№ 16406
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от П. ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело №
20231110145920 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с
разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като
съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения
Предявени са от „Банка ДСК“ЕАД срещу А. К. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Леге“ № 6 ,по реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК , обективно кумулативно
съединени осъдителни искове,с правно основание чл.430,ал.1и ал.2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД , чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 3537,10 евро
,главница ,ведно със законната лихва от 16.08.2023год. до окончателното й заплащане ;
сумата в размер на 350,93 евро ,представляваща възнаградителна лихва за периода от
16.04.2020год. до 25.01.2021год. ; сумата в размер на 14,45евро ,представляваща
санкционираща лихва /неустойка/ ,за периода от 16.04.2020год. до 25.01.2021год. ,сумата в
размер на 857,91 евро ,представляваща обезщетение за забава за периода от 26.01.2021год.
до 29.05.2023год. както и сумата от 60 евро ,представляваща разходи при изискуем кредит.
В исковата молба ищецът твърди ,че на 16.12.2015 г. бил сключил с ответника
Договор за кредит за текущо потребление , по силата на който бил предоставил на
кредитополучателя кредит в размер 5 000 евро , със срок за издължаване 120 месеца до дата
на краен падеж на 16.12.2025 г.Твърди ,че кредитът бил усвоен в пълен размер на 16.12.2015
г. по разплащателна сметка на кредитополучателя.
За предоставянето на кредита страните били договорили, че същият се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 11 %
годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR
0,049 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,951 % при изпълнение на
Условията на програма за обвързана продажба „ДСК Партньори'.
При нарушаване на условията кредитополучателят губел правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез
увеличаване на надбавката. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
1
процент ,бил стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер 13,401 %. Твърди ,че кредитополучателят бил
направил заявка за ползване на преференциални условия и учредил, чрез Договор от
16.12.2015 г. залог върху вземанията за трудово възнаграждение и други трудови
правоотношения и залог върху вземанията на залогодателя по банкова сметка. За падежна
дата било определено всяко 16-то число на месеца.
Сочи ,че съгласно чл. 19.1 от Общите условия към договора за кредит, при забава на
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер 10 процентни пункта.
Ищецът твърди ,че длъжникът бил изпаднал в забава в плащанията на месечните
погасителни вноски повече от 90 дни /поне 4 броя от дължимите погасителни вноски/,
поради което на 26.01.2021 г. и на основание чл. 19.1 и чл. 19.2 от Общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление към Договора за кредит, банката била
упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, след надлежно връчване
на покана-уведомление за предсрочна изискуемост до А. К..
Евентуално ,ако съдът счете ,че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила на твърдяната дата и на основание представената покана-уведомление, получена
от А. К. на 26.01.2021 г., поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за
заплащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на
кредитополучателя, заявява, че с предявяването на настоящата искова молба, „Банка ДСК“
АД обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от
16.12.2015 г. на ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък.
Сочи ,че бил предприел действия по събиране на вземането си чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от
ГПК. По така подаденото заявление на дата 30.05.2023 г. било образувано ч.гр.д. №
30518/2023 по описа на Софийски районен съд, 65 състав. С Разпореждане №
72913/13.06.2023 г. Софийски районен съд отхвърля подаденото от Банката заявление вх. №
156389/05.06.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГГ1К на осн. чл. 411,
ал. 2, т. 5 ГПК.Счита ,че е в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,поради което е налице
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, за сумите по заявлението.
Моли съда да осъди ответника да заплати посочените суми.Претендира деловодни
разноски ,включително сумата от 188,56лв.,д.т. в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение от 150лв.
Ответникът А. К. ,ЕГН : ********** ,призован при условията на чл.48 от ГПК ,чрез
публикация в неофициалния раздел на ДВ ,се представлява от особен представител адв.Д.
П. И. ,САК,назначена от съда.
Депозирал е писмен отговор ,в който оспорва основателността на исковете .Оспорва
,че е налице сключен договор за кредит между ищеца и ответника.Оспорва автентичността
на подписа, положен за А. К. в представените документи : Договор за кредит за текущо
потребление от 16.12.2015г., Общи условдия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г., Промоционални условия по
стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово
правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 16.12.2015г.,
Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5 ал. 2
ЗПК. Твърди, че подписът, положен за кредитополучател в посочените документи не е
положен от ответника А. К.. Моли съда да открие производство по чл. 193 ГПК за проверка
2
на истинността на оспорените документи досежно авторството на подпис на
кредитополучателя.
Прави и възражение за недействителност на Договор за кредит за текущо
потребление от 16.12.2015г. и ОУ към него,който е с характер на потребителски договор,
съгласно е § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите.Твърди ,че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК в относимата
редакция във връзка с чл. 11 ЗПК във връзка с чл. 10 ал. 1 ЗПК и/или чл. 5 ал. 4 ЗПК , тъй
като договорът и съпътстващите го приложения - Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г., Промоционални
условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по
трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 16.12.2015г. ,
Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5 ал. 2
ЗПК на хартиен носител не са изпълнени на формат и размер на шрифта, равен или по-голям
от размер 12 pt , което противоречи на императивна разпоредба на ЗПК. Също така не били
написани на ясен и разбираем език , което да позволи на кредитополучателя и потребител
обективно да се информира за икономическите последици от поемането на задължението по
кредита. Договорните клаузи били също и неравноправни, като те не били уговорени
индивидуално.
Направено е и възражение, че договорните клаузи за възнаградителна лихва по т. 8,
8.1 от Договора за банков кредит и чл. 7.1., 7.1.2, 7.2.2., 7.2.3, 7.2.4, 7.3., 7.4., 7.5 и 7.6 от ОУ
към Договора за банков кредит, договорните клаузи за ГПР по т. 9 от Договора за кредит и т.
9.1, 9.2. и 9.3 от Общите условия към Договора за банков кредит, както и договорните
клаузи за заплащане на лихва за забава /санкционни лихви / по т. 19.1. и 19. 2 от Общите
условия към договора за кредит, са нищожни като противоречащи на чл. 11ал. 1 т. 9 до 16
ЗПК. Същите не били индивидуално уговорени, върху съдържанието им
кредитополучателят не бил могъл да влияе и същият се е намирал в по-слабо защитена
позиция, като същите договорни разпоредби на основание чл. 24 ЗПК във връзка с чл. 143
ал. 1 т. 5, 10, 11, 12 и 13 ЗЗП във връзка с чл. 146 ал. 1 ЗЗП са неравноправни и като такива
нищожни.
Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва ,като невравноправна , предвид ,че
предпоставките за промяна на лихвения процент не били обективни, а зависели от
субективната преценка на банката като липсвала яснота, относно методиката и
математическия алгоритъм както на първоначално начисляване, така и в условията на
промяна. Клаузата на т. 8.1 от договора била във вреда на потребителя и не отговаряла на
изискването за добросъвестност, тъй като водела до значително неравновесие между правата
на банката и потребителя. В процесния договор не били посочени лихвообразуващите
компоненти, не била разписана методология за определяне вида, тежестта и количествените
измерения на ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се
променят автоматично, а не по волята на банката.
С уговорената промяна на EURIBOR като лихвообразуващ компонент или замяната
му с друг индекс по усмотрение на Банката, възнаградителната лихва била не само
неопределена, но и неопределяема.
Оспрова действителността на клаузата на т. 8 от Договора за кредит във връзка ст.
19.1 от Общите условия към него като счита ,че наказателната лихва в размер минимум
23.401 % годишно е с необосновано висок размер, което е в нарушение на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Размерът на уговорената наказателна лихва противоречал и на разпоредбата на чл. 33, ал. 2
ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно, ал. 2 на същата разпоредба
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
3
забава не може да надвишава законната лихва.Оспорва същата като нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД или че противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
преди. 3 от ЗЗД,
Оспорва и клаузата на т. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит като
неравноправна.Уговореното обезщетение за забава във вид на мораторна неустойка и
основен компонент, формиращ обезщетението за забава, е договорения лихвен процент по
кредита, т.е. възнаградителната лихва, с втори компонент - надбавка за забава в размер от 10
процентни пункта. Сочи ,че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем се стигало до
резултат, при който длъжникът ще дължи както възнаградителната лихва по договора, макар
и същата да е посочена като компонент от мораторното обезщетение, така и допълнителна
надбавка за забава.
Оспорва твърдението на ищеца, че предоставил на ответника А. К. банков кредит
в размер на 5000 евро по посочения в процесния Договор за кредит банкова сметка и че
същия кредит е бил усвоен,както и той да е получил преддоговорна информация с оглед
процесния кредит
Оспорва и претендираната от ищеца сума от 60 евро представляваща разходи при
изискуем кредит,като счита ,че същата е нищожна поради противоречие с императивната
норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Оспорва, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на твърдяната от
ищцовото дружество дата - 26.01.2021г. с оглед заявената за връчена от ЧСИ Стоян Якимов
по искане с вх. № 040536/11.12.2020г. Покана - уведомление от Банка ДСК АД до А. К. при
условията на чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ във връзка с чл. 47 ал. 5 ГПК,като счита тази разпоредба за
неприложима относно извънсъдебно връчване на изявления на кредитора до длъжника .
Оспорва и изявлението в Искова молба за обявяване на предсрочната изискуемост на
процесния кредит с връчването на същата на особен представител на длъжника да е
надлежно упражнено право на за обявяване на предсрочна изискуемост.
По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.
II.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК обективно кумулативно съединени
осъдителни искове,с правно основание чл.430,ал.1и ал.2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
СЪОБЩАВА на страните, че съгласно чл.7,ал.3 ГПК съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в която връзка УКАЗВА
на страните да вземат становище.
III.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Предвид оспорванията, не могат да се отделят.
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже като проведе пълно и главно
доказване : сключването на валиден договор за кредит, предоставяне на сумата по него на
ответника , твърдението, че сумата е усвоена ; обявяването на кредита за предсрочно
изискуем ; размерът на възнаградителната лихва, дължимостта на такса, писмена уговорка
за неустойка,както и размерът на претендираните вземания
УКАЗВА на ответника, че e в негова тежест е да докаже като проведе пълно и
главно доказване, на правоизключващите и правопогасяващите си възражения,в частност за
недействителност на договора /поради липса на съгласие /
ПРИЕМА представените писмени документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 30518/2023год по описа на СРС ,65 състав.
4
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. С. ,което да даде
заключение по поставените в исковата молба въпроси и в писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300лв.,вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ищецът да представи кредитното досие
по процесния Договор за кредит в цялост, включително всички изготвяни погасителни
планове и методологията за начисляването на възнаградителна и санкционни лихви.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
да представи по делото оригинали или официално заверени преписи на : Договор за кредит
за текущо потребление от 16.12.2015г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г., Промоционални условия по
стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово
правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 16.12.2015г.,
Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5 ал. 2
ЗПК.
УКАЗВА на ищеца ,че ако представи документите в оригинал или официално
заверен препис , заверените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
да посочи изрично, дали желае да се ползва от оспорените документи .
ПРЕПИС от отговора ДА СЕ връчи на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, като
те могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.06.2025година в 10,45 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5