Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260398
гр.Бургас, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на втори
октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 3193
по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. 57, вх. 11, ет. 8, ап. 30, чрез
управителя *,
против Наказателно постановление № */19.02.2020г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С
жалбата се поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание и в допълнително представено писмено становище
управителят на дружеството поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която намира
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 23.06.2020
г. , а жалбата е депозирана на 29.06.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не
се спори, че към 24.10.2019г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин за железария,
находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 1. На 24.10.2019г., около 14:07 часа,
служители на ЦУ на НАП, сред които и св. Т.Л.- инспектор по приходите в НАП при
ЦУ на НАП, осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения
търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към проверка,
при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало устройство за
отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното устройство
модел „TREMOL ZM KL V2“, с номер на ФП *и индивидуален № *, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по
устройството била 168,45 лв. Съгласно изготвен опис на наличните парични
средства се установила фактическа касова наличност в размер на 23,30 лева.
Т.е., при проверката била установена
разлика (надвишаване) в размер на 145,15 лева, за които в паметта на
фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени и служебно
изведени суми от касата в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Л. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № 0341778 от 24.10.2019 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас за представяне на документи и
съставяне на АУАН. На 28.10.2020 г. бил съставен АУАН с № *. Актосъставителят описал
в акта констатираното при проверката на 24.10.2019 г. нарушение, в това число,
че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Така описаното деяние Л. квалифицирала като нарушение на чл. 33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като
предявила и връчила екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу
подпис. Управителят на дружеството записал, че разликата в касовата наличност е
поради невъведени със служебен бон оборотни средства във фискалното устройство
при започване на работа.
Впоследствие,
на 19.02.2020 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани
показанията на разпитания свидетел.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми. Посочено е, че се касае за положителна разлика, т.е. парите в наличност
са били повече от отразените в касовата наличност, като е ясно посочена датата
на нарушението- денят на проверката. Правилно е посочена разпоредбата на чл.
118 от ЗДДС, тъй като въз основа на нея е издадена наредбата, която се сочи за
нарушена. Не е нарушение непосочването на данните на свидетеля при съставянето
на АУАН, тъй като последният е достатъчно ясно идентифициран. Също така, не е
допуснато нарушение при съставяне на акта. Представителят на дружеството не
вписал възражение, че актът е бил предварително изготвен. На следващо място,
идеята на закона за присъствено съставяне на акта е да се даде възможност на
съответното лице веднага да депозира възражения. Видно е, че представителят на
дружеството е вписал възражения в деня на изготвяне на акта, поради което няма
как да се приеме, че е налице съществено нарушение. Също така, в констативния
протокол е записано, че представителят на дружеството следва да се яви за
представяне на документи и съставяне на АУАН, поради което е налице надлежна
покана за това действие. Накрая следва да се посочи, че липсва обвинение за
това да е налице неотразяване на приходи.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън
случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във
фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното
постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява
наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на
фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да
регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без
значение е за какво са предвидени средствата, които не са отчетени (дали за
плащане на стоки, или друго). Също така е без значение дали сумата е била
вписана в касовата книга, тъй като това би имало значение, ако устройството
нямаше функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо
състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на
приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС в размер на 1500 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция
към максималния предвиден размер. Съдът обаче намира, че санкцията следва да
бъде намалена до минимално предвидения размер от 500лв., тъй като следва да се
вземе предвид, че нарушението е за първи път. Също така, макар записването на
сумата в касовата книга да не дисквалифицира неправомерността на извършеното,
това обстоятелство следва да бъде взето предвид, доколкото е налице някаква
форма на отчетност на сумите, което е и идеята на наредбата.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата
наличност не е на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на
юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено
единствено в санкционната част.
С
оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО,
в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да
бъдат присъждани такива в полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото
съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване или изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата сторените
разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал.
5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */19.02.2020г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. 57,
вх. 11, ет. 8, ап. 30 е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.,
като НАМАЛЯ размера на имуществената
санкция от 1500 лв. на 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. 57, вх. 11, ет. 8,
ап. 30, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТОВ
Вярно с оригинала: Д.Б.