Решение по дело №1701/2015 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ – 939                                   10.07.2020г.                                       гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                  гражданска колегия, втори въззивен състав

На десети юли                                                                                        2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Т. Русева-Маркова

                                                                                     Елеонора Кралева

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  1701                                         по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № ІІ-122 от 05.04.2016г., постановено по въззивно гр. дело № 1701/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 67 от 02.06.2015г., постановено по гр. дело № 1145/2012г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е прието за установено по отношение на Национална спортна академия в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава, че ответната страна по делото И.И.Д., А.Н.К., В.Щ.Х., Р.И.Д., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г., М. Т. Б., М.Г.Д. и Н.Т.Б. не са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 за площта над 4 415 кв.м. до претендираните 6 436 дка и вместо това е постановено ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлен предявения иск от Национална спортна академия в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава против И.И.Д., А.Н.К., В.Щ.Х., Р.И.Д., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г., М. Т. Б., М.Г.Д. и Н.Т.Б., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на Българската Държава, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 – за площта над 4 415 кв.м. до претендираната площ от 6 436 дка, с граници на имота: север – останалата част от имот с идентификатор 51500.510.57, запад – поземлен имот с идентификатор 51500.510.58, юг - поземлен имот с идентификатор 51500.510.59 и изток - поземлен имот с идентификатор 51500.510.98. Изрично с цитираното решение е постановено скицата на вещото лице Мариета Гълъбова, депозирана по основното заключение от 07.04.2014г. (лист 264 от първоинстанционното производство) да се счита за неразделна част от постановеното решение. Безспорно е и обстоятелството, че обявената за неразделна част от постановеното решение скица на вещото лице е приобщена към постановеното съдебно решение и съдебният състав освен на постановеното решение се е подписал и на нея.

                   С Определение № 76 от 12.02.2018г., постановено по гр. дело № 1972/2017г. по описа на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване по повод депозираните жалби от страните в производството – включително и по отношение на касационна жалба с вх. № 7593/12.05.2016г. по описа на БОС, депозирана от Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София.

                   С Решение № ІІ-80 от 03.02.2017г., постановено по въззивно гр. дело № 1701/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава, с която се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № ІІ-122 от 05.04.2016г., постановено по гр. дело №1701/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас по отношение на площта на имот с идентификатор 51500.510.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър (м. „Акротиря“), като в диспозитива на съдебното решение, която площ вместо 4 415 кв.м. следва да се чете 6 436 кв.м. Постановеното решение не е обжалвано от страна на Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София, не е обжалвано и от нито една от другите страни по делото и е влязло в законна сила на 28.04.2017г.

                   Понастоящем – по делото е постъпила Молба от Българската Държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството – София, представляван от Вълчо Чолаков в качеството му на Областен Управител на област с административен център – Бургас, с която претендира да бъде постановено решение, с което да бъде допуснато тълкуване на Решение № ІІ-122 от 05.04.2016г., постановено по въззивно гр. дело № 1701/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас и да бъде дадено тълкуване на цитираното решение по отношение на следните въпроси – реална или идеална е частта от поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, по отношение на която с цитираното решение е прието, че ответниците не са собственици, поради наличие на предпоставки по чл. 10б от ЗСПЗЗ и ако се достигне до извод, че тази част е реална, то съдът да посочи точните граници на поземления имот и неговия размер, отчитайки факта, че скицата на вещото лице Мариета Гълъбова, депозирана по основното заключение от 07.04.2014г. е неразделна част от постановеното решение. Следва да се отбележи, че изрично съдът в своето въззивно решение е посочил, че искът е предявен от страна на Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава и изрично е посочил в своите мотиви, че Държавата следва да се счита обвързана от изхода на спора при положение, че е взела участие и като трето лице помагач. В тази връзка, съдът намира депозираната молба за допустима и счита, че следва да се произнесе по същество.

                   Ответните страни по молбата не изразяват становище по основателността на молбата.

                   Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съответния съдебен акт. В конкретния случай, съдът в своето решение изрично е постановил в каква част е отменено първоинстанционното решение и в каква част е отхвърлен предявения от страна на Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава иск против посочените физически лица. Съдът е посочил имота като подробно го е описал с всичките му индивидуализиращи белези и е постановил скицата на вещото лице, на която е отразен процесния имот да се счита за неразделна част от постановеното решение, което е сторено от страна на съда. От друга страна - в мотивите си съдът е постановил как е достигнал до извода, че първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и съответно – и предявеният иск да бъде частично отхвърлен. Постановеното решение се състои от мотиви и диспозитив и съдът в мотивите си обяснява и излага съображения за постановяване на своето решение, поради което и счита, че в разглеждания случай каквато и да е неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на акта.

                   Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че постановеното решение е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от страна на Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава против посочените по-горе физически лица, като с иска се цели да бъдат отречени техните права по отношение на недвижимия имот и предвид характера на предявения иск същият единствено отрича правата на посочените физически лица – ответници в първоинстанционното производство, но не признава собственически права по отношение на ищцовата страна. Решението по отрицателен установителен иск няма и изпълнителна сила, поради което и страната, чиито отрицателно установителен иск е отхвърлен частично не би могла да изпълнява в частта от имота, по отношение на която искът е уважен.

                   От друга страна – безспорно е и обстоятелството, че недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местонахождение, вид, номер, площ и граници. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че от тези белези с основно значение са местоположението и границите на недвижимия имот. Площта, вида и предназначението на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация – в този смисъл Решение № 129 от 14.02.2019г., постановено по гр. дело № 3314/2017г. по описа на ВКС на РБ, І г.о. При това положение, дори и да се приеме, че в своето решение съдът е установил по грешен начин площта на процесния недвижим имот, то в диспозитива на самото решение съдът е посочил достатъчно други белези от категорията на съществените белези на имота, които биха могли да го индивидуализират по категоричен и несъмнен начин – включително и с посочване на идентификатора на поземления имот. Нещо повече – съдът е посочил и графично къде се намира имота, постановявайки скицата на вещото лице да се счита за неразделна част от постановеното въззивно решение.

                   Мотивиран от изложеното, БОС намира, че постановеното решение не се нуждае от тълкуване, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Българската Държава, депозирана чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството – София, представляван от Вълчо Чолаков в качеството му на Областен Управител на област с административен център – Бургас за тълкуване на Решение № ІІ-122 от 05.04.2016г., постановено по въззивно гр. дело № 1701/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас по отношение на следните въпроси – реална или идеална е частта от поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, по отношение на която с цитираното решение е прието, че ответниците не са собственици, поради наличие на предпоставки по чл. 10б от ЗСПЗЗ и ако се достигне до извод, че тази част е реална, то съдът да посочи точните граници на поземления имот и неговия размер, отчитайки факта, че скицата на вещото лице Мариета Гълъбова, депозирана по основното заключение от 07.04.2014г. е неразделна част от постановеното решение.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.                  

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за сведение.

 

 

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                           2.