Р
Е Ш Е Н И Е № 57
гр.
Сливен, 11.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, проведено на осми
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Мария Т.а и Окръжния прокурор Пламен Стефанов, като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова ВНОХД № 360 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е
по въззива жалба на адв. Г.Д. – служебен защитник на подс. И.Д.Г. срещу Присъда №
78/03.06.2019 г., постановена по НОХД № 632/2019 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания
съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимите С.И.Г. и И.Д.Г. за
виновни в това, че на 23/24.11.2018г. в с. Злати войвода, общ. Сливен, след
предварителен сговор помежду си, подс. И.Г. макар и непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си, чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо
средство – метален предмет, извършили кражба на чужди движими вещи:
Със същата
присъда съдът е наложил на подс. С.И.Г. на основание чл. 195, ал.1, т. 3 и 4,
предл.2-ро и т.5, вр.чл.54, ал.1 и чл.58а ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил
за изпитателен срок от три години.
На подс. И.Д.Г.
на основание чл. 195, ал.1, т. 3 и 4, предл.2-ро и т.5, вр.чл. 63, ал.1, т.3,
вр.чл. 54, ал.1 и чл.58а ал.1 от НК съдът е наложил наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, което на основание чл. 69, ал.1, вр.чл. 66, ал.1
от НК е отложил за изпитателен срок от 1 година.
В тежест на
подсъдимите са възложени разноските по делото. Съдът е осъдил подсъдимите да
заплатят сумата от 92,40 лв. по сметка на ОД на МВР – Сливен, като всеки от тях
да заплати по 46,20 лв.
Присъдата е атакувана от служебния
защитник на подс. И.Г.. С въззивната жалба се изразява несъгласие с наложеното
на този подсъдим наказание от Районен съд – Сливен. Настоява се за приложението
на чл.55 ал.1 от НК във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК и изменение на
първоинстанционния съдебен акт в посочения смисъл.
Пред въззивния съд двамата подсъдими, редовно призовани се явяват лично и със служебните защитници.
Подсъдимият С.И.Г. и служебният му защитник
заявяват, че са доволни от присъдата и не се присъединяват към жалбата на подс.
И.Г..
Страните не правят искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
В ход по същество прокурорът взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Предлага първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия И.Г. поддържа подадената
жалба и пледира за уважаването й.
Защитникът на подс. С.Г. изразява удовлетворение от
присъдата.
В личната си защита и последната си дума подс. И.Г.
поддържа становището на защитника си и моли за налагане на наказание „пробация“.
В личната си защита и последната си дума подс. С.Г.
заявява, че е доволен от присъдата.
Съдът, след като се запозна
с оплакванията във въззивната жалба, като взе предвид становището на страните, изразено в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази
материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на
чл. 313 и сл. от НК намира следното:
Жалбата
са процесуално допустима – подадена от лица с правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред СлРС е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт против
подсъдимите С.И.Г. и И.Д.Г.
с обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 предл.2 и
т.5 от НК, а за подсъдимия И.Д.Г. и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Производството
пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на
гл.27 от НПК – със съкратено съдебно следствие. Подсъдимите са се признали за
виновни, признали са всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са заявили, че не желаят събиране на други доказателства
относно същите факти. Не е оспорвана фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация. С оглед правилата на гл.27 от НПК и направените от
подсъдимите лица самопризнания, и след констатация, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
първоинстанционният съд е обявил, че постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по
същество.
От приобщените по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Към момента на извършване на деянието, предмет на
настоящото производство подс. И.Г. е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си.
Двамата подсъдими И.Г. и С.Г. са братовчеди.
Подс. И. Г. знаел дома на свид. М.С.Г. от с. Злати войвода, общ. Сливен, тъй като заедно с
майка му подпомагали собственичката в градинските дейности.
На 23/24.11.2018г. подс. И.Г. предложил на подс. С.Г. да
извършат кражба от дома й, който се намирал в *********. Същата вечер –
23.11.2018г. свид. Г. заключила дома си и заминала за гр. Сливен при
семейството си. Било късно вечерта на
23/24.11.2018г., когато подс. И.Г. получил съгласие от братовчед
си да отидат в дома на пострадалата Г.. Подс. И.Г. знаел
местоположението на помещенията в дома, което щяло да ги улесни в престъпното
посегателство. Отивайки на място, подс. И.Г. съпровождан от братовчед си,
взел метален предмет (желязо) и с него счупил катинара на остъклената
метална врата към дома. Тя се намирала в задната част на дома. Подс. И.Г.
започнал да тършува из помещенията. Както от стаите на приземния етаж, така и
от помещения на втория етаж той взел следните вещи: 2
килограма бял боб, 1 козунак (италиански), 5кг. портокали, 5
литра гроздова ракия, 5 литра кайсиева ракия, 1 бр. мобилен
телефон „Самсунг“, 1 бр. батерия за мобилен телефон, 1 бр.
блуза с къс ръкав. Вещите, които били собственост на свид. М.Г. подавал
на подс. С.Г., който ги изнасял от къщата. От втория етаж на
дома подс. И.Г. взел следните вещи: 1 бр. фотоапарат „Сони“, 1
бр. зарядно за мобилен телефон „Самсунг“, които били на свид. Г.С.С.. Свид. С.
живеела на съпружески начала с внука на собственичката – свид. Д.Й.Т.. Той също
имал оставени свои вещи в дома на баба си - 1 бр. мобилен телефон „LG“, 1 бр. парфюм „Aramis“ – 100 милилитра и 1 бр. парфюм „Laura Biagotti“ - 100 милилитра. Подс. И.Г. намерил в дома и вещите на
свид. Т.. Тях заедно с вещите на свид. С. ги изнесъл, за да ги подаде на другия подсъдим.
След като събрали всички изнесени от дома
предмети, двамата подсъдими напуснали дома на постр. Г.. На 24.11.2018г. свид. Г. се завърнала в дома си заедно със свид.
Д.Т. и установили липсата на вещите.
По подадения сигнал
за кражба в РУ на МВР – Сливен били организирани оперативно
издирвателни мероприятия за разкриване на извършителя на деянието.
Междувременно
двамата подсъдими си поделили част от вещите и впоследствие продали
на непознато лице. Хранителните продукти и ракията оставили за собствена
консумация. Подс. И.Г. оставил за себе си мобилния апарат марка „Самсунг“. Впоследствие той бил
в компанията на няколко лица, когато загубил пари на комар. Тогава предложил
мобилния телефон на свид. Б. И. Д., който го приел в залог срещу сумата от 5
лева. Тъй като подсъдимият не се издължил свид. Д. се
опитал да намери батерия за апарата от друго лице- свид.Б. М. И.. Тогава свид. И.
се усъмнил, че телефонът е откраднат, тъй като разпознал снимки на децата на
възрастна жена, която също била на снимките. Впоследствие в хода
на оперативно издирвателните мероприятия свид. Б. И. споделил
това пред полицейски служител – свид. М.М.В.З.. Мобилният апарат
марка „Самсунг“ бил предаден от свид. Б. Д. с протокол за
доброволно предаване и впоследствие върнат на собственика срещу разписка. Вече
разкрити, двамата подсъдими признали участието си в кражбата пред
служители на РУ на МВР – Сливен.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която е видно, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза
на сумата от 487 лева.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин от
първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните. Фактите се установяват
категорично от гласните и писмени доказателствени материали, които съдът цени
като относими и взаимнодопълващи се. Направените от подсъдимите лица
самопризнания в хода на първоинстанционното производство кореспондират изцяло с
останалите доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно
съдът е разгледал делото по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на подсъдимите за това. Съдът цени и
заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, която допринася в
значителна степен за изясняване обстоятелствата по делото и конкретно стойността
на отнетите вещи.
При
коректно изяснена фактическа обстановка правилни са изводите на първостепенният
съд, че двамата подсъдими са извършили от обективна и субективна страна деянието,
за което са обвинени от прокурора. От обективна страна са безспорно установени квалифициращите
елементи от състава на престъплението – предварителен сговор между подсъдимите
за осъществяване на деянието, използваното техническо средство – метален
предмет желязо, с който е счупен катинара на остъклената метална врата към
дома, което представлява разрушаване на преграда направена здраво за защита на
имот. Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите
са се разпоредили с тях. Подс. И.Г. е непълнолетен към момента на извършване на
деянието, но е с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние,
което му е позволявало да разбира свойството и значението на деянието си и да
може да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент подс. И.Г. да е бил
със забавено развитие или да е страдал от заболяване, което да не му е
позволявало от интелектуална страна да не осъзнава извършеното.
Както правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна подсъдимите са извършили деянието с
пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали
са и са искали настъпването на обществено опасните последици с цел лично облагодетелстване.
С оглед на
горните констатации законосъобразно и двамата подсъдими са признати за виновни от
първоинстанционния съд по повдигнатите им обвинения.
Не се констатира неправилност на
присъдата и в частта относно наложените на подсъдимите лица наказания.
Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимите наказания, както следва: за
подсъдимия И.Г. при условията на чл.63 ал.1 т.3 и чл.54 от НК – 6 месеца
„лишаване от свобода“, а за подсъдимия С.Г. при условията на чл.54 от НК – 1
година „лишаване от свобода“. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.
373 ал.2 от НПК всяко от тези наказания съдът е намалил с 1/3 като е приложил
разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК. В резултат на редукцията на подс. И.Г. е наложено
наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, а на подс. С.Г. – 8 месеца
„лишаване от свобода“. Наложените наказания са размер близък до минималния
размер за първия подсъдим предвид приложението на чл.63 ал.1 т.3 от НК, а за
подс. С.Г. – в минималния предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК размер.
Наказанията са определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 55,
ал.1 от НК – не са налице многобройни смекчаващи или изключителни обстоятелства,
поради което съображенията във въззивната жалба се явяват неоснователни. Констатираните
смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства – изразеното съжаление за
извършеното, младата възраст, тежкото социално и материално положение, съдействието,
оказано на органите на досъдебното производство, чистото съдебно минало не са
от категорията на многобройни или изключителни обстоятелства, при които да е
налице несъразмерност на предвиденото в закона наказание към деянието на
подсъдимите, респ. да се наложи определяне на наказание при условията на чл. 55,
ал.1 от НК. Това искане за определяне на наказание „пробация“ е получило
отговор и в мотивите на СлРС към първоинстанционната присъда, доколкото съдът
изрично е посочил, че липсват многобройни смекчаващи или изключителни
обстоятелства, поради което наказанията следва да се определят в хипотезата на
чл.54 от НК. Няма основание за допълнителна
снизходителност към подс. И.Г., тъй като от установените факти, признати от
подсъдимите, е видно, че именно този подсъдим е инициирал процесното деяние и е
имал водеща роля при извършването му, тъй като е познавал дома на пострадалите.
В допълнение съдът констатира, че в хода на досъдебното производство, макар да
е признал вината си, подс. И.Г. това в качеството на обвиняем не е улеснил значително
разследването чрез конкретни обяснения, за разлика от подс. С.Г., който
подробно е разказал за кражбата. В този смисъл съдът отчита по-голямо
съдействие от страна на подс. С.Г. на фазата на досъдебното производство.
Наложените наказания на всеки от подсъдимите са в размери гравитиращи около
минималните предвидени от закона и след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК са
изчислени и наложени правилно от първоинстанционния съд. Констатацията за
наличие предпоставките на чл.69 вр. чл. 66 ал.1 от НК за подс. И.Г. и по чл.66,
ал.1 от НК за подс. С.Г. обосновано е довел до приложение института на
условното осъждане. По отношение на всеки от подсъдимите е определен
изпитателен срок в минималните размери от 1 година за подс. И.Г. и съответно 3
години за подс. С.Г.. Тези размери на изпитателния срок са съответни на
обществената опасност на деянието и подсъдимите и биха осигурили действието на
индивидуалната превенция за подходящ спрямо всеки от извършителите на престъплението
срок.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК е разрешен
въпросът за разноските по делото. Правилно подсъдимите са осъдени да заплатят в
полза на държавата направените по делото в досъдебната фаза разноски в общ размер
на 92,40 лв. по сметка на ОД МВР – Сливен, от които по 46,20 лв. за всеки от
тях.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционната
присъда е правилна, обоснована и материално и процесуално законосъобразна.
Наведените оплаквания за несправедливост на присъдата от страна на подсъдимия И.Г.
съдът намира за неоснователни. Наложените наказания на подсъдимите лица са
достатъчно снизходителни в размер близък до минималния, като липсват условията
на чл.55, ал.1 от НК за определяне на наказанията под минимума. Не са налице
основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
Ръководен
от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд –
Сливен
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 78/03.06.2019
г., постановена по НОХД № 632/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: