Р Е
Ш Е Н И Е
№551
30 ноември 2023
год.
Административен съд Плевен, в открито съдебно
заседание на шести ноември 2023 год. :
Съдия : Вилиана Върбанова
/Командирован със заповед на председателя на ВАС със заповед
№РД-08-282 от 12.07.2023г. за разглеждане на настоящото дело/ при секретаря Бисерка Василева ,определена да вземе участие
в с.з. със Заповед № РД-06-470/03.11.2023г.
като разгледа докладваното от съдия Върбанова адм. дело №275 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано след
предявена от М.С.,*** жалба срещу Заповед №Л-961/04.04.2023г. на началника на
затвора в гр. Плевен за отнети вещи в полза на ДП“ ФЗД“.
Ответната
страна – Началникът на Затвора – Плевен, чрез пълномощника си юрисконсулт П.,
оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност, обективирани в писмен
отговор от 01.11.2023 г. В съдебно заседание поддържа твърденията за правилност
на акта. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на
разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Административен
съд – Плевен, в настоящия командирован състав, като взе предвид изложените
доводи, съобрази приложените писмени доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е изискана и представена цялата преписка във
връзка с издаване на оспорената заповед.
При извършване на проверка на багажа на л.св.С. на
15.02.2023г., при завръщането му от делегация от ЦСЗ са открити следните вещи: 8
пакета обикновени бисквити, 5 парчета сирене /нарязано/, 4 бр. хляб /цял/, 3
бр. хляб /половинки/,3 бр.консерви „Мусака“ - 410гр., 3 бр. консерви “Русенско
варено“, 4 бр. консерви „скумрия“ 160гр. и 2 бр. консерва „закуска рибна
салата“, които не били описани в „ опис на вещите“, с които л.св. е
излязъл/влязъл от/в Затвора Плевен и недекларирани преди заминаването му на
13.02.2023г. В приложения лично съставен от л.св.С. опис на вещите при
напускане на затвора Плевен по делегация за дело в гр.София, не е декларирана
храна.
С. отказал да
даде обяснения от къде има гореописаните хранителни продукти. Вещите били
иззети с протокол №20/02.03.2023г. за иззети вещи при личен обиск и претърсване.
Изготвена е докладна записка от 16.02.2023г.от ИСДВР-
пета група до началника на затвора Плевен, че при проверката е констатирано, че
л.св.С., с оглед на откритите вещи в багажа му на 15.02.23г. при завръщането от
делегация от ЦСЗ, е влязъл в нерегламентирани отношения с други лица и е взел
от тях вещи – подробно описаните хранителни продукти; направено е предложение
да му бъде наложено дисц. наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от
3 месеца, а иззетите вещи, които не са описани в описа на вещите с които е напуснал
затвора Плевен по делегация, да бъдат отнети в полза на ДП“ ФЗД“.
След приключване на преписката вещите са иззети с
протокол №20/02.03.2023г. за иззети вещи при личен обиск и претърсване.
Със заповед № Л-645/02.03.2023г. на началника на
затвора, за нарушение по чл.97, т.2 вр.чл.101, т.5 ЗИНЗС, на М.С.
е било наложено на основание чл.101, т.5 от ЗИНЗС дисциплинарно наказание „лишаване
от хранителна пратка“ за срок от 3 месеца.
Със заповед № Л-961/04.04.2023г.на началника на
затвора гр.Плевен, издадена на основание
чл.122 ал.2 ЗИНЗС, са отнети в полза на ДП“ ФЗД“ 8 пакета обикновени бисквити,
5 парчета сирене /нарязано/, 4 бр. хляб /цял/, 3 бр. хляб /половинки/,3
бр.консерви „Мусака“ - 410гр., 3 бр. консерви “Русенско варено“, 4 бр. консерви
„скумрия“ 160гр. и 2 бр. консерва „закуска рибна салата“ иззети от л.св.М.С. с протокол
№20/02.03.2023г. за иззети вещи при личен обиск и претърсване.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
нарушение на материално правните разпоредби на ЗИНЗС и в несъответствие с целта
на закона.
Жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт и е допустима, а разгледана по
същество – неоснователна.
По аргумент
на чл.87 ал.3 ППЗИНЗ, откритите при извършен обиск вещи, чието държане не е
разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в протокола и се
изземват. В случая - с протокол №20/02.03.2023г.,
описаните вещи са иззети.Именно този протокол е посочен като фактическото
основание за изземването на вещите по него. Този протокол е резултат от
извършената проверка по сигнал по ДЗ №
В-1389/16.02.2023г. и приложените докладни и обяснения.
Съгласно
чл.122 ал.2 ЗИНЗС иззетите вещи се отнемат в полза на ДП“ФЗД“.
Оспорената Заповед
№ Л-961/04.04.2023г. е
издадена от компетентен орган – Началника на Затвора – Плевен.
При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, спазена е установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, правилно е приложен материалния закон.
В
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, от т. 1 до т. 8, включително от АПК е
установено, че когато административният акт се издава в писмена форма следва да
съдържа наименование на органа, който го издава, да е посочено името на акта,
да има адресат, да са посочени фактическите и прави основания за издаване на
акта, да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението, да съдържа разпореждане пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, както и да посочена дата
на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.
Оспорената заповед съдържа всички реквизити и препраща към друг акт , а именно
протокол за изземване на вещи.
За
издаването заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС, в чл. 103 от Правилника за прилагането на ЗИНЗС е въведено единствено изискване да
бъде налице протокол за изземване на вещите, държането на които не е разрешено
или не е установено чия собственост са, като началникът на затвора действа при
обвързана компетентност. От материалите по преписката е видно, че иззетите вещи
не е установено, че са
собственост на л.св.С., не са декларирани като такива и са предмета на
дисциплинарното нарушение, за което му е и наложено влязло в сила дисциплинарно
наказание.
Съгласно чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНЗС при проверка на личните вещи на лишените
от свобода се съставя протокол от служителите, които са я извършили, независимо
дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети; намерените вещи, чието
държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в
протокола и се изземват. Установяването на собствеността става с представяне на
съставените при получаването на вещите описи и издаваните на лишения от свобода
служебни бележки или описи, които са налице по преписката. Оспорената заповед
препраща към протокола за изземване. Действително, той не е съставен в
присъствието на поемни лица, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.3 от ППЗИНЗС.
Това, обаче, не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила /като отменително основание по чл.146,
т.3 от АПК/, каквито са твърденията на жалбоподателя. Съществено нарушение ще е
налице само в случаите, когато недопускането му би довело до друг правен резултат.
В настоящия казус самия С. не оспорва, че хранителните продукти, описани в
протокола, са иззети от него, като изрично заявява това в проведеното открито
съдебно заседание. Следва да се
подчертае, че ролята на поемните лица е да удостоверят верността на изложените
в протокола обстоятелства, а предвид всички събрани по делото доказателства,
съмнения в описаните в протокола констатации няма.
По отношение мотивите се съобрази, че те
може да се съдържат в относими към издаването на административния акт други
писмени документи, след като същите са част от административната преписка и
органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/, като
конкретиката на случая попада в тази хипотеза.
Режимът на внасяне и държане е
разрешителен, с оглед упражняване на права, охрана на живота и сигурността,
поддържане на реда и дисциплината, включително и за постигане на главната цел
на наказанието лишаване от свобода – превъзпитание към спазване на закона като
изземването по чл. 122, ал. 1 -3 ЗИНЗС, е самостоятелно производство, което цели
да установи собственика на вещта, а когато не се установи собственика, като
резултат се отнема вещта полза на държавата.
Нормата на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗИНЗС цели контрол за спазване и санкция при
неспазване на забраните, спазване на които е вменено на лишените от свобода
като дисциплинарно задължение по спазване на вътрешния ред с разпоредбата на чл. 97, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 7 ЗИНЗС. Една от хипотезите е намирането на вещи,
които не са установени чия собственост са/ т.е не са на затворника на база
приложените описи, които следва да установят факта на притежание/. Няма спор,
че установените вещи, предмет на изземването не попадат в ограничителния
списък, но и няма спор, че притежанието им от страна на лишения от свобода е в
резултат на нарушаване на реда по чл.97 т.2 ЗИНЗС и не е установено чия
собственост са.
Следва извод за наличие на основание за
издаване на оспорената заповед, което не е опровергано при съдебното й
оспорване.
С вече влязлата в сила заповед № Л-645/02.03.2023г. на началник на затвора
Плевен е установен предмета на нарушението по чл.97, т.2 вр.чл.101, т.5 ЗИНЗС,
идентичен с този по настоящо оспорената заповед, като не се и твърди,че
описаните иззети вещи са собственост на л.св., придобити на годно правно
основание посочено в закона, а са резултат от нарушаване на законова забрана.
Не е нарушено правото на притежание по смисъла на чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧ.
Лигитимото правно очакване на С. за признаването му на право на собственост или
притежание спрямо вещи, които е придобил в нарушение на правилата в ЗИНЗС е
неоснователно.Притежанието на вещи, получени в нарушение на забраната на закона
не го легитимират като собственик на правно основание, още повече, че целта на
чл.122 ал.2 ЗИНЗС е легитимна- спазване на забраните и вътрешия ред от лишените
от свобода. ЗИНЗС не може да бъде тълкуван разширително, тъй като регламентира
обществени отношения във вр. с изпълнение на държавна наказателна принуда да се
търпи наказание, както и мерките за контрол върху спазване на дисциплината от
страна на нейните субекти. Предвид изложеното следва, че съгласно материално
правните разпоредби относно вещите, които могат да се внасят, купуват и държат
от лишените от свобода, то това са вещите, които ЗИНЗС позволява като вид,
предназначение и съдържание, както и тези, които са посочени в списъка,
утвърден по чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС, а когато такъв не е налице, остават само
вещите по самия закон. Режимът на внасяне и държане е разрешителен, с оглед
упражняване на права, охрана на живота и сигурността, поддържане на реда и
дисциплината, включително и за постигане на главната цел на наказанието
лишаване от свобода – превъзпитание към спазване на закона.
В случая оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в писмена форма, при правилно приложение на материалния
закон и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при съобразяване с целта на закона, поради което не страда от пороци,
обосноваващи нейната отмяна, затова и оспорването й е неоснователно.
Претендираното от ответната страна
юрисконсулско възнаграждение е само ако съдът счете жалбата за недопустима
поради липса на правен интерес, а случая не е такъв, така че съдът не присъжда
възнаграждение на ответната страна.
Мотивиран така и на основание чл. 172 АПК и чл.122
вр.чл.111 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.С.,*** против Заповед №Л-961/04.04.2023г. на началника на
затвора в гр. Плевен, издадена на
основание чл.122 ал.2 ЗИНЗС ,с която са отнети в полза на ДП“ ФЗД“ 8 пакета
обикновени бисквити, 5 парчета сирене /нарязано/, 4 бр. хляб /цял/, 3 бр. хляб
/половинки/,3 бр.консерви „Мусака“ - 410гр., 3 бр. консерви “Русенско варено“,
4 бр. консерви „скумрия“ 160гр. и 2 бр. консерва „закуска рибна салата“ .
Решението подлежи на
обжалване пред 3 членен състав на АС-Плевен по реда на глава 12 от АПК,т.е в 14
дневен срок от съобщаването му
Съдия : /П/