Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІб въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА Д.А
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Дончева в. гр. дело № 10099 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ответниците Н.Д.К. и П.Т.К., срещу решение № І-137
от 26.09.2016 г. по гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 50-ти състав, с което по предявени от Г.Д.Ц.- починала в
хода на делото и заместена като страна от наследниците си Я.Й.Ц. и Л.Й.Ц.,
срещу Н.К. и П.К. отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
Н.К. и П.К. не са собственици на дворно място с площ 750.00 кв. м,
представляващо реална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор
37914.6843.1498 по кадастралната карта на с. Кокаляне, одобрена със заповед №
РД-18/76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в
землището на с. Кокаляне, район Панчарево, местност „Михово блато”,
съставляващо имот с пл. № 512 по кадастрален лист Г-13-6-А по неодобрения
кадастрален план на Кокаляне, при съседи: улица; имот с пл. № 513; имот с пл. №
515; имот с пл. № 516 и имот с пл. № 511, заедно с построена в него двуетажна
жилищна сграда с кадастрален идентификатор 37914.6843.1498.1, с обща застроена
площ 122.00 кв. м, състояща се: на първи етаж от 2 стаи, кухня и санитарен
възел и на втори етаж от 2 стаи, кухня и санитарен възел, както и мазета, която
сграда е без строителни книжа. С решението са уважени, предявени от С.Л.Ц. и А.Я.Ц.
отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Н.К. и П.К.,
като е признато за установено, че последните двама не са собственици на дворно
място с площ 750.00 кв. м, представляващо реална част от поземлен имот с
кадастрален идентификатор 37914.6843.1498 по кадастралната карта на с.
Кокаляне, одобрена със заповед № РД-18/76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящо се в землището на с. Кокаляне, район Панчарево,
местност „Михово блато”, съставляващо имот с пл. № 512 по кадастрален лист
Г-13-6-А по неодобрения кадастрален план на Кокаляне, при съседи: улица; имот с
пл. № 513; имот с пл. № 515; имот с пл. № 516 и имот с пл. № 511. С решението
са уважени и предявените от С.Л.Ц. и А.Я.Ц. положителни установителни искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Г.Д.Ц.- починала в хода на делото и заместена като
страна от наследниците си Я.Й.Ц. и Л.Й.Ц. и е признато за установено, че С.Л.Ц.
и А.Я.Ц. са собственици въз основа на договор за дарение между тях и Г.Д.Ц.,
обективиран в нотариален акт № 118 от 27.07.2011 г. по нотариално дело №
672/2011 г. на следния недвижим имот: дворно място с площ 750.00 кв. м,
представляващо реална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор
37914.6843.1498 по кадастралната карта на с. Кокаляне, одобрена със заповед №
РД-18/76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището
на с. Кокаляне, район Панчарево, местност „Михово блато”, съставляващо имот с
пл. № 512 по кадастрален лист Г-13-6-А по неодобрения кадастрален план на
Кокаляне, при съседи: улица; имот с пл. № 513; имот с пл. № 515; имот с пл. №
516 и имот с пл. № 511. С решението на първоинстанционния съд е върната
частично исковата молба на главно встъпилите в производството С.Ц. и А.Ц.,
срещу Н.К. и П.К. в частта, с която са предявени отрицателни установителни
искове относно двуетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор
37914.6843.1498.1, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.К. и П.К. са осъдени да
заплатят на Я.Й.Ц. и Л.Й.Ц. разноски по делото в размер на 161.38 лева; Я.Й.Ц.
и Л.Й.Ц. са осъдени да заплатят на С.Л.Ц. и А.Я.Ц. разноски в размер на 31.20
лева; както и С.Л.Ц. и А.Я.Ц. са осъдени да заплатят на Н.Д.К. и П.Т.К.
разноски в размер на 73.80 лева.
Въззивната жалба е насочена срещу
решението, в частта, с която са уважени предявените от Г.Д.Ц.- починала в хода
на делото и заместена като страна от наследниците си Я.Й.Ц. и Л.Й.Ц., срещу Н.К.
и П.К. отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в
частта, с която са уважени, предявените от Г.Д.Ц.- починала в хода на делото и
заместена като страна от наследниците си С.Л.Ц. и А.Я.Ц. отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Н.К. и П.К..
На първо място, жалбоподателите
заявяват недопустимост на обжалваното решение, в подкрепа на което излагат
подробни съображения за това, че ищцата Г.Ц.– заместена от С.Л.Ц. и А.Я.Ц. не е
обосновала наличието на правен интерес от воденето на делото. В подкрепа на
това се сочи и твърдяното от главно встъпилите С.Ц. и А.Ц. дарение от 2011 г.,
обективирано в нотариален акт № 118 от 27.07.2011 г. с оглед на което се
твърди, че към датата на исковата молба Г.Ц.не е притежавала права върху имота,
което обстоятелство не било взето предвид при произнасянето и постановяването
на определение № 623/2012 г. по ч. гр. дело № 501/2012 г. на Върховен
касационен съд, І г. о., тъй като това писмено доказателство не било
представено по делото при неговото иницииране с исковата молба на Г.Ц., а едва
с предявяването на искове срещу страните по делото от страна на С.Ц. и А.Ц..
Предвид заявеното от ищцата, че ответниците владеят процесния имот се твърди,
че тя би имала правен интерес от предявяване на осъдителен или положителен
установителен иск, но не и отрицателен такъв. Твърди се, че съдът е длъжен да
следи за допустимостта на производството във всяко положение на делото, поради
което районният съд е следвало да съобрази горепосочените съображения и да
прекрати образуваното производство. Във връзка с доказване на правния интерес
от водене на делото, ищцата следвало да проведе пълно и главно доказване на
всички елементи от фактическия състав на земеделската реституция на процесния
имот в стари реални граници. В тази връзка районният съд неправилно се позовал
на дадените в Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. задължителни указания на ВКС
във връзка с предмета на доказване, тъй като тези указания намират приложение
единствено в случаите на предявен положителен установителен иск или при
предявен осъдителен иск, но не и при предявен отрицателен установителен иск, какъвто
е настоящият случай. Във връзка с обосноваване правния си интерес ищцата
следвало да представи соченото от нея решение по адм. дело № 3077/2011 г. на
АССГ, 27-ми състав, но не сторила това. Изразява се становище, че въз основа на
фактическите твърдения на ищцата, същата е разполагала с правен интерес от
предявяване на иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, доколкото в исковата молба се
твърди да е налице грешка при съставяне на кадастралната карта. При
постановяване на решението районният съд не съобразил недопустимостта на
предявените искове, още повече, че твърдяното от ищцата възстановяване право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ е невъзможно по отношение на изградената в имота
сграда. По отношение на предявените от С.Ц. и А.Ц. отрицателни установителни
искове, срещу Н.К. и П.К. също се твърди, че е налице недопустимост, която не
била съобразена от районния съд. В подкрепа на този довод се сочи, че главно
встъпилите ищци се легитимират като собственици на имота въз основа на това, че
имотът бил възстановен с решения на ОСЗГ „Панчарево” по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Д.П., сред които е Г.Ц., както и въз основа на това, че с
договор за доброволна делба Г.Ц.придобила имота в изключителна собственост,
след което с договор за дарение от 27.07.2011 г. дарила същия този имот на С.Ц.
и А.Ц.. Предвид твърдението на С.Ц. и А.Ц., че са придобили имота на 27.07.2011
г., което е преди предявяване на исковата молба от Г.Ц.се твърди, че главното
встъпване на ищците било недопустимо, тъй като те твърдят да са придобили
собствеността върху имота от ищцата преди датата на исковата молба.
Недопустимостта на главното встъпване била обусловена от недопустимост на
предявените от Г.Ц.искове. Във въззивната жалба се твърди, че предявените от Г.Ц.искове
са нередовни, тъй като в исковата молба липсвала надлежна съобразно кадастралния
план индивидуалнизация, както на дворното място, така и на застроената в същото
сграда. Едва на 15.12.2014 г. по делото била представена скица на сградата, но
отново не бил посочен кадастрален идентификатор, а и не бил уточнен петитумът
на исковата молба. При неотстраняване на тези нередовности се поддържа, че
районният съд е разгледал нередовни искови претенции, т. е. произнесъл се е и е
постановил недопустимо решение.
На второ място се твърди неправилност
на решението поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в това, че районният съд не е извършил правилно разпределение на
доказателствената тежест между страните, а и не посочил на ответниците за кои
обстоятелства не сочат доказателства. Въпреки това, впоследствие районният съд
приел, че ответниците не са ползватели на земя по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ.
Освен това, съставеният по делото проект за доклад не бил одобрен за
окончателен.
На трето място, жалбоподателите
твърдят неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения,
свързани с доказателствената дейност на съда, които довели до необоснованост на
фактическите констатации и до нарушения на материалния закон. Твърди се, че по
делото са представени достатъчно доказателства, от съвкупната преценка на които
следва, че процедурата по трансформация на правото на ползване в право на
собственост на ответниците по реда на § 4 от ЗСПЗЗ е завършила с издаването на
нотариален акт. Документът, удостоверяващ правото на ползване на имота бил
представен пред общинската администрация за изготвяне оценка на имота, за
наличието на която оценка по делото били представени доказателства. От страна
на общината била определена цена, която била платена от страна на ответниците и
след това е издаден нотариалният акт. Тази процедура приключила преди 20
години, а формалната доказателствена сила на нотариалния акт била достатъчна,
поради което ответниците не запазили документът, с който им било учредено право
на ползване по реда на ЗСПЗЗ. В подкрепа на извода за завършена процедура по
трансформация на правото на ползване в право на собственост били и
свидетелските показания, от които се установявало по несъмнен начин, че
ответниците са закупили имота през 1973 г. от общинските органи, както и че
намиращата се в имота сграда била построена от ответниците, които освен това
обработвали и поддържали имота. По делото било представено удостоверение № 212
от 1994 г., издадено от Кметството в с. Кокаляне, от което се установявало, че
наследодателят на ответниците Т.Г.К. владеел мястото с площ от 780 кв. м в
местността „Михово блато” от 1972 г. по силата на Постановление на Министерски
съвет от 1972 г. и същият бил записан в списъка на ползвателите по § 4 от ЗСПЗЗ
под номер 11 и в дневника на Кметството било вписано удостоверение с рег. № 212
от 15.04.1994 г. с кореспондент наследници наТ.К.. Твърди се, че районният съд
формирал неправилен извод за това, че сградата в процесния имот не е
собственост на ответниците, тъй като в случая не може да става дума за
приращение, тъй като сградата е изградена от ответниците в имот по § 4 от
ЗСПЗЗ. Районният съд формирал и неправилни изводи по направените от ответниците
възражения срещу представените от ищцата решения на ОСЗ за възстановяване
правото на собственост върху имота. Според заключението на вещото лице, имотът
попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, с оглед на което компетентен да възстанови
собствеността върху имота със заповед бил кметът на общината на основание § 4,
ал. 6 от ЗСПЗЗ, а не съответната общинска служба „Земеделие”. Не се споделя
изводът на районния съд, че имотът бил възстановен в стари реални граници, тъй
като границите на имота били очертани на място още през 70-те години, а и от
решението по адм. дело № 3077/2011 г. на АССГ, 27-ми състав и от свидетелските
показания се установява, че е изключено наличието на стари реални граници.
Районният съд необосновано е приел, че процесният имот е възстановен на ищците,
тъй като от представените в тази насока доказателства не се установява в кое
населено място се намират местностите, в които са възстановените имоти, а и
идентификацията на имота била извършена от вещото лице по комбиниран орто-фото план,
приет през 1997 г., който не е наличен по делото.
Твърди се още, че за да уважи
исковите претенции, районният съд не е взел предвид обстоятелството, че
претендираният от ищците имот е застроен, което изключва възможността за
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а и ищците по делото не
провели съответно доказване на твърдението си, че реституционната процедура е
проведена и приключила в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ.
На четвърто място, жалбоподателите
заявяват, че районният съд неправилно е отхвърлил като неоснователно
направеното възражение, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност, тъй като
от събраните доказателства се установявало, че владението на имота е установено
още през 1970 г., както и че до датата на исковата молба същото било
необезпокоявано, явно и спокойно, като ответниците ползвали процесния имот и
сградата като свои и за свои нужди, поддържали, както имота, така и сградата.
Въз основа на тези доводи и
изложените в подкрепа съображения е направено искане за обезсилване на
първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото или за
отмяна на решението и постановяване на решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на разноски.
От страна на ответниците по делото Н.К.
и П.К. е подадена и въззивна жалба, срещу решение № 40177 от 17.02.2017 г. по
гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50-ти
състав, с което по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК е допълнено решение № І-137 от
26.09.2016 г., като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт
за собственост на недвижим имот по § 4 от ЗСПЗЗ № 39 от 21.05.1997 г., том IX,
нотариално дело № 1662/1967 г., І нотариус при Софийски районен съд, с който
нотариален акт ответниците са признати за собственици на неурегулирано дворно
място с площ 750 кв. м в землището на с. Кокаляне, Район „Панчарево”, местност
„Михово блато”, съставляващо имот с пл. № 512 по кад. лист Г-13-6-А по
неодобрен план на с. Кокаляне, заедно с построената в мястото двуетажна жилищна
сграда без строителни книжа, с обща застроена площ 122 кв.м. Твърди се, че
искането за отмяна на констативен нотариален акт не е самостоятелен иск, поради
което и постановеното по съществото на делото решение не може да бъде допълвано
в тази насока с обжалваното решение по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК. Освен
това се твърди, че доколкото решението по съществото на делото е неправилно, то
неправилно се явява и решението, с което същото е допълнено, поради което се
иска отмяна и на обжалваното решение № 40177 от 17.02.2017 г. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от пълномощник на С.Ц. и А.Ц., с който
доводите на жалбоподателите изцяло се оспорват. Твърди се, че обжалваното
решение на районния съд е допустимо и правилно. В подкрепа на допустимостта се
твърди, че ответниците К. се легитимират като собственици на имота с нотариален
акт, което е достатъчно, за да обоснове наличието на правен интерес от
предявяването на отрицателните установителни искове. По съществото на спора се
сочи, че по делото е било проведено успешно оспорване истинността на
представеното от ответниците удостоверение № 212 от 1994 г., тъй като се
установило, че същото е било издадено при липса на първични документи, въз
основа на които да се направи извод, че ответниците са придобили право на
ползване върху имота посредством актове на Президиума на Народното събрание,
Държавния съвет или Министерски съвет. С оглед на това се изразява становище,
че ответниците не са придобили собствеността върху имота, тъй като по отношение
на тях не са били налице визираните в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му към
21.05.1997 г. предпоставки за това. Процесният имот бил възстановен на
наследниците на Д.И.П.с решение № 1611 от 29.09.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево” и с
решение № 1611 от 22.02.2010 г. на ОСЗГ „Панчарево”, които са влезли в сила и
се ползват със сила на пресъдено нещо. Изводът на районния съд за това, че в
полза на ответниците не е изтекла придобивна давност също се сочи като
правилен. Иска се обжалваната част на първоинстанционното решение да бъде
потвърдена.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба и от пълномощник на ищците Я.Ц. и Л.Ц., с
който се твърди неоснователност на жалбата. Сочи се, че с решение № 1611 от
29.09.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево” и с решение № 1611 от 22.02.2010 г. на ОСЗГ
„Панчарево”, на наследниците на Д.И.П.е възстановена нива от 0.871 дка,
находяща се в строителните граници на с. Кокаляне, местност Михово блато, бивш
имот № 4498, както и нива от 0.115 дка, от които 0.074 дка – УПИ VIII СГНС –
застроена с масивна двуетажна жилищна сграда, пристроена тераса и асфалтирани
подходи, изградени без строителни книжа и 0.041 дка УПИ V СГНС – застроена със
стопанска сграда, находящо се в строителните граници на с. Кокаляне, в
местността „Михово блато”, представляващ част от имот № 4498 по стар кадастър.
Това решение се твърди да е влязло в сила на 11.08.2010 г. Със заповед №
РД-18-76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, обн. ДВ, бр. 8 от
25.01.2011 г., на основание чл. 49, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от ЗКИР е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Кокаляне, район
„Панчарево” – Столична община, съгласно която заповед процедурата по попълване
на кадастралната основа за имота на Г.Ц.е приключила с попълване на два
поземлени имота: ПИ с идентификатор 37914.6843.1498 и ПИ с идентификатор
37914.6843.1499, като са издадени скици с № 4179 от 02.03.2011 г. и с № 4180 от
02.03.2011 г. Твърди се, че постановеното от районния съд решение е правилно, а
извършената процесуална дейност законосъобразна. Сочи се, че от страна на
ответниците по делото е представено удостоверение № 212 от 15.04.1994 г., което било успешно
оспорено по реда на чл. 193 от ГПК и било установено, че съдържанието му не
съответства на осъществилите се в действителност факти. В тази връзка районният
съд задължил Кметството в с. К.да представи всички относими документи, като
такива били представени, но сред тях липсвал първичен документ за предоставяне
право на ползване на ответниците и не бил представен оценителен протокол №
РД-Т-1020 от 15.05.1997 г. Освен това, по делото било изискано от Дирекция
„Централен държавен архив” към Държавна агенция „Архиви”, посоченото като
основание за издаване на удостоверение №
212 от 15.04.1994 г. Постановление на Министерски съвет № 21 от 1972 г.,
от което се установило, че същото няма отношение към удостоверението, тъй като
се отнася до разширяване на МК Кремиковцки. От всичко това се установило, че
удостоверение № 212 от 15.04.1994 г. е
неистинско и е издадено при липса на основание. От ответниците по делото била
представена вносна бележка, която не установява плащане по § 4 от ЗСПЗЗ, а
друго плащане, което няма връзка с придобиването на процесния имот.
Представеното от ответниците удостоверение за търпимост УТ-94-00-40 от
27.06.2011 г. на Столична община също било надлежно оспорено, тъй като било
издадено при липса на основание за това, а и собствениците на имота не са
участвали в процедурата по издаването му. Оспорва се възражението за изтекла в
полза на ответниците придобивна давност, като се твърди, че от събраните по
делото доказателства не се установява владение в продължение на повече от 10
години на имота от страна на ответниците, а и от разпита на посочената от тях
свидетелка Е.К.се установявало, че владението на имота е било обезпокоявано, за
което свидетелката заявила, че знае от самата Н.К.. По тези съображения се иска
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
От страна на Я.Ц. и Л.Ц. по делото е
депозиран и писмен отговор на въззивната жалба, с която постановеното по реда
на чл. 250, ал. 1 от ГПК решение се атакува. В отговора се твърди, че тази
жалба е неоснователна, доколкото отмяната на констативния нотариален акт е
законосъобразна последица от уважаването на исковете, а и за тази отмяна е било
направено съответно искане от страна на ищците.
С определение на въззивния съд от
19.10.2017 г. направените от жалбоподателите доказателствени искания са
оставени без уважение по подробно изложени съображения.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите, събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
По повод искова молба на Г.Д.Ц.,
срещу Н.Д.К. и срещу П.Т.К. е образувано гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 50-ти състав.
В исковата молба, уточнена с молба
от 24.10.2011 г. са изложени твърдения за това, че с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по § 4 ЗСПЗЗ № 39 от 21.05.1997 г., том IX, н.
дело 1662/1997 г. на І нотариус при Нотариална служба към Софийски районен съд
ответниците Н.К. и П.К. са признати за собственици на дворно място с площ 750.00 кв. м,
представляващо реална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор
37914.6843.1498 по кадастралната карта на с. Кокаляне, одобрена със заповед №
РД-18/76 от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в
землището на с. Кокаляне, район Панчарево, местност „Михово блато”,
съставляващо имот с пл. № 512 по кадастрален лист Г-13-6-А по неодобрения
кадастрален план на Кокаляне, при съседи: улица; имот с пл. № 513; имот с пл. №
515; имот с пл. № 516 и имот с пл. № 511, заедно с построена в него двуетажна
жилищна сграда с кадастрален идентификатор 37914.6843.1498.1, с обща застроена
площ 122.00 кв. м, състояща се: на първи етаж от 2 стаи, кухня и санитарен
възел и на втори етаж от 2 стаи, кухня и санитарен възел, както и мазета, която
сграда е без строителни книжа. Твърди се, че спрямо ответниците към 21.05.1997
г. не били налице предпоставките по § 4 от ЗСПЗЗ за придобиване право на
собственост върху гореописания имот и застроената в него сграда, тъй като към
17.08.1990 г. те не са придобили правото на ползване върху имота въз основа на
акт на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерски съвет,
като липсва и заплащане на имота от страна на ответниците по определени от МС
цени в полза на общината по неговото местонахождение, като липсва и внасяне на
равностойна на ползваната земя в държавния или общински поземлен фонд или обезщетяване
за ползваната земя със земи, върху които на ползвателя не може да се възстанови
собствеността в хипотезите на чл. 10б, чл. 15, ал. 2 и чл. 24, ал. 2, ал. 3 и
ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Направено
е искане за обезсилване на нотариалния акт, въз основа на който ответниците се
легитимират като собственици на имота и сградата, като е посочено, че сградата
не е търпим строеж, тъй като издаденото в тази насока удостоверение за
търпимост е нищожно. Заявено е, че ответниците не са придобили имота въз основа
на давностно владение, тъй като владението им не е продължило повече от 10
години, а и същото е било обезпокоявано посредством водени съдебни
производства.
В отговор на исковата молба,
ответниците Н.К. и П.К. оспорват исковите претенции като неоснователни и
твърдят, че владеят имота на валидно правно основание като негови собственици,
тъй като на основание § 4 от ЗСПЗЗ правото им на ползване върху имота се е
трансформирало в право на собственост, като ответниците заплатили стойността на
имота, определена с оценителен протокол на район Панчарево. Твърди се, че
построената в имота сграда представлява търпим строеж, а и за собствеността
върху същия законът не поставя изискване той да е законен. Направено е
възражение, че ответниците са придобили имота и сградата в същия въз основа на
давностно владение, тъй като същият се владеел от тях в продължение на повече
от 10 години, считано от 1997 г. От страна на ответниците се оспорва
собствеността върху имота да е била възстановена на наследниците на Д.П., като
се сочи, че решение № 1611 от 29.09.2008 г. и решение № 1611 от 22.02.2010 г.
на ОСЗГ „Панчарево” са нищожни, тъй като са постановени в незаконен състав на
съответния орган. Освен това се сочи, че имотът, който е възстановен на ищците
не е идентичен с този, който ответниците притежават, а и възстановяването не
било възможно да се реализира в стари реални граници. Сочи се, че към решенията
за възстановяване на собствеността липсва скица, което е необходима за
възстановяването предпоставка с оглед изискването на чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
От С.Ц. и А.Ц. е депозирана искова
молба по делото, с която същите са предявили искове срещу двете страни и са
конституирани като главно встъпили страни по делото. С.Ц. и А.Ц. твърдят, че на
Г.Д.Ц.била възстановена собствеността върху идеална част от процесния имот, а
впоследствие между нея и останалите съсобственици бил сключен договор за
доброволна делба, по силата на който целият имот станал изключителна
собственост на Г.Ц., тъй като в нейн дял били определени имоти с идентификатори
37914.6843.1498 и 37914.6843.1499. Впоследствие – с договор от 27.07.2011 г.,
обективиран в нотариален акт № 118 от 27.07.2011 г., Г.Ц.дарила имоти с
идентификатори 37914.6843.1498 и 37914.6843.1499 на С.Ц. и А.Ц., поради което
считано от тази дата тези лица станали собственици на процесния имот. Освен
това са изложени съображения, идентични с тези в първоначалната искова молба за
това, че ответниците Н. и П. К. не са придобили собствеността върху имота, тъй
като нямало доказателства в тяхна полза да е било учредено право на ползване в
съответствие с §4 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че в полза на ответниците не е текла
придобивна давност, тъй като е била в ход процедура по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, по време на която давност не тече. Направено е искане
за признаване за установено, че ответниците Н.К. и П.К. не са собственици на
процесния имот, както и искане за признаване за установено по отношение на Я.Ц.
и Л.Ц., че С.Ц. и А.Ц. са собственици на имота.
В отговор на исковата молба на
главно встъпилите страни, Н.К. и П.К. заявяват самостоятелни права върху имота
въз основа на §4 от ЗСПЗЗ и оспорват да е налице идентичност между
възстановения на наследниците на Д.П. имот и този, който е тяхна собственост.
Твърдят, че от 1997 г. насетне в тяхна полза тече придобивна давност. Направили
са искане за присъждане на разноски по делото.
В отговор на исковата молба на
главни встъпилите страни, Я.Ц. и Л.Ц. са изразили становище за основателност на
предявените от главни встъпилите страни искове и се претендира присъждане на
разноски.
Като писмени доказателства по делото
са приети следните документи: решение № 1611 от 29.09.2008 г. на Общинска
служба „Земеделие” в с. Панчарево /л. 9-10/; решение от 22.07.2009 г. по гр.
дело № 3921/2008 г. на Софийски районен съд /л. 11-12/; решение № 1611 от
22.02.2010 г. на Общинска служба „Земеделие” в с. Панчарево /л. 13-14/;
техническа експертиза по адм. дело № 424/2002 г. на СГС, ІІІ отд. /л. 15-18/;
решение от 24.09.2004 г. по адм. дело № 424/2002 г. на СГС, ІІІ-г отд. /л.
19-20/; решение № 3468 от 18.04.2005 г. по адм. дело № 1926 от 2005 г. на ВАС
/л. 21-23/; нотариален акт № 39 от 21.05.1997 г. по н. дело 1662/1997 г. /л.
24/; удостоверение за наследници на Д.И.П./л. 25-26/; скица № 4179 от
02.03.2011 г. на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1498 /л. 27/; скица №
4180 от 02.03.2011 г. на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1499 /л. 28/;
удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот /л. 29/; заповед № РД-18-76 от
21.12.2010 г. /л. 30/; жалба от Н.К. и П.К., чрез изпълнителния директор на
АГКК до АС – София град с вх. № 94-4463 от 23.02.2011 г. /л. 31/; разпореждане
от 04.05.2011 г. по адм. дело № 3077 от 2011 г. на АС – София град /л. 32/; удостоверение
№ 212 от 15.04.1997 г., издадено от Кметство на с. К./л. 49/; вноска бележка от
16.05.1997 г. /л. 49/; удостоверение за търпимост УТ-94-00-40 от 27.06.2011 г.
/л. 50/; писмо-отговор от Столична община, район „Панчарево” относно изискан оценителен
протокол /л. 72/; писмо-отговор от Общинска служба по земеделие „Панчарево” към
Областна дирекция „Земеделие” – София град с приложена административна преписка
по ЗСПЗЗ с вх. № 1611 от 16.03.1992 г. на наследниците на Д.И. П. и синове за
землището на с. К./л. 77 и сл./; договор за доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти от 01.06.2011 г. /л. 259-261/; нотариален акт за дарение № 118
по дело № 672 от 2011 г. /л. 262/; удостоверение от Областна дирекция
„Земеделие” – София град от 24.09.2014 г. относно лица, които са имали право да
подписват решения на общинската служба към 29.09.2008 г. по заповед РД-03-0184
от 10.09.2008 г. и към 22.02.2010 г. по заповед РД-03-0046 от 17.02.2010 г. /л.
266/; заповед от 17.02.2010 г., с която е изменена заповед РД-03-0184 от
10.09.2008 г. за ОСЗ Панчарево /л. 267/; заповед от 10.09.2008 г. относно
служители, които подписват решения на ОСЗ Панчарево /л. 268/; скица на сграда №
15-432693 от 25.11.2014 г. на сграда с идентификатор 37914.6843.1498.1 /л.
287/; писмо от Столична община, Район „Панчарево” за отписване от актовите
книги за общинска собственост на имот /л. 295/; писмо от Столична община до
кмета на район Панчарево /л. 296/; скица-проект за обособяване на поземлени
имоти 1308 и 1309 в административен район „Панчарево” /л. 297/; обяснителна
записка за попълване на кадастрален план с имоти с планоснимачни номера 1308 и
1309 в кадастрален лист Г-13-6-А, с. Кокаляне, м. Михово блато /л. 301/; протокол
от проведено на 01.10.2009 г. заседание на общински съвет по устройство на
територията при Столична община /л. 306-307/; удостоверение за данъчна оценка
на имот /л. 311/; скица на поземлен имот № 15-388070 от 27.10.2014 г. за имот с
идентификатор 37914.6843.1498 /л. 312/; писмо от Столична община от 16.10.2014
г. до СРС за липса в архива на районната администрация на оценителен протокол №
РД-Т-1020 от 15.05.1997 г. /л. 324/; копие на дневник ЕДСД – 1997 г. на район
Панчарево към Столична община /л. 324-328/; преписка изпратена от Столична община
– направление „Архитектура и градоустройство” до СРС /л. 343-353/, съдържаща
заявление от 27.06.2011 г. на Н.К. и П.К. за издаване на удостоверение за
търпимост на незаконен строеж /л. 344/; махленско свидетелство -2 броя; комбинирана
скица за пълна и частична идентичност; нотариален акт № 39 от 1997 г.; акт от
1979 г. ; наказателно постановление от 1979 г.скица-копие от неодобрен
кадастрален план; писмо-отговор от Столична община, Район „Панчарево”, Кметство
К.до СРС /л. 355/, за липса на първични документи за издаване на удостоверение №
212 от 1997 г. и др.; административна преписка по ЗСПЗЗ с вх. № 1611 от
16.03.1992 г. /л. 251 и сл./; писмо от
Държавна агенция „Архиви”, Отдел „Държавен архив” /л. 415/ до СРС;
постановление № 21 от 21.06.1972 г. на Министерски съвет /л. 425-429/.
В резултат от анализа на събраните
по делото писмени доказателства се установява, че с решение от 24.09.2004 г. по
адм. дело №424/2002 г. на СГС, AO-III Г с-в, е отменена заповед
№РД-09-223/23.04.2001 г. на кмета на район Панчарево по чл.11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, и
е определена като застроена част от бившия имот пл. № 4498, кв.32 и 34а по
плана на с. Кокаляне, м. “Михово блато“ с обща площ 218 кв. м. - оцветена в
зелено на скицата към съдебно-техническата експертиза-неразделна част от
решението, определена е като незастроена част от имота с площ общо 644,00 кв. м.с
червен цвят на скицата, което решение е изменено с решение № 3468/18.04.2005 г.
по адм. д.№ 1926/2005 г. на BAC-IV отд., с което като застроена е определена
част от имота с площ 259,00 кв.м., а като незастроена-част от имота с площ
871,00 кв.м.
С решение №1611/29.09.2008 г. на
ОСЗ-Панчарево, влязло в сила на 16.12.2010 г., на наследниците на Д.И.П.е възстановено
в стари (съществуващи или възстановими) реални граници правото на собственост
върху нива с площ 0,871 дка, X категория на земята, находяща се в строителните
граници на с.Кокаляне, местност Михово блато-бивш имот пл. № 4498 по кад. лист
Г-13-6-А, състоящ се от части от имоти, попадащи в УПИ 1-912 и VI-СГНС в кв.32,
УПИ VI-СГНС, УПИ VII-СГНС и Х-1948, кв.34а с площ 0,379 дка, УПИ VIII-СГНС,
кв.34а-0,492 дка-заявен под №3 по заявление вх.№1611/03.06.1992 г.; приложено е
и копие от преписката на ОСЗ-Панчарево по подаденото заявление, както и
заповеди №РД-О3-0184/10.09.2008 г. и №РД-03- 0046/17.02.2010 г., удостоверение
изх.№ПД-13-003/24.09.2014 г., издадени от директора на Областна дирекция
„Земеделие“-София-град относно служителите в ОСЗ-Панчарево. С решение № 1611/22.02.2010
г. на ОСЗ-Панчарево, влязло в сила на 11.08.2010 г., на наследниците на Д.И.П.е
възстановено в стари (съществуващи или възстановими) реални граници правото на
собственост върху нива с площ 0,115 дка, от които 0,074 дка-в УПИ
VIII-СГНС-застроена с масивна двуетажна сграда, пристроена тераса и асфалтирани
подходи, изградени без строителни книжа, и 0,041 дка-УПИ V-СГНС- застроена със
стоп.сграда, X категория на земята, находящ се в строителните граници на
с.Кокаляне, местност (квартал) Михово блато-част от имот 4498 по кад. лист
Г-13-6-А по стар кадастрален план, изработен по аерофотоснимки през 1995 г.,
състоящ се от части от имоти, попадащи в УПИ 1-912 и VI-СГНС в кв.32, УПИ
VI-СГНС, УПИ VII-СГНС и X- 1948, кв.34а с площ 0,379 дка, УПИ VIII-СГНС,
кв.34а-0,492 дка-заявен под №3 по заявление вх.№1611/03.06.1992 г.
Съгласно удостоверение за наследници №
117/23.03.2009 г., издадено от Кметство с.К.- Столична община, Д.И.П.е починал
на 05.10.1969 г., а ищцата Г.Д.Ц.е един от неговите наследници по закон като
негова дъщеря.
С договор за доброволна делба от
01.06.2011 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 14375/01.06.2011 г. на
нотариус № 274, в дял на Г.Д.Ц.са отредени имоти с идентификатори
37914.6843.1498 и 37914.6843.1499.
С нотариален акт за дарение на недвижими
имоти № 118/27.07.2011 г., том IV, рег. №21210, н.д. №672/2011 г. на нотариус №
274, Г.Д.Ц.дарила на С.Л.Ц. и А.Я.Ц. поземлени имоти с идентификатори
37914.6843.1498 и 37914.6843.1499.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот по §4 ЗСПЗЗ № 39/21.05.1997 г., том IX, н. дело № 1662/1967 г. на
I нотариус при СРС, ответниците Н.К. и П.К. са признати за собственици на
неурегулирано дворно място с площ 750,00 кв. м в землището на с. К.- район
Панчарево, местност „Михово блато“, съставляващо имот пл. №512 по кад. лист
Г-13-6-А по неодобрения кад. план на с. Кокаляне, заедно с построената в
мястото без строителни книжа двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ
122,00 кв. м.
По делото е представено от ответната
страна удостоверение изх. № 212/15.04.1997 г., издадено от кмета на с. Кокаляне,
в което е посочено, че Т.Г.К. владее място в м. Михово блато на основание ПМС №
21/1972 г., което място е с площ 780,00 кв.м., както и че той е вписан под № 11
в списъка на ползвателите на имоти по §4 в кметството на с.Кокаляне.
От съдържанието на приложена вносна
бележка от 16.05.1997 г. се установява, че на тази дата от П.Т.К. са платени
143 615,00 лева (неденом.) по сметка на район Панчарево с посочено основание
„закупуване на имот".
Съгласно удостоверение за търпимост № УТ-94-00-40/27.06.2011
г. на Дирекция „Контрол по строителството“ - Столична община, построената в
процесния имот без строителни книжа двуетажна жилищна сграда с обща застроена
площ 122,00 кв.м. представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ЗУТ. От представено
копие от административната преписка по издаване на удостоверението, се
установява, че същата е инициирана със заявление на ответниците К. от
24.06.2011 г.
Приета е съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), която въззивният съд кредитира, намирайки експертното изследване за
обективно и изготвено въз основа на задълбочен и професионален анализ на
събраните доказателства. Поради това, съдът възприема изводите на вещото лице,
според което имотите по преписка № 1611 в землището на с. К.са заявени с
договор за доброволна делба от 20.01.1958 г., по който Д.И.П.получава дял І.
Според т. 5 получава ½ идеална част от нива в м. „Михово блато”, цялата
от 2.6 дка, описана в удостоверение № 237 от 29.12.1997 г. В преписката няма
представена опис-декларация за внесени имоти в ТКЗС. Нивата в м. „Михово блато”
е идентифицирана като имот 4498, к.л. Г-13-6-А и е възстановена с решение №
1611 от 29.09.2008 г. и решение № 1611 от 22.02.2010 г., като с второто решение
е допълнено предходното, като се възстановяват още 0.115 дка, от които 0.074
дка са в УПИ VIII-СГНС – застроена с масивна двуетажна сграда, пристроена
тераса и асфалтирани подходи, изградени без строителни книжа и 0.041 дка в УПИ
V-СГНС – застроен със стопанска сграда. Изменението е в съответствие с решение
на Софийска районен съд от 22.07.2009 г. по гр. дело № 33921/2008 г. и скица на
вещото лице. В разписната книга към стария кадастрален план, изработен преди
1958 г. в имоти с пл. № 498 и 541 са записани Б. и С.Д.И.и П.и. За местности
„Бяла нива” и „Михово блато” е изработен комбиниран план от ЕТ „Т.К.”, като в
имот № 4498 е идентифициран Д.И. П.. Имот 4498 е идентичен със заявения имот
(нива) в м. „Михово блато”, а в съседния са съделителите братя Б. и С.Д.И.и. На
приложената към експертизата комбинирана схема са отразени стария имот и имот
пл. № 4498, архивния кадастрален план (действал до влизане в сила на КККР),
одобрената КККР и действащия регулационен план, одобрен 1970 г. На схемата е
отразен старият имот с пл. № 4498, с площ 1130 кв. м (със зелен контур), а
имотът на ползвателя (със сив контур) е с пл. № 512, к. л. Г-13-6-А. В схемата
са отразени възстановените части от имота, както и застроените части,
възстановяването на които е отказано. Вещото лице е посочило, че с решение 1611
от 22.02.2010 г. е допълнено предходното решение на ОСЗ „Панчарево”, като се
възстановяват още 0.115 дка, от които 0.074 дка са в УПИ VIII-СГНС – застроена
с масивна двуетажна сграда, пристроена тераса и асфалтирани подходи, изградени
без строителни книжа и 0.041 дка в УПИ V-СГНС застроен със стопанска сграда.
Отказаната част е 0.144 дка и попада в реализирана улица. С това решение се
възстановява целия стар имот пл. № 4498 без частта от него, попадаща в
реализираната улица. Вещото лице е посочило, че имот с пл. № 512, описан в н.
а. 39 от 1997 г. е застроен с масивна двуетажна сграда, трайно прикрепена към
терена, който е стръмен, а подходите към сградата и гаража са асфалтирани.
На 10.03.2015 г. по делото е
разпитана /л. 364-365/ свидетелката на
ответниците Е.С.К., от показанията на която се установява, че ответниците
закупили процесния имот през 1973 г., който бил около 700 кв. м и построили
къща в същия. Свидетелката заявява, че ответниците са закупили имота от
общинските органи, както и че не е виждала друг в него. Свидетелката сочи, че
ответниците живеят в имота само през лятото, както и че знае да посещават същия
и през зимата, но не ги е виждала. Уточнява, че през зимата е виждала
ответниците в имота, но много рядко, както и че преди много години Н.К. и
споделяла, че ги притесняват за имота, но свидетелката не знае кой точно ги е
притеснявал и предполага, че става въпрос за грешка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззвният съд следи
служебно за валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е обвързан от посоченото в жалбата.
Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
върху недвижим имот. При предявен отрицателен установителен иск за собственост
от лица с признато право на възстановяване на собственост върху недвижим имот
по реда на ЗСПЗЗ, срещу лица, които твърдят, че са били носители на право на
ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че същото се е трансформирало в право на
собственост, е налице правен интерес от търсената с иска защита, доколкото се
касае до конкуренция на твърдените права на различни лица спрямо един и същ
имот. Не може да се сподели като основателен доводът на въззивницата за недопустимост
на иска с оглед липсата на идентичност на имота, който ищците твърдят да им е
възстановен и този на ответницата. В тази връзка въззивният съд кредитира
приетото пред районния съд заключение на СТЕ, според което имотът 4498 е
идентичен със заявения имот (нива) в местността „Михово блато“, който е съседен
на имот 4541 (от запад), който е на съделителите братята Б. и С.Д.. По
изложените съображения предявеният от ищците отрицателен установителен иск е
допустим.
Разгледан по същество, предявеният от Г.Ц.,
на мястото на която са конституирани Я.Ц. и Л.Ц. отрицателен установителен иск,
срещу Н.К. и П.К. е неоснователен.
Достатъчно за формирането на този извод
е установеният в хода на производството факт, че първоначалната ищца Г.Ц., на
мястото на която са конституирани наследниците й Я.Ц. и Л.Ц. е дарила процесния
имот на С.Ц. и на А.Ц. с договор за дарение от 27.07.2011 г., която дата
предхожда датата на исковата молба, а именно 03.10.2011 г. Това е така, тъй
като съгласно практиката на върховната съдебна инстанция, предявявайки
отрицателен установителен иск с твърдение за съществуване на самостоятелни
права върху имота от страна на ищеца, доказването на твърдението, че спорното
право принадлежи на ищеца е въпрос на материална легитимация и в този смисъл
въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на
спора – в този смисъл е решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. дело № 6320 от 2015
г., ІІ г. о. на ВКС. Ето защо, при положение, че в производството по делото се
установява, че първоначалната ищца, респ. заместилите я нейни наследници, не са
собственици на спорния имот, то предявените от тяхна страна отрицателни
установителни искове следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като в
патримониума на ищците не съществува защитимо посредством уважаването на
исковата претенция право. С оглед на това, обжалваното първоинстанционно
решение следва да се отмени в частта, с която предявените искове на Г. К., на
мястото на която са конституирани наследниците й Я.Ц. и Л.Ц. са уважени като
основателни, като вместо това следва да се постанови решение, с което тези
искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По настоящото дело, срещу ответниците К.
са предявени и отрицателни установителни искове от страна на главно встъпилите
в производството С.Ц. и А.Ц., които въззивният съд приема за основателни.
Това е така, тъй като от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че въззивниците К. притежват
противопосотавими на ищците права, каквито твърдят да притежават на основание §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като възможността да са придобили собствеността върху
имота произтича разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждаща право на
изкупуване на трети лица с учредено право на ползване върху имотите с актове на
органите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това са актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В конкретния случай, от
страна на ответниците К. се твърди, че правото на ползване било учредено на
техния праводателТ.К. – баща на ответника П.К. с Постановление на Министерски
съвет № 21 от 1972 г. В подкрепа на това свое твърдение, ответниците представят
удостоверение № 212 от 15.04.1997 г., в коетоТ.К. действително е посочен като
ползвател по § 4 на имот с площ от 780 кв. м, находящ се в местността „Михово
блато“, но съдържанието на това удостоверение е оспорено от насрещната страна,
във връзка с което по делото е изискана цялата административна преписка за
имота, както и горепосоченото Постановление на Министерски съвет. В така
събраната доказателствена съвкупност не са налични доказателства, въз основа на
които да се формира обоснован извод, че в полза на ответниците К. или в полза
на техния праводател е било учредено право на ползване на спорния имот по
надлежния за това начин, с оглед на което в случая недоказана остава първата
предпоставка за основателност на възражението за трансформация правото на
ползване по § 4 в право на собственост. При това положение е безпредметно да се
обсъжда доказани ли са останалите визирани в закона предпоставки за придобиване
на собствеността от ответниците, но за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че и представената вноска бележка не доказва твърдението им, че са
изкупили имота като са заплатили същия на общинските власти. Това е така, тъй
като от вносната бележка се установява единствено, че на 16.05.1997 г. от
страна на П.Т.К. е преведена по сметка на ТОА Панчарево сумата от 143 615
лева за закупуване на имот, за който няма никаква индивидуализация. Още повече,
че няма доказателства преди това плащане да е направена оценка на процесния
имот, която да възлиза на стойност именно в този размер, в който случай би било
възможно заключението, че става дума за плащане именно на цената на спорния по
делото имот. След като за въззивниците не е възникнало право на изкупуване по §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ирелевантен за изхода на настоящото производство е въпросът
дали намиращата се във владения от тях имот двуетажна постройка отговаря на
изискванията по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. При установените факти остава
недоказано твърдение, че ответниците К. са придобили собствеността върху имота
въз основа реализиране на визираното в §4 от ЗСПЗЗ придобивно основание.
Въззивният съд намира за недоказано,
съответно за неоснователно направеното от ответниците възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност. На първо място началото на периода на давностно
владение следва да се определи с оглед на влизането в сила на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ, обнародвана ДВ брой 107 от 1997 г., според която до влизане в сила на
посочената разпоредба изтеклата давност за владение на имоти, подлежащи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, какъвто е процесният случай, не се зачита, а ако
собствеността се възстановява след тази дата, в който случай придобивната
давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Когато
се преценява от кой момент започва да тече придобивната давност върху
възстановени земеделски земи с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ,
съдът следва да отчита кое е решението на общинската служба по земеделие, което
има конститутивно действие – в този смисъл е решение № 166 от 31.10.2017 г. по
гр. дело 5098 от 2016 г., І г. о., ВКС. В конкретния случай, решение 1611 от
22.02.2010 г. на ОСЗ е влязло в сила на 11.08.2010 г., а решение 1611 от
29.09.2008 г. е влязло в сила на 16.12.2010 г., което ще рече, че придобивната
давност е започнала да тече от тези дати за съответно възстановените с
решенията части от имота. Установява се, че ответниците по делото са владяли
имота, но при положение, че това владение не е било въз основа на правно
основание, годно да ги направи собственици, те се явяват недобросъвестни
владелци на имота по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. С оглед на това в случая
приложима е установената в този законов текст 10-годишна придобивна давност,
която не е изтекла и към настоящия момент, предвид горепосочените два начални
момента за съответните части от процесния имот. Това обстоятелство, само по
себе си, сочи към извод за неоснователност на направеното от ответниците К.
възражение за това, че са придобили имота въз основа на давностно владение, тъй
като не е реализиран обективният елемент (corpus)
от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, при
липсата на който направеното възражение не може да се приеме за основателно и
да се уважи. При това положение е без значение дали в действителността са се
реализирали предпоставките на субективния елемент (animus)
на придобивната давност.
По изложените съображения, въззивният
съд намира, че по делото не е доказано ответниците Н.К. и П.К. да са придобили
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1498 и поземлен
имот с идентификатор 37914.6843.1499 въз основа давностно владение.
В обобщение на изложеното до тук следва
извод за основателност на предявените отрицателни установителни искове от С.Ц.
и от А.Ц., срещу Н.К. и П.К., тъй като ответниците не установяват да са
придобили собствеността върху спорния по делото имот. Този извод на въззивния
съд съответства изцяло с възприетото от районния съд, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в тази негова
част.
Тук е мястото да се отбележи, че
неоснователна се явява и въззивната жалба на Н.К. и на П.К., насочена срещу
решение от 17.02.2017 г., с което по реда на чл. 250 от ГПК съдът е допълнил
диспозитива на решението от 26.09.2016 г. като на основание 537, ал. 2 от ГПК е
отменил нотариален акт за собственост на имот по § 4 от ЗСПЗЗ № 39 от
21.05.1997 г., том IX по нотариално
дело № 1662 от 1997 г. на І нотариус при Софийски районен съд, с който
ответниците Н.К. и П.К. са признати за собственици на неурегулирано дворно
място с площ от 750.00 кв. м в землището на с. Кокаляне, Район „Панчарево“,
местността „Михово блато“, съставляващо имот с пл. № 512 по кад. лист Г-13-6-А,
заедно с построената в мястото сграда без строителни книжа с обща застроена
площ 122.00 кв. м. Това е така, тъй като от страна на ответниците К. не бе
проведено изискуемото от процесуалния закон доказване фактическия състав на
съответно удостовереното от съответните документи придобивно основание, а
именно че са придобили собствеността върху имота чрез трансформация право на
ползване по § 4 от ЗСПЗЗ в право на собственост чрез изкупуване на същия имот,
поради което формираният от нотариуса извод, обективиран в констативния нотариален
акт се явява неверен. Предвид това и на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК
нотариален акт № 39 от 21.05.1997 г., том IX по нотариално дело № 1662 от 1997
г. на І нотариус при Софийски районен съд следва да бъде отменен. Този извод на
въззивния съд кореспондира изцяло с приетото от първата съдебна инстанция,
поради което обжалваното решение № 40177 от 17.02.2017 г. по гр. дело №
41593/2011 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50-ти състав следва
да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на предявените от С.Ц. и А.Ц.
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Я.Ц. и Л.Ц.,
необходимо да се посочи е, че самите ответници по тези искове признават тяхната
основателност в подадения отговор на исковата молба на главно встъпилите
страни. Основателността на положителните установителни искове се доказва от
приетите по делото доказателства, тъй като посочените по-горе решения за
възстановяване собствеността върху имота на наследниците на Д.П., договорът за
доброволна делба от 01.06.2011 г. и нотариален акт № 118 от 27.07.2011 г.
установяват по несъмнен начин, че главно встъпилите по делото лица притежават
самостоятелни права на собственост върху имота. Това е така, тъй като от
приетото по делото удостоверение за наследници на Д.И.П./л. 97/ се установява,
че същият е починал на 05.10.1969 г. и е оставил за свои наследници Б. Д. И., С.Д.И.,
Г.Д.Ц.и Т.С.П.а, като Б. Д. И. е починал през 1993 г. и е оставил за свои
наследници В.Х.И.а,Г.Б.ов Д. и С.Б.П., т. е. това е кръгът от лица, на които собствеността
на процесния имот е била възстановена от ОСЗ. От договорът за доброволна делба
се установява, че същият е сключен именно между горепосочените наследници на Д.И.
П., както и че в дял на Г.Д.Ц.са поставени поземлен имот с идентификатор
37914.6843.1498 и поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1499, на които
същата е станала единствен собственик. Тези два имота Г.Ц.дарила на 27.07.2011
г. на А.Я.Ц. и на С.Л.Ц. с договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 118 от 27.07.2011 г., том IV, рег. № 21210 по дело № 672 от 2011 г. на нотариус с рег. № 274 в
Нотариалната камара. Въз основа на тази информация се формира такава
доказателствена верига, при която може несъмнено да се заключи, че главно
встъпилите по делото А.Я.Ц. и на С.Л.Ц. са собственици на процесния имот въз
основа на договор за дарение, тъй като техният праводател Г.Ц.също е
притежавала самостоятелни права върху имота към датата на договора за дарение.
Ето защо, предявените на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК положителни
установителни искове на А.Я.Ц. и на С.Л.Ц., срещу Я.Й.Ц. и Л.Й.Ц. са
основателни. Този извод на настоящия съдебен състав съвпада с извода на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено и в тази негова част като правилно.
По изложените съображения обжалваното решение
на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която отрицателните
установителни искове на Я.Ц. и Л.Ц., срещу Н.К. и П.К. са уважени, като вместо
това следва да се постанови решение, с което същите да се отхвърлят като
неоснователни, а в останалата част, решението на районния съд следва да се
потвърди. В частта, с
която е върната частично исковата молба на главно встъпилите в производството С.Ц.
и А.Ц., срещу Н.К. и П.К. в частта, с която са предявени отрицателни
установителни искове относно двуетажна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор 37914.6843.1498.1, решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
При този изход на спора в настоящото
производство, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците Н.К. и П.К. имат право
на направените, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство
разноски, които са свързани с отрицателните установителни искове на Я.Ц. и Л.Ц..
С оглед на това, решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която Н.К. и П.К. са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на Я.Ц.
и Л.Ц. сумата от 161.38 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Я.Ц. и
Л.Ц. следва да бъдат осъдени да заплатят на Н.К. и П.К. сумата от 100.00 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, както и
сумата от 289.09 лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.К. и
П.К. дължат да заплатят направените във въззивното производство разноски от С.Ц.
и А.Ц., но от материалите по делото не се установява такива разноски да са били
направени. Същевременно, предвид обстоятелството, че във въззивното
производство е довнесена държавна такса във връзка с предявените главни искове,
Н.К. и П.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на С.Ц. и А.Ц. сумата от по
100.00 лева, представляваща платена по делото държавна такса, довнесена във
въззивното производство.
Право на разноски във въззивното
производство имат и С.Ц. и А.Ц., но липсват доказателства такива разноски да са
били направени, поради което в полза на С.Ц. и А.Ц. не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство.
По тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № І-137
от 26.09.2016 г. по гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 50-ти състав, в частта, с която предявените от Г.Д.Ц., ЕГН: **********
– починала в хода на производството, на мястото на която са конституирани
наследниците й Я.Й.Ц., ЕГН: ********** и Л.Й.Ц., ЕГН: **********, отрицателни
установителни искове на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Н.Д.К., ЕГН: **********
и П.Т.К., ЕГН: ********** са уважени, като вместо това, постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни, предявените от Г.Д.Ц., ЕГН: ********** – починала в хода на
производството, на мястото на която са конституирани наследниците й Я.Й.Ц.,
ЕГН: ********** и Л.Й.Ц., ЕГН: **********, отрицателни установителни искове на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Н.Д.К., ЕГН: ********** и П.Т.К., ЕГН: **********.
ОТМЕНЯ решение № І-137
от 26.09.2016 г. по гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 50-ти състав в частта, с която Н.Д.К., ЕГН: ********** и П.Т.К.,
ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на Я.Й.Ц., ЕГН: ********** и на Л.Й.Ц.,
ЕГН: **********, сумата от 161.38 /сто шестдесет и един лева и тридесет и осем
стотинки/ лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ І-137 от 26.09.2016 г. по гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 50-ти състав в останалата част.
В частта, с която е върната частично
исковата молба на главно встъпилите в производството С.Ц. и А.Ц., срещу Н.К. и П.К.
в частта, с която са предявени отрицателни установителни искове относно
двуетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор 37914.6843.1498.1,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40177
от 17.02.2017 г. по гр. дело № 41593/2011 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 50-ти състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК Я.Й.Ц., ЕГН: ********** и Л.Й.Ц., ЕГН: **********, да
заплатят на Н.Д.К., ЕГН: ********** и П.Т.К., ЕГН: **********, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 289.09 /двеста
осемдесет и девет лева и девет стотинки/ лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Д.К., ЕГН: ********** и П.Т.К., ЕГН: ********** да заплатят на С.Л.Ц., ЕГН: ********** и А.Я.Ц.,
ЕГН: ********** сумата от по 100.00 /сто/ лева, представляваща платена по
делото държавна такса, довнесена във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд с касационна жалба, подадена в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.