№ 1923
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр чл.248 ал.1 т.3 вр чл. 341 ал.2 и сл НПК.
То е образувано въз основа на частен протест, подаден от СРП, срещу Определение
от 17.08.2022 г по н.о.х.д. № 7394/22 на СРС, 4 състав, с което е прекратено съдебното
производство на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК – а именно поради допуснато съществено и
отстранимо процесуално нарушение в досъдебната фаза. Това нарушение е следното:
посочване в Постановлението за предявяване на разследването, че това процесуално
действие е било извършено в периода 10,45 – 10,15 часа, което води до съмнения дали то е
било извършено, респективно дали действително веднага след привличането на обвиняемата
е бил пристъпен към разпита , които действия са били извършени в периода 10,15-10,40
часа.
В протеста се посочва, че е била допусната техническа грешка, която е без правно
значение, още повече, че дори и да не е било извършено предявяване на разследването, това
не би следвало да се приеме като основание за прекратяване на съдебното производство.
Предлага се отмяна на това Определение и връщане делото на СРС за продължаване на
съдебното заседание.
Съдът приема, че частният протест е редовен от формална страна. Подаден е от СРП,
взела участие в първоинстанционното производство; в указания законов срок
(Определението е от 17.08.2022 г, а частният протест е от 22.08.2022 г); има изискуемото от
закона съдържание, вкл и ясно посочване на твърдения порок в обжалвания акт; копие е
било изпратено на подсъдимата и защитника , като им е била дадена възможност да
представят становище.
1
Разгледан по същество частният протест е основателен.
Видно от материалите по делото, на 17.08.2022 г е било проведено разпоредително
съдебно заседание. Страните не са направили доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът служебно е констатирал такова – а именно неяснота относно коректното
провеждане на процесуалните действия по разпит на обвиняемата и предявяване на
разследването. Мотивирал е изводът си с посочването, че в един и същи момент е било
отразено, че са се провеждали процесуалните действия по предявяване на обвинението
(10,15), разпит на обвиняемата (10,30-10,40) и предявяване на разследването (10,45-10,15 ч).
Въззивната инстанция приема, че от фактическа страна тези констатации са
правилни. Видно от материалите по делото, на 27.04.2022 г Е. Я. е била привлечена като
обвиняема в 10,15 часа (т.2 л.2 от досъдебното производство); веднага след това, в периода
10,30-10,40, тя е била разпитана (т.2 л.6 от досъдебното производство); след това е било
предявено разследването – като е посочено, че това е станало в периода 10,45-10,15 ч (т.2
л.138).
Следователно е допусната явна фактическа грешка при оформяне на съдържанието
на Протокола за предявяване на разследването – като е посочен краен час 10,15, което
обективно е невъзможно. Несъмнено това предявяване е било извършено в периода 10,45 до
неустановен час на същия ден (27.04.2022 г).
Тази очевидна фактическа грешка не може да бъде определена като „съществено
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемата“ по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 НПК. В нормата на чл.249 ал.4 т.1 НПК са
дадени някои типични такива нарушения – като сред тях не фигурира допускане на явна
фактическа грешка при изписване на часа на предявяване на разследването. Доколкото
такава грешка при съставянето на обв.акт не е основание за прекратяване на съдебното
производство (чл.248а НПК), по аргумент за по-силното основание такава грешка при
отразяване на часа на предявяване на разследването не може да е такова основание.
В случая несъмнено е установено, че веднага след привличане на обвиняемата е бил
проведен разпитът , а след това и предявено разследването; установен е и началният
момент на това предявяване, но не и крайният му момент. Последното обстоятелство е
ирелевантно за преценката дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните
права на подсъдимата. След като не са били наведени твърдения, че са били допуснати
пороци при това предявяване (например частично предявяване или непредоставяне на
достатъчно време), то не може да се приеме, че такъв порок е неяснотата относно крайния
момент на предявяването.
Нужно е изрично да се посочи, че нормата на чл.248 ал.1 т.3 вр чл.249 ал.4 т.1 НПК
гарантира спазването на правата на подсъдимата, а не самоцелно спазване на всички
формални процесуални изисквания.
Процесуалните права са субективни правни възможности, които се упражняват по
усмотрение на носителя им. Поради което, ако защитата изрази информирано становище, че
2
в досъдебната фаза не са били допуснати нарушения на правата , е нужна солидна
аргументация съдът не само да възприеме обратната теза, но дори и да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания за отстраняването
им. Ако направи това при липсата на съответно искане или дори при противопоставяне от
страна на защитата, то ще се окаже, че съдът гарантира не спазването на процесуалните
права на защитата, а спазване на процесуални задължения, в тежест на прокурора и на
защитата. Това е против волята на законодателя, който ясно дефинира съществените
процесуални нарушения като такива, които нарушават субективни права, а не довели до
неизпълнение на процесуални задължения – чл.248 ал.1 т.3, чл.249 ал.4 т.1, чл.348 ал.3 т.1
НПК.
На последно място въззивният съд констатира, че при провеждане на
разпоредителното съдебно заседание СРС не е снела самоличност на подсъдимата и не е
разяснила правата (както и на представител на пострадалото дружество) – изискуемо по
чл.272, чл.274 НПК, както и от чл.3 и чл.6 сл Директива 2012/13; националната съдебна
практика също така е установила като правило разясняване на правата на подсъдимия,
което обичайно става веднага след снемане на самоличността. Несъмнено, при промените в
НПК от 2017 г законодателят е предвидил в чл.248 НПК разпоредителното съдебно
заседание, а снемането на самоличност е останало в чл.272 НПК, но това не може да доведе
до извода, че цялото разпоредително съдебно заседание може да се проведе и всички важни
въпроси, които по окончателен начин се решават в него (чл.248 ал.3 НПК) може да се вземат
от съда без да има яснота кое точно лице се е явило пред него и без – след като се увери, че
това лице е именно подсъдимата – да е разяснила правата. Несъмнено е налице едно
подробно разясняване на правата, вкл и относно разпоредителното заседание, в
Разпореждането за насрочване на делото – но това не освобождава съдът да снеме
самоличност на подсъдимата и да се увери, че тези права са били действително разбрани.
Въз основа на тези мотиви въззивната инстанция приема, че частният протест е
основателен. Обжалваното Определение следва да се отмени.
При служебна проверка на съдържанието на обв.акт и на процесуалните и следствени
действия от досъдебната фаза съдът приема, че не е било допуснато съществено
процесуално нарушение. И по-конкретно обвиняемата е била надлежно уведомена за
обвинението (както относно Постановлението по чл.219 НПК, така и относно обв.акт по
чл.246 НПК, който има изискуемото от закона съдържание), ползвала е адвокатска защита,
имала е възможност да защити своите интереси, като участва в производството (да даде
обяснения, да прави доказателствени искания и др).
Поради което са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото по
същество.
Делото следва да се върне на СРС, 4 състав, за продължаване на разпоредителното
съдебно заседание (с надлежно снемане на самоличност и разясняване на права на
подсъдимата и представител на пострадалото дружество), доколкото в съдебно заседание от
3
17.08.2022 г съдът не се е произнесъл по част от въпросите, предмет на разпоредителното
съдебно заседание.
Воден от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 17.08.2022 г по н.о.х.д. № 7394/22 на СРС, 4 състав, с
което е прекратено съдебното производство на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК, вместо което
постановява:
ПРИЕМА, че в досъдебната фаза на производството не е било допуснато съществено
и отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата и пострадалото дружество.
ВРЪЩА делото на СРС, 4 състав, за продължаване на разпоредителното съдебно
заседание.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4