Р E Ш Е Н И Е
№ 190
гр.Плевен, 06.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административнонаказателно дело №11/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от Б.Д.Д.,
чрез адв. В. П., против Решение №133/26.11.2019г. по НАХД №184/2019г. по описа
на Районен съд – Червен бряг, въз основа на което е потвърдено НП №0374-000326/29.05.2019г.
на Началника на РУ- Червен бряг към ОДМВР-Плевен. Твърди се, че постановеното
решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с
материалноправните норми и процесуален закон. Посочва се, че по делото не се
спори, че на 15.05.2019г., жалбоподателят Д., е управлявал товарен автомобил
„Мерцедес“ с рег***, над 20 тона, по маршрут Плевен- Кариера Чомаковци- Плевен,
като е навлязъл в с. Телиш, след забрана, наложена със знак В18. Твърди се, че
съдът в решението си не е обсъдил възражението на жалбоподателя, относно
неправилното поставяне на този знак, без да бъде даден възможност на водачите
на товарни автомобили за алтернативен маршрут на преминаване. Посочва се, че в
случая не са поставени табели, указващи друг общински път за преминаване.
Посочва се също, че в случая са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН,
неприложен от АНО и от въззивния съд, като
последния не е изложил мотиви в тази насока. Посочва се също, че към
датата на нарушението, единственият път за преминаване е бил през с. Телиш, тъй
като мостът при с. Чомаковци е бил в ремонт. Твърди си, че нарушението е извършено при крайна
необходимост, респ. че е налице маловажност на същото. В заключение моли съда
да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и отмени издаденото
наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание на, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното №133/26.11.2019г. по НАХД
№184/2019г.. по описа на Районен съд – Червен бряг, е потвърдено НП
№0374-000326/29.05.2019г. на Началника на РУ- Червен бряг към ОДМВР-Плевен, въз
основа на което, на касатора Б.Д.Д., е наложено, на основание чл. 177, ал.3,
т.2 от ЗДвП, административно наказание „глоба“, в размер на 500лв., за
извършено от него нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. В решението си, въззивният
съд е приел, че въз основа на съставен АУАН №126224/15.05.2019г., е установено,
че на 15.05.2019г, ок. 11,30 часа, в с. Телиш, общ. Червен бряг, Б.Д.Д.,***, управлява
товарен автомобил „Мерцедес“, с рег***, с обща маса на товара и на МПС-
32 100 кг, видно от свидетелство за регистрация №*********, част Втора, и товарителница
№009845/15.05.20169г, като нарушава предписанията на пътен знак В18 „Забранено влизането
на МПС с маса с товара, по- голяма от 20 тона“. Прието е, че в законоустановеният
срок, е издадено процесното наказателно постановление, в което е възпроизведена
изложената фактическа обстановка. В мотивите си, въззивният съд е приел, че изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка,
изцяло се установява от събраните по делото доказателства. Приел е, че път PVN 1187
/III – 306 Червен бряг-
Чомаковци- Девенци- Телиш/, е част от общинската пътна мрежа и съответно-
Община Червен бряг, е собственик на пътя, и отговаря за организацията на
движението, поддържането, и поставянето на необходимата пътна сигнализация.
Приел е, че след Решение №181/28.03.2016г. на Общински съвет- Червен бряг, е
проведена съгласувателна процедура с РУ- Червен бряг, АПИ- София- Областно
пътно управление, и е поставен пътен знак В18, на входа на с. Телиш. Приел е,
че жалбоподателят Д. е нарушил нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, приел е, че
размерът на наказанието е правилно определен, както и че не са налице основания
за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че деянието е със значителна
обществена опасност и вредоносни последици.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД №184/2019г. по описа на Районен съд – Червен бряг, е правилно и
законосъобразно, и същото следва да бъде оставено в сила, поради следните
съображения:
Видно от представеният по делото АУАН се
установява, че на посочената в него дата- 15.05.2019г, ок. 11,30 часа, в с.
Телиш, общ. Червен бряг, на ул. ***, Б.Д.Д., като водач на товарен автомобил
„Мерцедес“, с рег***, собственост на В.И.И., нарушава предписанията на пътен
знак В18, въведен за ППС с максимална маса 20 тона, като управлява МПС с обща
маса на товара и на МПС- 32,100 кг; данните са взети от свидетелство за
регистрация №*********, част Втора, и товарителница №009845/15.05.20169г. В АУАН
е посочено, че Д. е нарушил нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Изложената в АУАН
фактическа обстановка изцяло е възпроизведена в процесното НП
№0374-000326/29.05.2019г. на Началника на РУ- Червен бряг, въз основа на което,
на основание чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП,
на Б.Д., е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 500лв.
Изложената фактическа обстановка е безспорно
установена от въззивния съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Правилно по делото е установено също, че път PVN 1187 /III – 306
Червен бряг- Чомаковци- Девенци- Телиш/, е част от общинската пътна мрежа на
Община Червен бряг, както и факта на поставянето на забранителен пътен знак В
18- "Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма
от означената", въведен за МПС над 20 тона. Безспорно е установено по
делото също и обстоятелството, че към момента на нарушението, Д. е управлявал
МПС с обща маса на МПС и товара от 32,100 кг., както и факта, че същият е
навлязъл в с. Телиш, след установеният забранителен знак.
Настоящия касационен състав констатира, че обжалваното
решение е постановено след пълно и всестранно обсъждане на събраните по делото
доказателства, при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон и
не страда от пороците, визирани в касационната жалба. Настоящият състав
възприема изцяло изложените от РС- Червен бряг мотиви, касаещи съставомерността
на извършеното от касатора Д. нарушение, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ
от АПК и не следва да ги преповтаря.
Настоящият състав намира също, че правилно
РС е приел, че в случая не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН и
извършеното от касатора нарушение, не разкрива белезите на маловажност.
Съобразно цитираната норма от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност на едно
извършено административно нарушение, се преценява на плоскостта, разкрива ли
съвкупността от обстоятелства, при които то е извършено, и личността на
нарушителя, по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с типичната за
дадения вид нарушение, като преценката е фактическа и се извършва за всеки
конкретен случай. Известни указания за критериите за преценка на маловажността
на случая, се съдържат в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, която намира
приложение по силата на ограничителното препращане, уредено в чл. 11 ЗАНН. Част
от тези критерии са: обществената
ценност на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици (в случаите, в които нарушението е от категорията на резултатните), всички
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност - време, място, обстановка на извършването му, начин и средства
за осъществяване на деянието, и др., причини и условия, мотивирали извършителя
да пристъпи към осъществяване на деянието, обстоятелствата, относими към
субективното психично отношение на извършителя към деянието - конкретно
проявена форма на вина и други субективни преживявания на дееца, обстоятелствата,
относими към личността на нарушителя извън психичното му отношение към деянието.
В случая, извършеното от Д. нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, съобразно която,
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка, е формално и за съставомерността му не се изисква
настъпване на вредоносни последици. Налице е забранителен знак, поставен в
началото на населеното място- с. Телиш, забраняващ навлизането в населеното
място на МПС, с обща маса над 20 тона, и с който знак, е установено, че водачът
на товарния автомобил- Б.Д., не се е съобразил при движението си. Настоящият
състав намира, че при преценка на изложените по- горе критерии, извършеното от Д.
нарушение, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, която да
обуслови приложението на института „маловажност“. В случая забранителният знак
В18, установяващ забрана за навлизане на МПС над 20 тона в населеното място, е
въведен с цел защита на по- висши обществени права и интереси на жителите на
същото населено място. Водачите на товарни автомобили следва да съобразят
поведението си с въведеният забранителен пътен знак, като управляваните от тях
ППС следва да бъдат с обща маса, ведно с товара- до 20 тона.
Извършеното от Д. нарушение не разкрива и
нито един от белезите на т.нар.“ крайна необходимост“, по смисъла на чл. 13,
ал.1 от НК, каквито твърдения има в писмената защита към касационната жалба.
На основание изложеното следва постановеното
решение да бъде оставено изцяло в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №133/26.11.2019г. по НАХД №184/2019г.. по описа на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.