№ 121
гр. Габрово, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Минка Л. Г.а
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210101826 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от "А1 България" ЕАД
гр. София против Х. Д. Г. от гр. Габрово.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер
№********* от 07.03.2014 г., със системен партиден номер М6393259. Към
горепосочения договор на 21.04.2023 г. бил подписан Анекс за услуга 359**********,
с който условията по тарифен план „Home phone - social 2у" се продължават за нов
срок от 24 месеца. Приложение 1 за тази услуга е подписано на 25.09.2019 г. Към
горепосочения договор е закупено и устройство на изплащане, а именно: С Договор за
продажба на изплащане от 21.04.2023 г. е закупено на изплащане устройство Samsung
Galaxy А33 Black+Ad, с първоначална вноска в размер на 48.36 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски, съгласно погасителен план.
За периода от 19.05.2023 г. до 26.11.2023 г. е било извършено изпълнение от
страна на дружеството-ищец. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си
задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А 1 България" ЕАД
и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, за посочения период, както и за предходни такива. В тази
връзка, на 12.10.2023 г., договор № ********* със системен партиден номер М6393259
е прекратен, поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е
начислена неустойка в размер на 97.47 лв. Предвид предсрочното прекратяване на
1
договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане, операторът е
начислил оставащите месечни вноски за посоченото по-горе устройство.
Предвид гореизложеното, за периода 19.05.2023 г. до 26.11.2023 г. ответникът
дължи на ищцовото дружество сума в обш размер на 703,99 лв., от която:
1. 20,02 лв. по договор № ********* със системен партиден номер М6393259,
представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги, съгласно условията на договора, приложенията към него и
Общите условия, за които са издадени подробно описани в исковата молба фактури.
2. 586,50 лв. - неплатени суми за устройство на изплащане, както следва:
По Договор за продажба на изплащане от 21.04.2023 г., по силата на който е
закупено на изплащане устройство Samsung Galaxy А33 Black+Ad, дължимата сума е
586,50 лв.
3. 97,47 лв. – общ размер на неустойка, съставена както следва: По отношение на
номер 359********** - неустойка за невърнато оборудване по ценова листа в размер
от 90 лв. и неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС в размер от 7.47
лв.
Към горепосочените задължения са начислени и мораторна лихва в размер от
54,19 лв., за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 01.08.2024 г.
От страна на „А1 България" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1286/2024
г. на РС- Габрово. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение.
Затова и на осн. чл. 415 от ГПК ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата 20,02 лева, представляваща
стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по договор с № *********
със системен партиден номер М6393259 за използване на мобилни услуги, съгласно
издадени в периода от 19.05.2023 г. до 20.09.2023 г. фактури, сумата 586,50 лева -
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата 97,47
лева-неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със
законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 02.08.2024 г. до погасяването
им, както и сумата 54.19 лева - обезщетение за забава за периода от датата, следваща
падежа на всяка от фактурите до 01.08.2024 г. Претендират се и направените разноски
в исковото и заповедното производства.
В с.з. не се явява представител на ищеца. Пълномощникът му е представил
писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на
предявените искове.
В законоустановения срок ответникът не е представил писмен отговор, но с оглед
подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
2
ГПК съдът приема, че същият оспорва предявените искове.
В с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №608 от
05.08.2024 г. по приложеното ч.гр.д. № 1286/2024 г. на РС Габрово е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумите, формирани от вземанията, предмет на
настоящото исково производство, както и направените в заповедното производство
разноски. Ответникът е възразил писмено по чл. 414 ал. 1 ГПК, поради което
заповедният съд е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземанията, като довнесе и дължимата държавна такса. В указания от
съда срок ищецът-заявител е депозирал исковата молба в РС Габрово, като се
констатира идентитет между вземанията, предмет на издадената заповед и
предявените установителни искове.
С оглед на изложеното исковете са допустими - предявени са от дружеството-
заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415
ал. 1 ГПК. Същите се квалифицират, както следва: Иск за установяване на вземане за
месечни абонаментни такси и предоставени услуги, с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Иск за
установяване на вземания за неустойка, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415
във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Иск за установяване на
вземания за мораторна лихва, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл.
124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква ищецът по тези искове да докаже възникването на спорните
права, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
същите.
По делото са представени договорите, сключени между ищеца и ответника, на
които се основават процесните претенции и чиято автентичност не е оспорена от
ответната страна:
1.Договор № ********* от 07.03.2014 г., с който страните са уговорили, че „А1
България" ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел" ЕАД) ще предоставя на Х. Д. Г.
електронни съобщителни услуги, като условията на ползване на всяка услуга /срок,
цена и др./ се описват в приложения към договора и за тях се прилагат действащите за
съответната услуга Общи условия.
2.Приложение 1 от 25.09.2019 г., по силата на което ищецът предоставя на
ответника фиксирана телефонна услуга А1 Фикс специален, с фиксиран телефонен
номер *********, за срок от 24 месеца, считано до 25.09.2021 г., срещу задължение на
ответника да заплаща месечна такса от 2,99 лв. Страните са уговорил, че при липса на
3
изрично волеизявление за прекратяване от страна на абоната след изтичане на срока,
ползването на услугите продължава за неопределен срок при същите условия.
3.Представен е и сключен между страните Анекс от 21.04.2023 г., с който срокът
на ползване на услугата по горепосоченото приложение се удължава с 24 месеца,
считано от датата на подписване на анекса. На същата дата страните са сключили и
договор за продажба на изплащане, по силата на който дружеството-ищец продава на
ответника устройство Samsung Galaxy АЗЗ Black+Ad, срещу задължение на Хр. Г. да
заплати цената му на вноски, както следва: първоначална вноска в размер на 48,36 лв.
и 23 последващи равни месечни вноски в размер от 25,50 лв. всяка, с включена
годишна лихва от 4,95%. Видно от приложения протокол, устройството е получено от
ответника в деня на сключване на договора.
Представени са Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
дружеството, както и цените на услугите, предоставяне от дружеството.
Представени са и издадените въз основа на сключените договори фактури и
сметки от ищеца на името на ответника, както следва:
Фактура № ********* от 19.05.2023 г., издадена за периода 16.04.2023 г. -
15.05.2023 г., с посочен срок за плащане - 03.06.2023 г. С нея на ответника са
начислени следните задължения: абонамент за фиксирана телефонна услуга в размер
от 2,99 лв. и месечна вноска за стока на изплащане в размер от 25,50 лв.
Фактура № ********* от 19.06.2023 г., изд. за периода 16.05.2023 г. - 15.06.2023г.,
с посочен срок за плащане - 04.07.2023 г. С нея на ответника са начислени следните
задължения: абонамент за фиксирана телефонна услуга в размер от 2,99 лв. и месечна
вноска за стока на изплащане в размер от 25,50 лв.
Фактура №********* от 19.07.2023г., издадена за периода 16.06.2023 г. -
15.07.2023 г., с посочен срок за плащане - 03.08.2023 г. С нея на ответника са
начислени следните задължения: абонамент за фиксирана телефонна услуга в размер
от 2,99 лв. и месечна вноска за стока на изплащане в размер от 25,50 лв.
Фактура №********* от 21.08.2023 г., издадена за периода 16.07.2023 г. –
15.08.2023 г., с падеж 05.09.2023 г. С нея на ответника са начислени следните
задължения: абонамент за фиксирана телефонна услуга в размер от 2,99 лв., общи
такси и услуги от 4,56 лв., и месечна вноска за стока на изплащане в размер от 25,50
лв.
Фактура №********* от 20.09.2023 г., издадена за периода 16.08.2023 г. -
15.09.2023 г., с падеж 05.10.2023 г. С нея на ответника са начислени следните
задължения: абонамент за фиксирана телефонна услуга в размер от 2,99 лв. и месечна
вноска за стока на изплащане в размер от 25,50 лв.
4
Фактура №********** от 19.10.2023 г., с която е начислена сумата 459 лв.,
представляваща пълната остатъчна стойност на неплатените лизингови вноски по
договора за продажба на изплащане. Посоченият във фактурата срок за плащане на
сумата е 03.11.2023 г.
Представени са и счетоводни документи, с които на ответника са начислени
неустойки:
Сметка №********** от 12.10.2023 г., с която е начислена неустойка в размер на
3 стандартни месечни такси на стойност 7,47 лв.
Сметка №********** от 12.10.2023 г., с която е начислена неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа в размер от 90 лв.
При така установените факти, съдът приема следното по основателността на
предявените искове:
От представените и подробно описани по-горе договор за мобилни услуги се
установява наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между
страните по делото, по силата на които дружеството-ищец е поело задължение да
предоставя на ответника електронни съобщителни услуги – фиксирана телефонна
услуга. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща месечна абонаментна
такса в размер от 2,99 лв., въз основа на издадени от дружеството фактури.
Претендираните от ищеца суми за предоставени услуги се отнасят до период,
попадащ в срока на действие на подписания договор между страните. Същите са
формирани основно от дължимите по договорите месечни абонаментни такси, които
ответникът е поел задължение да заплаща, както и стойността на предоставените
услуги, като от негова страна не са наведени оспорвания за неизпълнени задължения
от ищеца. Сборът на задълженията по представените фактури за фиксираната услуга е
в размер от 20,42 лв. С оглед изявлението на ищеца, съдържащо признание на
неизгоден за него факт, а именно – извършено кредитиране по фактура №
*********/20.09.2023 г. на сумата 0,40 лв., съдът приема за доказано, че задължението
на ответника възлиза на претендирания с исковата молба размер от 20,02 лв. Затова
първият от предявените искове ще бъде уважен като основателен и доказан.
За основателна и доказана съдът намира ищцовата претенция за установяване на
вземане в размер от 586,50 лв. по сключения между страните договор за продажба на
изплащане от 21.04.2023 г. Поначало към датата на приключване на устните състезания
е настъпил падежа на 21 от погасителните вноски, който настъпил след предявяване на
иска факт съдът следва да съобрази на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК. Както по отношение
на задълженията за заплащане на месечни такси за фиксираната услуга, така и по
отношение на задълженията за заплащане на вноските за цената на закупеното
устройство, не е нужно уведомяване за издадени фактури, тъй като потребителят
5
изначално е наясно, че дължи плащания ежемесечно. Отделно от това, в т. 12.3 от
договора страните са уговорили, че при неплащане в срок на най-малко две
последователни вноски от страна на купувача, всички дължими суми стават
предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактура от продавача и следва да
бъдат заплатени в посочения във фактурата срок, в случая - 03.11.2023 г. Тежестта да
докаже погасяване на задълженията е на ответника, който не ангажира доказателства
за плащане на цената на закупеното устройство.
Искът за установяване на вземания за договорни неустойки съдът намира за
неоснователни и недоказани. Същите се основават на т. 54. 12 от Общи условия за
взаимоотношенията между "А1 България" ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наземни мрежи на "А1 България" ЕАД, според която в случай
на забава на плащането на дължимите суми от абоната в продължение на повече от 124
дни договорът автоматично се счита за едностранно прекратен от страна на "А1
България" ЕАД.
В качеството си на страна по процесните договори ответникът има качеството на
потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което при преценка на основателността на ищцовите
претенции следва да намерят приложение и нормите от публичноправен ред, касаещи
неравноправни клаузи в потребителските договори. Според чл. 147а ЗЗП, при
сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието
на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или
упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от
общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от потребителя
съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя. Липсват доказателства, че приложимите Общи условия са
предадени на ответника и в представения екземпляр от тях не се съдържат негови
подписи. Предвид цитираните ясни разпоредби на закона, по настоящото дело не е
доказано получаването и приемането на общите условия от потребителя, с оглед на
което тези общи условия не го обвързват.
Наред с горното, настоящият съдебен състав приема, че клауза за автоматично
прекратяване на потребителски договор, включена в общите условия, би била
неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително
неравновесие в правата на страните. Предвид факта, че потребителят е по-слабата
6
страна по договора, се налага той изрично да бъде уведомен, че договорът му е
прекратен, тъй като това е свързано със значителни имуществени последици. В случая
няма данни потребителят-ответник да е бил уведомен за прекратяването на договорите
за отделните услуги или на рамковия договор като цяло, в съответствие с разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
От страна на ответника също не са представени доказателства за прекратяването
на договорите чрез писмено волеизявление до ищеца.
Предвид и практиката в този смисъл /Решение № 76/13.07.2017 г. по гр. д. №
1037/2016 г. т. о. ВКС/, когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждението от
длъжника и след изтичането на дадения срок. Поради това, че по делото не е
установено сключените с ответника договор за предоставяне на фиксирани услуги и за
продажба на изплащане да са били прекратени по посочения начин преди изтичане на
срока, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойки на това основание.
Предвид уважаването на част от предявените главни искове, частично
основателен и доказан се явяват искът за установяване на вземания за мораторни
лихви. Сроковете за плащане са обозначени във всяка фактура и тъй като сумите не са
платени на съответните падежи, на кредитора се дължи и лихва за забава за минало
време, на осн. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Размерите на начислените лихви не са изрично
оспорени от ответника, като за да определи размера им върху уважените ищцови
претенции, съдът изчисли размера на мораторните лихви върху начислените неустойки
по сметка №********** от 12.10.2023 г., с падеж 12.10.2023 г. и по сметка
№********** от 12.10.2023 г., с падеж 26.11.2023 г. Посредством използването на
интернет-базираното приложение на НАП, с адрес https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html, се изчисли законна лихва за периода от датата, следваща падежа
на всеки документ до 01.08.2024 г., както следва: върху първия документ в размер от
0,83 лв. и върху втория – в размер от 8,51 лв. След приспадане на тези суми от общия
размер на начислените мораторни лихви се получава сума в размер от 44,85 лв., която
представлява законната лихва за забава върху уважените искове за периода от датата,
следваща падежа на първата от процесните фактури - 04.06.2023 г. до 01.08.2024 г. До
този размер съдът ще уважи предявения акцесорен иск, а за горницата над същия ще
го отхвърли като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД съдът ще присъди и законната лихва върху уважените
ищцови претенции, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда - 02.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, основателна е
ищцовата претенция за присъждане на направените разноски съразмерно на уважените
искове, като съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Заплатените разноски за държавна такса са в
7
общ размер от 200,00 лв. /50 лв. за всеки иск/, като с оглед пълното уважаване на два
от главните искове и частичното уважаване на акцесорния иск, ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за д.т. в размер от 141,40 лв. Възнаграждението
на пълномощника на ищеца-юрисконсулт се определя от съда, на осн. чл. 78 ал. ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като с
оглед фактическата и правна сложност на спора, и приключването на делото в едно
съдебно заседание, на което представителят на ищеца не е присъствал лично, съдът
определя възнаграждение в размер от 50 лв. за исковото производство, като в същия
размер е определено възнаграждението му и в заповедното производство. Така общият
размер на разноските за исковото и заповедното производство, които ответникът ще
бъде осъден да заплати на ищеца, възлиза на 241,40 лв.
Ответникът не е сторил и не претендира разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Х. Д. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
„**********" № 11, дължи на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” №1 сумата 20,02 лева, представляваща
стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по договор с № *********
със системен партиден номер М6393259 за използване на мобилни услуги, съгласно
издадени в периода от 19.05.2023 г. до 20.09.2023 г. фактури, ведно със законната
лихва от 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 586,50
лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно със
законната лихва от 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата 44,85 лева – лихва за забава върху горепосочените суми за периода от
04.06.2023 г. до 01.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №608 от 05.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1286/2024 г. по описа на
Районен съд Габрово.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от “А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” №1,
искове срещу Х. Д. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********" № 11, за
признаване за установено съществуването на следните задължения на ответника към
ищеца: за сумата 97,47 лева, представляваща стойност на начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и за сумата 9,34 лв. - лихва
за забава върху начислените неустойки за периода от 13.10.2023 г. до 01.08.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№608 от 05.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1286/2024 г. по описа на Районен съд Габрово.
8
ОСЪЖДА Х. Д. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********" № 11,
да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш” №1, сумата 241,40 лв., представляваща общия
размер на направените разноски в исковото производство и в производството по
ч.гр.д. № 1286/2024 г. на Районен съд Габрово, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9