РЕШЕНИЕ
№ 15000
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110133252 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 КЗ. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е
релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от [*********] против [*********]
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2548,86 лева - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 110021030125660,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 89,93 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
14.02.2022 г. до 21.06.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.11.2021г., в гр.София, на
бул.“[*********]“ в близост до кръстовището с ул.“[*********]“, при движение в една
посока, на в различни ленти, водачът на автобус „МАН Лион“ с рег.№ [*********]
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към посочената дата, поради ненадейна смяна на лентите,
реализирал ПТП с МПС марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № [*********], който към
датата на ПТП бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца. Сочи се, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на застрахованото при
ответника МПС, което се установявало и от съставения на местопроизшествието
двустранен констативен протокол. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била
1
образувана щета № 110021030125660, по която имуществените вреди по
застрахования при ищеца лек автомобил възлезли на стойност 2533,68 лева. Тази сума
била заплатена от ищеца на собственика на увредения автомобил на база предоставена
и одобрена от застрахователя фактура за ремонт на автомобила. Ищецът поддържа, че
предявил регресна претенция срещу ответника за горепосочената сума и сумата от още
15,00 лева, представляваща ликвидационни разноски, но плащане не последвало. С
оглед предходното, ищецът обуславя правния интерес от предявения иск за главница,
като претендира и обезщетение за забава върху главницата, както и направените в хода
на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Поддържа становище, че от обективираното в ДКП схема не става ясно каква точно е
била причината за настъпване на процесното ПТП, нито какво е била пътната
маркировка, поради което не са налице надлежни доказателства за вината и механизма
на ПТП-то, нито за противоправно поведение на водача на застрахованото при
ответника МПС. Оспорва се изключителната вина на водача Б. Ш. като се твърди, че
вина има водачът П. И., който се е движел в бус лентата, като при смяна на лентата и
без да съобрази поведението си с останалите участници в движението, създал
предпоставки за реализиралия се удар. При условията на евентуалност ответникът
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача И..
Предявения иск се оспорва и по размер с доводи за завишен размер, не отговарящ на
действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието,
както и че в калкулацията за извършени ремонтни дейности са вписани завишени
количества на вложените труд и материали. Поддържа се още, че застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по МПС от застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, се определя съгласно разпоредбата на чл.499 КЗ и не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда, определена в
съответствие с Наредба и методика на КФН. Поради изложените доводи за
неоснователност на главната искова претенция, ответникът изразява становище и за
неоснователност на предявения акцесорен иск за обезщетение за забава. Претендира
направените в хода на производството разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско“ №
0306Х0617205 се установява, че лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №
[*********], е имал валидно сключена застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото
дружество. По делото са приложени и ОУ за застраховка на МПС „Каско“.
От представената по делото разпечатка от информационната система на
2
[*********] се установява, че към датата на ПТП-то МПС с рег.№ [*********] е имало
активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 29.11.2021 в 07:00 часа, в гр.София, на бул.[*********] и ул.
[*********], между превозно средство А - „Ман“, модел „Лион“ с рег.№ [*********] и
превозно средство Б - „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № [*********], е настъпило
ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при движение в една посока, но в
различна лента, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата
участници в ПТП, като водача на превозна средство А е посочил, че вината е негова.
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в
ищцовото дружество преписка по щета № 10021030125660 – заявление за изплащане
на обезщетение за вреди на МПС, декларация, обяснение от водача, удостоверение за
техническа изправност на ППС, свидетелство за регистрация Част I на увреденото
МПС, опис на щетите, калкулация-ремонт, фактура, доклад.
По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на
21.12.2021 г. ищцовото дружество е превело сумата от 2533,86 лева на собственика на
увредения лек автомобил.
По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява, че
ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума, както и направените ликвидационни разноски по
образуваната щета. Видно от поставения печет с вх.№ е, че претенцията е заведена на
14.01.2022 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи,
участвали в ПТП-то – П. Н. И. и Б. М. Ш..
В показанията си св.И. разказва, че излизайки от ул.[*********] на бул.
[*********], забелязал, че идва автобус, но тъй като се движел в средна лента,
свидетелят решил, че няма да спира на находящата се в близост спирка. С оглед
предходното, свидетелят се включил в най-дясната лента. Не видял, но усетил удара,
вследствие на който бил пометен и хвърлен на бордюра. Автобусът спрял на спирката,
но вместо да слезе и да види какво е направил, шофьорът продължил и напуснал
местопроизшествието. Тогава свидетелят подал сигнал на тел.112 и след час и
половина шофьорът се върнал. Според свидетелят, причината за настъпване на ПТП-то
била по вина на водача на автобуса. Така казали и полицаите, които дошли на място.
Сочи, че същото настъпило на около 15 метра след пресечката с ул.[*********], в
четвърта лента – крайно дясно на пътното платно. Според свидетеля, не е възможно
шофьорът на автобуса да не е разбрал какво се е случило, тъй като автобусът се
разклатил и имало щети и по двете МПС-та. Не се е опитал да предотврати ПТП-то,
тъй като не е предполагал, че автобусът ще завие в неговата лента. Сочи, че това е
станало без светлинна или звукова сигнализация. Сочи, че той е съставил схемата в
3
протокола за ПТП.
В показанията си св.Ш. разказва, че работи като шофьор в Столичен градски
транспорт и на процесната дата се движел по линия 11. Около 08:00 часа в кв.
[*********] на бул.[*********], шофьорът на другия автомобил излязъл от улица –
пряка на булеварда. Автобусът се движел в крайна дясна лента – половината в бус
лентата, половината в третата лента, тъй като от пряката излизат автомобили и за да ги
подмине, изнася автобуса. Подминавайки пряката чул нещо като удар, но решил, че са
учениците, които все се борят и бият сутрин. На спирката слязъл, но на автобуса
нямало нищо и продължил. На последната спирка му се обадили, че трябва да се върне
на местопроизшествието. Разказва, че преди и след пряката, маркировката на
булеварда е прекъсната за около 5-10 метра. Сочи, че не е видял автомобила, тръгвайки
да се връща в бус лентата и не се е опитал да избегне съприкосновението с него.
Според свидетеля, по автобуса нямало щети, по стъклото на вратата имало малко
одрана, което още си стояло там. На място дошла полиция и казала да се разберат
помежду си. На място дошли и колеги от отдела на свидетеля, които го накарали да
напише, че той е виновен. При предявяване на протокола за ПТП свидетелят заявява,
че схемата не отразява коректно местопроизшествието, тъй като другия шофьор не е
бил в посочената лента за движение. Движението на автобуса е правилно отразено.
Подписал протокола, защото колегите така го посъветвали, а полицаите казали, че няма
да вземат отношение.
По делото е приложено копие от проект за организация на движението в
процесния пътен участък, който видно от писмото на Столична община /л.108 от
делото/ е бил актуален към датата на ПТП-то – 29.11.2021 г.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение съдът приема за обективно и компетентно дадено. В заключението вещото
лице е посочило, че най-вероятния механизъм на настъпване на процесното ПТП е като
автобусът се движел в бус лентата на бул.[*********] в посока на движение
ул.Опълченска, а по същото време водачът на лекия автомобил, при достигане на
булеварда спрял, огледал се и навлязъл в четвъртата лента на пътното платно. Водачът
на автобуса възприел навлизащия в пътното платно лек автомобил, поради което
отклонил наляво. Автобусът заел разположение частично и в третата пътна лента. При
достигане на ул.[*********], водачът на автобуса предприел маневра за навлизане
напълно в бус лентата и спиране на автобусната спирка, която е с начало на 80 метра
след кръстовището. При това разположение на двете МПС-та вещото лице е посочило,
че ударът е настъпил след около 15 метра след кръстовището, в бус лентата. Ударът за
МПС-та е страничен с приплъзване, реализиран с дясната странична част на автобуса,
в зоната на третата му врата и предната част на лекия автомобил. След удара, лекият
автомобил е отблъснат надясно. Съгласно заключението, нанесените щети по лекия
автомобил са в причинно-следствена връзка от ПТП-то. Вещото лице приема, че
4
стойността на ремонта на лекия автомобил възлиза на сумата от 2533,86 лева,
завишена със сумата от 15,00 лева ликвидационни разходи, или общо 2548,86 лева.
Вещото лице е посочило, че ремонта на автомобила е извършен с нови части и в
доверен сервиз, съгласно договореното с имуществената застраховка, а от
приложената разценка на сервизния труд, може да се обоснове извод, че автомобилът е
възстановен при средни пазарни условия. При съобразяване с приложения по делото
проект на организация на движението на местопроизшествието и извършения оглед на
място, вещото лице е посочило, че пътното платно на бул.[*********] се състои от
четири пътни ленти. Между трета и четвърта пътни ленти е положена надлъжна пътна
маркировка тип М1 – единична непрекъсната линия, като последната е предназначена
за движение на превозните средства от масовия градски транспорт и е обозначена с
надпис „BUS“. При пряката с ул.[*********], единичната непрекъсната линия между
трета и четвърта пътни ленти на бул.[*********], преминава в единична прекъсната
линия М3 на 3,0 метра преди пътното платно на ул.[*********] и завършва на 3,0
метра след него. Според вещото лице, основната причина за настъпване на ПТП-то, е
субективното поведение на водача на лекия автомобил, който е навлязъл в пътното
платно на бул.[*********] в момент, в който това не е било безопасно. Навлизането на
автобуса в четвъртата пътна лента, без лекия автомобил да е напуснал бус лентата, е
допринесло за настъпване на произшествието.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
В конкретния случай, между страните по делото не се спори, а и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 29.11.2021 г. в
гр.София, на бул.[*********], на около 15-20 метра след кръстовището с ул.
[*********], между лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № [*********],
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, и автобус „МАН
Лион“ с рег.№ [*********] застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, което представлява покрит
риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
5
застрахователно обезщетение в размер на 2533,86 лева, като са начислени и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
В подадения по делото писмен отговор от ответното дружество са оспорени
механизма на получаване на щетите по застрахования в ищцовото дружество лек
автомобил, причинно-следствената връзка между събитието и твърдените увреждания,
твърдяното противоправно поведение на водача застрахования при него автобус и
размера на изплатеното обезщетение.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, гласните
доказателства – показанията на двамата шофьори и заключението на изслушаната и
приета автотехническа експертиза, съдът приема, че събитието е настъпило при
следните обстоятелства: на 29.11.2021 г. шофьорът на лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с рег. № [*********] се движи в гр.София, по ул.[*********] с
посока на движение бул.[*********]. При достигане на пътното платно на бул.
[*********], шофьорът се огледал и след като се уверил, че лентата, в която следва да
се включи в движението няма превозно средство, на което да осигури предимство,
завил надясно и навлязъл в четвъртата пътна лента на пътното платно на булеварда.
При излизане на лекия автомобил от ул.[*********] на бул.[*********], автобусът се
движи в трета пътна лента на булеварда, което дава основание на шофьора на
автомобила да се включи в най дясната – четвърта лента на пътното платно на
булеварда. Съдът не кредитира показанията на св.Ш. /шофьор на автобуса/, че
автобусът се намирал половината в бус лентата и половината в третата лента, тъй като
това изявление е в противоречие с изявлението му, че вдясно имало автомобили, които
завивали надясно в улицата, и които следвало да заобиколи. Видно и от заключението
на вещото лице е, че на три метра преди и след пътното платно на ул.[*********], има
единична прекъсната линия М3, т.е. няма т.нар. „бус лента“. В случай, че автобусът е
се е движел по описания от св.Ш. начин, шофьорът на лекия автомобил – св.И., не би
предприел описаната от него маневра – завой на дясно. Съдът кредитира показанията
на св.И., че автобусът се движел в третата пътна лента, което обстоятелство логично и
в съответствие с правилата за движение по пътищата е, обусловило включването му в
движението по булеварда. В последствие, шофьорът на лекия автомобил, вместо да
напусне пътната лента, която преминава в т.нар. „бус лента“, продължил движението
си в същата. От своя страна, шофьорът на автобуса, без да се увери, че т.нар. „бус
лента“ е свободна за движение и няма други превозни средства, предприел промяна от
трета пътна лента в четвърта пътна лента, където настъпило и процесното ПТП.
При така описания механизъм, съдът приема, че обективираното в писмения
отговор възражение за съпричиняване е основателно. Това е така, тъй като и двамата
водачи са допуснали нарушения на ЗДвП обусловили настъпването на пътно-
транспортното произшествие. В тази насока е и заключението на вещото лице, което в
констативно-съобразителната част на експертизата, в отговор на задача № 3 е
6
посочило, че „навлизането на автобуса в четвъртата пътна лента за установяване
на спирката, при положение, че не е пропуснал лекия автомобил да напусне „бус
лентата“, е допринесло за настъпване на произшествието“.
В случая, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №
[*********] е допуснал нарушение съгласно чл.183, ал.4, т.12 ЗДвП, като е управлявал
МПС по пътна лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, без да има право на това, във връзка
с чл.15, ал.6 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че „когато пътна лента е
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни
средства…“. Видно от показанията на св.И. /водачът на лекия автомобил/ е, че той сам
признава, че ПТП-то е настъпило в крайно дясно пътно платно, на около 15 метра след
пряката, като видно от заключението на вещото лице и приложената по делото схема
на кръстовището е, че на три метра след „Т“ – образното кръстовище на бул.
[*********] и ул.[*********], между трета и четвърта пътни ленти, е положена
надлъжна пътна маркировка тип М1 – единична непрекъсната линия, като последната
лента е предназначена за движение на превозните средства от масовия градски
транспорт и е обозначена с надпис „BUS“, т.е. „бус лента“. От страна на водача на
автобуса също е допуснато нарушение – на чл.25, ал.1 ЗДвП, която разпоредба
предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра …, в частност за да премине в друга пътна лента…, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както и на ал.2 - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. С оглед предходното, обстоятелството, че
водачът на автобуса се е движел по път с предимство, не го освобождава от
задължението да съобразява поведението си с останалите участници в движението.
Вместо това, той е навлязъл в съседната лента, трансформирана вече като „бус лента“,
без да се убеди, че същата е свободна и няма да създаде опасност за другите участници
в движението.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че водачът на застрахования
при ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпването на удара, като след
навлизането в движението по бул.[*********], е продължил да се движи по пътна
лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници, без да има право на това. Следва да се има
предвид още, че когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът - чл.51, ал.2 ЗЗД, предвижда възможност за
7
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с
които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е
обективен факт, поради което приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения
да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е., последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането /в
този смисъл решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., II т.о. на ВКС, решение
№ 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., II т.о. на ВКС, решение № 58/29.04.2011 г. по
т.д. № 623/2010 г. , II т.о. на ВКС /.
С оглед предходното, съдът приема, че в конкретния случай е налице 50 %
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил.
Изводите на съда относно установения механизъм се различават от посоченото от
вещото лице единствено в частта относно местоположението на автобуса, което е в
зависимост от анализа на свидетелските показания /вещото лице ги е възприело
буквално, а съдът ги е съпоставил и частично кредитирал/, но въпреки предходното,
изводът относно наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и
настъпилите вреди, остава непроменен. Ето защо, съдът приема, че е налице основание
за възникване на регресно вземане в полза на ищеца.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че
в чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля
застрахователната сума. Съдът съобразява и разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, съгласно
която единственото ограничение на размера на обезщетението, което
дължи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” при причинени вреди
на имущество, представлява действителната стойност на причинената вреда.
8
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на едно
моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е равна на
средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на
ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото
на застрахования. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая размерът на
причинената вреда възлиза на сумата от 2533,86 лева, което се установява от приетата
по делото съдебна автотехническа експертиза. Сумата от 15,00 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл.411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. С оглед предходното, общият размер на дълга възлиза
на сумата от общо 2548,86 лева, който следва да бъде намален с 50 %, колкото е
приетият от съда размер на съпричиняване. Ето защо, искът за главница следва да бъде
уважен в размер на 1274,43 лева, а за разликата до пълния предявен размер –
отхвърлен. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. Ответникът е получила регресната покана на 14.01.2022 г., видно от
приложената разписка за връчване. В поканата е даден срок за доброволно изпълнение
30 дни, като ищецът претендира обезщетението за забава, считано от 14.02.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2022 г. Изчислено при
предпоставките на чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ
се на интернет адрес: www.calculator.bg съдът определя дължимото обезщетение за
забава върху горепосочената главница от 1274,43 лева, в размер на 45,31 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 89,93 лева, акцесорния иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода спора и основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерна на уважената част от иска. В хода на устните състезания процесуалния
представител на ищеца претендира разноски за държавна такса, депозит за свидетел и
САТЕ в общ размер на 391,95 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, в
определен от съда размер. С оглед последното и на основание 78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй
9
като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в две открити
съдебни заседания. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 246,04 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. В обективирания в становище от 28.11.2022 г. списък на
разноските по чл.80 ГПК ответникът претендира единствено разноски за съдебно
удостоверение, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение. Въпреки, че
съдът констатира и направени разноски за експертиза, доколкото същите не са
поискани, не дължи произнасяне в тази насока. На основание чл.78, ал.8 ГПК, по
аналогични на гореизложените мотиви, съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение и на ответника в минимален размер от 100,00 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от общо 72,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] да заплати на [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] на основание чл.411 КЗ сумата в размер на 1274,43 лева,
представляваща главница на регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
за нанесени имуществени щети по образувана щета № 110021030125660 и разходи за
определянето му, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022 г. до окончателното
изплащане, както на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 45,31 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 14.02.2022 г. до
21.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 1274,43 лева до пълния
предявен размер от 2548,86 лева, както и иска за обезщетение за забава за сумата над
45,31 лева до пълния предявен размер от 89,93 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Застрахователна компания [*********]
със седалище и адрес на управление: [*********] да заплати на [*********]със
седалище и адрес на управление: [*********] сумата от общо 246,04 лева,
представляваща направени разноски по производството съразмерно на уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] да заплати на [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********]сумата от общо 72,52 лева, представляваща направени
разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11