Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260059, 06.08.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На десети юли две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Женя Иванова
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 146 по описа за 2020г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяна трудова злополука на 29.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ищцата Ш.М.А. твърди в исковата си молба че от 07.10.2014г. е в трудови правоотношения с ответника. Първоначално е заемала длъжност „общ работник“ от 07.10.2014г. а от 03.11.2014г. работи на длъжност „продавач-консултант“. Твърди, че на 29.12.2019г., около 10:00 часа, в хранителен магазин, находящ се в гр. Търговище, на Бул. Сюрен № 1, по време и в изпълнение на трудовите си задължения, докато е обикаляла пале, поставено на товарна рампа зад магазина, за да изхвърли отпадъчни материали, пада и наранява петата на десния си крак. Описаната злополука е обявена за трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, с Разпореждане № 1/06.01.2020 г., по описа на НОИ, ТП - Шумен.
Непосредствено след инцидента е постъпила в „МБАЛ - Търговище“ АД, с оплаквания от болка, оток и деформация в зоната на петата на дясното ходило и невъзможност за стъпване и ходене. Хоспитализирана е от 29.12.2019 г. до 02.01.2020 г. След извършени прегледи и изследвания й е поставена диагноза: счупване на петната кост, закрито вдясно. На 30.12.2019г. е подложена на оперативна интервенция, извършено й е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с два канюлирани винта на Айфарма.
След изписването й от болничното заведение, пострадалата се възстановява в домашни условия. Налага й се да прибягва непрекъснато до помощта на близките си дори и за най-елементарните си битови нужди (къпане и дневен тоалет), тъй като не може да стъпва на крака си. Според лекарите получената от ищцата фрактура е тежка и неминуемо ще останат трайни последици за здравословното й състояние. Към настоящия момент не се знае дали походката й няма да остане нарушена, но със сигурност няма да може да извършва тежка физическа дейност, свързана с продължително стоене права, продължително ходене, вдигане на тежки предмети и други дейности, водещи до натоварване в областта на фрактурата на петата.
Излага доводи, че вследствие на процесния трудов инцидент е търпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес, дискомфорт и битови неудобства.
Предвид изложеното и на основание чл. 200 КТ моли съда да осъди „Трънчев“ ООД да и заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 29.12.2019 г. в гр. Търговище, в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на процесната трудова злополука (29.12.2019 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума. Претендира разноски. В съдебно заседание, поддържа иска.
Ответникът
„Трънчев“ ООД в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който иска
се оспорва като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба факти и
обстоятелства. Твърди се, процесната злополука е настъпила в резултата на
допусната груба небрежност от ищцата, извършване на дейности неприсъщи за
трудовата й функция и несъобразяване с правилата за безопасни и здравословни
условия на труд. Иска се оспорва и по размер. В съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител поддържа отговора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна: Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ.Направените възражения са с правно основание чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ. В случая по делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Ш. М.А. е работила последно на длъжност “продавач-консултант”. По делото няма спор и по обстоятелството, че на 29.12.2019г. е настъпила трудова злополука с участието на ищцата, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е несъмнено установена по надлежния ред, с нарочен акт – Разпореждане № 1/06.01.2020г., представено по делото, в който е записано, че при изхвърляне на отпадъци, ищцата е стъпила накриво, паднала е и е наранила петата на крака си. По делото са приложени обяснение от ищцата от 06.01.2020г., , болнични листи за разрешен отпуск за временна неработоспособност на ищцата след инцидента, Протокол от 13.12.2016г. и констативен протокол от 27.02.2017г., издадени от дирекция „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика на ищцата и допълнителни споразумения към трудов договор, касаещи основно изменение на трудовото й възнаграждение.
От представените с отговора служебна бележка № 282/07.10.2014г. за първоначален инструктаж и провеждани периодични инструктажи за 2015г.; 2017г., 2018г. и 2019г., че същата е запозната със съществуващата инструкция за техническа безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и длъжностната си характеристика.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства.
От разпита на св. М. – снаха на ищцата се установи, че след инцидента на 29.12.2019г. Ш. е претърпяла операция в МБАЛ Търговище, поради счупване на десния крак. Успяла е да я види на 30.12.2019г. Заяви, че счупването е на стъпалото, поради което е била без гипс. Знае, че инцидента е станал, когато Ш. е излязла да изхвърли кашони в коша зад магазина. Пада когато се връща. Не е имало парапет за които да се хване. След инцидента я взели да живее при тях, за да има кой да я обгрижва. Взели я, за да не върши домашна работа в тях, защото когато стои повече на крака се изморява. В началото била изцяло с проходилка и с чорап, който се казва ботуш. Имало нужда от помощ за личната си хигиена - да се къпе, да отиде до тоалетна, да се преоблича. Болките в крака продължили близо 3 месеца и раздвижване през това време не е имала. Първия месец почти не е ставала - само за хигиенни навици. В крака й има импланти, които ще махнат по нейно желание, но могат и да останат,ако не й пречат. Заяви, че по принцип повече от 200-300 метра не върви. Не излиза и не ходи на разходки. Ако има задължение да ходи на преглед или зъболекар се съобразяват и я водят. Причината не е само страха който изпитва, но и факта, че след разходка кракът се подува и я боли. Оперираният крак е подут, като лекарите приемат това за нормално. Не може да си обуе същите обувки, дори и 8 месеца след инцидента. След операцията била уплашена и разстроена. Не е пила успокоителни хапчета, а само болкоуспокояващи. Изпитвала разочарование, че никой от фирмата не я пита как е, дали се възстановява, добре ли е. До 10.07.2020г. посещавали лекар през 15 дни, за да й сменят превръзката, а сега ходи всеки месец на преглед и взема болничен, вече 6 месеца. Предстои и преглед при комисия по ТЕЛК за удължаване на временната й нетрудоспособност. Имала е отсъствия от работа заради опериран менискус на левия крак.
Св. М. П. С. –стоковед, началник отдел в „Трънчев“ ООД, заяви че не е била пряк свидетел на инцидента. Видяла е Ш. след това седнала на стъпалото. Обясни, че магазина има работна рампа, като от едната страна е за колички, а от другата страна е със стълби. Когато ищцата излязла да изхвърля кашони е паднала. След това я откарали в болницата и не я е виждала. За Ш. заяви, че е изпълнителен служител, като на всички работници редовно се правят инструктажи. Рампата винаги е била почистена. В деня на инцидента не е имало дъжд или сняг. Стъпалата на които е паднала са нормални. Не са повредени, няма счупено, няма плочки, които да хлопат, нямат парапет. Нямат друг инцидент на тях.
Св. Б. А. И. – работник в „Трънчев“ ООД от 7 години, заяви че е била на работа в деня на инцидента. След падането я извикали и оказала първа помощ на ищцата. Била с нея постоянно. Ш. обяснила, че е паднала на стъпалата, на рампата, когато е тръгнала да хвърля кашони. Не е разбрала как е паднала там. Придружила я до болницата, защото Ш. не е можела да стъпва на крака си. След това я посетила в болницата. Тъй като имат една чистачка, която не може да е едновременно по всички щандове се налага и те да си изнасят отпадъчните материали. Инструктират ги редовно и досега не се е случвал подобен инцидент. Рампата се почиства и поддържа. Заяви, че има подобрение в състоянието на Ш., защото преди е била с патерици, а после започнала да прави и физиотерапии.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, като счита, че те са непринудени в обясненията си, показанията им не
си противоречат и кореспондират с представените писмени такива.
От заключението на приетата без възражения от съда и
страните СМЕ се установи, че на 29.12.2019 г. лицето Ш. А. претърпява трудова злополука и получава тежка
травма на дясно ходило. Хоспитализирана в ортопедия на МБАЛ гр. Търговище, като
на 30.12.2019г. е оперирана, извършена е кръвна репозиция и остеосинтеза с два канюлирани пирона.
Продължителността на лечението за това
счупване продължава до една година. Предстои отстраняването на канюлираните
винтове. По време на лечението лицето има битови неудобства- придвижване,
стоене права и др. По време на травмата и в началото на лечението е имала силни
болки, които постепенно са намалявали. Вещото лице не е установило хронично
заболяване, което да е повлияло за настъпване на трудовата злополука, както и
на оздравителния процес след нея.
По делото е представено и ЕР на ТЕЛК № 1853 от 26.06.2020г., с което е призната временна нетрудоспособност на ищцата до 20.10.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КТ е всяко внезапно увреждане на здравето при или по повод изпълнение на трудови задължения. Както беше посочено по-горе, с разпореждане №1/06.01.2020г. на ТП-Шумен, което няма данни да е обжалвано от страните по реда на чл.117 от КСО, респ.влязло е в сила, е прието, че злополуката с ищцата от 29.12.2019г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /Решение №109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. След като е настъпило увреждане от трудова злополука, породило се е и задължение за обезщетение.
За да бъде уважена претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
С оглед изложените факти, съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият работник (ищцата) към момента на увреждането се е намирала в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите й функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на полученото счупване на петната кост, закрито вдясно.
Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, респ. интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, съдът кредитира показанията на първа свидетелка – Е. М. , тъй като тя е полагала и продължава да полага преки и непосредствени грижи по възстановяването на ищцата. Има преки и непосредствени впечатления от състоянието й, показанията й кореспондират с представените писмени доказателства. От тях се установява, че Ш.А. е претърпяла болки и страдания от счупването, като след оперативната намеса и поставяне на метални тела в крака оздравителният период не е приключил, като според вещото лице ще продължи до една година. С оглед извършеното оперативно лечение и продължилото медикаментозно такова, извършената рехабилитация, както и с оглед създадените затруднения при движението, от което са произлезли болки, нервност и неудобства, според общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът приема за основателна претенцията за неимуществени вреди до размера от 8000 лв.
Анализът на събраните доказателства налагат за съда извода, че в резултат на трудовата злополука на 29.12.2019г. ищцата е претърпяла болки и страдания, които са в пряка връзка с травмата от злополуката. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират заключението на вещото лице д.С.Х. и показанията на свидетелките Е. М. и Б. И. за характера на увреждането, вида, силата, интензитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието, последиците от увреждането. С оглед характера на увреждането / счупване петната кост, закрито в дясно, наложило открито наместване с операция с вътрешна фиксация с два канолирани винта на Айфарма/, довело до болки, неудобства, затрудняване в нормалното функциониране на долния крайник в оздравителния период и след това, претърпените медицинските интервенции и продължителността на оздравителния период, като съобразява и, че увреждането се отразило на функционалността на крайника до степен на затруднение и неудобство при движение с неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване на функционалността, преценява, че обезщетение в размер на 8 000лв. е достатъчно да възмезди ищцата за претърпените болки и страдания до момента.
Според настоящия състав посочената сума съответства на степента и характера на претърпените от ищцата болки и страдания. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази както тежестта на уврежданията, така и продължителността на възстановителния период – 8 месеца до сега, възрастта на ищцата-53 години, обстоятелството, че не е могла да стъпва на този крак и необходимостта от чужда помощ при придвижване, както и бъдещата оперативна намеса, необходима за отстраняване на останалите метални тела в петата. За горницата над тази сума, съдът счита, че претенцията е недоказана по размер и не съответстваща на тежестта на уврежданията, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед уважаване на главната претенция следва да бъде обсъдено и наведеното от работодателя възражение с правно основание чл. 201 ГПК, за намаляване отговорността на работодателя.
В конкретния случай съдът счита, че не са налице предпоставките за пълното изключване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 КТ, каквото възражение е направено от ответника. Това е така, защото по делото не е установено пострадалата да е причинила злополуката умишлено, като е искала или допускала настъпване на увреждането. Тя е изхвърляла отпадъчни материали извън магазина и при изпълнение на тази задача е изкривила крака си и е паднала, като не е установено, умишлено да е допуснала нарушение на правилата за безопасност на труда.
При трудова злополука обезщетението се намалява, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането, като е допуснал груба
небрежност/чл.201, ал.2 от КТ/. Под груба небрежност се разбира
такава, при която не е положена дължимата грижа, каквато и
най-небрежният би положил в дадена обстановка/решение по гр.д.№1202/2003г.на
ВКС трето г.о./. В случая установения по-горе механизъм на настъпване на
злополуката не разкрива липсата на елементарно старание и
внимание от страна на ищцата за предотвратяване увреждане на здравето й.
За да е налице съпричиняване следва със своето поведение пострадалият, в нарушение на правилата за безопасност на труда да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат поради груба небрежност. Това според задължителната съдебна практика означава неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В случая не се установява по делото ищцата с поведението си да е пренебрегнала основни правила за безопасност, доколкото в представеното й трудово досие и инструктаж никъде не се съдържа забрана за качване на стъпалата към рампата или някакви специални изисквания към ползването им. Затова от значение в спора е дали ищцата при изпълнение на трудови функции - да изхвърли отпадъчните материали е положила елементарно старание и внимание, както и дали, ако би положил такова е вероятно инцидентът да не настъпи. В случая съдът приема, че Ш.А. е положила дължимата грижа, доколкото се касае за често срещано човешко действие – изкривяване на крака при спъване в неравност на пътя и падане. По скоро следва да се изследва въпросът дали това падане не е предизвикано от недобро покритие на стъпалата и неравности по тях, което вече е отговорност на работодателя, а не на работника. Установи се, че метеорологичните условия също не са били причина за инцидента, доколкото не е имало сняг и стъпалата и рампата са били почистени. Съдът приема, че дори и при повишено внимание от страна на ищцата тя пак би могла да допусне инцидента, доколкото няма задължение да гледа само в краката си, когато ходи, при условие, че е заобикаляла и палет, чакащ разтоварване, поради което в случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Ето защо, съдът приема, че са налице основанията за редуциране обезщетението за неимуществени вреди до размера от 8 000 лв., до който искът следва да се уважи.
С оглед основателността на главният иск, предявената претенция по чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира за основателно. Съгласно чл. 200 КТ работодателят отговаря за всички причинени на работника вреди, като отговорността му настъпва от датата на увреждането според чл. 212 КТ, който препраща към общите правила на деликта.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 320 лв., по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 100лв. възнаграждение за назначената съдебно медицинска експертиза, съразмерно уважената част от иска.
Претенции за разноски има предявени и от двете страни. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към датата на подаване на исковата молба – 03.02.2020г., е в размер на 1356лв. с ДДС. Съразмерно уважената част от иска на ищцата се дължат разноски в размер на 542.40лв.
Текстът на чл.78 ал.3 ГПК постановява, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Техният размер е 846лв. В тази връзка съдът счита, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на изплатеният адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото претендирания размер и към минимума предвиден в ото
След извършено прихващане на двете задължения, до размер на по-малкото от тях ищцата следва да заплати на ответника разноски по компенсация, в размер на 303.60лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ТРЪНЧЕВ” ООД
гр.Шумен, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.Еделвайс
№ 8, представлявано от Управителя П.С.Т., да заплати на Ш.М.А. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***,
чрез АД „Димов и Х.“, чрез адв.Г.Б. Х., сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени от нея болки, страдания,
неудобство, дискомфорт, предизвикани от счупване на
петната кост, закрито в дясно, в следствие на
трудова злополука на 29.12.2019г., на осн. чл.200 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 29.11.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, като в останалата част и до пълният претендиран размер
от 20 000лв. отхвърля предявения иск,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “ТРЪНЧЕВ” ООД
гр.Шумен, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул.Еделвайс № 8, представлявано от Управителя П.С.Т. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Търговищки районен съд сумата от 320 лв., дължима държавна такса и сумата от 100лв. разноски по
производството (възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената претенция),
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш.М.А. с ЕГН-**********,***, да заплати на “ТРЪНЧЕВ”
ООД гр.Шумен, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул.Еделвайс № 8, представлявано от Управителя П.С.Т., сумата от 303.60лв. разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: