Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..06.2018
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВ.СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Габриела Д.
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 805 по описа на ВОС
за 2018год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 6848/30.01.2018г. от на „Водоснабдяване и канализация –
Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”Прилеп”33, срещу Решение № 5506/29.12.2017г. по гр.д. №
14236/2017г. на ВРС,10 св.,В ЧАСТТА
,с която съдът е ОСЪДИЛ въззивника да
плати ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д. ЛНЧ **********,
гражданин на Русия, с адрес ***, сумата от 9831.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра”
рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия), двигател №203999R, година на производство
2008г., при придвижването му в гр.Варна по бул.”Васил Левски” към бул.”Княз
Борис I”, вследствие настъпила авария на водопреносната мрежа, стопанисвана от
ответника, дължаща се на амортизиран водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” 17,
на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .
В останалата част решението е влязло в
законна сила.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за изменението
му и постановяване на друго, с
което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
съображения , че по делото не е
установен състава на чл.49 от ЗЗД,като не е налице нито негово противоправно
поведение, нито възникването на аварията е част от понятието „поддържане“ на
водопроводната и канализационната система вменено му съгласно Закона за водите
и Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ. Твърди се , че по делото безспорно е доказано
, че настъпила увреда на веща на ищеца се дължи на неговото поведение, а именно
навлизане в подлеза, вместо предприемане на маневра за спиране , както и ако закъсалия автомобил е бил репариран незабавно
. Твърдят, че по делото е установено, че веднага след подаване на сигнала за
възникналата авария водоподаването е било преустановено, а самия ищец твърди, че е знаел, че бул. “Васил Левски „ е наводнен и
въпреки това е продължил движението си по същия. Излагат се твърдения, че ищеца
е унищожил процесния л.а. непосредствено преди първото по делото заседание, с
което е препятствал изготвянето на заключение от вещото лице по повторната
САтЕ, което поставя под съмнение обективността на заключението му, доколкото не
е обследвало пряко пострадалата вещ.
Моли решението да бъде отменено и
иска да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Твърди се , че именно поради неполагането на
необходимата грижа за поддържане в
изправност и техническа пригодност на магистрален водопровод в добро състояние
е възникнала процесната авария, а в последствие поради бездействието на
аварийните екипи се е стигнало до причиненото наводняване и щета за ищеца.
Счита, че размера на обезщетението е
определен правилно от съда , како са отчетени събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените
поделото разноски.
В условията на евентуалност , ако съда
прецени , че въззвината жалба е основателна, поддържа предявения в условията на евентуалност иск против
ответника с правно основание чл.50 от ЗЗД.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените разноски.
По делото е постъпило становище от „Асет
Иншурънс”АД с ЕИК ********* – трето лице помагач на въззивника , в който чрез
процесуалния си представител поддържат изложените във въззивната жалба доводи и
молят същата да бъде уважена.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по искова молба на Л.Н.Д.
ЛНЧ **********, гражданин на Русия,
с адрес *** срещу „Водоснабдяване и канализация –
Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп”33, в условията на обективно евентуално съединяване искове
с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на
07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” рег. №О817ЕК199
(регистриран в Русия) при придвижването му в гр.Варна по бул.”Васил Левски” към
бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила авария на водопреносната мрежа,
стопанисвана от ответника, формирано както следва: сумата от 10100 лева,
представляваща действителната стойност на автомобила, сумата от 80 лева –
разходи за репатриране и сумата от 120 лева – разходи за почистване.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 07.09.2016г. около
01:30 часа в гр. Варна, при придвижването му по бул.”Васил
Левски” към бул.”Княз Борис I” в подлеза посока Пикадили парк, процесният
автомобил е бил застигнат от много силен поток водна маса, поднесъл под
въздействието на увеличаващата се водна маса, попаднал в най-ниската част на
пътното платно и се напълнил с вода, вследствие на което двигателят и
електрониката на автомобила били напълно повредени. Твърди се, че на пътното
платно не са били налице обозначителни знаци, които да предупреждават за
опасността. Причина за инцидента е възникнала авария на магистрален водопровод,
Ф-800, собственост на ответното дружество. Пасивната процесуална легитимация на
ответника е обоснована с твърдението, че като лице, на което по силата на
закона е възложено да стопанисва ВиК мрежите и съоръженията, същият се явява
възложител на дейностите по поддържане им в изправност. В условията на
евентуалност обезщетението се претендира за вреди произтекли от собствена на
ответника вещ. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на действителната
стойност на автомобила, доколкото стойността на ремонтите действия би била
значително по-висока.
В депозирания в срока
по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че пасивно легитимиран да отговаря по иска е Община
Варна, която е собственик на водопроводната и канализационната мрежа на
територията на общината съгласно чл. 19 от ЗВ. Ответното дружество единствено
експлоатира и поддържа мрежата. Оспорва се наличието на причинно-следствена
връзка между аварията и причинените вреди. Признава факта на настъпила на
07.09.2016г. в 00.35ч. водопроводна авария на ул.“ Др. Петър Скорчев“ № 17, водоподаването е било преустановено в 1.15
ч., поради което към посочения в исковата молба момент подлезът на Пикадили
парк вече е бил залят с вода от около един час. Навеждат се доводи за
съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, доколкото същият се
е движил по наводнен пътен участък и е следвало да предвиди, че в подлеза има
събрано количество водна маса. Настъпилата авария е освобождаващо от
отговорност обстоятелство, тъй като представлява внезапно, непредвидимо,
неочаквано и непредотвратимо събитие от обективен и случаен характер, което се
дължи на техническата амортизация на водопровода. Причина за наводняването на
подлеза е запушване на дъждоприемните шахти, които не се поддържат ответното
дружество, а от собственика на пътното платно – Община Варна. Поддържат се
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Прави се искане при
определяне размера на обезщетението да бъде съобразен приносът на водача на
автомобила.
Третото лице помагач
на страната на ответника – „Асет Иншурънс”АД изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните
си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за
неоснователност на предявения иск.
От
събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице сложният фактически състав на
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника,
респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД;
следва да е налице и причинна връзка от
между противоправното поведение и
настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
Безспорно и доказано от събраните по делото доказателства е, че:
На 07.09.2016г. в 00.33 часа е възникнала
авария в амортизиран водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” 17, гр.Варна. Същата
е своевременно регистрирана в централния
диспечерски пункт, реагирано е
своевременно чрез спиране водоподаването по електромеханичен път от
системата за управление на помпени станции, което е извършено в 1.15 часа.
Пикът на изтичане на вода е бил в периода 0.35ч. – 1.15 ч. Ноторно известно е,
че спирането на водоподаването не може автоматично да преустанови разлива на
вече изтекла от водопровода вода .
Ищцата е собственик на л.а.
„Нисан Микра” рег. № О817ЕК199 (регистриран в Русия), двигател №203999R, година
на производство 2008г. На 07.09.2016г. в 1.30ч. същия е
управляван от сина на ищеца - М.И.– който се е движил по бул.”Васил Левски”, посока към бул.“Княз
Борис I“. Същия е аварирал /угаснал
двигателя/ в намиращия се там подлез/подлеза към Пикадили парк/, водачът го е
напуснал, в последствие от водната маса, автомобила се е придвижил в посока
навътре в подлеза. Същия е репатриран след 04.00 часа на същия ден,като целия е
бил залят от водна маса и кал.
Настоящия съдебен състав счита, възраженията
на въззвиника за липсата на негова отговорност
по чл.49 от ЗЗД,в качеството му на възложител на работата, за неоснователни, по
следните съображения.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Закона за водите, авариралия водопровод е публична общинска
собственост. Качеството на оператор на водоснабдителна и канализационна
услуга на въззвиника е уредено в чл.1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги. В ал.2
на чл.1 от същия закон е посочено, че /ВиК/ услуга са и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи, включително на
пречиствателните станции и други съоръжения. В качеството му на дружество - „В и К“ оператор/ оператор на услуга по водоснабдяване
и/или канализация / В и К/ с
предмет на дейност водоснабдяване , канализация и/или пречистване на води/,
съгласно чл. 42 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, на същия е възложено оперативно управление на
водоснабдителната и канализационната система, да я поддържа в съответствие с
техническите изисквания и с изискванията за опазване на околната среда, да
разработва програми и да провежда мероприятия за откриване на течове. Т.к.
ответното дружество осъществява това свое нормативно установено задължение
чрез своите работници и служители е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на друго лице - негови работници и служители на работа по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи. Виновното противоправно поведение на ответника в
качеството му на възложител на работа се изразява в бездействие, неизпълнение
на вменените му със законови норми задължения, а именно недостатъчна активност при
изпълнение на тяхното задължение за поддържане в изправност
на водоснабдителната и канализационната система, част от която е
процесният аварирал водопровод
на ул.”Д-р Петър Скорчев” № 17 в
гр.Варна. Съгласно посочените по- горе правомощия и задължения
на В и К оператора, ирелевантно към
настоящия спор е, че причината за теча е авария – считана от ответника за
случайно събитие. Отговорността на ответника, като юридическо лице е безвиновна и
произтича от вината на лицата, натоварени със задължението
за качествено поддържане на водоснабдителната система, част от която
е процесният водопровод, дори и да не е установено кои са конкретно тези лица.Изложеното обосновава
основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната
отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
В хода на производството, при условията на
пълно и главно доказване ищецът е установил изложените в исковата молба
фактически твърдения относно претърпяна вреда.Възраженията на въззивника в тази
насока са неоснователни.
Независимо, че л.а. е бил предаден за скрап и
вещото лице по допуснатата повторна СОЕ не е направило оглед на същия ,
настоящия състав кредитира заключението му, доколкото същото е изготвено
компетентно и след запознаване с материалите по делото , включително и
заключението на вещото лице по първоначалната СОЕ, което е направило оглед на
процесния автомобил. Правилно районния
съд е приел , че доколкото е
налице тотална /пълна/ загуба, разходите,
необходими за възстановяване на увреденото имущество надвишават себестойността
на самото имущество и извършването им е икономически неизгодно, отговорността
се ограничава до пазарната оценка на
повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените
части и е определил размера на имуществените вреди на 9831.36 лева.
Неоснователни са възраженията на въззвиника и относно липсата на
причинна връзка между настъпилото събитие и В и К аварията с твърдения, че автомобила е „престоял“ във водата до
репатрирането му, което е увеличило вредите, както и че ако шахтите във подлеза
и по пътя на водата, от аварията до аварирането на автомобила са били в изрядно
състояние – т.е. почистени,автомобила не би се наводнил или не в такава степен.
Настоящия съдебен състав кредитира
заключението на вещото лице Н.А.по допуснатата
повторна СТхЕ, от което се установява,че дъждоприемните
шахти са разчетени да поемат дъждовните повърхностни води, но не и за аварийни
концентрирани изтичания на вода. Същите при нормална и постоянна поддръжка
поемат водните повърхностни количества от дъждовни води. При нормална и
постоянна поддръжка наличните шахти по уличното платно и в подлеза са в
състояние да поемат водните повърхностни количества от дъждовни води, като
могат да проведат за един час общо водно количество от 825 куб.м. В случая общо
изтеклата при аварията вода е 1500 куб.м., от които до подлеза са достигнали
827 куб.м., т.е. малко повече от половината. Наличните 25 шахти не могат да
поемат изтеклото водно количество без да се образува воден пласт в подлеза,
като тези разчети са направени при почистени и поддържани в изправно състояние
шахти. При аварията има условия за наноси от тиня, което допълнително намалява
тяхната проводимост. Дори и да се
приеме, че шахтите, биха поели цялото количество вода, правопораждащият факт на вредите не е тяхната неизправност, а неизправността
на водоснабдителното съоръжение. Във въззивната жалба са наведени твърдения ,
че в понятието “поддържане“ на
водопроводната и канализационните системи, употребено в Наредба № 4/14.09.2004г.
на МРРБ , от техническа гледна точка не може да включва и проверка на
изправността им, доколкото смяната им се извършва от собственика
–Общината.Твърденията на въззивника са в противоречие с разпоредбата на чл. 1
ал.2 от ЗРВКУ, където за В и К услуга се сочи: дейността по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Но дори и да се
приеме, че почистването на шахтите или пътното платно довело до запушването им,
не е ангажимент на ответника,/а такъв е
само връзката между дъждоприемната шахта и уличната канализация,арг. чл.25 от
Наредба № 4/14.09.2004г./ с оглед осъществяване на дейности от сметопочистващи
фирми, приносът на трети лица за причиняване на крайния вредоносен резултат
представлява единствено основание за възникване на солидарна отговорност,но не
и правоизключващо отговорността обстоятелство и не може да обоснове липсата на
причинна връзка. В случай, че ищеца бъде обезщетен от избрания от него ответник
изцяло, то последния има правната възможност да реализира
регресната отговорност на останалите деликвенти до обема, съответстващ на
приноса им в причиняването на общия противоправен резултат. „Деликвента дължи
обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна връзка с
противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на
деликвента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на
ответника деликвент и настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от
6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят С.Ц./. В конкретния казус такова прекъсване на причинната връзка
не е налице , поради което и ответника дължи обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди.
Съда намира за основателно възражението на
ответника и третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лекия автомобил М.Д..
Намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди.
Независимо, че пострадал от деликта е
собственикът на автомобила, а не лицето, което го е управлявало, действията на
водача на автомобила по време на инцидента
могат да обосноват извод за съпричиняване и са основание за редуциране на отговорността на
деликвента на половина. По делото няма
никакъв спор, а и е видно от исковата
молба, че сина на собственика Л.Д. по
време на инцидента е управлявал лекия автомобил със знанието и съгласието и.
В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД /решение № 45 от 15.04.2009 г. по
т. д. № 525/2008 г. на II т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на II т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на II т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г.
по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II т. о., релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Съда изцяло кредитира
показанията на свид. М.И.– син на ищцата, разпитан в
качеството му на водач на процесния автомобил при настъпване на инцидента. От
показанията му се установява, че на 07.09.2016г. в 1.30ч. през нощта е управлявал
процесния автомобил по бул.”Васил Левски” със скорост 60 км./ч. Когато
приближил подлеза под бул.”Княз Борис”, свидетелят забелязал, че има леко
наводнение в подлеза, но не му придал значение, тъй като подлезът често се
наводнявал при валежи. Пътният участък бил добре осветен и имало добра
видимост. Преди да навлезе в подлеза водата достигала до бордюра и той
преценил, че ще може да премине. Намалил скоростта за да мине, защото не
изглеждало много дълбоко.При навлизане в подлеза, водата стигала до бронята на
автомобила, но когато достигнал до най-дълбоката част двигателят на автомобила
изгаснал. За 20-30 секунди водата стигнала до нивото на прозореца и свидетелят
се обадил на телефон 112, след което излязъл от колата, а водата стигала до
кръста му. Течът от аварията продължил до 4 часа сутринта, като междувременно
автомобилът бил избутан от водната маса към ниската част на пътното платно.
Тогава дошли служители, които отговарят за отпушването на каналите и
автомобилът бил превозен с паяк до сервиз.
Съда изцяло кредитира и показанията на свидетелите Г.А.и Г.Т.и
двамата без родство със страните, които
в качеството си на полицейски/патрулни екипи, първи са били на място на инцидента. Съвкупно от показанията им се установява , че към момента на пристигането ,заедно с
колегите им на смяна – Д.П.и М.П., в
интервала 0.00ч. – 1.30 ч. в подлеза имало малко вода, а авариралият автомобил
явно е бил изгаснал по друга причина, тъй като водата достигала до половината
на гумите. От мястото на аварията в ж.к.”Бриз” идвала силна струя вода,
вследствие на което за половин час подлезът се напълнил и колата се покрила с
вода. От силното налягане автомобилът се придвижил навътре в подлеза с два
метра. Когато са пристигнали гумите на автомобила са били на половина покрити.Руския
гражданин управлявал автомобила обяснил, че когато е навлизал в подлеза е имало
вода до коленете, той помислил , че ще премине, но когато е навлязъл , колата е
угаснала, след което водата се е покачила и той разбрал , че няма да може да
премине.
От заключенията на вещите лица
по двете СТхЕ,които съда кредитира, се
установява , че като се вземе предвид мястото на авария, отдалечеността й до
авариралия автомобил /подлеза/ , дебита на изтеклата вода , релефа на
местността през която преминава водата , както и всички други фактори, не е
възможно да се образува голям поток с ударна вълна и воден стълб с отвличаща
сила, както в внезапно появяване на такива в мястото на инцидента. Т.е. когато
управляващия л.а. М.И.е достигнал
подлеза, там вече е имало вода и преценката дали да продължи, довела до авариране на
автомобила е била лично негова, а не се
дължи на повличането му от или на внезапно връхлетяла го струя вода, поради
което е налице причинна връзка между поведението му /навлизане във вече
наводнения подлез/ и настъпилите щети на лекия автомобил.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че е налице
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, което съда определя на 50
процента. Същото се изразява в самонадеяно несъобразяване на тех. характеристики /височина, обем
двигател,тип - бензин/ на управлявания от него лек автомобил и подценяване състоянието на пътното плато на
бул.“Васил Левски“ в следствие на станалата на 07.09.2016г. авария на
водопровод и теча на вода и предприемане на маневра - навлизане в подлеза /във
водата/, довели до аварирането на автомобила, а от там и до заливането му с
вода и тоталната му щета. Съда възприема тезата на въззвиника, че щетите по
автомобила биха били по- малки ако същия незабавно е репатриран , а не е
престоял във водната маса и кал, но счита , че същото е в пряка причинна връзка
с поведението на водача на мпс-то, т.е. от съпричиняването.
При така установеното по дело са налице елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност,вреда и причинна връзка.
Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на
обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49
от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, по приложимостта на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, на ищеца
се дължи обезщетение в размер на 4915.68 лева , до която стойност въззвината
жалба се явява основателна и следва да
се уважи, а обжалваното решение да бъде отменено. За останалата част до
присъдения размер от 9831.36 лева жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Произнасяйки се по иска с правно
основание чл.49 от ЗЗД, съда не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Предвид частичното съвпадане на
изводите на двете инстанции , първоинстанционното решение следва да бъде
отметено и в частта за присъдените разноски.
Ответника следва да заплати на ищеца сумата
от 881,48 лева разноски за първа
инстанция, съобразно уважената част на иска
и сумата от 425.00 лева за въззивната
инстанция, съобразно частично уважената въззивна жалба.
Ищеца следва да заплати на ответника сумата
от 182,96 лева,разноски за първа инстанция съобразно отхвърлената част на иска.С оглед изхода
от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, въззиваемия следва да заплати на въззивникът
сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 173,31 лева, съобразно
уважената част на жалбата.
Възраженията на
страните по чл.78 ал.5 от ГПК съда намира за неоснователни с оглед цената на
иска, Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 5506/29.12.2017г. по гр.д. № 14236/2017г. на ВРС,10 св./допълнено с
Определение № 2815/09.03.2018г./,В ЧАСТТА ,с която „Водоснабдяване и канализация –
Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп”33, Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д.
ЛНЧ **********, гражданин на Русия,
с адрес ***, сумата от 4915,68/четири хиляди деветстотин и петнадесет лв. и
шестдесет и осем ст./ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху
собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия),
двигател №203999R, година на производство 2008г., при придвижването му в
гр.Варна по бул.”Васил Левски” към бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила
авария на водопреносната мрежа, стопанисвана от ответника, дължаща се на
амортизиран водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” 17, на основание чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .
ОТМЕНЯ,
като
неправилно, Решение № 5506/29.12.2017г. по гр.д. № 14236/2017г.
на ВРС,10 св. ./допълнено с Определение № 2815/09.03.2018г./,,В ЧАСТТА ,с която
„Водоснабдяване и канализация – Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп”33, Е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д. ЛНЧ **********, гражданин на Русия, с адрес ***, за сумата
от 4915.68 лева, представляваща разликата от 4915.68 лева до присъдената сумата от 9831.36/девет хиляди осемстотин тридесет и
един лева и тридесет и шест ст./ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху
собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия),
двигател №203999R, година на производство 2008г., при придвижването му в гр.Варна
по бул.”Васил Левски” към бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила авария на
водопреносната мрежа, стопанисвана от ответника, дължаща се на амортизиран
водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” 17, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД,както и сумата от 1762,96/хиляда седемстотин шестдесет и два
лева и деветдесет и шест ст. /лева представляваща сторени разноски пред първа
инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Л.Н.Д.
ЛНЧ **********, гражданин на Русия,
с адрес ***
против „Водоснабдяване и канализация – Варна”ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп”33,
иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а.
„Нисан Микра” рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия), двигател №203999R, година
на производство 2008г., при придвижването му в гр.Варна по бул.”Васил Левски”
към бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила авария на водопреносната мрежа,
стопанисвана от ответника, дължаща се на амортизиран водопровод на ул.”Д-р
Петър Скорчев” 17, в размер на 4915.68 лева, представляваща разликата от 4 915.68 лева до присъдения
размер от 9 831,36 лева ,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация –
Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп”33,
ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д. ЛНЧ **********,
гражданин на Русия, сумата
от 881.48/осемстотин осемдесет и един лев и четиридесет и осем ст./ лева, представляваща
разноски
за първа инстанция и сумата от 425.00/четиристотин
деветдесет и пет/ лева, разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Д.
ЛНЧ **********, гражданин на Русия, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ „Водоснабдяване и канализация –
Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп”33,
сумата от 182.96/сто осемдесет и два
лева и деветдесет и шест ст./ лева, представляваща разноски за първа инстанция
и сумата от 346.63/триста четиридесет и
шест лева и шестдесет и три ст./лева представляваща разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач на
страна на ответника - „Асет Иншурънс”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София 1303,бул.“Тодор Александров“ № 81-83 .
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: