№ 685
гр. С., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20201110144760 по описа за 2020 година
Предмет на делото са предявените от Д.А. Д. срещу П. на Р. Б. обективно
и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за осъждане да заплати сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане, и иск
с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7618,05 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.09.2017 г. до 16.09.2020 г.
включително.
Ищецът основава иска с твърденията, че неимуществените вреди са му
причинени в следствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.
286, ал.2 вр. с ал. 1, пр.1 НК за периода от 03.11.2008 г. до 17.09.201 г., по
което е бил оправдан с влязла в сила на 17.09.2015 г. по ВНОХД № 587/2014
г. по описа на СГС – IV – въззивен състав присъда, които неимуществени
вреди се състоят в безпокойство и страх от евентуално осъждане,
притеснения, срам и унижение, безсъние, раздразнение и нарушено
психическо равновесие. Незаконно повдигнатото обвинение се отразило
негативно и на финансовото състояние на ищеца, неговите отношения със
семейството му. Поддържа се, че поради уважаване на предявения
граждански иск срещу ищеца било инициирано принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20137900400775/2013 г. по описа на ЧСИ Ренета
1
Милчева, като била наложена възбрана и насрочен опис върху притежаваната
от него идеална част от семейното жилище, както и били запорирани
банковите му сметки. Излага съображения за разглеждане на делото
продължителен период от време. Твърди се, че независимо от прекратяване на
горното изпълнително дело и окончателното приключване на воденото срещу
него наказателно производство с Решение № 239/17.09.2015 г. по н.д. №
1418/2014 г. по описа на ВКС, I НО, с което е оставена в сила въззивна
присъда № 188/01.07.2014 г. по описа на ВНОХД № 587/2014 г. на СГС, IV –
въззивен състав, с която ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 НК, все още да търпи
негативни последици от същото, тъй като не може да възстанови
финансовото си състояние и да поправи нанесените му репутационни вреди.
Ответникът П. на Р. Б. в законоустановения срок е представила писмен
отговор на исковата молба, с който е релевирала възражения относно размера
на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно
действителното наличие на пряка причинно – следствена връзка, между
действията на п.та по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Прави
възражение, че ПРБ не може да носи отговорност за вреди причинени в хода
на изпълнителното производство, както и за решението на ищеца да не се
занимава с търговските си дела при съображения, че последното е лично
решение на ищеца Д., като вреди в тази връзка могат да се претендират като
пропуснати ползи, но не и като неимуществени вреди. Навежда, че през част
от процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно
производство, което сочи на по-ниска степен на увреждане.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Към настоящото дело е приложено НОХД № 14195/2008 г. на СРС – НК
– 4 състав, ведно с приложеното към него досъдебно производство ДП №
1908/2008 г. по описа на 04 РПУ С., ВНОХД № 4808/2012 г. по описа на СГС
XI въззивен състав, ВНОХД № 587/2014 г. по описа на СГС – IV – въззивен
състав, н.д. № 1554/2013 г. по описа на ВКС III НО и н.д. № 1418/2015 г., по
описа на ВКС, I НО., от което се установява, че на 11.06.2008 г. с
Постановление № 11072/2008 г. на С. р. п. е образувано досъдебно
производство № 1908/2008 г. по описа на 04 РПУ С. за престъпление по чл.
2
286, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр.1 от НК, както и че поводът за образуването му е
постъпила жалба в СРП от Влади Асенов Цанков. Видно от материалите по
досъдебното производство на ищеца е наложена мярка за неотклонение
„подписка“.
Д.А. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.
286, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр.1 от НК, като постановлението му е връчено на
03.11.2008 г., когато е извършен и разпит на обвиняемия.
От изисканата по досъдебното производство справка за съдимост от
23.06.2008 г. е видно, че Д.А. Д. не е осъждан.
На 25.11.2008 г. е изготвено заключително постановление на
разследващия орган с мнение за предаване на обвиняемия на съд.
От НОХД № 14195/2008 г., по описа на СРС, 4 състав, се установява, че
същото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен в съда на
08.12.2008 г. за това, че Д.А. Д. с негово писмено оплакване от 2005 г.,
адресирано до ръководителя на Столична следствена служба е набедил
служител на Столична следствена служба, че последният е поискал подкуп,
като обвиняемият е знаел, че служителят е невинен, за когото освен това
имало и прекратено наказателно производство, поради липса на осъществен
състав на престъпление.
Видно от НОХД № 14195/2008 г., по описа на СРС, 4 състав на първа
инстанция са проведени 14 броя открити съдебни заседания, като последното
съдебно заседание е проведено на 15.11.2011 г. В рамките на същото съдът е
съобщил на страните присъдата, с която Д.А. Д. е признат за виновен в
извършване на престъплението по предявеното обвинение, като му е
наложено наказание 2 години лишаване от свобода и обществено порицание
при отложено изпълнение на наказанието на основание чл. 66, ал.1 от НК за
срок от 4 години, а гражданският иск за неимуществени вреди е уважен
частично за сумата в размер на 4 000 лв.
Така постановената присъда е обжалвана от страна на подсъдимите и
частния обвинител и граждански ищец и с Решение от 04.04.2013 г. по
ВНОХД № 4808/2012 г., XI въззивен състав, НО на СГС, въззивната
инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда, освен в частта за
общественото порицание – така посоченото наказание е било отменено, като
въззивната инстанция е отменила присъдата и в частта относно гражданския
3
иск и е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000
лв., ведно със законната лихва от 15.06.2005 г.
От представените по настоящото дело документи от страна на ищеца се
установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство по описа на ЧСИ Ренета Милчева срещу
настоящия ищец и са предприети действия по принудително изпълнение.
С Решение № 445 от 28.01.2014 г. на ВКС, III НО по н.д. № 1554/2013 г.
е възобновено производството по ВНОХД № 4808/2012 г. по описа на СГС,
НК, XI въззивен състав, като решението от 04.04.2013 г. по ВНОХД №
4808/2012 г. по описа на СГС, НК, XI въззивен състав е отменено изцяло и
делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда № 188 от 01.07.2014 г. на СГС, IV въззивен състав по
ВНДОХ № 587/2014 г., първоинстанционната присъда от 15.11.2011 г. по
НОХД № 14195/2008 г. по описа на РС, 4 състав е отменена и настоящия
ищец е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а гражданският иск по
чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Посочената присъда е потвърдена с решение № 239 от
17.09.2015 г. на ВКС, I НО по н.д. 1418/2014 г.
От приложената по делото справка от Националната следствена служба,
представена от ответната страна се установява, че срещу ищеца е имало
образувано и друго наказателно производство освен процесното (л.53, л.54,
л.55, л.56), също и че настоящият ищец не е задържан под стража и няма
данни към 21.04.2021 г. да се намира задържан в някой от арестите в
страната.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите К.С.А. и М.Г.А. – съпруга на ищеца. Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел А. като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото и им дава вяра. Свидетелят А. разказва, че с ищеца са близки
приятели. Разказва, че през годините усещането на ищеца за тревога е
нараствало до ескалация в стрес и паника, както и че в първоначалния период
наказателното производство е било част от разговорите им, но в последствие
се е превърнало в единствена тема. Споделя, че ищецът видимо е бил
подложен на огромно количество стрес, както и че е неглижирал
4
професионалните си задължения, т.к. съзнанието му било обзето изцяло с
производството. Споделя още, че през този период ищецът е загубил тегло,
както и че е имал проблеми със съня си, също и подуване на лимфни възли и
проблеми със стоматологичното здраве. Сочи, че най-тежкият период за
ищеца и семейството му е бил, когато е имало реална опасност да останат на
улицата. Разказва, че през този период той, както и други познати на ищеца са
им помагали финансово за посрещане на ежедневните нужди. Свидетелят
споделя, че в резултат на тези събития, ищецът е станал по-затворен и все
още не е възстановил напълно професионалните си ангажименти. Като отчита
възможната заинтересованост от изхода на делото на свидетелката А., тъй
като същата е съпруга на ищеца, съдът кредитира показанията й, доколкото са
последователни, логични и непротиворечиви с останалия събран по делото
доказателствен материал и им дава вяра. Свидетелката разказва, че ищецът е
приел тежко случващото се във връзка с наказателното производство, страдал
е от безсъние, случилото се е рефлектирало и върху професионалния живот
на ищеца. Споделя, че наказателното производство е било основна тема на
разговор в семейството им. Сочи, че най-стресовият момент е бил този, в
който е имало опасност да им вземат жилището. Споделя как това е довело до
семейни скандали. Разказва, че случилото се е променило ищецът - станал е
по-лабилен, по-неуверен и не е успял да се върне към кооперативния бизнес.
Споделя, че съпругът й се е сринал. Не са могли да празнуват рождени дни на
детето от първи клас до гимназията, имали са финансови затруднения, искали
са пари от приятели, крили са от детето огледи, извършвани от съдебния
изпълнител, изпитвали са силни притеснения да не им бъде отнето жилището
и ищецът от отговорен и емоционално силен човек се е стигнало до там да не
може да се разчита на него.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, п.та или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
5
амнистирано. Ищеца извежда съдебно предявеното субективно материално
право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от
проведено спрямо него наказателно производство, завършило с оправдателна
присъда. За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство,
което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени
вреди и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.
В процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на П.та на Р. Б. по ЗОДОВ – 1) на ищеца е повдигнато обвинение
за извършено престъпление и 2) ищеца е оправдан с влязла в сила присъда №
188 от 01.07.2014 г. на СГС, IV въззивен състав по ВНДОХ № 587/2014 г.,
потвърдена с решение № 239 от 17.09.2015 г. на ВКС, I НО по н.д. 1418/2014.
Посочените обстоятелства са отделени и като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
От показанията на свидетелите се установява проведеното наказателно
производство да се е отразило неблагоприятно на психическото състояние на
ищеца. Въз основа на събраните гласни доказателства се установяват
неимуществените вреди – стрес, неглижиране на професионалните
задължения, тревога, проблеми със съня, притеснения. Съдът намира, че
повдигането на обвинение и провеждането на наказателно преследване
спрямо настоящия ищец се е отразило негативно на психическото му
състояние.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск е доказан по своето основание – изяснени са измененията в
психично състояние на ищеца. Тези неблагоприятни за него обстоятелства
представляват закономерна, естествена, необходима последица (в причинно-
следствена връзка) от незаконното обвинение за престъпление от общ
характер, т.е. изживеният стрес и психическо напрежение са в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за извършване на
престъпление.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
6
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
От свидетелските показания не се установява, притесненията на ищеца
да са били породени от друго обстоятелство, освен воденото срещу него
наказателно производство. Поради това съдът намира, че вредите, които
ищецът е претърпял са причинени именно от процесното обвинение. Вредите
са последица от наказателното производство, водено срещу него, от
съответните процесуално-следствени действия, в които той е участвал, както
и от конкретните мерки, които са били взети по отношение на ищеца.
Последното обстоятелство следва да бъде съобразено при определянето на
обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца поради
повдигането и поддържането на обвинението по НОХД № 14195/2008 г. на
СРС – НК – 4 състав, за престъплението, за което впоследствие е бил
оправдан. При определянето на обезщетението следва да бъдат взети предвид
и всички обективни фактори, които имат значение за да бъде присъдено
справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД), като тежестта на престъплението, в
което е бил обвинен, продължителността на наказателното производство,
дали производството се е водило и в двете фази на процеса (досъдебна и
съдебна), процесуалните действия, проведени с участието на ищеца, данни за
личността на последния, дали срещу него са били водени и други наказателни
производства или не, поведението му в рамките на воденото срещу него
производство. От момента, в който Д.А. Д. е бил обвинен в извършване на
престъпление в процесното производство, до момента на влизане в сила на
оправдателната присъда на СГС е изминал дълъг период от 7 години. Ищецът
е бил обвинен в извършването на тежко престъпление, за което е било
предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода. Участвал
е в извършването на процесуално-следствени действия, като е следвало да се
явява както пред органите на досъдебното производство, така и пред СРС,
СГС, ВКС в съдебната фаза на процеса. От друга страна срещу него е била
взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, което не се е отразило
7
съществено на начина му на живот. Освен това при разглеждането на
приложеното наказателно дело НОХД № 14195/2008 г. на СРС – НК – 4
състав, се установява, че ищецът се е явявал на насрочените открити съдебни
заседания, като само първото такова е отложено по причини свързани с
ищеца. Това поведение на ищеца следва също да бъде преценено при
определяне размер на дължимото се обезщетение. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че няма данни ищецът да е бил осъждан, т.е. няма данни
същият да има обременено съдебно минало, което обосновава извод, че
негативните изживяване, свързани с поддържането на процесното обвинение
са в значително по-висока степен в сравнение с тези на лице, което е било
обект на наказателно преследване и в резултат на него е било осъдено.
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката
на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не
дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв.,
колкото се претендират с исковата молба. Отрицателните изживявания на
ищеца в случая са установени въз основа на събраните показания на
свидетелите, които твърдят, че ищецът е изпитвал страх, тревожност, страдал
е от безсъние, и към настоящ момент не е възстановил напълно
професионалната си компетентност. С оглед установеното по делото,
настоящият съдебен състав намира за справедливи обезщетения, които биха
репарирали процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото
те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост), то на ищеца следва да бъде определено справедливо
обезщетение в размер на 20 000 лв., тъй като предназначението му е да
поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от
незаконното преследване. При определянето на този размер, съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на ответната страна да заплати това
8
обезщетение има основно репариращо действие - предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за
сумата от 20 000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да
бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на Софийски градски съд до окончателното й
изплащане, като с оглед диспозитивното начало и претендирания размер и
период на лихвата от страна на ищеца, а именно – 3 години назад от датата на
завеждане на исковата молба, то съдът при приложение на чл. 162 от ГПК
определя, че размерът на законната лихва възлиза на 6088,88 лв. за периода
от 17.09.2017 г. до 16.09.2020 г., изчислен върху сумата от 20 000лв., до който
размер искът следва да бъде уважен, а за горницата над тази сума –
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 10 лева за заплатена държавна такса, както и на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, но доколкото
адвокатско възнаграждение не се претендира, същото не следва да бъде
присъждано.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П.та на Р. Б. /ПРБ/ да
заплати на Д.А. Д., ЕГН ********** сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 286 ал. 2 вр. ал.1 НК по НОХД
№ 14195/2008 г. на СРС – НК – 4 състав, за което Д.А. Д. е бил оправдан с
влязла в сила присъда № 188 от 01.07.2014 г. на СГС, IV въззивен състав по
ВНДОХ № 587/2014 г., потвърдена с решение № 239 от 17.09.2015 г. на ВКС,
I НО по н.д. 1418/2014 г., ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане и сумата в размер на 6088,88 лв., представляваща
законна лихва за периода от 17.09.2017 г. до 16.09.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ
9
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до
пълния претендиран размер от 25 000 лева и иска за законна лихва върху
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6088,88 лева до
пълния претендиран размер от 7 618,05 лева за периода от 17.09.2017 г. до
16.09.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ П.та на Р. Б. /ПРБ/ да
заплати на Д.А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 10 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10