РЕШЕНИЕ
Номер: 27.07.2020 год. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На петнадесети юли Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 983 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 0013600 от 08.04.2020 год.,
издадено от ....– началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ
(Национално тол управление) към АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура”) гр.София,
надлежно упълномощен за това от председателя на управителния съвет на АПИ (вж.
заповедта на л.28 от делото).
Жалбоподателят Д.С.С. твърди,
че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна АПИ
гр.София счита жалбата за неоснователна и
моли НП, като законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение) № 0013600 от 28.11.2019 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП – Закон за движение пътищата („Водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“) за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП („Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице”), изразяващо се в това, че на 28.11.2019 год. около 13:45
часа на път II-66, км.55+100, включен в обхвата на платената
пътна мрежа съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение на Министерския съвет от
31.12.2018 год., управлявал в посока гр.Нова Загора лек автомобил „Ситроен 3Х”,
рег.№ СТ 9414 ВВ, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, без
заплатена за него винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – Закон за пътищата („За преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса
за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7…“; съгласно чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП
„Винетна
такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона: моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници“).
В случая фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, не се оспорват от
жалбоподателя (в жалбата си той, ако и да твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, признава, че срокът на заплатената за автомобила винетна такса е бил
изтекъл преди констатиране на нарушението от органите на АПИ) и се потвърждават
от показанията на актоъставителя и свидетеля по акта, както и от приложената на
л.27 от делото справка от електронната
система за събиране на пътни такси, като при това от последната се
установява, че срокът на заплатената от жалбоподателя пътна такса за
управлявания от него автомобил е бил изтъкал на 09.11.2019 год. в 23:59 часа, а
не както той твърди – 2 дни преди извършената му проверка от контролния
орган.
При тези данни съдът намира
описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по
несъмнен е безспорен начин. Същевременно се установи от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, че те са уведомили жалбоподателя за
предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност, и не се събраха доказателства
за факти и обстоятелства, обуславящи приложението на чл.189е, ал. 3 – 6 от ЗДвП
и/или на чл.28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания),
каквото е искането на жалбоподателя (фактът, че той е пенсионер и доходите му
били недостатъчни за покриване на базовите му нужди, би могъл да бъде отчетен
единствено като смекчаващо отговорността му обстоятелство при представени
доказателства в тази насока, каквито обаче не бяха представени, но не
обосновава сам по себе си по-ниска обществена опасност на нарушението в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид). В изпълнение на
проверката си за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на
НП, а наложеното на жалбоподателя административно наказание съответства по вид
и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение – глоба в
размер 300 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че
въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от
юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде
осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът
намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 0013600 от 08.04.2020 год.,
издадено от ....– началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София.
ОСЪЖДА Д.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: