Решение по дело №60538/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16570
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110160538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16570
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110160538
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 782,33 лв., представляваща обезщетение за
отмяна на полет W64328 от 19.07.2021 г. по направление ...., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 36479/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г.
Ищецът С. А. М. твърди, че е закупил от ответника ...самолетен билет за извършване
на въздушен превоз по направление гр. .... за дата 19.07.2021 г. с полет W64328 при
следното разписание: планирано време на излитане - 19.07.2021 г. в 21:35 часа и планирано
време на кацане – 20.07.2021 г. в 01:10 часа. Поддържа, че резервацията му е била приета
под № HEG59T, като осъществяването на полета е било потвърдено от страна на въздушния
превозвач, поради което на 19.07.2021 г. се е явил на гишето за регистрация на летището в
г.. където е информиран за отмяна на полет W64328 от 19.07.2021 г., поради което
самолетът му не е излетял по предварително договореното разписание на потвърдената
резервация. Сочи, че е пристигнал на летището в гр. София със закъснение от повече от 72
часа от предвиденото по разписание, като разстоянието между двете летища е повече от 1
500 км, поради което приложение намира чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
според който при отмяна на полет на територията на общността над 1 500 км. разстояние в
полза на пътника се поражда право да претендира обезщетение в размер на 400 евро, чиято
левова равностойност възлиза на сумата от 782,33 лв. Сочи, че вследствие отмяната на
полета е претърпял неудобства, поради което на 31.07.2021 г. е предявил извънсъдебна
претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, който е признал същата.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.... с
който не оспорва сключването с ищеца на договор за въздушен превоз за редовен полет
W64328 от 19.07.2021 г. по направление .....както и, че резервацията му за него е била приета
1
и регистрирана, за което на същия е издадена бордна карта. Не оспорва отмяната на полета,
но заявява, че причината за това се дължи на лоши метеорологични условия на летище .....
на 19.07.2021 г., което е наложило самолетът, осъществяващ полета, да кацне на летище ....
Сочи, че по-късното изпълнение на полета на същата дата - 19.07.2021 г. е било
невъзможно, тъй като на летището в г.... е наложен вечерен час, поради което не са
допускани пътници до него. Допълва, че изпълнението на полета на следващия ден също е
било невъзможно поради липсата на свободен самолет, който да го изърши. Позовава се на
чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., считайки, че изтъкнатите от него обстоятелства
имат извънреден характер и не са могли да бъдат избегнати, поради което са годни да
освободят въздушния превозвач от отговорност. Позовава се и на практика на СЕС в този
смисъл. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен
между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е
възникнало задължение да изпълни полет W64328 от 19.07.2021 г. по направление ....., за
който ищецът има потвърдена резервация, в колко часа е трябвало да пристигне полетът и в
колко е пристигнал, както и какво е разстоянието между точките на двата полета. В тежест
на ответника е да установи настъпването на твърдяните обстоятелства и, че същите
представляват такива от „извънреден характер“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004 г., както и погасяване на дълга в случай, че твърди това.
В случая, по делото не се спори относно наличието на облигационно правоотношение
по между страните по силата на твърдяния договор за въздушен превоз чрез закупуване на
билет за редовен полет № W 64328 по направление от ....... планиран по разписание за
19.07.2021 г., с час на излитане 21:35 часа, който е следвало да пристигне на 20.07.2021 г. в
01:10 часа, както и, че ищецът С. А. М. се е явил навреме на летището за изпълнение на
уговорения полет, който е бил отменен. Не се спори още, че така планираното време на
кацане не е било спазено, както и, че разстоянието между .... е над 1 500 км.
Спорният по делото въпрос касае настъпването на твърдяните от ответника
обстоятелства – лоши метрологични условия, както и представляват ли те такива от
„извънреден характер“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., които не са
могли да бъдат избегнати, поради което са наложили процесното въздухоплавателно
средство с рег. № G-WUKN да кацне на летище ....при изпълнение на предходен полет
W64352 от г..... през същия ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. във връзка с 14 и 15 от
същия въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност
фактически състав следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително
тълкуване на фактите от хипотезата, предвид целта на договарящите страни за постигане на
висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт. За да бъде извънредно,
това обстоятелство следва да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
въздушния превозвач и поради естеството и произхода му да се намира извън ефективния
контрол на същия.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че от
2
страна на ответника „Уиз Еър Унгария Црт“, действащ чрез клона си „Уиз Еър Унгария Црт
– клон България“, не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на
влошени метрологични условия, които да са възпрепятствали изпълнението на предходен
полет от същия самолет на Л....., както и наличието на наложен вечерен час на ..... което да
възпрепятства изпълнението на полета със закъснение още същата вечер или на следващия
ден. В тази връзка в негова полза е издадено съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Главна дирекция „..., за снабдяване с информация за това дали в определения за
излитане час на ... е имало наложена забрана за кацане и ако да – в какъв часови диапазон е
продължила тя и било ли е възможно кацане и излитане на граждански полети, което е
получено от процесуалния му представител на 04.05.2023 г., но въпреки това до
приключване на съдебното дирене от негова страна не са ангажирани доказателства в
подкрепа на твърдяните обстоятелства, а още по-малко, че същите имат „извънреден
характер“. До приключване на откритото съдебно заседание на 05.10.2023 г., определено
като последно за събиране на доказателства по реда на чл. 158 ГПК, ответникът не е заявил
изрично, че поддържа и направеното с отговора на исковата молба доказателствено искане
за допускане на съдебно-техническа експертиза, поради което съдът е счел, че не дължи
изрично произнасяне по него. Нещо повече, дори да се приеме, че твърдяните лоши
метрологични условия, засегнали предходния полет със същото въздухоплавателно
средство, действително са били налице, до какъвто извод съдът не достигна, от страна на
ответника не се доказва предприемането на всички разумни мерки за избягване на отмяната
на полета по смисъла на чл. 14 от Регламента. В т. 59 от Решение по дело C-74/19 на СЕС се
приема, че „грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва
всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при
задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети,
директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или
друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на следващия
полет на съответния въздушен превозвач.“ В случая, по делото не се твърди, а и не се
установява, че за въздушния превозвач не е имало достатъчно време да предприеме
необходимите мерки, за да не допусне лошите метеорологични условия в случай, че такива
изобщо са били налице, да доведат да отмяната на полета. Не се доказва и наличието на
каквато и да било пречка да се осигури друго въздухоплавателно средство, което да
осъществи процесния полет съобразно планираното разписание, както и че би се стигнало
до непоносими жертви за него с оглед капацитета на предприятието, ако се осигури друго
въздухоплавателно средство. Същевременно по делото нито се твърди, нито се установява
ответникът да е потърсил други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от
други въздушни превозвачи, позволяващи на съответния пътник да достигне крайния пункт
на пристигане. Ето защо, не може да се приеме, че отмяната на процесния полет е в резултат
на непредвидени обстоятелства – същата да не се дължи на лошо планиране, доколкото не
са ангажирани доказателства да са взети всички разумни мерки, за да се избегне
възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е сблъскал, да доведат до
отмяната на полета - в този смисъл Решение № 1981 от 20.04.2023 г. по в. гр. д. № 5069/2022
г. на СГС; Решение № 1570 от 23.06.2022 г. по в. гр. д. № 7624/2021 г. на СГС; Решение №
1181 от 23.05.2022 г. по в. гр. д. № 10688/2021 г. на СГС и Решение № 1327 от 16.03.2023 г.
по в. гр. д. № 5011/2022 г. на СГС.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на извънредни
обстоятелства, които да изключат отговорността на ответника за неточно изпълнение на
сключения договор за въздушен превоз, а още по-малко той да е предприел мерки за тяхното
отстраняване в случай, че се приеме, че такива изобщо са били настъпили, поради което той
дължи претендираното обезщетение по смисъла на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г.
3
Изложеното обосновава извод, че са осъществени всички юридически факти,
включени във фактическия състав на процесното вземане за компенсаторно обезщетение в
размер на 782,33 лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се
уважи изцяло, като тази сума се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на
спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на заявителя – ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр.
дело № 36479/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които
съответно възлизат на 325,00 лв. – платена държавна такса по исковата молба и адвокатско
възнаграждение, както и на 435,00 лв. – платена държавна такса по исковата молба, платена
държавна такса за издаване на 2 броя СУ и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. А. М., ЕГН **********, с адрес:
..... срещу „......, със седалище и адрес на управление: гр. София, Зона ....., установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33 лв., представляваща обезщетение за отмяна
на полет W64328 от 19.07.2021 г. по направление ..... ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022 г. до окончателното плащане, за която
сума по ч. гр. дело № 36479/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г.
ОСЪЖДА „.... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на С. А. М., ЕГН
**********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325,00 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 36479/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 435,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4