Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 341/11.10.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:Албена Палова
членове:Мариана
Димитрова
Ели Каменова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа
докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №468 по описа на Съда за 2019
година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалва се решение № 271 постановено на 18.10.2018г. по гр.дело № 605 по
описа на Велинградския районен съд за 2017г., с което е отхвърлен предявения от
„Диел трейд“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „Витоша“ № 66, ет.5,
представлявано от Л.О. – управител,
против „
Минерали М“ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес
на управление на дейността:
гр.Велинград, ул. „Гергевана“ № 10, представлявано от Н.Б. К. – управител, иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 ЗЗД - за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 20 000 лева, представляващи получена
без основание парична сума с паричен превод по банкова сметка ***.09.2016г. ,
ведно с лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до
окончателното плащене, като неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба „Диел Трейд“ООД посочва,че решението е неправилно и
незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправни разпоредби и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е поради
грешки във фактическите констатации и правни изводи.Твърди се,че в
първоинстанционното производство са допуснати множество нарушения на
съдопроизводствените правила,като съдът не е осигурил равна възможност на
страните за упражнят предоставените им от закона права. Голяма част от
действията по събиране на доказателствата са извършени в отсъствието на
страната,поради което същата не е могла да упражни процесуалните си права. Депозирани
са били множество молби за отлагане на делото,но съдът не се е произнесъл по
тях и не е изложил никакви мотиви защо не приема направените искания. Във
въззивната си жалба жалбоподателят моли да бъдат допуснати повторни експертизи
във въззивното производство,които да отговарят изчерпателно и ясно на
поставените въпроси и да не оставят съмнения за своята обоснованост и
правилност. Твърди се,че решението е мотивирано формално,постановено при липса
на категорични доказателства, установяващи неоснователността –според решаващия
съд на исковата претенция.Съдът не се е произнесъл по всички
предпоставки,очертаващия сложния състав на неоснователното обогатяване ,,а е
възприел механично и едностранно тезата на ответника без да са посочени
причините за това. Формулиране е искане решението да бъде отменено,а въззивната
инстанция уважи предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна със становище за
неоснователност на въззивната жалба, в който се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските за
настоящата инстанция.
Във
въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от
процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на
първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е
постановил.
Решението
с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй
като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно основание чл.55
от ЗЗД - предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на
иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При
осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
атакувания акт,въззивният съд съобрази следното: С т.1 от ТР №1/2013г. на ГТК
на ВКС е дадено следното разрешение относно правомощията на въззивната
инстанция при проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,при липса на
конкретни оплаквания във въззивната жалба: „При
преценката за правилността на обжалвания съдебен акт служебният контрол
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата“. В
мотивите на ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва
да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не
диспозитивно право,отклонението от което с необжалването му следва да се
третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната
за
служебна проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт,съобразно ТР следва да се приеме и по
отношение на правомощията на въззивния съд.Ограниченията в обсега на въззивната
дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не
намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма.Доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес.
В
конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е
налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството,предвид разясненията,дадени в посоченото ТР. При това положение и предвид липсата на
конкретни ,каквито и да било ,оплаквания във въззивната жалба, настоящият
състав на въззивната инстанция приема,че не дължи служебна проверка за
правилността на обжалвания съдебен акт.Както се посочи,при
съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на
процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство,
въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
и не констатира такива.Относно исканията за събиране на доказателствата във
въззивното производство съдът се е произнесъл с определение № 381 постановено
на 11.07.2019г.
За
пълнота на изложението,съдът приема и следното:
Относно
възражението,че съдът е допуснал процесуални нарушения събирайки
доказателствата в отсъствието на страната при нарочно искане от нейна страна за
отлагане на делото ,настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.142,ал.2 от ГПК : съдът следва да отложи делото, ако
страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие,което
страната не може да отстрани. В депозираната по делото молба от 29.03.2018г.
пълномощникът на страната е заявил ,че управителят на дружеството не може да се
яви в съдебно заседание насрочено за 29.03.2018г. по лични причини. Не се твърди, а не се
ангажират доказателства за невъзможността на процесуалния представител на
страната да присъства в съдебно заседание. Отправено е искане до съда да се
отложи делото,обосновано с принципа на
непосредственост и процесуална икономия в производството.
С
молба от 10.05.2018г. пълномощникът на ищеца отново е поискал отлагане на
делото поради невъзможността му да се яви в съдебно заседание,като молбата
отново е обоснована с принципа на непосредственост и процесуална икономия в
производството.Заявено е,че до следващото съдебно заседание може да бъде
постигнато споразумение между страните в производството. Въпреки депозираните молби в изложения смисъл
първоинстанционният съд е дал хода на делото в двете поредни съдебни
заседания,събрал е допуснатите доказателства и с обжалваното в настоящото
производство решение е разрешил правния спор. Процесуалните действия на
съдебния състав са правилни ,тъй като са изцяло съобразени с законоустановеното
правило по чл.142,ал.2 от ГПК. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства,че законният и
процесуалният представител на дружеството не са могли да се явят поради
препятствие,което не са могли да отстранят,т.е следва да се приеме,че страната
не е лишена от възможността за участие в делото, да упражни правото си на
защита чрез възражения и отправяне на искания към съда за събиране на
доказателства , вкл. за допускане на повторна експертиза / изрично искане в
този смисъл и в двете молби по делото не е заявено/.
По
правилността на решението:
Фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Даването и получаването на нещо поражда задължение за връщане, когато е лишено
без основание. Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като
отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването,
респ. получаването на благото. Съставът на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се
осъществява в широка гама от случаи: престиране по нищожен договор, плащане с
погрешната представа, че се дължи, повторно изпълнение на погасен дълг, и пр. В
конкретният казус,първоинстанционният съд е обсъдил всестранно и задълбочено писмените
и гласните доказателства ,както и депозираните заключения на счетоводната
експертиза и е направил обосновани изводи относно релевантните за спора факти и
обстоятелства.В хипотеза,
когато при изпълнение на валиден договор престацията на едната от страните е за
осъществяване на резултат и той е постъпил в патримониума на трето за договора
лице, извършената от
насрещната страна престация се дължи и представлява еквивалент на вече
престираното от изпълнителя,и не е налице обедняване. В тази хипотеза не е
налице даване без основание по смисъла на чл.55,ал.1, предложение първо от ЗЗД
защото страните са обвързани валидно учредена облигационна връзка и преведената
сума се дължи на договорно основание,за изпълнение на задължението за заплащане
на стойността на мраморни изделия.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
приема,че изводът на първоинстанционния съд,че искът по чл.55,ал.1,предл. първо
от ЗЗД е неоснователен ,е правилен. Решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
В
полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1200,00
лева-съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271
постановено на 18.10.2018г. по гр.дело № 605 по описа на Велинградския районен
съд за 2017г.
ОСЪЖДА „Диел трейд“ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността: гр. София,
бул. „Витоша“ № 66, ет.5, представлявано от Л.О. – управител, да заплати на „ Минерали М“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Велинград, ул. „Гергевана“ № 10, представлявано от
Н.Б. К. – управител, сумата в размер на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева-представляваща
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
Председател: членове: