№ 3366
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100114858 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/.
ИЩЕЦЪТ, А. Г. Д., ЕГН ********** чрез адвокати адв. П.К. и адв. К. П. - САК
твърди, че на 05.12.2012 г. била привлечена като обвиняема, а с обвинителен акт по
пр.пр.50227/ 2011г. по описа на СРП и досъдебно производство ЗМ № 5012/ 2012г. по описа
на СДВР бях бях обвинена за това, че в периода от 07.09.2010 г. до 06.12.2010 г. в сградата
на НОИ в гр.София, бул."****, при условията на продължавано престъпление е използвала
неистински документи / болнични листове, на които е придаден вид , че са заверени от
Д.Н.К. -управител на фирма „Р." ЕООД, като положеният подпис в графа „длъжностно
лице-име, фамилия, длъжност, подпис и печат" не са положени от Д.Н.К. /, като в периода
от 04.10.2010г. до 05.12.2010г. е получила чуждо движимо имущество/ сумата от 1 319,57лв /
собственост на НОИ, с намерение противозаконно да го присвоя - престъпление по чл.212,
ал.1, във вр.чл.2б, ал.1 от Наказателния кодекс на Р.Б..
Твърди също,че с Присъда от 24.01.2018г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 15 състав по НОХД 37/ 2015г. е призната за невиновна в извършване на
горепоченото престъпление,а в последствие с Решение от 09.10.2018г. по ВНОХД 3498/
2018г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 1б-ти въззивен състав
оправдателната присъда по НОХД 37/ 2015г.е потвърдена.
Според ищеца, незаконните обвинения са й причинили тежки и продължителни
неимуществени вреди изразяващи се в нарушаване на правото му на физическа
неприкосновеност, на труд, на здраве, на чест и на достойнство. Твърди,че емоционалното и
психическото му състояние е силно негативно повлияно от незаконното обвинение и
1
понастоящем все още преживява събитията от този период.
Претендира ответника да и заплати парично обезщетение за неимуществените вреди в
размер на сумата от 60 000 лв. – за страдания, стрес и унижение, накърняване на честта и
достойнството, претърпени вследствие на незаконното обвинение, ведно със законна лихва
върху тази сума считано от 09.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендира и имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба на стойност
2880 лева - неполучено и дължимо обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл.53 КСО,
200 лева - платен адвокатски хонорар за защита по пр.пр. № 50227/2011г., СРП и свързаните
с него н.о.х.д. 37/2015г., СРС, 8 с-в, в.н.о.х.д.№3498/2018г., СГС (и прекратените
наказателни производства н.о.х.д. № 792/12г. и н.о.х.д.№ 17355/13г.).
Претендирам законната лихва върху посочените имуществени вреди от подаване
на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Моля съдът да уважи предявения иск изцяло и да й присъди направените по делото
разноски и дължимите такси.
ОТВЕТНИКЪТ- ответникът П. НА Р.Б. оспорва предявения иск като
недопустим,евентуално като неоснователен.
Оспорва основателността на иска,поради това,че няма доказателства,че е имало
незаконно обвинение, по което наказателното производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда..
На следващо място оспорва предявения иск по същество като неоснователен,
доколкото няма доказателства за претърпени от ищеца вреди и връзката на евентуалните
такива с процесните обвинения,а също оспорва претенцията и по размер като необосновано
завишена.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото
намира от фактическа страна следното.
По делото са представени писмени доказателства от които се установява,че с
Постановление на разследващ полицай при СДВР от 17.11.2014 г. по пр.пр. № 50227/2011 г.
А. Г. Д. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 26,ал.1 НК
.Определена й е мярка за неотклонение подписка.
От приложените множество протоколи от съдебни заседания по нохд № 37/2015
год. в периода 2015 год. до края на 2017 год. се установява,че заедно с още четирима
подсъдими,ищцата е била също подсъдима по това дело. На 04.11.2015 год. подсъдимата по
това дело В.А.М. се е признала за виновна за това,че на 15.11.2010 год. в сградата на НОИ в
гр.София, бул."****, е използвала неистински документ - болничен лист №
3493683/21.10.2010 год., на който е придаден вид , че са заверени от Д.Н.К. -управител на
фирма „Т.-М" ЕООД, като поради маловажност на случая й е наложено наказание глоба от
2
150 лв.
По делото са изслушани показанията на св. С.Ш., от които се установява,че на ищцата
били повдигнати обвинения,ходела по съдебни дела и много се притеснявала да не влезе в
затвора.Това продължително наказателна производство се отразило на отношенията й със
съпруга,имало чести скандали.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Претенциите за обезщетяване на вредите описани в исковата молба са основани на
разпоредбата на чл. 2,ал.1 т. 3 ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от П. от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени и
страдания, стрес и унижение, накърняване на честта и достойнството, претърпени
вследствие от незаконно повдигнато и поддържано срещу ищцата обвинение в
престъпление по чл.212, ал.1, във вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Р.Б., по повод на
което е водено наказателно преследване срещу нея.
В тежест на ищеца по делото е да установи твърденията си за наличие на законовите
предпоставки посочени по-горе за заплащане на исканото обезщетение.
Съдът констатира,че въпреки указанията и разпределението на доказателствената
тежест, въпреки дадената възможност делото да се попълни с релевантни доказателства в
тази насока,не са представени доказателства установяващи твърденията, че на 05.12.2012г. е
била привлечена като обвиняема, а с обвинителен акт по пр.пр.50227/ 2011г. по описа на
СРП и досъдебно производство ЗМ № 5012/ 2012г. по описа на СДВР. Има доказателство,че
това е станало с постановление от 17.11.2014 г.
Няма никакво доказателство,въпреки конкретните твърдения,че ищцата е била
оправдана от съд по повдигнатото й обвинение.
Според настоящия състав установяването на положителните предпоставки за
основателността на иска е задължение на ищеца, т.е. той следва да установи,че й е
повдигнато обвинение и е била оправдана по това обвинение.
Липсата на доказателства в тази насока, предвид изричната възможност дадена от
съда да посочи всички необходимо му документи от наказателното производство и
издаденото нарочно удостоверение, дава основание да се приеме, че ищецът не е изпълнил
задължението си да докаже факта незаконно обвинение от страна на ответника. Тежестта на
доказване на това обстоятелство предвид възражението на ответника, категорично е на
ищеца,а последицата е, че съдът не приема за доказано твърдението, че с Присъда от
24.01.2018г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15 състав по НОХД 37/
2015г. съм призната за невиновна в извършване на горепоченото престъпление и тази
3
присъда е влязла в сила на 09.10.2018г.
Макар да е отказъл да изиска материалите по НОХД 37/ 2015 г. Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 15 състав съдът на два пъти е указал на ищцата възможността на
получи нарочно съдебно удостоверение,въз основа на което да се снабди с необходими
документи.Предвид основанието на претенцията става въпрос за два основни документи-
обвинителното постановление и оправдателната присъда,евентуално обвинителния акт и
евентуални изменения на обвинението в различните фази на наказателното
производство.Ето защо с цел процесуална икономия не е било необходимо да се изискват
делата в цялост,а ищеца да се снабди само с горните документи.
Следва да се отбележи,че принципите на служебното и на състезателното начало
залегнали в ГПК не са определени в точно съотношение и преценката на съда е
определяща.При наличие на двама адвокати представляващи ищцата съдът е преценил,че не
е необходимо,а дори би се нарушил и принципа за независимост и състезателност,на ищцата
да се указва поименно какви доказателства следва да ангажира в подкрепа на твърденията
си.
Ето защо и предвид гореизложеното претенцията на ищеца за обезщетяване на
неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.212,
ал.1, във вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Р.Б.,поради това,че наказателното
производство е била оправдана и като такава следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Д., ЕГН ********** чрез адвокати адв.П.К. и адв.
К.
П. - САК против П. НА Р.Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 60 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната считано от 09.10.2018г, както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в претърпяна загуба на стойност 2880 лева - неполучено и дължимо обезщетение за
отглеждане на дете по реда на чл.53 КСО и сумата от 200 лева - платен адвокатски хонорар
за защита по пр.пр. № 50227/2011г., СРП и свързаните с него дела,ведно със законната лихва
върху претендираните имуществени вреди от подаване на исковата молба до окончателното
им плащане като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4