Решение по дело №2156/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.68 от Закона за защита от дискриминация ЗЗД/, във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по подадена жалба от П. Ц. К., срещу Решение № 283 от 02.08.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация – Петчленен разширен състав, с което е установено че ответната страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив – В. Н. Н. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗД вр. чл.4, ал.1 от ЗЗД спрямо П. Ц. К. на основата на признаци „лично положение“ и „обществено положение“ и е прието, че ответната страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив – В. Н. Н. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация спрямо П. Ц. К. въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл.8, ал.3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд и жалбата на П. К. е оставена без уважение като недоказана и неоснователна.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се излагат аргументи за постановяването му в противоречие с материално правни разпоредби на антидискриминационното законодателство, противоречие с целта на закона и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че не са взети предвид редица представени доказателства, аргументира се липса на анализ на същите, както и празнота в закона. Иска се отмяна на оспореното решение

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, представлява се от адв.Н., като лично и чрез процесуалния си представител излага аргументи за отмяна на оспореното решение, претендира разноски по делото. В срок представя писмени бележки.

Ответникът- Комисия за защита от дискриминация не се явява, не се представлява. В писмен становище процесуалния представител излага аргументи за неоснователност на жалбата и претендира разноски по делото.

Заинтересованата страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив се представлява от юрисконсулт Т., която излага аргументи за неоснователност на жалбата, претендира разноски по делото.

Заинтересованата страна Ректор на Технически университет София се представлява от юрисконсулт Згурова, която излага аргументи за неоснователност на жалбата и претендира разноски по делото.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Решение № 283 от 02.08.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация – Петчленен разширен състав е съобщено на П. К. на 14.08.2023г., видно от известие за доставяне. Жалбата е подадена в нормативно установения 14 дневен срок – 28.08.2023 г.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :

В инициативния документ с вх. № 44-00-1411/27.04.2021 г. П. К., сочи, че след три поредни избора, проведени съгласно установения чрез Закона за висшето образование ред, на които жалбоподателят била избрана за ръководител катедра „Машиностроене и уредостроене" към съответния факултет на филиал Пловдив на Технически университет - София /и трите провеждани по различно време/, тя не била утвърдена от факултетния съвет /ФС/. Първият избор бил проведен на заседание на факултетен съвет, описано в Протокол №7 /05.12.2019г., от който било видно, че всички останали ръководители катедри - общо пет, без този на катедра МУ - съотв. П. К., били утвърдени.

Сочи, че евентуалната дискриминация била извършена от членовете на колективния орган ФС, но всъшност зад нея стоял директорът на филиала - проф. В. Н., както яви деканът на факултета от предишния му мандат доц. П. Й.. Излага се предположение, че останалите членове на ФС изпълнили предварително дадени от тях указания.

Заявява, че това се повторило при следващите избори, при които факултетният съвет не утвърдил избора на жалбоподателя от страна на катедрения съвет. Доказателство за твърденията на жалбоподателя представлявал протокол №4/14.01.21г., който въпреки желанието на П. К. й бил отказан и поради това не могла да го приложи към настоящата жалба.

Уточнява, че третият избор се провел през април 2021. Факултетният съвет отново не утвърдил избора. Жалбоподателят счита, че факултетният съвет по закон нямал право да не утвърди, освен при обстоятелства, описани в декларация, която подписала и която прилага към инициативния документ. Протокол №7/15.04.21 е посочен като доказателство. Отново излага предположение, че в основата на решенията на факултетен съвет са двете лица, посочени от жалбоподателя - директор и бивш декан на факултета.

Счита, че е осъществена евентуална дискриминация на основание чл.4, ал.1 и ал. 3 ЗЗДискр. признаци „пол“, „лично“ и „обществено положение" в сфера „право на труд и професионална реализация". Отбелязва, че два пъти поред, след като била избрана за ръководител катедра, като временно изпълняващ длъжността - от директора проф. Н., бил назначен доц. Т., който не бил избран от катедрата и си подал оставката от тази позиция. Счита, че логично за временно изпълняващ длъжност да бъде избрано лице, спечелило доверието на членовете на катедрения съвет, независимо от неговите пол, лично и обществено положение. Подчертава, че по отношение на нея била осъществена множествена дискриминация, която била упражнявана от директора на филиала проф. В. Н. в продължение на вече повече от една година. Счита, че й били нанесени морални щети и бил уронен престижът й като преподавател и председател на синдикална организация.

Относно решенията на факултетен съвет, жалбоподателят счита, че било допуснато и извършено неравно третиране. Всички други колеги, избирани от катедрените съвети и утвърдени по съответния ред, били назначавани във времето като ръководители катедри, докато спрямо П. К. било извършено неравно третиране от директора проф. В. Н. при назначаване на временно изпълняващ длъжността ръководител катедра, доколкото два пъти поред бил назначаван колегата доц. М. Т.. Доказателство за това били заповедите за назначение, съответно №13/01.01.2021 г. и от 23.04.2021 г. Отбелязва, че не разполага с последната, тъй като не й бил даден достъп до цялата документация.

Намира, че било практика факултетен съвет да осъществява избор на ръководител катедра, без да има по закон такова правомощие. По такъв начин този орган излизал от компетенциите си и изземвал правомощията на катедрения съвет. В Закона за висшето образование, както и в Правилника на Технически университет - София, нямало друга изборна длъжност, за която се изисквала процедура по утвърждаване. Счита, че наличието на законова процедура за утвърждаване за длъжността „ръководител катедра", както и пропускът на законодателя, който не бил предвидил какво се прави при не утвърждаване, създавало възможност за евентуална дискриминация. Освен това намира, че следва да се изяснят обстоятелствата относно дискриминационните рискове, свързани с процедурата по утвърждаване на ръководител катедра във връзка функциите на Комисията, като становището й по тези въпроси след образуваната по настоящата жалба преписка и съответна процедура по Закона за защита от дискриминация да бъде изложено в официален протокол/доклад. Посочва като възможност за ангажиране на свидетел по обстоятелствата по жалбата В. Б..

Моли Комисията да отправи искане за предоставяне на протоколи от заседания на факултетен съвет и заповеди за назначение на временно изпълняващия длъжността доц. Т., от ТУ- София - филиал Пловдив, като посочва че тези документи били отказани на жалбоподателя, поради което не може да ги приложи към жалбата.

Моли Комисията да образува производство и да установи дали е извършена дискриминация/неравно третиране, да постанови преустановяване на нарушението, както и да бъдат наложени предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки, както и Комисията да изясни обстоятелствата относно процедурата по утвърждаване на ръководител катедра с оглед евентуални дискриминационни рискове.

Получено е допълнение с вх. № 44-00-1789/25.05.2021 г. от П. Ц. К., в което уточнява, че поддържа оплакванията си за евентуална дискриминация срещу директора на Технически университет София - филиал Пловдив - проф. В. Н. Н.. Пояснява, че искания за евентуална дискриминация са на основание чл.4 ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение" и „обществено положение" в сфера „право на труд и професионална реализация".

Пояснява, че след три поредни избора, проведени законно съгласно чл. 26д ал.4 от Закон за висшето образование /ЗВО/, на които била избрана за ръководител катедра „Машиностроене и уредостроене", не била утвърдена от Факултетен съвет - без същият да имал такива права съгласно ЗВО. Отбелязва, че от протокол №7 /05.12.2019 г., протокол № 4/14.01.21 г. и протокол № 4/14.01.21 г., било видно, че всички останали ръководители катедри били утвърдени - общо пет, без този на катедра МУ, респективно доц. К. без причини за това. Потвърждава, че евентуалната дискриминация спрямо нея била извършена от членовете на факултетния съвет, но всъщност зад нея били директорът на филиала - проф. В. Н. и деканът на факултета от предишният му мандат доц. П. Й.. Поддържа, че при решенията на факултетен съвет било допуснато и извършено неравно третиране спрямо жалбоподателя, като всички други нейни колеги, избрани от катедрените съвети, били утвърдени от факултетния съвет.

Счита, че била налице повтаряща се дискриминация, която се упражнявала върху жалбоподателя от директора на филиала проф. В. Н., с което на жалбоподателя се нанасяли морални щети и се уронвал престижът й като преподавател и председател на синдикална организация. Поддържа, че след като била избрана за ръководител катедра -протоколи №4/2.12.2019г., №4/11.01.2021 г., №8/24.03.2021 г., директорът проф. В. Н. назначил като временно изпълняващ длъжността друго лице - преподавател от катедрата, а именно доц. Т.. Отново изтъква, че било логично за временно изпълняващ длъжността да се назначи спечелило доверието на членовете на катедрения съвет лице, независимо от неговите пол, лично и обществено положение.

Сочи, че на практика факултетен съвет осъществявал втори избор за ръководител катедра, без да имал по закон такова правомощие. По такъв начин този орган излизал от компетенциите си и изземвал правомощията на катедрения съвет. В Закона за висшето образование, както и в Правилника на ТУ-София нямало друга изборна длъжност, която изисквала процедура по утвърждаване. Намира, че наличието на процедура за утвърждаване в Закона за висшето образование за длъжността „ръководител катедра“, както и пропускът на законодателя, който не предвидил процедура по не утвърждаване създавало възможност за евентуална дискриминация.

Излага изрична молба до Комисията за изясняване процедурата по утвърждаване на ръководител катедра, за която счита, че с оглед Закона за висшето образование и в Правилника за дейността на ТУ - София, допуска неравно третиране, като след евентуално образуване на преписка и протекла процедура по Закона за защита от дискриминация по преценка на Комисията становището по този въпрос да бъде изложено в официален протокол и изпратено на законодателя.

М. К. да образува производство и да установи дали спрямо П. К. се извършва дискриминация - неравно третиране, съгласно чл.4 ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., да постанови преустановяване на нарушението, както и да наложи предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки.

Получено е допълнение с вх. № 44-00-2281/23.06.2021 г. от П. Ц. К., в което заявява, че настъпили нови обстоятелства, които потвърждавали изложеното в жалбата.

Било проведено проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр. в хода на което по случая са изискани и получени становища и информация от директора на Технически университет -София - филиал Пловдив В. Н. Н. и от ректора на Техническия университет София.

След получаване на становищата били проведени открити заседания на Комисия за защита от дискриминация на дати 9 ноември 2022 г. и 5 април 2023 г. Не било постигнато споразумение между страните в периода между заседанията, поради което и било проведено заседанието на 5 април 2023 г. В него били приети писмени доказателства и били оставени без уважение исканията на страните за разпити на свидетели.

На 11 и 13 април 2023 г. бил изпратен на страните протокола от проведеното заседание на 05 април 2023 г.

На 18.04.2023 г. били представени писмени бележки от П. К., Директора на Технически университет София – Филиал Пловдив и Ректора на Технически университет София.

При събраните материали в хода на производството било постановено процесното Решение № 283/02.08.2023 г., с което било прието установено че ответната страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив – В. Н. Н. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗД вр. чл.4, ал.1 от ЗЗД спрямо П. Ц. К. на основата на признаци „лично положение“ и „обществено положение“ и е прието, че ответната страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив – В. Н. Н. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация спрямо П. Ц. К. въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл.8, ал.3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд и жалбата на П. К. е оставена без уважение като недоказана и неоснователна.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства, които не са били представени при разглеждане на случая от Комисия за защита от дискриминация и са разпитани като свидетели лицата В. Г. Б., Д. В. Ж., Х. П. П. и В. Н. Н..

Показанията на свидетеля В. Б. съдът кредитира с доверие, но те не са от съществено значение за решаване на правния спор. Това е така, тъй като показанията на св.Б. са непоследователни по отношение на обстоятелствата защо не е утвърдена жалбоподателката К. за ръководител на катедра „МУ“ на проведените факултетни съвети, непоследователност относно това дали е оказван натиск, от кого и как, за да не бъде утвърдена доц.К.. Освен това св.Б. не дава достатъчно ясна и проверима информация с кого и как е говорил и от кого е разбрал, че директорът не харесвал доц.К.. Неконкретизирани са показанията на св.Б. и по отношение на проведен разговор през 2023 г. с декана на факултета – св.П., тъй като св.Б. не сочи дори приблизителен период на такъв разговор, а само сочи че вече е било заведено дело срещу директора. Така дадените показания не дават основание да се направи категоричен извод дали се касае за период преди вземане на решението от КЗД или след образуване на настоящото дело. Освен това и св.Б. не подкрепя твърденията си с никакви доказателства.

Показанията на св.Ж. се кредитират с доверие от съда, доколкото те се подкрепят от писмените доказателства по делото.

По отношение показанията на св.П. следва да се посочи, че в основата си част същите изясняват процедурата по избиране и утвърждаване на ръководител на катедра, както и относно награди във факултета. Отрича да е казвал на св.Б. кой следва да бъде избран за ръководител на катедра, сочи че е разговарял с колеги как да се излезе от създалата се криза. В цялост показанията му не са оборени от други доказателства по делото, а що се касае до противоречието им с тези на св.Б., следва да се посочи че показанията на св.П. са значително по-последователни и не са вътрешнопротиворечиви. Именно с оглед на това и настоящият съдебен състав кредитира с доверие същите, включително по отношение на спорните обстоятелства, за които се констатира разминаване в показанията на св.Б. и св.П..

От разпитаните свидетели най-заинтересован от изхода на делото е св.В. Н.. Това е така, тъй като в хода на съдебното производство същият е престанал да заема длъжността Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив и с оглед на това е разпитан като свидетел. Показанията му следва да бъдат преценявани с оглед целия събран в хода на делото доказателствен материал. Неговите показания изясняват процедурата по избиране и утвърждаване на ръководител на катедра, присъствията му на катедрени съвети и факултетни такива, предприети действия по назначаване временно изпълняващи длъжността ръководител на катедра, както и относно предоставяне на награди и назначаване на изследователи по проекти. Според настоящата инстанция няма писмени доказателства, които да оборват показанията на св.Н.. От друга страна в хода на съдебното производство не са събрани гласни доказателства, които да сочат на конкретни действия на св.Н., с които същият да е оказал влияние на членове на катедрения съвет или факултетния съвет относно избирането и утвърждаване на ръководител катедра „МУ“. Предвид на това и показанията на св.Н. се кредитират от съда с доверие, независимо от неговата заинтересованост от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира следното от правна страна :

Решение № 283 от 02.08.2023 г. е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 47 ЗЗДискр. В съответствие с чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 54 ЗЗДискр решаващият състав на КЗД е определен с Разпореждане на председателя № 627/02.06.2021 г.

Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр.

Съдът приема, че оспорваният акт е съответен на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация.

С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Легално определение за "неблагоприятно третиране" е дадено в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗдискр. (редакцията ДВ, бр. 105/2016 г.), съгласно която норма това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

От анализа на цитираните норми съдът обосновава извод, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективно наличие на един или повече защитени признаци. Липсата на защитен признак означава, че дори и да има различно, неравно третиране то не е дискриминация по смисъла на този закон. Фактическият състав на пряката дискриминация включва следните елементи: 1) по-неблагоприятно третиране на едно лице в сравнение с други лица, при сравними сходни обстоятелства; 2) неблагоприятното третиране е основано на един или повече защитени признаци у дискриминираното лице и 3) причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак – т. е. единствената или основната причина за осъществяване на по-неблагоприятно третиране на едно лице спрямо друго, при сравними условия, да е именно обективното наличие у това лице на някой от защитените признаци.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. изрично установява разпределението на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, като страната, която твърди, че е дискриминирана следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, едва след което ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

В процесния случай жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест, като установи на първо място, че е носител на един или повече защитени признаци и след това да представи факти от които може да се направи връзка, макар и косвена, между нежеланото поведение на другата страна и защитения признак.

Законодателят не е дал легално определение на признаците "лично положение" и "обществено положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човека, защитените признаци "лично положение" и "обществено положение" нямат еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В случая такъв белег изобщо не се сочи. Както беше отбелязано "личното" и "общественото" положение от гледна точка на закона и защитата от дискриминация, предполагат наличие на обективен и същностен за личността белег който да е в причинна връзка с нежеланото поведение, какъвто не се установява да е съществувал по отношение на жалбоподателката. Разширително тълкуване настоящият решаващ състав намира за неоправдано от гледна точка на закона. Съдът приема, че "служебното положение" не е защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. от една страна и не се обхваща от защитения признак "обществено положение".

Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на ответната страна, отразено в процесното решение, че основните оплаквания на жалбоподателката са насочени към проф. В. Н. Н., но същите не инкорпорират последователни и кохерентни данни по отношение на негово лично нежелано поведение, а от там и такова с дискриминационен характер. Такива обстоятелства не могат да се считат доказани и в хода на съдебното производство, доколкото единствено и само непоследователните показания на св.Б. са индиция за негативно отношение на св.Н. към жалбоподателката К.. Доколкото обаче вече беше посочено, показанията на св.Б. не са от съществено значение за изхода на правния спор, тъй като в тях липсва каквато и да било конкретика, която да доведе до категоричен извод, че В. Н. е упражнявал влияние или натиск върху членове на Факултетния съвет за неутвърждаването на П. К. като ръководител катедра „МУ“.

Този извод не се променя от присъствието на св.Н. на част от катедрените и факултетни съвети. Всяко от тези присъствия е било надлежно протоколирано и е отразено какви позиции е взимал той, в случаите, когато го е правил. Самото присъствие на директорът на Технически университет София – Филиал Пловдив на тези заседание е допустимо и нормативно предвидено съгласно разпоредбата на чл.5, ал.14 от ПУД на ТУ София.

Що се касае до процедурата по избор и утвърждаване на ръководител катедра, то няма спор каква е тя и къде нормативно е уредена - чл.26д, ал. 4 от ЗВО, вр. чл. 59, т. 1, чл.22, ал.2, т.1, чл.176, ал.1 и 4 от ПУДТУС. По силата на цитирания чл. 26д, ал.4, Ръководителят на катедра е хабилитирано лице с резултати в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж, като в настоящия случай това се явява ФС. Видно от правната регламентация на материята, става ясно, че същата е максимално обща и не обуславя селективност основана на защитен в ЗЗДискр. признак принципно, но видно от анализа на конкретната фактическа обстановка се установява провеждането на тайно гласуване, а впоследствие и неутвърждаване на избора от ФС от обективна страна.

Няма спор, че тази процедура е стриктно спазвана. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова може да се приеме за безспорно установено директорът на ТУ София – Филиал Пловдив да е упражнявал влияние или натиск върху членове на Факултетния съвет за неутвърждаването на П. К. като ръководител катедра „МУ“. Липсата на нарушения относно процедурата е прието и от Министерство на образованието, като отговорът на министерството е приобщен в хода на съдебното производство. Изрично следва да се отбележи, че гласуването във Факултетните съвети относно утвърждаването на ръководителите на катедри е тайно, като при тайност на вота не е задължително гласуващите да излагат публично аргументите си за вота, който дават. С. Ф. съвет е колективен орган и за да се приеме, че е накърнено нормалното функциониране на органа следва да се съберат конкретни доказателства, че гласуванията, при които не е утвърдена жалбоподателката са предопределени от въздействието на други органи на ТУ, т.е. че се обезсмисля академичната самостоятелност при вземане на решение. Както вече се посочи по делото са налични единствено лични впечатления относно такива действия на св.Б., като показанията му не са достатъчни, за да се приеме, че Факултетния съвет е доминиран от желанията на директора на ТУ София – Филиал Пловдив и взема решенията си под външен натиск.

Липсват каквито и да било доказателства и че тези решения са взети с оглед принадлежност към синдикална организация. Тук следва да се посочи, че нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова са представени конкретни писмени доказателства. Това свое предполагаемо качество /на член в синдикална организация/ П. Ц. К., същата е споменала мимоходом в допълнение към жалбата пред Комисия за защита от дискриминация, като от една страна то не е съпроводено с относимата удостоверителна и информация от една страна, а от друга в случая не става ясно и по какъв начин е била осуетена дейността й в това качество. Последното би трябвало да е функция на нарушение на принципа на равно третиране в контекста на изпълнение на синдикални функции в пловдивския филиал на Технически университет -София.

По отношение неназначаването на доц. К. от проф. Н. за ВРИД ръководител на катедра. Следва да бъде посочено, че предвид липсата на императивност за вр.ид да бъде назначен неутвърдения от ФС кандидат, в съчетание с невъзможността тази длъжност да остане овакантена поради функциите, които инкорпорира, преценката за конкретната личност, която да изпълнява същите до назначаването на титуляр, попада в общите правомощия на директора на филиала. В конкретния случай е направен избор с оглед на личността, но без формално той да е направен въз основа на дискриминационен мотив. Твърдение от такъв порядък не стъпва на конкретни факти, тук отново не се забелязва индиция за дискриминация, които е от ключово значение за разпределяне на доказателствената тежест и по този пункт. В качеството на Директор на филиал, св.В. Н. е бил снабден с определени нормативно установени правомощия, които целят осъществяване в пълнота на функциите по управление на повереното академично звено, филиал и решаване на конкретни проблеми. Във връзка с това, съставът намира, че т.5 от чл. 46, ал.2 от ПУДТУС сочи, че директорът на филиала може да се разпорежда с щатните, финансовите и материалните ресурси на филиала в съответствие с решенията на ОС на филиала и делегираните му от ректора права. Видно от разпоредбата, за него не е съществувало изискване, обуславящо избор на една или друга личност и в случая има празнота относно изискванията към лицето, което да бъде селектирано измежду работещите във филиала, което да бъде натоварено със задължения на временно изпълняващо длъжността, като уредбата е пестелива и по отношение на това какви точно изисквания следва да отговори конкретното лице, но съществуват такива за титуляря й. Упражняването на оперативната самостоятелност на органът не може да бъде приета за дискриминация, тъй като по делото липсват доказателства, че св.Н. е въздействал върху Факултетния съвет да не утвърждават доц.К. като ръководител на катедра „МУ“. Същевременно липсват категорични доказателства и за негативно отношение на св.Н. спрямо жалбоподателката, което да е мотивирало последния да я поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други преподаватели от катедра МУ.

При така установените факти и според съда не може да се приеме, наличие на защитени признаци от ЗЗД, които да създават съмнение за осъществена дискриминация. Установяването на тези конкретни обстоятелства е в доказателствената тежест на жалбоподателката. Едва след като такива бъдат установени се сменя доказателствената тежест и следва органът да докаже, че не е осъществил дискриминация.

Направените изводи не се променят от представените в хода на съдебното производство множество писмени доказателства. Значителна част от същите са несъотносими към предмета на делото, доколкото касаят събития случили се след постановяване на процесното решение и те не могат да аргументират различен извод, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява към момента на постановяването му. От друга страна останалите писмени доказателства са такива, които сочат на процедурата относно избиране и утвърждаване на ръководителя на катедра „МУ“, които не са спорни между страните.

Казаното дотук дава основание да се направи извод, че издадения административен акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

А предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответната страна и заинтересованите страни е също основателно и следва да бъдат уважени и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят същите. В полза на всяка от тях следва да се присъдят юрисконсултски възнаграждения в размер на 200 /двеста/ лева. Този размер е справедлив с оглед сложността на делото и продължителността му. Ето защо ще следва жалбоподателката да заплати на Комисия за защита от дискриминация, Директор на ТУ София – Филиал Пловдив и Ректор на ТУ София по 200 лева разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Ц. К., срещу Решение № 283 от 02.08.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация – Петчленен разширен състав, с което е установено че ответната страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив – В. Н. Н. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗД вр. чл.4, ал.1 от ЗЗД спрямо П. Ц. К. на основата на признаци „лично положение“ и „обществено положение“ и е прието, че ответната страна Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив – В. Н. Н. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация спрямо П. Ц. К. въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл.8, ал.3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд и жалбата на П. К. е оставена без уважение като недоказана и неоснователна

ОСЪЖДА П. Ц. К. да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П. Ц. К. да заплати на Директор на Технически университет София – Филиал Пловдив сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените по делото.

ОСЪЖДА П. Ц. К. да заплати на Ректор на Технически университет София сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.