РЕШЕНИЕ
№ 18389
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110139657 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу А. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сума за доставена, но неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ в общ размер от 189.69 лева, от
които, 184.46 лева - главница за периода м.05.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната
лихва от 20.02.2023 г.- датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, а
за услугата „дялово разпределение“: 5.22 лв. - главница за периода м.01.2029г. до
м.02.2020г., ведно със законната лихва от 20.02.2023 г.- датата на заявлението по чл. 410
ГПК до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №8831/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: *****/ инст.№ *******,ИД
номер: ******.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнА.т. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г,
ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „ФДР“ ЕООД
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
се оспорва дължимостта на исковите претенции като погасени по давност.
Още с възражението по чл. 414 ГПК ответницата е оспорила дължимостта на всички
суми в периода преди 20.02.2020 г., като погасени по давност.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 12.04.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу АС. Ч. за следните суми: 472,57 лева
(четиристотин седемдесет и два лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 97,25
лева (деветдесет и седем лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., 28,37лева (двадесет и осем лева и 37 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,01 лева (седем лева и 01 стотинка), представляваща
мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.- Задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, аб. №*****
С разпореждане от 02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 8831/2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
А. С. Ч. е депозирала в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, намирайки
част от вземането – предмет на заповедта за периода преди 20.02.2020 г. за недължимо,
като погасено по давност. На ищеца са дадени указания по чл. 414, ал. 1, т. 1 ГПК.В срока
по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков
ред.
2
Приложен по делото е Нотариален акт за собственост върху жилище №***, том ***,
дело №****/***г., видно от който АТТ е придобил правото на собственост върху
апартамент АДРЕС
Представен по делото е констативен протокол от 27.07.1991 г., съставен от инкасатор
на Стопански енергиен комбинат „С“, в който е посочено, че абонатът АТТ е напуснал
жилището в сграда в АДРЕС и на негово място е настанен абоната А. С. Ч..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гАДРЕС, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „ВЕС“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор №****от 02.07.2002 г между „ВЕС“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
От представения по делото договор за прехвърляне на дружествен дял се установява,
че „ВЕС ЕООД е придобито от „ФДР“ ЕООД.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представени по делото са общите фактури от 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. прогнозните
месечни фактури за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
3
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
От представените по делото доказателства не се установява в рамките на процесния
период ответницата да е била собственик или вещноправен ползвател на топлоснабдения
имот.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
От страна на ответницата не е изразявана воля за възникване на облигационно
правоотношение – например чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида
или чрез сключване на изричен договор с топлопреносното дружество. Съставеният от
ищеца частен свидетелстваш документ, удостоверяващ изгоден за него факт, че ответницата
е абонат на топлинна енергия няма доказателствената стойност да установи наличие на
облигационна връзка. Така между ответницата и топлопреносното предприятие не е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот и искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
От страна на ответницата своевременно- още с възражението по чл. 414 ГПК е
направено възражение и за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погА.ват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
4
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнА.т, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнА.т.
Тъй като настоящият иск е предявен на 20.02.2023 г./ по аргумент от чл. 422, ал. 1
ГПК/, към този момент са погасени вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
20.02.2020 г.
Всички искови претенции са погасени по давност, което е още едно самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу А. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сума за доставена, но
неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабдени имот с адрес: АДРЕС, Аб. №: *****/
инст.№ *******,ИД номер: ****** в общ размер от 189.69 лева, от които, 184.46 лева -
главница за периода м.05.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от 20.02.2023 г.-
датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово
разпределение“: 5.22 лв. - главница за периода м.01.2029г. до м.02.2020г., ведно със
законната лихва от 20.02.2023 г.- датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№8831/2023 г. на СРС, 46 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5