Определение по дело №1582/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   1819              Година   16.05.2019         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети май                                                                                                 Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1582 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на имот в - и клиент на ответника с № -, ИТН -. Преди няколко дни получил писмо изх. № 6340316-1/07.03.2019 г. от ответника, с приложени към него документи, в което било посочено, че при проверка на меренето на ел.енергията му било установено, че електромер с № ********* бил манипулиран и не отчитал консумираната ел.енергия. На основание чл.48 и чл.51/1/ ПИКЕЕ, сметката му за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 29.11.2016 г. до 28.12.2016 г. Допълнително му била начислена сума от 98.77 лева, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не бил манипулирал електромера си. Не знаел за подобно действие и на друго лице. Към момента не бил платил начислената му сума. Не дължал плащането й. Тя била недължима. В приложения констативен протокол № 273092 от 28.12.2016 г. било записано, че проверката се извършвала в присъствие на негов представител и не били отразени никакви следи от нерегламентирана намеса върху електромера или схемата на свързване. Демонтираният електромер се намирал в заключено с брава на Е. табло, което се намирало извън имота му. За същото нямал ключ. С такъв разполагали само техниците от Е.. В изпратеното му писмо било записано, че смененият електромер не отчитал, а в констативния протокол от метрологичната му експертиза от 08.10.2018 г. на Б. било отразено, че отчитал и то в допустимите граници на точност. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е.Р. имали физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането, те не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържането му в изправност, не следвало да влече ощетяване на потребителя с корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и задължението за поддържането им в изправност било негово. Липсвало и законово основание за корекцията. Според  трайната съдебна практика, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., било въведено законово основание крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ и бил предвиден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при наличните ПИКЕЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ и в заварените от тази нова уредба общи условия на ответника. В чл. 28, ал. 2 от същите било предвидено само задължение за уведомяване, но не и ред за това. Тази теза се повтаряла и в посоченото в исковата молба решение на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи 98.77 лева за допълнително начислена му ел. енергия вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за горепосочения обект на ищеца с ИТН -, за която сума била издадена фактура № **********/07.03.2019 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. На 28.12.2016 г. служители на Е.Ю. извършили проверка на електромер № *********, който отчитал доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН -. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху същия, и го поставили в безшЕ.а торба, за да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов електромер, за който, отново след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата. За тези си действия те съставили констативен протокол № 273092/28.12.2016 г. Въпреки настоятелните им опити да откриели представител на клиента, такъв не бил намерен, след което протоколът бил съставен и приподписан от двама свидетели, които не били служители на Е.Ю., а имената им били вписани в протокола. Същият, както и всички релевантни за корекцията документи, били изпратени на и получени от ищеца. Процесният електромер бил предаден на Б. за метрологична експертиза, като заключението й по т.4.1. било, че бил осъществен достъп до вътрешността на електромера, като датчика за регистриране отваряне на основния му капак бил закъсен с тинол, а във вътрешността му, към електрическата му схема, допълнително било присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата му, като имало изменение на електрическата схема, което не съответствало на одобрения тип. Видно било от протокола, че електромерът не отговарял на метрологичните изисквания. Поради тази му манипулация, точният процент на отрицателна грешка, с която измервал потребената ел. енергия, не можел да бъде установен. За тези констатации бил изготвен от Б. констативен протокол № 1627/08.10.2018 г. Били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. Б ПИКЕЕ, като начислил допълнително на клиента от 683 kWh електрическа енергия, а дължимата сума, вследствие установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 98.77 лева с ДДС. Периодът на корекцията бил 29 дни. Първата му дата 29.11.2016 г., която била начало на корекционния период, била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от проверката, в която била констатирана манипулацията. Последната дата била на извършената техническа проверка 28.12.2016 г. Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/07.03.2019 г. за допълнително начислената сума вследствие установеното непълно измерване на електрическата енергия. С писмо изх. № 6340316-1/07.03.2019 г. изпратил на клиента уведомление за извършеното допълнително начисление. Писмото било получено. В случая ставало дума за спор за установяване със сила на съдебно решение, че ищецът не дължал на ответника сума, която била начислена вследствие на „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК). Тези спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление към момента, въп­реки ясната и последователна практика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били мани­пулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая се прилагал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точния про­цент на грешка. Формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновното му поведение. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването му и вината на това лице били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия, правото на доставчика да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕС). Те били договор при общи условия, на базата на който се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ответника зрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ, Обн. ДВ, бр. 54/2012 г.). Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от общите условия на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на този друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ 2012 г., а дословно чл. 24 от същите имал посоченото в отговора съдържание. При сравнението на тези двете разпоредби ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли. Претендира разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца; фактура № **********/07.03.2019 г.; справка за коригиране на сметка за електроенергия; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 273092/28.12.2016 г.; констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 1627/08.10.2018 г. и известие за доставяне.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.06.2019 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: