№ 14332
гр. С., 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110103141 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление
в гр. С., (АДРЕС), представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юр. Т.Ж. Ж..
Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение в
полза на търговското дружество против ИВ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
(АДРЕС) ...“, б... за сумата от 3 137,72 лв. (три хиляди сто тридесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки), от която а) 2 670,33 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет
лева и тридесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, б) 436,14 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., в) 25,65 лв.
(двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на
дялово разпределение за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2020 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и г) 5,60 лв. (пет лева и шестдесет стотинки) – лихва
за периода от 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г., както и за направените по делото разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от доставена, но
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ.
месец декември 2018 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
район Н. (АДРЕС)“, бл. 301, вх. Г, ап. 92, инсталация **********/аб. № 153461.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Т.Ж., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „Т. С.” ЕАД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
1
от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска издаване
на заповед за изпълнение и имащо качеството на потребител, според съдържанието на
справката от Национална база данни население е в гр. С., т.е. на територията на съдебния
район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Т.Ж., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребители“ по смисъла на пар. 1, т.
41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни
каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Т. С.” ЕАД –
С. против И.Д.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане
на държавна такса в размер на 62,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в
гр. С., (АДРЕС), представлявано от А.С.А., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против ИВ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С., (АДРЕС) ...“, б... за сумата
от 3 137,72 лв. (три хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки),
дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
от месец май 2018 г. респ. месец декември 2018 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., район Н. (АДРЕС)“, бл. 301, вх. Г, ап. 92, инсталация
**********/аб. № 153461, от която а) 2 670,33 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева
и тридесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, б) 436,14 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и
2
четиринадесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., в) 25,65 лв.
(двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на
дялово разпределение за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2020 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и г) 5,60 лв. (пет лева и шестдесет стотинки) – лихва
за периода от 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г., както и за сумата от 112,75 лв. (сто и дванадесет
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3