Р Е Ш Е Н И Е
27.01.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
19.01. 2021
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 605 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.Л., ЕГН ********** с адрес: ***,,Св. И. Рилски“ № 26 срещу Наказателно постановление № 20-0332-000294 от 22.06.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, с искане да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. В. С., който поддържа жалбата по съображения подробно изложени в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразява становище в съпроводителното писмо, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Ако съдът не приеме направените доводи за основателни, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.05.2020 г. бил съставен АУАН бл. № 425538 от И.Ц. – мл. автоконтрольор при РУ-Рила в присъствието на свидетелката Д.Т.М. за това, че на 09.05.2020 г. в 20:05 ч. С.К.Л. ***,,Н. Вапцаров“ срещу целодневна градина ,,Алек мак“ в посока с. Бараково управлява лек автомобил ,,БМВ 320 И“ с рег. № Е0089КХ, собственост на Василка Стефанова Мазурска, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в целенасочено повишаване на оборотите на двигателя, при което се получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с което създава предпоставка за ПТП с насрещно движещото се МПС. В акта е посочено, че водачът не представя контролен талон към СУМПС. В него са вписани възраженията на нарушителя, че не е съгласен с констатациите и написаното не отговаря на истината, няма нищо общо със случая. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Л. е депозирал възражения срещу съставения акт, които се свеждат до следното: на посочените в АУАН дата и час не е бил на мястото и не е извършил виновно деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение. Със ,,свидетелката“ М. е в лоши отношения, тъй като същата два пъти е подавала жалби срещу него в РУ-Рила, които били абсолютно неоснователни, свидетелката тенденциозно използва тази институция за саморазправа с него.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на нарушителя са наложени съответните административни наказания за нарушения на чл. 104б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По делото е приложена докладна записка от мл. автоконтрольор Ц. относно съставен от него АУАН срещу С.Л..
От показанията на актосъставителя Ц. се установява, че не е свидетел-очевидец на процесното нарушение, а ръководството на РУ Рила му разпоредило да вземе отношение по подадения от св. М. сигнал срещу Л.. На подадения от свидетелката сигнал за извършено от Л. нарушение се е отзовал полицейски патрул на мястото, но водачът не бил установен. Въз основа на обясненията дадени пред него от св. М., св. Ц. съставил АУАН срещу Л. и въз основа на разказаното т нея е формулирал обстоятелствената част на акта. Нарушителят и свидетелката били призовани да се явят в РУ-Рила, където бил съставен АУАН в тяхно присъствие и същите били запознати със съдържанието на акта, екземпляр от който бил връчен на нарушителя.
Свидетелката М. в показанията си твърди, че на 09.05.2020 г. около 20:00 ч. се движела в посока центъра на гр. Кочериново. Срещу нея се движел лек автомобил ,,БМВ“ управляван от Л., който наближавайки препятствие по пътя ,,легнал полицай“ настъпил газта, вследствие на което автомобилът започнал да се движи първо в лявото платно, след това в дясното, автомобилът се завъртял и навлязъл в нейното платно като двата автомобила се разминали ,,на косъм“, като това не бил единствения случай, в който Л. извършвал същите действия с автомобила. Свидетелката подала сигнал в РУ – Рила, на място пристигнал автопатрул, дала обяснения по случая, след което отишла в управлението където повторила казаното по-рано. Заявява, че е подавала жалби до различни институции, с които сигнализирала за извършваните от Л. ***.
Свидетелите Б. и Г. в показанията си твърдят, че на процесната дата са били в автомобила, управляван от Л. пътувайки за с. Бараково на рожден ден. Не са виждали св. М. никъде по пътя, с която били в лоши отношения. Същата ги набеждавала за различни неща, включително и Л. и около една седмица след скарването им, тя подала жалба срещу него. Свидетелите заявяват, че през цялото време Л. се движел нормално по пътното платно.
Свидетелят Д.А. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при РУ Рила в показанията си твърди, че на процесната дата заедно с колегата му Стоянов изпълнявали служебните си задължения. Получили сигнал да отидат на ул. ,,Н. Вапцаров“ в гр. Кочериново за извършвани ,,дрифтове“ с лек автомобил, управляван от Л.. При отИ.ето им на указаното място не установили нито подателя на сигнала – Д.М., нито лицето за което се твърдяло, че извършвало такива действия. Потърсили свидетелката на домашния й адрес, където разговаряли с нея. По случая тя обяснила, че срещу нея се движел автомобил ,,БМВ“ в района на детската градина, където имало неравност по пътя и водачът преминал леко странично, за да не закачи предницата на автомобила, която била доста ниска. М. не била съобщавала за други движения извършвани с управлявания от Л. автомобил.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Цветков, считайки ги за подробни, логични и обективни. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият установява, че въз основа на детайлния разказ на св. М., която е очевидец на нарушението, той е формулирал обстоятелствената част на акта. Съдът намира, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетеля очевидец М. относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същата е имала непосредствени възприятия за случилото се. Показанията на св. М. и св. Цветков са последователни, логични и безпристрастни, като изясняват обстоятелствата по извършеното нарушение и неговия извършител. Показанията на св. М. съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК относно участието на жалбоподателя в извършеното нарушение.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. и Г., които твърдят, че Л. се е движел нормално по пътя. От една страна показанията им са в пълно противоречие с изнесеното от свидетелите М. и Ц.. От друга страна, близките им приятелски отношения с жалбоподателя обективират заинтересоваността им от изхода на делото, което разколебава тяхната достоверност. Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта, в която твърди, че по данни от св. М., в района на детската градина Л. е преминал леко странично с автомобила тъй като на това място е имало неравност по пътя, за да не закачи предницата на автомобила, която била доста ниска, като М. не била съобщавала за други движения с автомобила управляван от Л.. Показанията на свидетеля А. са в пълно противоречие с показанията на св. М. и св. Цветков, които съдът изцяло кредитира по съображения посочени в горното изложение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид приложената по делото Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.
Относно нарушението на чл. 104б, т. 2от ЗДвП:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че на 09.05.2020 г. в 20:05 ч. С.К.Л. ***,,Н. Вапцаров“ срещу целодневна градина ,,Алек мак“ в посока с. Бараково е управлявал лек автомобил с рег. № Е0089КХ, собственост на Василка Стефанова Мазурска като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в целенасочено повишаване на оборотите на двигателя, при което се получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с което създава предпоставка за ПТП с насрещно движещото се МПС. За съставомерността на деянието е без значение конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат. Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение - за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си, е повишил оборотите на двигателя, при което се получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с което създава предпоставка за ПТП с насрещно движещото се МПС.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им, може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставения АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.
Логично при така установената противоправна деятелност, за наказващия орган е възникнало задължението за санкциониране по реда на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.
Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в съставния АУАН и в издаденото НП. И АУАН и атакуваното НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата акта на администрацията нарушението е описано пълно, точно и ясно, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока съдът не споделя. Елементите на нарушението от обективна страна са ясно и подробно посочени. В АУАН и в НП нарушението е описано по следния начин: на 09.05.2020 г. в 20:05 ч. С.К.Л. ***,,Н. Вапцаров“ срещу целодневна градина ,,Алек мак“ в посока с. Бараково Л. управлява лек автомобил с рег. № Е0089КХ, собственост на Василка Стефанова Мазурска като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в целенасочено повишаване на оборотите на двигателя, при което се получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с което създава предпоставка за ПТП с насрещно движещото се МПС. Така описано нарушението възпроизвежда посочената за нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - ползва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
На следващо място съдът приема, че контролния и наказващия орган, ясно и в необходимата пълнота са описали в обстоятелствената част на АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението.
Контролните органи не са били в управлявания от нарушителя лек автомобил, за да възприемат, респективно да опишат как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на превъртане на задвижващите колела на автомобила водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя.
Съдът приема от гледна точка на общожитейския опит и практика, че при определено боравене със системите на автомобила /рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана - поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, ,,въртене на гуми“, дрифт и др., които са широко използвани в общоговоримия език, като не са намерили място в официалната терминология, или в законодателната такава и в частност разпоредбите на § 6 от ДР на ЗДВП. Този ефект е видно кога се цели (както в случая) тъй като той не може да настъпи при нормално управление и с оглед на констатираната липса на условия за извеждането на автомобила от нормална траектория. При това е без значение начина, по който е постигнат от водача на автомобила.
Както бе посочено по-горе не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила /поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Безспорно е, че извършените действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да създават опасност за останалите участници в движението.
При така установените по делото факти не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че действията му не представляват нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, а факторът липса на вредни последици не може да бъде взет при преценката за маловажност на случая.
Видно от приложената справка за извършени от жалбоподателя нарушения, същият системно нарушава правилата за движение по пътищата и е многократно санкциониран с фишове и НП. Това е така, тъй като подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващите пешеходци. Ето защо съдът намира, че така наложените наказания на жалбоподателя, биха способствали да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения, наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че НП в тази му част е незаконосъобразно и следва да го отмени. Нарушението е недоказано, тъй като на процесните дата, час и място жалбоподателят не е спиран от контролния орган и не му е извършвана проверка на документите. Това най-вероятно е сторено при връчване на АУАН. Предвид гореизложените съображения НП в тази му част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0332-000294 от 22.06.2020 г. издадено от
Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила в
частта, в която на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на С.К.Л., ЕГН **********
с адрес: ***,,Св. И. Рилски“ № 26 е наложено административно наказание ,,глоба“
в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0332-000294 от 22.06.2020 г. издадено от Началник група към
ОДМВР Кюстендил, РУ Рила в частта, в която на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на С.К.Л., ЕГН ********** с
адрес: ***,,Св. Иван Рилски“ № 26 е наложено административно наказание ,,глоба“
в размер на 10 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: