Решение по дело №3094/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл.203 АПК вр.чл.1 ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. К. С., адрес- [населено място], [улица], ***, [ЕГН], подадена чрез адв.Д., с която са предявени против Областна дирекция на МВР-Варна обективно съединени искове с правно основание ЗОДОВ и цена в общ размер на 14500лв., включваща сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ № 24-0819-000747/13.06.2023 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане; сумата от 900 лв., представляваща пропуснати финансови ползи в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното изплащане; сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ, изразяващо се в използване под наем на заменено возило с месечна наемна цена 600 лв. за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане.

Твърди, че е претърпяла претендираните вреди вследствие на издаването на ЗППАМ № 24-0819-000747/13.06. 2023 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, отменена с решение №12873 от 02.12.2024г. по адм.д. № 1379/2024г. на Административен съд-Варна. Твърди, че с образуваното производство и издадената ЗППАМ е било унизено човешкото й достойнство, преживяванията й и чувствата й, което е било крайно негативно за нея, разстройващо психичното й състояние, като е отнело спокойствието й и нормалния й сън, което е от факта, че не може да ползва автомобила, който „Алианц лизинг България” ЕАД - клон Варна е предоставил за ползване, а в същото време е трябвало да изплаща и лизингова вноска в размер на 591.65 лева на месец. Твърди и че за да изпълнява служебните си задължения и личните си нужди се е наложило да ползва автомобил под наем. Твърди, че работи в Алианц Лизинг България—Клон Варна, като местоработата й е на място отдалечено, до което няма градски транспорт и е сключила договор, с който работодателят при ползването на предоставения й от работодателя автомобил се е задължил да й превежда по 150 лв. на месец, а след прекратяване на регистрацията на МПС е прекратил договора. Твърди, че вредите, които е понесла се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, както и материални щети, които са пряка, непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ОД на МВР- прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1, от ЗОДОВ. Моли да бъде осъден ответника да й заплати претендираните суми, както и направените по делото разноски.

Ответната страна– Областна дирекция на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Г., оспорва исковете. Счита, че са неоснователни и недоказани. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява какви вреди е претърпяла ищцата и че тези вреди са в причинно следствена връзка с отменения административен акт. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че претенцията е неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките на чл.1 ЗОДОВ и претенцията за имуществените и неимуществените вреди е недоказана, поради което молбата не следва да се уважава

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-08-19-000747 от 13.06.2024 год. се установява, че началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна е наложил на „Алианц лизинг България“ЕАД-клон Варна принудителна административна мярка по чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на л.а.“********“ с ДК № [рег. номер] за срок от шест месеца, като на основание по чл.172 ал.4 от ЗДвП и чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда е допуснато предварително изпълнение на заповедта със изземване на СРМПС. За да издаде заповедта административният орган е взел предвид съставения АУАН против Г. Т. Н. за това, че на 13.06.2024 год., около 01.58 ч., в [населено място], по [улица]до №**, посока [улица], управлява л.а. „**********“ с ДК № [рег. номер], собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД -клон Варна, без да притежава съответното свидетелство за управление, установено след извършена справка в автоматизираната информационна система „Български документи за самоличност“ – МВР, като след проверка в АИС „Административнонаказателна дейност“ е установено, че Н. притежава СУМПС, което е отнето със съставяне на АУАН и налагане на ПАМ.

С решение № 12873/02.12.2024 год. по административно дело № 20247050701379/2024 год. на Административен съд –Варна, съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-08-19-000747/13.06.2024 год. по чл.171 т.2а б.а от ЗДвП на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.

От договор за финансов лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността № 15678 от 27.05.2024 год., сключен между „Алианц Лизинг България“ЕАД като лизингодател и Г. К. С. като лизингополучател се установява, че съгласно договора лизингодателя се задължава да предостави за ползване на лизингополучателя, срещу заплащане на възнаграждение, определено по размер и в срокове съгласно погасителен план, л.а. [Марка], модел „*****“, бял на цвят. Съгласно договора първоначалната вноска е в размер на 5828.73 евро без ДДС, като вещта се предоставя за ползване на лизингополучателя в срок от два работни дни от датата на регистрацията й, а датата на предаване е датата на която е подписан приемо-предавателен протокол. Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да не преотстъпва ползването на автомобила на трети лица без изричното писмено съгласие на лизингодателя, нито да предоставя на трети лица права във връзка с вещта. Представено е приложение 1 към договор № 15678/27.05.2024 год. Представено е свидетелство за регистрация на името на Г. К. С. на л.а.“***********“ с ДК № [рег. номер], от 12.06.2024г. От договор за наем на МПС, сключен на 13.06.2024 год. между П. З. З.-наемодател и Г. К. С. -наемател се установява, че същата е наела под наем МПС за временно ползване, [Марка] с ДК № [рег. номер] за срок от шест месеца с месечна наемна цена 600 лв. От трудов договор № 35/30.12.2019 год. се установява, че между „Алианц Лизинг България“ЕАД като работодател и Г. К. С. е сключен основен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжност специалист “лизингови операции“. От договор за отдаване под наем на лек автомобил от 12.06.2024 год. се установява, че ищцата като наемодател е преотдала на „Алианц Лизинг България“ ЕАД л.а.“*************“ с ДК № [рег. номер] за временно и безвъзмездна ползване при заплащане на левовата равностойност на 150 евро. С анекс №1 към договор за отдаване на лек автомобил под наем от 12.06.2024 год. от „Алианц Лизинг България“ ЕАД, считано от 01.07.2024 год. се прекратява сключения договор на 12.06.2024 год. за отдаване под наем между ищцата и „Алианц Лизинг България“ ЕАД на л.а.“************“ с ДК № [рег. номер]. С пълномощно от 12.06.24г. „Алианц Лизинг България“ЕАД е упълномощило Г. С. да управлява МПС „************“ с ДК № [рег. номер], като пълномощното е валидно до 10.11.2024 год.

От показанията на свидетеля Виналиев се установява, че работи заедно с ищцата в „Алианц Лизинг България“ от 5 г.; тя притежава л.а. „********“, А-класа, от месец-два; миналата година е имала е имала проблем с автомобила, като в деня, в който автомобилът е бил регистриран и взет под формата на лизинг към Алианц Лизинг, вечерта са били свалени номерата и прекратена регистрацията; свалянето на номерата на автомобила е било голям удар за ищцата; седалището на дружеството, в което работят, е извън Варна, на магистрала „Хемус“ и няма възможност ищцата да идва на работа с обществен транспорт, поради което се е лишила от възможност да извършва голяма част от служебните се задължения. Свидетелят установява, че всеки един служител на дружеството подписва договор с него за използване на личните автомобили, които са взели на лизинг, за служебни цели. Ищцата е трябвало да се грижи сама за три деца, които ходят на училище, тренировки, уроци по английски език и е била в невъзможност да се грижи за тях. Установява, че с автомобила обикалят целия град, подписват договори с доставчици, изповядват нотариални сделки по прехвърляне собствеността на автомобили, ходят до застрахователи, банки и други финансови институции, КАТ, когато автомобилите следва да се регистрират и работата изисква да са постоянно в движение. Установява, че на ищцата й е било много трудно да се придвижва, впоследствие е взела автомобил под наем за около половин година. Автомобилът със свалени номера е стоял в двора на дружеството, а ищцата е заплащала наем за друг автомобил, като ищцата го е приела много тежко, плакала. Свидетелят установява, че се сключва договор за автомобила и дружеството плаща определен наем, тъй като се заплаща лично, а се ползва за служебни задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата претендира вреда в размер на 14500лв., включваща сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ № 24-0819-000747/13.06. 2023 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното му изплащане; сумата от 900 лв., представляваща пропуснати финансови ползи в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното изплащане; сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ, изразяващо се в използване под наем на заменно возило с месечна наемна цена 600 лв. за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане.

Исковете са предявени в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решение № 12873/02.12.2024 г. по адм.д. № 1379/2024 г., с което Варненският административен съд е отменил ЗППАМ № 24-0819-000747/13.06. 2023 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.

Исковете са предявени от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно по делото е, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-08-19-000747 от 13.06.2024 год. по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция Варна е наложил на „Алианц лизинг България“ЕАД – клон Варна принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на л.а.“**********“ с ДК № [рег. номер] за срок от шест месеца на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, както и че с решение № 12873/02.12.2024 год. по административно дело № 20247050701379/2024 год. на Административен съд -Варна заповедта е отменена.

Адресат на отменения акт е „Алианц лизинг България“ЕАД – клон Варна, като мярката е наложена поради това, че автомобилът е бил управляван от лице, на което е било временно отнето СУМПС.

Ищцата не е адресат на акта, нито е лицето, което е управлявало автомобила и вследствие на чието управление е наложена мярката.

От доказателствата по делото се установи, че същата е ползвател на автомобила, спрямо който е приложена мярката, съгласно договор за финансов лизинг с клауза за изкупуване, сключен на 27.05.24г.

Незаконосъобразността на отменения по надлежния ред административен акт сама по себе си не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ.

Имуществените вреди, т.е. неблагоприятното изменение в имущественото състояние на ищцата, както и претендираните от нея неимуществени вреди, са основен елемент от фактическия състав на отговорността и същите, както и пряката и непосредствена връзка с отменената заповед подлежи на доказване. Размерът на пропуснатите ползи, на причинените вреди следва да бъде доказан както по основание, така и по размер.

Ищцата твърди, че вредите – имуществени и неимуществени са й причинени вследствие от лишаването й от правото да ползва автомобила, спрямо който е приложена мярката. Твърди, че за да се придвижва до работа и да се грижи за семейството е наела друг автомобил, за ползването на който е заплащала наем, независимо, че е плащала и лизингови вноски по сключения лизингов договор. Твърди и че е прекратено изплащането на суми /наем/ от работодателя й за това, че използва лизинговия автомобил, предмет на договора за лизинг, за служебни цели. Твърди и че е претърпяла неимуществени вреди- страдания, притеснения, накърнена част, добро име, които са последица от незаконосъобразно издадения акт.

Не се установи пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищцата размер на вредоносния резултат.

Автомобилът не е собственост на ищцата, а предоставен за ползване по договор за лизинг с клауза за изкупуване. Съгласно договора автомобилът се предоставя за ползване в срок от два работни дни от датата на регистрацията, като автомобилът е регистриран на 12.06.24г./съгласно свидетелството за регистрация/. Видно от заповедта за налагане на ПАМ, мярката е наложена за управление на автомобила на 13.06.24г. от лице, което е било с отнето СУМПС по административен ред. Съгласно договора за лизинг лизингополучателя се е задължил да не преотстъпва ползването на автомобила на трети лица без изричното писмено съгласие на лизингодателя, нито да предоставя на трети лица права във връзка с вещта. Очевидно на посочената в заповедта дата /13.06.24г./ автомобилът е бил управляван/предоставен на трето лице. Дали е бил предоставен от ищцата, или от собственика /в случай, че все още не е бил предал автомобила с приемо-предавателен протокол, предвид срока за предаване от регистрацията/ на това лице е обстоятелство ирелевантно за спора.

Автомобилът е предоставен за ползване на ищцата по договор за финансов лизинг с опция за изкупуване. Отмененият като незаконосъобразен акт не е издаден на ищцата, нито е издаден във връзка с нейно поведение. Не е налице пряка и непосредствена връзка между действието на акта и претендираните вреди. Същата е опосредена от договорни отношения. Налице са облигационни отношения, вредите от които следва да се търсят по друг ред и от друг субект, а не по реда за реализиране на отговорността на държавата.

Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ изисква причинно-следствената връзка между претендираните вреди и отменения акт да е пряка, т.е. да е типична, необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена с други актове или действия. В случая връзката между отменените актове и твърдяните вреди е опосредена от облигационни отношения между адресатът на отменения акт и ищцата, на която е предоставено ползването на автомобила по договор за лизинг, както и от действията на трето лице, вследствие на които е издадена заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

Претендираните вреди- загуби и пропуснати ползи не са в пряка причинна връзка с отменения акт.

Претендираните вреди не са и доказани. Ищцата твърди, че е претърпяла вреди в описаните в исковата молба размери, представляващи заплащан от нея наем за нает друг автомобил, както и пропуснати ползи, вследствие преустановяване плащането на наем от страна на работодателя й за ползване на автомобила, предоставен й по договора за лизинг, за служебни цели. Имуществена вреда представлява отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба или пропусната полза.

В случая, както бе посочено, не е налице пряка и непосредствена връзка на претендираните вреди с отменената заповед. Не е налице и причинно-следствена връзка между отменения акт и претендираните неимуществени вреди, каквито не бяха установени. Причинените вреди са вследствие неизпълнение на договорни отношения между адресата на отменения акт и ползвателя на автомобила, спрямо който е приложена ПАМ, на когото е предоставен по договор за лизинг.

Обстоятелството, че ищцата е претърпяла неудобства не може да ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за тяхното обезщетяване.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответника и предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 10, ал.4 ЗОДОВ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. К. С., [ЕГН], чрез адв.Д., адрес- [населено място], [улица], **** против Областна дирекция на МВР-Варна с правно основание ЗОДОВ и цена в общ размер на 14500лв., включваща сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ № 24-0819-000747/13.06.2023 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане; сумата от 900 лв., представляваща пропуснати финансови ползи в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното изплащане; сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадената ЗППАМ, изразяващо се в използване под наем на заменено возило с месечна наемна цена 600 лв. за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г. К. С., [ЕГН], за заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.