Решение по дело №1945/2019 на Районен съд - Сливен

   Р Е Ш Е Н И Е № 1385

 

                                          гр. Сливен, 29.11.2019 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА 

 

с участието на секретаря МАРГАРИТА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Нина Коритарова гр. дело № 1945/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК  за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260, срещу която е била връчена на длъжника Д.И. Георгиева, ЕГН: ********** *** по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че на 08.02.2016 г. страните били сключили Договор за потребителски кредит по силата на който, ищецът в качеството си на кредитодател бил предоставил на ответницата в качеството й на кредитополучател сумата от 8689 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта № С04341263915, който бил сключен между страните и ответницата в качеството си на кредитополучател и картодържател по него се била задължила да върне на ищеца използвания кредит ведно с лихвите в сроковете и условията на договора. В съответствие с договора ответницата била усвоила предоставените от банката парични средства в размер на 8689 лв. по разплащателната й сметка на 08.02.2016 г., което било видно от представеното банково бордеро.

Съгласно чл. 3 от договора усвоеният кредит през първата година от срока за издължаване се олихвява с променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,410 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита договорната възнаградителна лихва се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13,410. Страните били уговорили, че за референтен лихвен процент ще бъде използван месечен СОФИБОР /6 М СОФИБОР / приложим за съответния период за начисляване на лихвата по методика определена по чл. 4 и сл.  от договора. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора приложимата лихва се определяла първоначално и след това се била актуализирала два пъти годишно, като при определянето /актуализирането й банката била определяла стойностите на 6 М СОФИБОР публикувани на интернет страницата на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли всяка година от срока на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора при всяко публикуване на нова стойност на 6 М СОФИБОР банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6 М СОФИБОР се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата следваща първата падежна дата на месечна вноска след датата на публикуване на новата стойност на 6 М СОФИБОР. Съгласно чл. 3, ал. 7 от договора дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, която е датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл. 2, ал.1 от договора. Съгласно чл. 5 от договора за получаването и отпускането на кредита ответницата дължи на банката следните такси-такса за преструктуриране на отпуснатия кредит в размер на 1,5 % върху преструктурираната сума, месечна такса за обслужване на разплащателната сметка разкрита по отпуснатия кредит в размер на 3,50 лв. и др. такси. Съгласно чл. 4 от договора погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец съгласно погасителния план, като крайния срок на погасяване на кредита бил 08.04.2025 г. съгласно чл. 6 от договора. Общият брой на погасителните вноски бил 110, а размерът на всяка вноска бил 134,10 лв. през първата година на погасяване и 143,24 лв. през останалия период. При просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи и лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва.  Ответницата не била заплатила всички месечни вноски включващи лихва и главница в размер и падеж съгласно погасителния план към договора и не била заплатила дължимите лихви за забава върху просрочените суми в размера на законната лихва за забава по чл. 9 от договора и не платима дължимите по договора такси. Съгласно чл. 15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да задължение банката може да обяви кредита за изцяло или отчасти изискуем и по чл. 19 от договора всички уведомления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с писмо с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронната поща достигнат до адресите на страните посочени в договора. Банката била обявила предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана рег. № 146, том първи, акт № 6, която била изпратена на посочения от длъжника адрес и се била считала за връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 12.03.2018 г. На 11.05.2018 г. банката била подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата, която била издадена от съда ведно с изпълнителен лист и й била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендира да се признае за установено, че ответницата им дължи сумите, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 8645,29 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит от 08.02.2016 г. ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 1779,16 лв., съставляваща договорна лихва от 08.04.2016 г. до 12.03.2018 г. и сумата от 220,46 лв., съставляваща мораторна лихва от 08.04.2016 г. до 01.05.2018 г. и такси в размер на 147,21 лв. за периода от 08.04.2016 г. до 01.05.2018 г.Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответницата адв. М.Р. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не са налице облигационни отношения между страните и не е била предавана претендираната от банката сума на ответницата и че същата не е усвоена. При условие на евентуалност ако се докажат договорни отношения между страните оспорва размерите на предявените искове. Клаузата за възнаградителната лихва била неравноправна клауза и също така не можело да се дължи едновременно с мораторната лихва за един и същи период.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2016 г. страните били сключили Договор за потребителски кредит по силата на който, ищецът в качеството си на кредитодател бил предоставил на ответницата в качеството й на кредитополучател сумата от 8689 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта № С04341263915, който бил сключен между страните и ответницата в качеството си на кредитополучател и картодържател по него се била задължила да върне на ищеца използвания кредит ведно с лихвите в сроковете и условията на договора. В съответствие с договора ответницата била усвоила предоставените от банката парични средства в размер на 8689 лв. по разплащателната й сметка на 08.02.2016 г., което е видно от представеното банково бордеро.

Съгласно чл. 3 от договора усвоеният кредит през първата година от срока за издължаване се олихвява с променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,410 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита договорната възнаградителна лихва се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13,410. Страните били уговорили, че за референтен лихвен процент ще бъде използван месечен СОФИБОР /6 М СОФИБОР / приложим за съответния период за начисляване на лихвата по методика определена по чл. 4 и сл.  от договора. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора приложимата лихва се определяла първоначално и след това се била актуализирала два пъти годишно, като при определянето /актуализирането й банката била определяла стойностите на 6 М СОФИБОР публикувани на интернет страницата на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли всяка година от срока на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора при всяко публикуване на нова стойност на 6 М СОФИБОР банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6 М СОФИБОР се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата следваща първата падежна дата на месечна вноска след датата на публикуване на новата стойност на 6 М СОФИБОР. Съгласно чл. 3, ал. 7 от договора дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, която е датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл. 2, ал.1 от договора. Съгласно чл. 5 от договора за получаването и отпускането на кредита ответницата дължи на банката следните такси-такса за преструктуриране на отпуснатия кредит в размер на 1,5 % върху преструктурираната сума, месечна такса за обслужване на разплащателната сметка разкрита по отпуснатия кредит в размер на 3,50 лв. и др. такси. Съгласно чл. 4 от договора погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец съгласно погасителния план, като крайния срок на погасяване на кредита бил 08.04.2025 г. съгласно чл. 6 от договора. Общият брой на погасителните вноски бил 110, а размерът на всяка вноска бил 134,10 лв. през първата година на погасяване и 143,24 лв. през останалия период. При просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи и лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва.  Ответницата не била заплатила всички месечни вноски включващи лихва и главница в размер и падеж съгласно погасителния план към договора и не била заплатила дължимите лихви за забава върху просрочените суми в размера на законната лихва за забава по чл. 9 от договора и не платима дължимите по договора такси. Съгласно чл. 15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да задължение банката може да обяви кредита за изцяло или отчасти изискуем и по чл. 19 от договора всички уведомления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с писмо с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронната поща достигнат до адресите на страните посочени в договора. Банката била обявила предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана рег. № 146, том първи, акт № 6, която била изпратена на посочения от длъжника адрес и се била считала за връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 12.03.2018 г. На 11.05.2018 г. банката била подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата, която била издадена от съда ведно с изпълнителен лист и й била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, кредитът е усвоен, като на 08.02.2016 г.  сумата от 8689 лв. е била преведена по личната сметка на ответницата в банката ищец. Ответницата е внесла само една погасителна вноска по договора на 24.03.2016 г. в размер на 135 лв., като след това не са били налице постъпления по погасяване на кредита. Общият размер на дължимите по договора за кредит суми до датата на отписване на кредита от банката е 10720,32 лв., от която сума непогасената главница се равнява на 8645,29 лв., договорна лихва в размер на 1779,14 лв. за периода от 08.04.2016 г. до 23.11.2017 г., редовни такси за периода 08.04.2016 г. до 23.11.2017 г. в размер на 69,21 лв. и сумата от 226,68 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 08.04.2016 г. до 23.11.2017 г. Договорната лихва е била изчислявана съобразно чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от договора за кредит, като за периода от 08.04.2016 г. до 07.08.2016 г. лихвеният процент е бил 12 % и е бил сбор от 11,410 %  надбавка +0,590 % 6 СОФИБОР, публикуван от БНБ на 15.01.2016 г., за периода от 08.08.2016 г. до 07.02.2017 г. лихвеният процент е бил 11,744 %, като  сбор от 11,410 %  надбавка +0,334 % 6 СОФИБОР, публикуван от БНБ на 15.07.2016 г., за периода от 08.02.2017 г. до 07.08.2017 г. лихвен процент от 13,733 % като  сбор от 13,410 %  надбавка +0,334 % 6 СОФИБОР, за периода от 08.08.2017 г.- лихвен процент 13,6730 % сбор  от 13,410 % надбавка +0,263 % 6 м СОФИБОР публикуван от БНБ на 14.07.2017 г.

В с.з. вещото лице пояснява, че  промените в СОФИБОРа публикуван от БНБ за времетраенето на договора за кредит са били по посока на неговото намаляване, което е довело до намаляване и на лихвения процент, а не до неговото увеличаване.

Банката била заплатила такса в размер на 18 лв. за нотариална заверка на изпратената до длъжника нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което е видно от представеното от банката банково бордеро и била заплатила сумата от 60, 00 лв., съставляваща нотариална такса за връчване на нотариалната покана.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79  ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК,  които са били връчени на длъжника  по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение.

 За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.

В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по  Договор за  потребителски банков кредит  от 08.02.2016 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответницата в размер на 8689 лв. Кредитът следвало да бъде погасен с 110 анюитетни месечни вноски, а размерът на всяка вноска бил 134,10 лв. през първата година на погасяване и 143,24 лв. през останалия период. При просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи и лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва.  Ответницата не била заплатила всички месечни вноски включващи лихва и главница в размер и падеж съгласно погасителния план към договора и не била заплатила дължимите лихви за забава върху просрочените суми в размера на законната лихва за забава по чл. 9 от договора и не платима дължимите по договора такси.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.  В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка в договора за кредит в чл. 19 от същия, която фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки, които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем- всички уведомления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с писмо с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронната поща достигнат до адресите на страните посочени в договора. Банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана рег. № 146, том първи, акт № 6, която била изпратена на посочения от длъжника адрес и се била считала за връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 12.03.2018 г. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 12.03.2018 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска,  упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и фингиранато по смисъла на договора уведомяване на длъжника с връчването на нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на адреса му за кореспонденция посочен в договора. В случая ответницата дължи на банката и сторените от последната разноски по уведомяването на ответницата за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва.

Вещото лице е установило усвояването на кредита по дати и начина на извършване, т.е. възражението на особения представител на ответницата, че сумата не е била получена е неоснователно.

 Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от Закона за потребителския кредит в редакцията, действала към датата на сключване на процесния договор (Обн. ДВ. бр.18 от 05.03.2010 г.), договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.9. - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.10. - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т.11. - условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът счита, че в случая в текста на договора се съдържа информацията, изисквана от закона, намираща се в чл.3 с точки от 1 до 8, цитирани по-горе, и чл.4.

Що се касае до оспорването на чл.3 като неравноправна клауза от договора за кредит, вещото лице не е установило едностранна промяна на базовия лихвения процент по посока на неговото увеличаване за срока на договора, в който БЛП е посочен по размер към датата на сключването му . Съгласно чл. 3 от договора усвоеният кредит през първата година от срока за издължаване се олихвява с променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,410 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита договорната възнаградителна лихва се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13,410. Страните били уговорили, че за референтен лихвен процент ще бъде използван месечен СОФИБОР /6 М СОФИБОР / приложим за съответния период за начисляване на лихвата по методика определена по чл. 4 и сл.  от договора. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора приложимата лихва се определяла първоначално и след това се била актуализирала два пъти годишно, като при определянето /актуализирането й банката била определяла стойностите на 6 М СОФИБОР публикувани на интернет страницата на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли всяка година от срока на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора при всяко публикуване на нова стойност на 6 М СОФИБОР банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6 М СОФИБОР се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата следваща първата падежна дата на месечна вноска след датата на публикуване на новата стойност на 6 М СОФИБОР.

 На първо място се твърди неравноправност на клаузи от договора за кредит, установяващи възможността за едностранна промяна на годишната договорна лихва.  Касае се за основание по чл.143 т.10 от ЗЗП – наличие на неравноправна клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.  Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс - чл. 430, ал. 2 ТЗ и представлява стойността на заетия капитал за определен период от време. Съществуват два основни начина за определяне на нейния размер – фиксирането й като точно определен процент за целия период на договора, а вторият начин е променливата лихва. Тя се състои от два компонента – базисно /реферативно/ лихвено равнище – динамичен компонент, доколкото лихвената стойност на капитала зависи и се променя с промяната на определени икономически условия и надбавка /марж/ над него – постоянен и неподлежащ на промяна компонент. Съгласно чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат  лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Следователно правото на банката да променя лихвения процент е законодателно скрепено. Доколкото в чл. 3 от договора не е посочено, че изменението на годишния лихвен процент на банката ще бъде само в посока на увеличаването му, съдът приема, че в случая не е налице неравнопоставеност на страните по договора за кредит, респ. – основанието по чл.143 т.10 от ЗЗП. От друга страна доколкото кредитът е дългосрочен и за избягване на попадането на банката в по-неблагоприятна позиция в резултат на естествените инфлационни процеси, икономически обосновано е рискът от промяната на пазарните условия да бъде понесен и от двете страни.

  Следователно не е налице хипотеза на уговорена между страните по спора неравноправна клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. По изложените съображения съдът намира, че възражението за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит по смисъла на ЗЗП е неоснователно. Същите не са нищожни по смисъла на закона и са породили желаните от страните правни последици.

Лихвите са начислявани така, както са договорени между страните, като първоначално е прилагана клаузата на чл.3 от договора при осъществените в него предпоставки. Ако банката бе извършила промяна на СОФИБОР, по посока на неговото увеличаване тогава би могло да се обсъжда валидността на клаузата, даваща й право на едностранна промяна, при което биха били дължими лихви в първоначално договорените проценти, а не в едностранно изменените, съобразно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, която въобще не обсъжда изначална липса на задължение за лихва (Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., т. к., ІІ т. о.). Ако клаузата за едностранно изменение на СОФИБОР се приеме за нищожна, това би имало значение само за връщане на платените лихви в увеличения размер, каквото увеличение в случая  обаче липсва. Установи се от разпита на вещото лице  в о.с.з., че за периода на действието на договора банката е изменяла СОФИБОР единствено по посока на неговото намаляване от първоначално определения му размер, но не и по посока на неговото увеличаване. Видно от чл. 3, ал. 2 от договора референтният лихвен процент 6 М СОФИБОР бил в размер на 0.590 %, а след това е бил видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза- за периода от 08.04.2016 г. до 07.08.2016 г. лихвеният процент е бил 12 % и е бил сбор от 11,410 %  надбавка +0,590 % 6 СОФИБОР, публикуван от БНБ на 15.01.2016 г., за периода от 08.08.2016 г. до 07.02.2017 г. лихвеният процент е бил 11,744 %, като  сбор от 11,410 %  надбавка +0,334 % 6 СОФИБОР, публикуван от БНБ на 15.07.2016 г., за периода от 08.02.2017 г. до 07.08.2017 г. лихвен процент от 13,733 % като  сбор от 13,410 %  надбавка +0,334 % 6 СОФИБОР, за периода от 08.08.2017 г.- лихвен процент 13,6730 % сбор  от 13,410 % надбавка +0,263 % 6 м СОФИБОР публикуван от БНБ на 14.07.2017 г.

Уговорена е и наказателната лихва, определена в чл. 9 от договора като същата е предвидено да се дължи при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава т.е. не се касае за неопределени или неопределяеми лихвени проценти, с които длъжникът да не е бил запознат и да е бил в невъзможност да ги узнае. Договорната и наказателната лихва няма пречка да се дължат едновременно, тъй като се дължат на различни основания.

С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери е, като се съобрази ТР № 3/2017 г. на ВКС съгласно, което размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е.  кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита-12.03.2018 г., като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата. В случая видно от заключението на вещото лице непогасената главница се равнява на 8645,29 лв., договорна лихва е в размер на 1779,14 лв. за периода от 08.04.2016 г. до 23.11.2017 г./на 24.11.2017 г. кредитът е бил отписан/ и не е била начислявана договорна лихва след тази дата до обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на 12.03.2018 г., редовни такси за периода 08.04.2016 г. до 23.11.2017 г. са в размер на 69,21 лв. и сумата от 226,68 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 08.04.2016 г. до 23.11.2017 г., като мораторната лихва за периода до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-12.03.2018 г. е била изчислена от вещото лице на 262,67 лв. Мораторна лихва, обаче съобразно решението дадено в  ТР № 3/2017 г. на ВКС не се дължи след датата на обявяване на предсрочната  изискуемост на кредита-в случая 12.03.2018 г., поради което този иск следва да се отхвърли единствено по отношение на периода от 12.03.2018 г. до 01.05.2018 г. С оглед на тези съображения предявените искове в останалата им част следва да бъдат уважени изцяло. Съдът счита, че ответницата дължи на ищцовото дружество претендираните от него такси в пълен размер, тъй като е представило доказателство, че действително са били извършени от него разходите за нотариалните такси, за да бъде обявена предсрочната изискуемост на кредита, което се е дължало на виновно поведение от страна на ответницата, която е спряла да заплаща погасителните вноски по кредита и същата не може да черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение.

С помощта на вещото лице се установи размера на останалите задължения, които съвпадат с исковата претенция и за тях исковете следва да се уважат. Съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника, задължение да заплати възнаграждение под формата на лихва и поради осъществена забава- обезщетение за забавата на плащането на тези вземания.

С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ищецът е направил разноски в настоящото производство в размер на  2379,42 лв., които следва да бъдат поети от ответника.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди на ищеца и сторените от него разноски по заповедното производство в настоящото производство, като същите са в размер на 935,60 лв. и следва с оглед изхода на процеса да бъдат поети от ответника.

Водим от горното СлРС

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД спрямо Д.И. Георгиева, ЕГН: ********** *** че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260  по Договор за потребителски кредит от 08.02.2016 г. следните сумите: сумата от 8645,29 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит от 08.02.2016 г. ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 1779,14 лв., съставляваща договорна лихва от 08.04.2016 г. до 12.03.2018 г. и сумата от 220,46 лв., съставляваща мораторна лихва от 08.04.2016 г. до 12.03.2018 г. и такси в размер на 147,21  лв. за периода от 08.04.2016 г. до 01.05.2018 г., за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №2085/2018 г. на СлРС по чл. 417 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване на установено, че спрямо Д.И. Георгиева, ЕГН: ********** *** че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260 разликата над  1779,14 лв., до пълния претендиран размер от 1779,16 лв., съставляваща договорна лихва от 08.04.2016 г. до 12.03.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че спрямо Д.И. Георгиева, ЕГН: ********** *** че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260 мораторна лихва за периода от 12.03.2018 г.  до 01.05.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Д.И. Георгиева, ЕГН: ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път” № 260,  направените по делото разноски в размер на 2379,42 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 935,60 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: