РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Търговище, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20243500900030 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Обединена
българска банка“ АД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул.
“Витоша” № 89Б, представлявано от пълномощника Н. П., адрес за
кореспонденция: гр. ********, бул. „********“ № *****, Бизнес център,
против М. Н. Х., ЕГН **********, от село ********, община *******, ул.
„*******“ № ****, с която са предявени осъдителни претенции по договор за
кредит. В исковата молба се твърди, че съгласно договор за потребителски
кредит № 22R-L638701 от 26.01.2022 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и М. Н. Х., ЕГН ********** – кредитополучател и
длъжник по кредита, банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 30 000 лева, като кредитът е изцяло усвоен.
Съгласно т. 4.1. от договора кредитът се издължава с месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно приложен към договора
погасителен план. Срокът на договора е 120 месеца, считано от датата на
първо усвояване по кредита. Ищецът твърди, че поради просрочие на месечни
погасителни вноски, първата от която е на 08.04.2022 г., до кредитополучателя
1
е изпратено уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение. Ищецът
твърди, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 08.12.2023
година и че към дата 07.02.2024 г. общият размер на задълженията на М. Н. Х.
по договора за потребителски кредит № 22R- L638701 от 26.01.2022 г. възлиза
на 32 659.23 лева), от които:
29 480,89 лева главница,
1961,50 лева – договорни лихви за периода от 08.05.2022 г. до
07.12.2023 г. вкл.;
503,19 лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания, за
периода от 08.04.2022 г. до 07.12.2023 г. вкл.;
653,65 лева – обезщетение за забава на изискуемата главница за периода
от 08.12.2023 г. до 06.02.2024 г. вкл. и
60,00 лева разноски за връчване на уведомително писмо – покана за
предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови съдебно решение,
с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 32 659,23 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.02.2024 г., както и всички направени по настоящото дело разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез назначения му от съда особен представител адвокат И. И. от АК –
Търговище, в който отговор се излага следното: от представената справка за
задълженията на кредитополучателя не става ясно какви погасявания по
кредита е правил той и кога. Доколкото няма връзка с лицето, което
представлява и няма сведения дали той е подписал приложените към исковата
молба договор за потребителски кредит и погасителния план към него,
оспорва истинността на положените подписи на кредитополучателя в края на
договора за кредит и погасителния план. Оспорва твърдението, че ответникът
е получил сумата по кредита. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на
закона за потребителския кредит. На първо място, не са спазени изискванията
за представяне на потребителя на преддоговорна информация. Няма приложен
екземпляр с доказателства за връчване на потребителя на предвидения в чл. 5,
ал. 2 стандартен европейски формуляр. Прави възражение за нищожност на
2
чл. 21.1.1 от договора за кредит като неравноправна клауза по смисъл на чл.
146, във вр. с 143, т. 19 от Закона за защита на потребителя. Посочената
клауза от договора дава едностранни права за обявяване на предсрочна
изискуемост без в нея да е упоменат срок на забава, допустим размер на
неизпълнението. Отделно от това като основание е посочено: „както и при
неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по настоящия
договор“. Така на практика е уговорено на първо място, че банката без покана
за изпълнение с даден срок може да обяви предсрочна изискуемост на целия
кредит, дори при незначителна забава, или дори при забава или неизпълнение
на нефинансово задължение на кредитополучателя. Това очевидно е
несъответствие с общото изискване за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Въз
основа на горното, оспорва иска изцяло по основание и размер. Отделно
излага съображения, че исковата претенция за сумата от 60 лева,
претендирани като разноски за връчване на уведомително писмо, поначало е
неоснователна, тъй като това са административни разходи на една от страните
по договора, които не следва да се поемат от другата страна. Още повече, че
тези разноски са направени за действие, което не е произвело правен ефект.
По така постъпилия отговор е постъпила допълнителна искова молба, в
която се акцентира на следното: на първо място, счита, че не следва да се
допуска оспорването на подписите на ответника в договора за кредит и в
погасителния план, тъй като не е възможно да се извърши експертиза предвид
липсата на сравнителен материал, изходящ от ответника, тъй като същият е в
чужбина. На следващо място, оспорва се становището на особения
представител на ответника за нищожност на клаузата в договора – чл. 21.1.1 от
него.
Постъпил е допълнителен отговор на депозираната допълнителна искова
молба от страна на особения представител на ответника, в който заявява, че
поддържа отговора с направените в него възражения.
В съд.зас. не се яви представител на ищеца.
Адвокат И. – особен представител на ответника поддържа доводите си
относно недействителността на договора. Счита, че с оглед на това ответникът
следва да върне само главницата, заедно с лихвата от деня на подаване на
исковата молба. Представя и писмени бележки след заседанието.
3
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №
22R-L638701 от 26.01.2022 г., като банката е предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 30 000 лева и същият е изцяло усвоен.
Кредитът се издължава с месечни анюитетни вноски, включващи главница и
лихва, по погасителен план – неразделна част от самия договор. Срокът на
договора е 120 месеца, считано от датата на първо усвояване по кредита.
Договорът е подписан от ответника, като подписите му са автентични.
Има положени подписи на всяка страница. Годишният лихвен процент е в
размер на 4,3% и променлив от 0,20%, фиксирана надбавка от 4,10%, а
лихвата за забава е в размер на 10% повече от договорения в т. 6.1 лихвен
процент. Предвидени са такси в чл. 7, посочен е ГПР в размер на 4,68 %,
посочен е общ размер на дължимата сума – 37 413,73 лв.
Предвидено е право на отказ от договора в срок от 14 дни. Посочено е в
същия, че той се отпуска за рефинансиране на стари задължения в ОББ, Банка
ДСК и БНП „Пърсънълс файненс“.
В чл. 18.1.3 е предвидено, че кредитополучателят заплаща всички
обявени от банката такси и всички разходи по банковото обслужване, както и
по принудителното събиране. Освен това същият има задължение да уведоми
банката – чл. 18.1.6, при промяна на адрес, емейл адрес, телефонен номер за
контакт и други данни, посочени в договора. При неизпълнение на това
задължение, всяка кореспонденция, изпратена от банката до последния,
посочен от кредитополучателя адрес, включително ел. адрес, се счита за
редовно получена в деня на изпращането й. Видно от адресната част на
договора, в него е посочен за адрес този в с. Лиляк, община Търговище –
същият като в исковата молба, посочен е телефонен номер, както и адрес на
ел. поща.
Според чл. 20.1.9 от договора кредитополучателят декларира, че е
получил предварително, в достатъчен срок преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр, изготвен съгласно ЗПК и се е
запознал с нея, взел е информирано решение за сключване на договора и е
запознат с последиците по т. 21.
В т. 21 е посочено, че банката има право едностранно, без да дължи
уведомление или покана до кредитополучателя, да обяви кредита за
4
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия
дълг, при наличие на което и да е от посочените основания, които са изброени
в шест пункта. В т. 21.1.1 е посочено, че това става при неизпълнение на
съответния падеж частично или напълно, на която и да е месечна вноска,
вноска по главницата, дължимата месечна лихва, такса или комисионна, както
и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по
настоящия договор.
Тези факти се установяват от представените писмени доказателства и
заключението на графологичната експертиза.
От заключението на счетоводната експертиза се установява следното:
главницата по договора за кредит е усвоена еднократно, на 26.01. 2022 г., по
разплащателната сметка с титуляр М. Н. Х., IBAN №
BG20UBBS80021086476140 и е разходвана на същата дата – частично за
разплащане на задължения по други кредитни продукти и в следващите дни
чрез теглене на ПОС. В таблица се посочени точните размери на тегленията и
погасяванията. При проследяване на записванията при банката за начислени
лихви, съобразно представен лихвен лист, се установява, че банката е
прилагала 4,3 пункта лихвен процент върху редовната главница по отделни
периоди, (табл.2-1).
По тази сметка ответникът е получавал трудовото си възнаграждение и
такива са били условията по договора, като е уговорен и преференциален
лихвен процент поради това. Банката служебно е удържала месечните суми,
дължими по договора, което също е било предмет на договорна клауза.
Общият размер на постъпленията по сметката, използвани за погасяване на
задължения по процесния кредит възлиза на 822,99 лв, с които суми са
погасени задълженията, посочени в табл. 2-3 от заключението. Последните
удръжки са направени на 08.04. 2022 г. докато е имало наличности по
сметката. След месец април по тази сметка не са постъпвали средства от
възнаграждения или други плащания в полза на ответника. Цялата
неиздължена главница възлиза на 29 480,89 лв (30 000-519,11), в т.ч.: 4 117,04
лв. падежирала и непогасена по вноските по ПП с падежи 08.04.2022
(частично) – 08.11.2023 г. вкл. 25 363,85 лв, непадежирала, предсрочно
изискуема главница към 08.12.2023 г. Банката е обявила по своите сметки, че
кредитът е изцяло и предсрочно изискуем от 08.12. 2023 г. Изчислени са и
5
следните лихви:
Лихви по ПП – 1961,50 лв. (1870,61+90,89) – по вноските с падежи
08.05.2022 – 08.12.2023 г., в т.ч. 1870,61 лв. начислена договорна лихва върху
редовно падежирали главници за периода от 08.05. 2022 г. до 07.11.2023 г. и
90,89 лв. начислена договорна лихва за периода 08.11-07.12.2023 г.;
Наказателни лихви 1156,84 лв. за същия период, в т.ч.:
503,19 лв. – начислено обезщетение за забава върху просрочените
плащания за периода от 08.04.2022 г. до 07.12. 2023 г. включително;
653,65 лв. – начислено обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 08.12.2023 г. до 06.02. 2024 г.
включително.
Наказателната лихва е в размер на 14,3%. Според заключението на
вещото лице обезщетението за забавено плащане – мораторната лихва
съобразно законния размер, определен от МС, към 07.12. 2023 г. възлиза на
сумата от 429,91 лв.
След като банката е обявила за себе си, че кредитът е предсрочно
изискуем, тя е направила опит да връчи покана до ответника доброволно да
погаси задълженията си. Същата е изпратена до адреса, посочен в договора – в
с. ******, община ******, чрез ЧСИ А. я З. Връчителят е посетил адреса три
пъти през месец септември и един път през месец октомври, като не е намерил
лицето. Получил е сведения от кмета на селото, че лицето живее и работи в
чужбина. Последният известен работодател на М. Х. е „Акюзлер груп“ ООД в
гр. Търговище, като е започнал работа на 28.03. 2023 г. като водач на мотокар.
Не е посочено прекратяване на договора в регистъра. Тези данни се
установяват и от справката, направена от съда. ЧСИ е начислила такса от 60
лв. за връчване на поканата. Няма доказателства извършено ли е плащането на
тази такса, кога и по какъв начин. Няма платежен документ.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: договорът
за потребителски кредит, сключен между страните по делото е действителен и
е породил своите правни последици. Същият е подписан от ответника и за
него е възникнало редовно задължение да изплаща получения кредит на
месечни вноски, според предоставения му погасителен план.
Направеното оспорване от страна на особения представител е
6
неоснователно. Установи се освен това, че средствата от 30 000 лв. са
преведени по разплащателната сметка, на името на ответника Х., като са
погасени с по-голямата част предишни задължения към банки, включително и
ОББ. Останалата сума е била използвана за погасяване на процесния кредит и
за лични нужди на ответника.
Направеното възражения за неспазване на чл. 5, ал. 2 от ЗПК и оттам за
цялостна нищожност на договора, съдът намира за неоснователно. Както е
видно от съдържанието на договора, ответникът е декларирал, че е получил
достатъчно преддоговорна информация, както и стандартен европейски
формуляр – чл. 20.1.9 и е имал достатъчно време да се запознае с условията.
Освен това, в договора има и клауза, че потребителят има 14 дни, в които може
да се откаже от договора. С оглед на това съдът намира, че няма нарушение на
чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
По отношение на възражението за нищожност на чл. 21.1.1 от договора,
с оглед на това, че клаузата е неравноправна. Съдът намира това възражение
за основателно. Действително банката е поставила изключително тежки
условия, свързани с предсрочната изискуемост – неизпълнението дори
частично на някоя от месечните вноски, както и на всяко друго задължение по
договора. Съдът счита, че тук е използвано по-силното икономическо
положение на банката да диктува общите условия по потребителските
кредити, без да се съобразява с това, че потребителят може да има напълно
обективни причини за забавата. Не е даден какъвто и да било толеранс на
задълженото лице – от поне 2-3 месеца, през които то да може да преодолее
трудностите, ако те са временни, да се даде възможност занапред да
изпълнява задълженията си добросъвестно. Този срок е разумен и в интерес на
банката и потребителя. Несъразмерно тежка е последицата и с оглед на това,
че дори неизпълнението и на най-малкото задължение може да доведе до
предсрочна изискуемост на договора. Т.е. това може да стане дори и
потребителят да продължи да внася редовно вноските си, ако е забравил до
посочи новия си телефонен номер. Затова съдът намира, че тази клауза
действително е нищожна.
От друга страна обаче банката не се е възползвала от нея и е дала на
ответника достатъчно време, преди да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем. Действително е изминал период от около 1 година след спиране на
7
плащанията, преди банката да предприеме действия за изпращане на покана
до длъжника. В този период от време ищецът вече не е имал каквито и да било
съмнения, че длъжникът действа недобросъвестно, като не е уведомил
заемодателя, че заминава за чужбина и сменя адреса, на който може да бъде
намерен.
С оглед на това съдът намира, че независимо от неравноправния
характер на клаузата, посочваща размера и срока на неизпълнението, то не
следва да се отрича правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем след изтичането на 1 година от последната вноска.
Клаузата е неравноправна и в частта, в която се посочва, че банката
може без покана да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка
наложилата се през последните години съдебна практика също посочва, че
подобни клаузи в договорите за потребителски кредит са недействителни.
Заемодателят във всички случаи е длъжен да покани длъжника да изпълни
задължението си и ако не го стори – да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Именно така е постъпила и ищцовата банка. Покана до длъжника е изпратена,
но същата не му е била връчена по надлежния ред, защото той е напуснал
адреса си. Налице е клауза в договора обаче, който допуска т.нар фингирано
връчване. То обаче също не е безусловно.
И тук съдът следва да прецени дали за откриването на ответника са
предприети всички проучвания, съобразно принципите на дължимата грижа и
добросъвестността – в този смисъл е решение на СЕС по дело С-327/10/17.11.
2011 г. по приложение на Регламент ЕО №44/ 2001 г. Т.е. съдът следва да
прецени дали банката е направила всичко възможно да открие длъжника,
въпреки че е разполагала с данни за заминаването му в чужбина. В случая не е
било необходимо при това да се предприема връчване чрез последния
работодател, защото е било ясно, че лицето е в чужбина и няма как да му бъде
връчено съобщението. Това се потвърждава и от данните по делото, защото
исковата молба не можа да бъде връчена лично и ответникът продължава да е
в чужбина.
От друга страна обаче, в договора има данни както за телефонен номер,
така и за адрес на ел. поща. При съвременните средства за комуникация, които
са общодостъпни, това е един бърз и надежден начин да се установи контакт с
всяко лице и именно тези начини за връзка и комуникация следва да бъдат
8
насърчавани и прилагани занапред, дори с предимство.
По делото липсват каквито и да било доказателства да са правени опити
от банката за връзка с ответника по телефона или да му е изпращана поканата
на ел. поща. Докато за съда подобна възможност не може да се приложи без
ответникът изрично да го е посочил в отговора си, то между страните има
договор, който ги обвързва. С оглед на това банката е следвало да използва
всички средства за уведомяване в договора, като след получаване на данните,
че длъжникът е в чужбина, да направи опит за връзка по телефона и да
изпрати поканата на ел. поща. За това обаче няма каквито и да било
доказателства и твърдения, затова и съдът приема, че подобни действия не са
предприемани.
С оглед на това съдът намира, че предсрочната изискуемост на целия
кредит е настъпила след завеждане на исковата молба. Тя е връчена на адвокат
И. на 14.06. 2024 г. Именно от тази дата следва да се счита, че кредитът е
изцяло предсрочно изискуем. В молбата за поправка на исковата молба се
съдържа подробно изявление в тази насока.
Предвид на така изложените съображения, съдът намира, че ответникът
следва да заплати на ищеца търсената сума по падежиралата изцяло главница.
По отношение на падежирала възнаградителна лихва искът също е
основателен, като съдът следва да се произнесе само в рамките на заявените
суми и установеното от експертизата: 29 480,89 лв. главница и 1961,19 лв.
възнаградителна лихва за периода от 08.05. 2022 г. до 07.12. 2023 г.
Тези суми следва да бъдат присъдени заедно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
По отношение на наказателната лихва за просрочие. Експертизата
установи, че посочените в исковата молба суми отговарят и на реално
дължимите. В исковата молба периодът е разделен, но няма пречка съдът да
присъди сумата общо и същата е в размер на 1156,84 лв. за същия период, в
т.ч. 503,19 лв. за периода от 08.04.2022 г. до 07.12. 2023 г. включително и
653,65 лв. 08.12.2023 г. до 06.02. 2024 г.
Върху този вид лихва не се присъжда мораторна лихва – по чл. 86 от
ЗЗД, защото и двете имат еднакъв характер и би се стигнало до присъждане на
9
лихва върху лихва – анатоцизъм.
По отношение на разноските от 60 лв. за връчване на поканата. За тях не
се установи да има плащане от страна на ищеца. Освен това съдът не откри
клауза от договора, която да регламентира, че подобни разноски следва да се
възложат на кредитополучателя.
Затова искът следва да бъде отхвърлен в частта, в която се иска
заплащането на сумата от 60 лв. – разноски за връчване на поканата за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в частта за присъждане на
законната лихва върху сумата от 1156,84 лв.
По отношение на разноските. Искът се уважава почти изцяло – за 99,8%.
С оглед на незначителността на отхвърлителната част на ищеца следва да
бъдат присъдени разноските изцяло. За държавна такса, хонорара за особения
представител и за експертизата разноските са в размер на 4506,36 лв. Към това
съдът определя и ю.к. възнаграждение от 300 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Х., ЕГН **********, от село *******, община *******,
ул. „*******“ № 12, представляван по делото от особения представител адв.
И. И. от АК – Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на „Обединена българска банка“
АД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша” № 89Б,
представлявано от пълномощника Н. П., адрес за кореспонденция: гр.
********, бул. „********“ № *****, Бизнес център, следните суми:
29 480,89 лв. главница и 1961,19 лв. възнаградителна лихва за
периода от 08.05. 2022 г. до 07.12. 2023 г., заедно със законната лихва върху
тези суми, считано от 09.02. 2024 г. до окончателното изплащане;
1156,84 лв. – обезщетение по чл. 86 от ЗЗД (мораторна лихва), в т.ч.
503,19 лв. за периода от 08.04.2022 г. до 07.12. 2023 г. включително и 653,65
лв. от 08.12.2023 г. до 06.02. 2024 г. – ВСИЧКИ ТЕЗИ СУМИ НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79 от ЗЗД, 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД и договор за
потребителски кредит между страните, № 22R- L638701, сключен на 26.01.
2022 г.;
4806,36 лв. – РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
10
В останалата част – за заплащане на сумата от 60 лв. – разноски за
връчване на книжа от ЧСИ и мораторна лихва върху сумата от 1156,84 лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред АС – Варна.
На ответника да се изпрати решението и на ел. поща, посочена в
договора за потребителски кредит.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11