О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На осми август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов
ВЧНД № 887 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на
Н.Л.М. чрез процесуалния му представител адв. К.Г. срещу Определение № 1336 от
17.07.2019г. по ЧНД № 2695/2019г. по описа на ВРС ХLІV състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 276/18г. по описа на Пето
РУП при ОД МВР гр.Варна е оставена без разглеждане.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконносъобразност, поради това, че с оглед изложените фактически
твърдения в постановлението за прекратяване, на наказателното производството,
същото се е водило за извършено престъпление по чл.323 НК и жалбоподателят
попада в кръга лица, които могат да се считат за пострадали съгласно
разпоредбата на чл.74,ал.1 НПК. В тази връзка се прави обстоен анализ на
събраните по делото доказателства, като в това число изрично се посочва че
неправилно е възприето, че Н.М. не е абонат на ВиК гр.Варна с оглед данните от
писмо изх.№ М 571/13.07.2018г., че наследодателят му Л.Н.М. е разполагал с две
партиди, които не са закривани и по тях има плащания.
В заключение се иска отмяна на атакуваното определение,
отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и
връщането на делото за продължаване на разследването.
След като се запозна с делото, настоящият състав установи:
Наказателното производство по д.п. № 276/18г. по описа на Пето РУП при ОД
МВР гр.Варна е водено за престъпление по чл.323 от НК, съгласно постановление
на ВРП от 26.06.2018г. С такова от от 21.05.2019 прокурор от РП гр.Варна е
прекратил производството по делото на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е
приел ,че деянието на П.Т.М. не съставлява престъпление. С обжалваното
определение на ВРС е оставена без
разглеждане жалбата на въззивника, като съдът е приел, че Н.Л. М. не е от кръга
лица лимитативно посочени в разпоредбата на чл.243,ал.3 от НК, тъй като не се е
явява, пострадало лице от посоченото престъпление, което е формално по своя
характер. От това е изведен и правния извод, че жалбата е процесуално
недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждано по същество. Извън
този аргумент ВРС е посочил, че жалбоподателя има и друг ред на защита, а
именно да обжалва постановлението пред по горе стоящата прокуратура.
Настоящият състав на ВОС счита, че първоинстанционният съд правилно е счел,
че жалбоподателят не може да има качеството на пострадал, като физическо лице по
това наказателно производство, тъй като от престъплението по чл.32 НК не могат
пряко и непосредствено да настъпят имуществени или неимуществени вреди. В този смисъл аргументите в жалбата са
по скоро за пропуснати ползи, в резултат на договорни отношения което е
различно от деликтната отговорност защитима в наказателно правен аспект. Реда
за обезвреда в такива случай е гражданско правен.
Независимо от виждането на въззивника за юридическия характер на деянието,
следва изрично да се посочи, че в съответствие с доказателствата събрани по
досъдебното производство, ВРС правилно е преценил кръга на лицата, имащи право
по чл. 243 ал. 3 от НПК да оспорват постановлението на прокурора, изложил е законосъобразно
разбиране за дефинициите за страните в наказателното производство съгласно НПК.
Необоснована се явява претенцията на жалбоподателя, че съдът не се е съобразил с разрешените от НПК
правни инструменти. Въпреки това следва да се отбележи, че органите на
досъдебното производство са се ограничили да квалифицират деянието единствено
по текста от НК, по който е образувано наказателното производство, без да
държат сметка за богатството на материалния закон. В този смисъл е
постановлението на ВОП от 28.02.2018г. с което е отменен отказа на ВРП да
образува наказателно производство и е послужило за основа и за жалбите срещу
прекратителното постановление и акта на ВРС.
Съобразявайки
материалите по делото и трайната съдебна практика настоящия състав на ВОС
намира, че определението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено, защото съдебният контрол върху досъдебното
производство е обвързан от становището на прокуратурата относно
квалификацията на извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за какви престъпления да се провежда наказателно разследване и срещу кои лица. Гаранциите за това са установени с Решение № 1 от 1999г. на
Конституционния съд на Р.България
относно пределите на съдебния
контрол. Видно от постановлението за образуване на
ДП, доколкото по делото няма повдигнато обвинение – предмет на производството е престъпление по
чл. 323 НК, и събраните, доказателства за деяние за друго
престъпление от общ характер, каквито индиции има с оглед собствеността на
съществуващия водопровод, който е повреден следва да се контролира от по горе
стоящата прокуратура.
Както правилно е посочил ВРС за гарантиране интересите на
правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл. 243 ал. 9 от НПК,
предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка
от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В обсега на компетентността си
такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично
да обобщи следващите се спрямо тях правни изводи. Такава правна
възможност за сезиране от страна на съда е предвидена в чл. 42 ал. 3 от НПК,
което ВРС не е сторил, поради което и материалите по делото ведно с настоящия
съдебен акт следва да бъдат изпратени на ОП гр. Варна за проверка по съществото
на изложените доводи в жалбата на А.П.З.до ВРС възражения.
Предвид изложеното, на основание чл. 249, ал.3, чл. 341,
ал.2 и в чл. 42 ал. 3 от НПК от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ Определение № 1336 от 17.07.2019г. по ЧНД № 2695/2019г. по описа на ВРС ХLІV състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна за
прекратяване на наказателното производство по № 276/18г. по описа на Пето РУП
при ОД МВР гр.Варна е оставена без разглеждане.
ИЗПРАЩА материалите по делото ведно с
настоящото определение на ОП гр. Варна за преценка по чл. 243 ал. 9 от НПК на
обосноваността и законосъобразността на постановлението на РП гр.Варна за
прекратяване на наказателното производство по производство по №
276/18г. по описа на Пето РУП при ОД МВР гр.Варна, за което да бъдат уведомени жалбоподателят
Н.Л.М. и ВРП
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: