РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500587 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 845 от 02.08.2023 година, постановено по гр.д. № 1955 /
2023 г., по описа на Пернишки районен съд е било признато за незаконно, на
осн. чл. 344, ал.3, вр. ал. 1, т. 1 уволнението на А. Х. Т., ЕГН **********, ***,
извършено от работодателя „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159; била е отменена Заповед № ***, на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А.
Х. Т. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ***, с
месторабота в *** при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. С
решението, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД, ЕИК ********* е било осъдено да заплатят на А. Х. Т., ЕГН
********** сумата от 1560,00 лева - разноски пред Районен съд Перник.
Недоволен от решението е останал ответникът – работодател, настоящ
1
въззивник - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, който чрез
пълномощника си юрисконсулт Ф. Г. го е обжалвал, като незаконосъобразно,
необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства, както и в частта му за присъдените разноски. Моли решението
да бъде отменено в обжалваните му части и предявените искови претенции
изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му се присъдят
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Развива
подробни оплаквания в тази насока, като счита, че ПРС не е разгледал
правния спор по същество, а се произнесъл единствено на формално правно
основание, позовавайки се на неспазване на предварителната, специална
закрила на работника/служителя по чл.333 от КТ, дори без да е било
направено изрично такова искане от страна ищеца с исковата молба.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Х. Т., чрез адвокат Б. В., със съдебен адрес: ***
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който излага съображения
за оставянето й без уважение и за потвърждаване на атакуваното
първоинстанционно съдебно рашение, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел, че
между страните е било налице трудово правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността ***, с месторабота в *** до издаването на Заповед № ***
за уволнението му, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради
съкращаване на щата, връчена му в условията на надлежно оформен отказ на
02.05.2023 година. Установил е, че на 20.12.2022 г. е било взето решение на
Управителния съвет на дружеството - ответник за промени в
организационната структура на персонала, поради внедрена нова система за
дистанционно отчитане в ***, в сила от 01.01.2023 г. Видно от преписа-
извлечение от Протокол № 624 /л. 37-38/ на 20.12.2022 г. е било взето
решение за съкращаване на една щатна бройка на длъжност ***, месторабота
в ***, в направление ***(т. 5), както и за откриване на една нова щатна
бройка на длъжност ***“ с месторабота в ***, в направление *** (т. 6).
Първостепенният съд правилно е съобразил, че съгласно чл. 344, ал. 3
КТ, когато за уволнението се изисква предварителното съгласие на
2
Инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът следва да отмени
заповедта за уволнение, като незаконна само на това основание, без да
разглежда спора по същество, както и че предварителната закрила се отнася
към момента на връчване на заповедта за уволнение, по аргумент от чл. 333,
ал. 7 КТ.
Счел е, че в настоящата хипотеза ищецът попада в категорията на
служителите, които се ползват с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т.2 и
т.3 КТ, защото е бил трудоустроен по силата на Заповед за трудоустрояване
№ ***, в сила до 01.09.2023 г., издадена във връзка с ЕР на ТЕЛК № ***,
както и поради факта, че страда от исхемична болест на сърцето, с
определени 50% трайно намалена работоспособност, също и от захарен
диабет ИНТ с полиневропатия, т.е. заболявания, включени в чл. 1, ал. 1, т. 1 и
т. 6 от Наредба № 5/1987 г.
Обсъдил е, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по
отношение на трудоустроен работник или служител се прилага, когато с
решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност,
поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия
на труд, като при кумулативното осъществяване на тези две предпоставки
работникът или служителят се счита за трудоустроен по смисъла на чл. 333,
ал.1, т. 2 от КТ, като е ирелевантно дали той заема длъжност, определена от
работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата
преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му
състояние. Позовал се е на възприетото в съдебната практика по сходни
казуси на ВКС, обективирано в: Решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. №
869/2013 г. на ВКС, Решение № 246/11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г. на
ВКС, Решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на ВКС,
Решение № 60 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2016 г.; Решение №
443 от 24.03.2016 г., на ВКС по гр. д. № 2569/2015 г.
ПРС е приел, че в случая по силата на ЕР № ***, със срок от две години
- до 30.09.2023 г., тъй като срокът не е настъпил към момента на уволнението,
са определени 50% т.н.р., като са посочени като противопоказни условия на
труд тежки психофизически натоварвания, с указание, че пациентът може да
работи на настоящата длъжност като ***, съобразно препоръчаните условия
3
на труд, т.е. в тази хипотеза, съгласно разясненията на обсъдената съдебна
практика и събраните доказателства, вкл. заповедта от 14.10.2021 година,
ищецът служител е бил трудоустроен, като същото е било фактически
изпълнено на заеманата длъжност.
С искане, изх. № *** до РЗИ-Перник е било отправено запитване за
мнение на ТЕЛК за прекратяване на трудовия договор на ищеца, поради
съкращаване в щата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като на работодателя е било
изпратено ЕР на ТЕЛК № *** С мнение, че заболяванията, от които
работникът страда, попадали в обхвата на Наредба № 5/1987 година и че той
се ползва с особена закрила. На 22.03.2023 г. работодателят е отправил искане
до Дирекция „Инспекция по труда“ за даване на предварително разрешение
по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ - за прекратяване трудовото
правоотношение на служителя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради
съкращаване на щата в дружеството. В искането до Дирекция „ИТ“ били
описани причините за съкращаването на длъжността и че въззиваемия страда
от заболявания, попадащи в чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5/1987 г.,
като пред Д „ИТ“ са били представени ЕР на ТЕЛК № ***, Решението на УС,
Писмо до РЗИ за получаване на мнение от съответната ТЕЛК и ЕР № ***, а
директорът на Д „ИТ“ е дал предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение.
В конкретната хипотеза обаче, съгласно и възприетото в относимата за
казуса съдебна практика, на която адекватно се е позовал и районния съдия,
когато към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът или
служителят се ползва от закрила по чл. 333 КТ на повече от едно основание,
то всяко от тях трябва да бъде преодоляно поотделно, като разрешението за
уволнение, предхождано от становището на ТЕЛК следва да бъде взето
поотделно за всяко едно основанията за закрила, защото всяко едно от тях се
отразява отделно и по различен начин на работника или служителя, и изисква
индивидуална преценка за евентуалните неблагоприятни последици от
уволнението.
Ето защо, след като работодателят - въззивник е поискал и получил
предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда за
уволнението на ищеца поради съкращаване на щата на основание чл. 333, ал.
1, т. 3 КТ, поради наличието на заболявания от списъка на Наредба № 5/1987
4
г. на министъра на здравеопазването, но не е поискал разрешение и на
основание чл.333, ал. 1, т. 2 КТ - за притежаваното качество на работника
„трудоустроен служител“, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не е била
преодоляна от страна на работодателя, което се явява достатъчно да обуслови
на формално основание незаконосъобразност на процесната заповед за
уволнение и основателност на предявените искове с правни основания чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, без разглеждане на правния спор по същество, съгл.
чл. 344, ал. 3 от КТ.
Правилно и задълбочено ПРС е обсъдил и изложил мотиви за липса на
пречки за уважаване и на обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.,
позовавайки се на възприетото в мотивите на решение № 327/14.11.2013 г.,
постановено по гр.д. № 69/2013 г., по описа на ВКС, че при влизане в сила на
решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно
уволнения работник, прекратеното трудово правоотношение също се
възстановява, дори когато длъжността, заемана преди уволнението вече не
съществува по щата на предприятието или ако то, или част от него е закрито.
Решението, с което уволнения работник се възстановява на работа касае само
индивидуалния трудов договор, но не и щатната бройка, като в подобни
случаи работодателят има задължение да допусне възстановения работник,
явил се на работа в срок, като въпрос на преценка на работодателя е дали да
бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови
длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник или да му
предложи друга работа (Решение № 316 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1025/2011 г.).
Съдът е определил разноските на страните, съразмерно с изцяло
уважените два обективно, кумулативно съединени искови претенции, но е
пропуснал да определи и събере размера на дължимите от страна на
дружеството – работодател държавни такси пред ПРС в общ размер на 160
лева и за въззивното обжалване пред ПОС в общ размер на 80 лева. Няма
пречка горния пропуск да бъде отстранен и това да бъде сторено от
настоящия въззивен състав с решението по съществото на спора.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
5
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия
от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Извършвайки проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната
допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се
явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между
процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен
да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е
явявал Пернишкият районен съд. Налице са били положителните
процесуални предпоставки за предявяването на исковете и не са били налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на
иск. Съдът се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбите.
По отношение жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, Пернишкият окръжен съд не възприема инвокираните доводите в нея,
че районният съд се е произнесъл, уважавайки исковите претенции на ищеца,
на непредявено от последния основание, позовавайки се на непреодоляна от
работодателя специална закрила по чл.333 от КТ, за което съдът не следи
служебно.
Действително съдебната практика е категорична, „че в производството
по иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по
въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението,
предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено
от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от
които произтича претендираното право“ (Решение № 50059 от 6.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1951/2022 г., III г. о., ГК).
В настоящия казус обаче, видно от подробно изложеното на стр.5 и
6
стр.6 от исковата молба на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
процесуалният му представител е въвел изрични и последователни доводи за
незаконност на уволнението, поради допуснати нарушения и неспазване на
предварителната закрила на работника по чл.333 от КТ, поради което се
явяват неоснователни в тази насока оплакванията на въззивника, че ПРС се е
произнесъл въз основа на непредявено от ищеца основание за отмяна на
заповедта за незаконното му уволнение.
В случая, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд обосновава
своето решение, като препраща и към мотивите на първоинстанционния
съдебен акт, които споделя изцяло, като изложени последователно, подробно
и аргументирано.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
решението на Пернишкия районен съд следва да бъде потвърдено изцяло,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото дружеството „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на А. Х. Т. сумата от 780 лева,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд
за един адвокат, като остави без уважение искането за присъждането им над
тази сума, до пълния предявен и заплатен размер от 1560 лева.
В тази насока съдът намира, че възражението на въззивника за
прекомерност на платения и претендиран адвокатския хонорар на
въззиваемия, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
предвид това, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на
искове за отмяна на уволнението и възстановяване на служителя на заеманата
преди уволнението длъжност се определя сумарно, както следва: на
основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на общо
една минималната месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КТ. В случая, за двата иска по чл.344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ
минималното възнаграждение е в размер на 780 лева, поради което
претенцията за присъждане на разноски в тежест на ответника следва да се
уважи за сумата от 780 лева, като се отхвърли за горницата до 1560 лева.
Тъй като с решението си ПРС не е осъдил ответникът да заплати по
сметка на районния съд дължимите разноски за държавна такса по двата
обективно, кумулативно съединени, неоценяеми иска, възлизащи в общ
7
размер на сумата от 160 лева (2х80 лева), както и е пропуснал да задължи
въззивника да внесе по сметка на ПОС общата сума от 80 лева (2х40 лева), то
настоящата инстанция следва да го стори, като на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.72,
ал.2, вр.чл.71, ал.1, изр.ІІ, вр. чл.70, ал.3 ГПК, вр.чл.3 и чл.18, ал.1 от Тарифа
№ 1 към закона за за държавните такси, събирани от съдилищата
(ТДТССГПК) ги възложи в тежест на първоначалния ответник и настоящ
въззивник, като „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 80 лева,
дължима държавна такса пред въззивната инстанция и сумата от 160 лева –
дължима държавна такса пред Пернишкия районен съд.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 845 от 02.08.2023 година, постановено
по гр.д.№ 1955 / 2023 г., по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на
А. Х. Т. сумата от 780,00 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща
направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 80 (осемдесет) лева – дължима
държавна такса, а по сметка на Пернишки районен съд и сумата от 160 (сто и
шестдесет) лева–дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок, считано от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8