 от ЗМ, респ. чл.31 от Регламент 2913/1992г. Съгласно тези нормативни текстове митническата стойност се определя чрез всички други възможни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията, като ограниченията при това определяне са посочени в чл.37, ал.2 от ЗМ и митническата стойност по казуса не може да се основава на цената на стоката на вътрешния пазар на страната на износа, т.е. на цената на мотоциклета в САЩ. Общото споразумение за митата и търговията е приложимо по казуса, т.к. САЩ са страна по него. Посоченият чл.VII от Общото споразумение касае въпросът с оценяване за митнически цели, като това оценяване следва да се основава на “действителната стойност” на стоката, върху която се определя митото, или на подобна стока, и не трябва да се основава на стойността на стока от национален произход или на произволни или фиктивни стойности /вж. т.2а/. Тази действителна стойност би трябвало да е цената, на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител, такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на търговията при условия на пълна конкуренция /вж. т.2б/. Тъй като по казуса такава стойност не е установена, то стойността на стоката следва да се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност по см. на т.2в от чл.VII. За такъв най-близък еквивалент съдът намира, че следва да се използва каталозите на дистрибутори, посочени в заключението на вещо лице инж.Велков, определящи стойността на шейната в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, представляващ отношението на цените от автоборси, официални вносители, оферти от Интернет за България към стойностите от бюлетините /вж. заключението на л.32 от адм.д.№ 73/ 2008г. по описа на КАС/. В случая е използван пазарния метод и е определена справедлива пазарна цена на внесената шейна на сумата от 1 020лв., която съдът намира за законосъобразна. Заключението на вещо лице Митков, което е използвано за доначисляване на митните сборове по оспореното решение е неточно, т.к. при определяне на оценката М. е използвал коефициент за техническо състояние без да отчете пазарното търсене. С оглед на изложеното, митническата стойност на внесената стока следва да се определи на сумата от 1320лв., включваща действителната митническа стойност от 1 020лв. и 300лв. транспортни разходи. Определената в оспореното решение по-висока стойност е неправилна, а решението на началника на Митница-Кюстендил се явява незаконосъобразно в тази му част и ще се измени посредством намаляване на определената в него митническа стойност от 2 290лв. на 1 320лв. Т.к. съдът разполага с данни за самостоятелно изчисляване на дължимите митни сборове, имайки предвид митническа стойност на стоката от 1 320лв. и във връзка с изпълнение на задължителните указания на ВАС, съдът има възможност да реши спора по същество. Така, дължимите митни сборове са 66лв мито /1 320 х 5%/ и 277.20лв. ДДС /1 386лв. х 20%/. Т.к. тези суми са по-малки от определените такива по ЕАД и внесени от жалбоподателя, то същият не дължи довнасяне на суми, поради което съдът ще отмени процесното решение по т.2 от него.

            Поради уважаване на жалбата, Митница Кюстендил дължи на жалбоподателя заплащане на сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 135лв., включващи 50лв. ДТ за КАС и 25лв. ДТ за ВАС и 60лв. възнаграждение за вещо лице.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.3 във вр. с чл.226, ал.1 и 3 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ решение № 51/ 04.10.2007г., издадено от началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № РМ 4405-0123/ 07.01.2008г. на директора на РМД-София, В ЧАСТТА ПО Т.1, с което на *****ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Сапарева баня, ул.***** № 2, област Кюстендил и законен представител управителя И. И. Д., по приет и регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038886 за внос на моторна шейна /употребявана/ на основание извършена допълнителна проверка с назначена автотехническа експертиза е определена митническа стойност на внесената стока по посочения ЕАД от 2 290лв., от които 1 990лв. съгласно оценката на вещото лице и 300лв. транспортни разходи, КАТО НАМАЛЯВА определената митническа стойност на внесената стока на 1 320лв., от които 1 020лв. съгласно оценката на вещо лице инж.Н. К. В. по автотехническа експертиза вх.№1694/03.06.2008г. по адм.д.№ 73/2008г. по описа на КАС и 300лв. транспортни разходи.

            ОТМЕНЯ решение № 51/ 04.10.2007г., издадено от началника на Митница Кюстендил, потвърдено с посоченото по-горе решение на директора на РМД-София, В ЧАСТТА ПО Т.2, с която ***ЕООД /с посочени данни/ е задължено да заплати митни сборове по ЕАД на основание чл.201/1А/ от ЕК от 47.08лв. мито и 197.72лв. ДДС.

            ОСЪЖДА МИТНИЦА КЮСТЕНДИЛ да заплати на “ШАРЛОТ”ЕООД /с посочени данни/ деловодни разноски в размер на 135лв. /сто тридесет и пет лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: