РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление РД-04-XI-Б-6 от 18.03.2021г. на
ДИРЕКТОР РЗИ – ПЛОВДИВ, което на фирма на „Д и Л 2016“ ЕООД ЕИК:*********,
представлявано от Т. П.С., с адрес **** на основание чл.211 ал.3 от Закона за здравето е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение по чл.36 ал.1 от Закона за здравето вр. чл.2 ал.1 от Наредба №9 на МЗ за
условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обекти с обществено
предназначение, контролирани от Регионални здравни инспекции и на основание чл.209а
ал.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лева/петстотин/ за нарушение на т.2 от Заповед № РД-01-
677/25.11.20г на Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-
718/18.12.20 на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за
здравето.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като необосновано и
незаконосъобразно на основание чл.34 от ЗАНН, както и при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуален закон. Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа жалбата.
Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – РЗИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 07.01.2021г. от актосъставителя А. Б. К. на длъжност *** в РЗИ- Пловдив бил
съставен АУАН 000455, след извършена проверка на същата дата по насочен здравен
контрол в обект: център за работа с деца, находящ се в гр.Пловдив, ул. Охрид №19, като се
констатирали следните обстоятелства:
Извършва се дейност в Център за работа с деца- обект с обществено предназначение
по смисъла на пар.1 т.9 буква „о“ от Закона за здравето- провеждат се групови занимания и
дейности в присъствена среда /извънучилищна, за различни възрастови групи ученици, общо
16 деца от 2-ри и 3-ти клас от три училища в гр.Пловдив. Била направена справка в
Регистъра на обектите с обществено предназначение в РЗИ- Пловдив и се установило, че
същият не бил вписан в Регистъра, не било подадено уведомление за откриване на обект с
обществено предназначение в РЗИ -Пловдив. С това бил нарушен чл.36 ал.1 от Закона за
здравето ,във вр. чл.2 ал.1 от Наредба 9 2005г на МЗ.
Също така било установено на 07.01.21г, че в обекта се провеждат групови дейности и
занимания в извънучилищна среда в присъствена форма за ученици от различни възрастови
групи от втори и трети клас, общо 16 ученика и така се нарушава т.2 от Заповед № РД-01-
677/25.11.20г на Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-
718/18.12.20 на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за
здравето.
Актът бил подписан без възражения, а въз основа на него било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. К. заявява, че тя е съставил акта,
след извършена проверка на 07.01.21г. В момента на проверката присъствали 16 ученици от
различни училища. Обектът находящ се в гр.Пловдив, ул. Охрид 19, представлявал къща с
червена фасада и бяла дограма се извършвали нарушения, във връзка с
противоепидемичните мерки срещу разпространението на „Ковид 19“. На място се
съставил протокол за извършена проверка в присъствието на управителя на Д и Л 2016
ЕООД. Била се запознала с него. Била направена проверка в Регистъра за обществени обекти
при РЗИ и се оказало, че този център не фигурира в него. Управителката дала обяснение при
съставяне на АУАН, че юни месец 2020 занималнята и центърът работили, поискала да
подаде заявление в РЗИ за регистриране на обект, но не било прието.
В съдебно заседание е разпитан св. Д.. Същият сочи, че бил собственик на имот в гр.**** и
го е отдал под наем на фирма Д и Л 2016 ЕООД на 15.02.16г Имотът се използвал за детска
занималня .
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и
съответстващи с другите писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Относно нарушението по точка първа от НП.
В нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2005г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции, която е издадена на осн. чл.36, ал.3 от ЗЗ е
регламентирано, че всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да
уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на
започване на дейността с уведомление по образец съгласно Приложениe № 2.
Следователно задължението за уведомяване на РЗИ възниква при откриване на обект с
обществено предназначение.
В разпоредбата на чл.211, ал.3 от ЗЗ законодателят е предвидил административно-
наказателна отговорност за Юридическо лице което осъществява дейност в обект с
2
обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на
регионалната здравна инспекция, се наказва с имуществена санкция в размер от 2 000лв /две
хиляди лева/ до 15 000лв /петнадесет хиляди лева/, а при повторно нарушение - от 5 000лв
/пет хиляди лева/ до 20 000лв /двадесет хиляди лева/.
Съдът намира, че в хода на проведеното административно-наказателно производство са
допуснати съществени нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на
административно-наказаното лице, както и до незаконосъобразност на издаденото НП по
т.1.
Видно от съдържанието на АУАН и НП не се установява кога е извършено спорното
нарушение на чл.36 ал.1 от ЗЗ. И в двата акта не е отразена датата, от която
административно-наказващият орган счита, че е налице неизпълнение от страна на „ Д и Л
2016“ ЕООД на задължението обективирано в разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба
№9/21.03.2005 на МЗ за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър
на обекти с обществено предназначение, контролирани от Регионални здравни инспекции.
Действително нарушението се изразява в бездействие, т.е. деянието се осъществява
непрекъснато в един продължителен период от време, но това не освобождава органа от
задължението да посочи в случая, от кой момент е започнало това състояние. Видно от
обяснението по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят е посочил, че е подал документи за
регистрация Регистър на РЗИ за обществени обект през юни 2020г., обстоятелство, което
заедно с други документи/дог. за наем, платежно УАС/ представени по административно
наказателната преписка е следвало да бъде изследвано при прилагане на правомощията по
чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган, за да се прецизират, както обстоятелствата около
извършване на нарушението, така и датата, от която е започнало осъществяване на
административното деяние. От съдържанието на АУАН и НП, следва безспорно да може да
се установи, към коя дата е възникнало задължението на дружеството за подаване на
уведомление, какъв е нормативно определения за това срок и към коя дата последният се
счита за изтекъл. Посоченото не се установява от съдържанието на протокола съставен при
извършване на проверката от страна на контролните органи, способствал за съставяне на
АУАН. Посочването на датата на извършване на нарушението трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или
правна логика, както и да почива на предположения. Датата на извършване на
административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за
индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и
при липса или противоречие на посочена точна дата на извършване на нарушението, не е
възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Допуснатите процесуални нарушения са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
Относно нарушението по точка втора от НП.
Административнонаказателната отговорност на Д и Л 2016 ЕООД е ангажирана за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната редакция на
текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, действаща към датата на
установяване на нарушението, отговорност се предвижда за субект, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Когато нарушението по ал. 1 е извършено от
едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500
до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
3
Посочената в процесното НП Заповед № РД-01-677/25.11.20г на Министъра на
здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.20 на Министъра на
здравеопазването Заповед издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен
орган за въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която
задължава правните субекти да спазват предписаното поведение по т.2/преустановява се
провеждането в присъствена среда на групови извънкласни дийности и занимания, дейности
по интереси, занимални и други… организирани в училища и извън училищна слреда…, с
изм от 18.12.20г. от 04.01.21г. от забраната са освободени само извънкласните дейности в
рамките на училищните паралелки/, е действаща към датата на установеното нарушение
07.01.21г. Правилно наказващият орган е определил, че провереното място Център за работа
с деца, представлява обект с обществено предназначение по смисъла на пар.1 т.9 буква „о“
от Закона за здравето. Съгласно цитираното понятие в ЗЗ обществени обекти по буква „о“
са: детски ясли и градини, училища и висши училища, ученически и студентски общежития,
школи - музикални, езикови, спортни бази за детски и ученически отдих и туризъм и
центрове за работа с деца. В случая помещението, в което са се намирали децата е
ирелевантно как ще бъде упоменато - център, занималня, школа или друго наименование,
като от съществено значение, че това е обект, в който достъп имат неограничен брой
учащи/деца и ученици/ с образователна насоченост в училищна или извънучилищна среда.
От обективна страна, деянието е осъществено, тъй като на дата 07.01.21г. в обекта,
стопанисван от жалбоподателя, въпреки забраната за извършване на присъствени дейности и
занимания в извънучилищна среда, в центъра са се намирали 16 ученици от различни
класове и на различна възраст. Това се установява, както от съдържанието на констатациите
в АУАН, така и от разпита на св. К., лично възприела осъществяване на тази групова
дейност, присъствено, въпреки задължителните противоепидемични мерки.
От съществено значение в случая е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се
санкционира неизпълнението на съответната противоепидемична мярка, а не
неизпълнението на заповедта, с която тази мярка е въведена. От цялостния доказателствен
материал съдът намира, че деянието е установено и конкретизирано в степен, позволяваща
на субектът на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу какво следва да се
защитава. Конкретно е посочена и нарушената материално-правна норма, датата и мястото
на установяване на нарушението.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в частта му относно второто нарушение е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски и
такива са претендирани от жалбоподателя. С оглед изхода на делото, а именно че
наказанието по точка 1 от НП се отменя, а по точка 2 от НП се потвърждава, то следва и
частично да се уважи искането за разноски за защитник в половината от претендирания
размер, а именно от 400 лв. на 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-6 от 18.03.2021г. на
ДИРЕКТОР РЗИ – Пловдив, В ЧАСТТА МУ , с която на „Д и Л 2016“ ЕООД
ЕИК:*********, представлявано от Т.П.С., с адрес ****, на основание чл.211 ал.3 от Закона
за здравето е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 2000/две хиляди/лева, за нарушение по чл.36 ал.1 от Закона за здравето вр. чл.2 ал.1 от
4
Наредба №9 на МЗ за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обекти с обществено предназначение, контролирани от Регионални здравни инспекции.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-6 от 18.03.2021г. на
ДИРЕКТОР РЗИ - Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на“ Д и Л 2016“ ЕООД ЕИК:*********,
представлявано от Т. П.С., с адрес *****, на основание чл.209а ал.2 от Закона за здравето е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
лева/петстотин/ за нарушение на т.2 от Заповед № РД-01-677/25.11.20г на Министъра на
здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.20 на Министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА РЗИ ГРАД ПЛОВДИВ да заплати на „Д и Л 2016“ ЕООД ЕИК:*********,
представлявано от Т. П. С., с адрес *****, сторените по делото разноски, а именно сумата от
200 лв., изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5