№ 20222
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110129281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 66735/28.02.2024 г. от ответниците А. Т. Н. и Г.Й.В.,
чрез пълномощника им адв. М. Р., с искане за изменение на постановеното по гр. д. №
29281/2021 г. по описа на СРС, 162-и състав, Решение № 1745 от 31.01.2024 г. в частта за
разноските. Молят да им бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски.
Поддържат, че неправилно съдът е приел, че не следва да им бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство поради липсата на
активно процесуално пвоедение от страна на пълномощника.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не депозира становище.
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес и представен списък по чл. 80 ГПК. Разгледано по
същество искането е частично основателно, съображенията за което са следните.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява вид
адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2
и ал. 7 НМРАВ. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване
на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна
защита на длъжника / в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018
г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/.
Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно изходът на спора относно материалното право на кредитора не
е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на възражението,
подадено от длъжника. Ето защо за осъществено процесуално представителство на
длъжника в рамките на заповедното производство не намира приложение нормата на чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща
се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
случаи, то на основание § 1 от ДР на НМРАВ възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице
образец, утвърден с Наредба № Н2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
1
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването , включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това
да се посочи изрично.
Заповедното производство не може да обуслови фактическа и правна сложност, тъй
като целта му е да провери дали едно вземане е спорно или безспорно, но въпреки това ако
длъжникът, респ. процесуалният му представител е изразил и направил адекватни
небланкетни възражения това означава, че същият е бил ангажиран с делото, поради което
същото е положен труд, за което следва да се заплати съответно, макар и минимално
възнаграждение. Тоест, в случая следва да се приложи нормата на чл. 6, т. 5 НМРАВ, тъй
като възражението по чл. 414 ГПК изпълва хипотезата на нормата in fine, поради което
съдът счита, че следва да се присъди сумата от по 50 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 1745 от 31.01.2024 г.,
постановено по гр. д. № 29281/2021 г. по описа на СРС, 162-и състав, като:
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК *** седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от изпълнителния директор В.Т., да заплати на А. Т. Н. , ЕГН **********, с
адрес ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляващи сторените пред
СРС съдебноделоводни разноски по исково и заповедното производство, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата му част.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК *** седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от изпълнителния директор В.Т., да заплати на Г.Й.В.- Н. , ЕГН
**********, с адрес ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляващи
сторените пред СРС съдебноделоводни разноски по исково и заповедното производство,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата
му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2