РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 210/9.4.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 1223
по описа на съда за 2019
год., за да
се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (издадена от
министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила
от 24.03.2015 г.).
2. Образувано е по жалба на Н.Г.Б.,
ЕГН **********,***, с посочен адрес за призоваване, гр. София, ул. „Летовища“,
№ 1, срещу Уведомително писмо № 558/подмярка 4.1., изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е обективиран
отказ да се сключи анекс за удължаване срока на Договор за отпускане на
финансова помощ №13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по
Заявление вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019г. на Н.Г.Б..
Счита се, че оспореният отказ е
постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Поддържа се, че от момента на
сключване на посочения договор до началото на м. юни 2019 г., жалбоподателката
е изпълнявала всички свои задължения по договора, но поради значително
изменение на обстоятелствата през м. юни 2019 г., а именно паднали проливни
дъждове, е било препятствано изпълнението на дейностите по проекта. Поради
това, със заявление вх. №02-6500/4032 от 09.07.2019 г., Б. е поискала да бъде
продължен срокът на договора за отпускане на финансова помощ, поради обективна
невъзможност от страна на изпълнителя ЕТ „РАЛИ - Димитър Мирев“ да завърши в
срок „Подобект1. Изграждане на ограда“, заради настъпилите лоши метеорологични
условия, причинени от падналите обилни валежи в периода 01.06.2019 - 29.06.2019
г.
Възразява се, че въпреки писмените
документи представени от жалбоподателката, административния орган е постановил
процесния отказ да се сключи анекс към договора, без преди това да е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и без да е обсъдил
всички представени му доказателства.
В този контекст се сочи, че в
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, процесното
уведомително писмо не съдържа никакви мотиви по отношение на релевантните по
въпроса факти и обстоятелства, както и приложимото право.
Поддържа се, че искането за
сключване на анекс към договора е подадено преди изтичане на неговото действие.
Според жалбоподателя, в случая са
налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент
(ЕС) 1306/2013 г.
Иска се отказа да бъде отменен, като
се присъдят сторените разноски по производството.
3. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Д.
П. е на становище, че жалбата е недопустима. Според
ответния административен орган, процесното писмо има уведомителен характер и
обективира отговора на ДФ “Земеделие“ по искането за изменение на договора за
подпомагане, подадено от настоящия жалбоподател. С писмото не се засягат права
и законните интереси на бенефициента, тъй като е налице сключен договор за
предоставяне на финансова помощ и бенефициента се е съгласил да изпълнява
одобрения проект именно при уговорените в договора срокове и параметри на
инвестицията. Според ответника, да се приеме, че отговорът на ДФ „Земеделие“ по
искането за промяна на договора подлежи на съдебен контрол, би довело до
„абсурдната“ ситуация, при която волеизявлението на страна по договора ще се
подменя от преценката на съда.
Поддържа се, че съображенията
изложени в уведомителното писмо, нямат характера на властническо волеизявление,
тъй като отразяват единствено нормативната уредба относно сроковете за
изпълнение на одобрените проекти, заложени в чл.50, ал.1 от Наредба №9 от
21.03.2015г. и фактът, че одобреният проект на Н.Б., за който е сключен
договора, чието изменение се иска, е предвиден да се изпълнява в максимално
допустимите срокове по наредбата.
Счита се, че в Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове(ЗУСИСИФ), няма
предвиден съдебен контрол върху решението на Управляващия орган по всяка
програма да откаже поискана от бенефициента промяна в административния договор.
По същество на спора се поддържа, че
в хода на производството, жалбоподателя не е доказал по несъмнен начин, че са
налице предпоставки, които да обусловят продължаване срока за изпълнение на
одобрената инвестиция. Сочи се, че процесния договор е сключен 07.04.2016 г.,
като бенефициента е имал на разположение повече от 36 месеца за осъществяване
на оградата. Според ответника, представените актове обр. 10 и обр. 11, не са
съставени по установения ред и не могат да удостоверят описаните в тях факти и
обстоятелства. Относно твърдените от Б. форсмажорни
обстоятелства, възпрепятствало изграждането на оградата се счита, че падналите
дъждове през месец юни 2019 г. нямат извънредно голям обем, който да им придаде
характер на извънредно положение. Сочи се, че според чл.50, ал.1 и чл. 6, ал. 1
от Наредба №9 от 21.03.2015 г., максимално допустимия срок за изпълнение на
инвестиции, съдържащи строително-монтажни работи е 36 месеца, за какъвто срок е
сключен и процесния договор с жалбоподателя.
се иска жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъди възнаграждение за юрисконсултска защита. Най-сетне, счита се, че
искането на жалбоподателя за продължаване на срока на договора е форма на
злоупотреба с право от негова страна.
Иска се жалбата да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено, респективно жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в
полза на администрацията. Възразява се относно размера на заявеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
II. За фактите
:
4. Между Държавен фонд „Земеделие“,
от една страна и Н.Г.Б., в качеството и на „ползвател“ от друга, на основание
чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
(Наредба № 9 от 21.03.2015 г.) е сключен Договор за отпускане на финансова
помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони.
Според определения в чл. 1 предмет
на договора, Фонда предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, за изпълнение на одобрен
проект № 13/04/1/0/03355 „Създаване на лешникова градина и закупуване на
земеделска техника“. В чл. 2 от Договора е установено, че Фондът изплаща
помощта до максималния размер по чл. 3 при условие, че Ползвателя е извършил
инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете,
определени в договора, анексите към него и относимите нормативни актове и
актове на правото на Европейския съюз.
Според чл. 6, ал. 1 от Договора,
Ползвателя се задължава да извърши инвестицията предмет на договора, в срок до
24 месеца, а за проекти с включени строително-монтажни работи или създаване на трайни насаждения до 36
месеца.
Естеството на текущият правен спор,
налага да се посочат и следните клаузи от Договор за отпускане на финансова
помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. :
Раздел VІ от Договора е назован
„Изменение и прекратяване на договора“. Според чл. 31 от същия, изменение и/или
допълнение на договора може да се извърши но искане на Ползвателя, прието за
основателно и допустимо от Фонда, въз основа на представени към искането
доказателства за преценка на неговата основателност. Съобразно чл. 31, ал. 4 от
Договора, Фондът се съгласява или отказва
исканата промяна в срок до един месец от подаването на искането по ал.1,
а когато са изискани документи или информация по ал. 3 – до 14 дни от изтичане
на срока за представянето им и уведомява Ползвателя, включително за мотивите,
ако отхвърля искането.
Най-сетне, според чл. 31, ал. 5 и
ал. 6 от Договора, при уведомяване от Фонда за съгласие с исканата промяна,
Ползвателят или упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице
трябва да се яви в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението
за сключване на допълнително споразумение към договора, като при неявяване в
този срок правото за подписване на допълнителното споразумение към договора се
погасява. Постигнатите договорености за изменение или допълнение на договора се
оформят с двустранно подписани допълнителни споразумения, които са неразделна
част от договора.
Тези договорни текстове, са
аналогични на разпоредбите, установени в чл. 52, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г.
В Приложение № 1 към Договора, като
вид дейност по проекта е „Подобект – Изграждане на ограда“ с площ от 3391,06м², на
стойност 35994,20лв., съобразно приложената количествена стойностна сметка.
По силата на представения по преписката
Анекс № ІІІ от 25.09.2018г.(л.65), чл. 6, ал.
1 от договора е променена в смисъл, че Ползвателят се задължава да извърши
инвестицията предмет на договора, в срок от 39 месеца.
5. С Искане/уведомление за промяна
вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019г. (л.69), Н.Б. е
поискала от Директора на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 52, ал. 1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., срокът за извършване на инвестицията по
процесния договор да се удължи до 30.11.2019г. Като мотиви за искането е
посочено „… Падналите проливни дъждове
през месец юни, допълнителните грижи и
средства за ограничаване пораженията върху площите с насаждения, препятстваха
изпълнението на дейностите по проекта. За гореспоменатите форсмажорни обстоятелства,
прилагам документ, издаден от Националния институт по метеорология и
хидрология….“.
Към искането е приложена, въпросната
справка изх. № ОД-03-309-1 от 05.07.2019г. на Националния институт по
метрология и хидрология, филиал Пловдив.
6. С уведомително писмо №
539-6500/4032#2 от 02.08.2019г.(л.80),
административния орган е уведомил Б., че на основание чл. 52, ал. 3 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г., следва в 10 дневен срок да представи „… Допълнителни и убедителни писмени документи от компетентни лица,
притежаващи необходимата квалификация, опит и знания в областта на
агротехническите мероприятия, безспорно доказващи въздействието на
неблагоприятните атмосферни условия през месец юни. 2019г. върху невъзможността
за изпълнение на одобрения проект с оглед на неговото естество, т.е. наличието
на причинно-следствена връзка между лошите метеорологични условия и забавата в
изпълнението на одобрения проект….“.
7. В отговор на указанията, с писмо
вх. № 02-6500/4032#3 от 20.08.2019г., Б. е представила : Акт обр. 10 от
15.05.2019г. за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството ; Акт обр. 11 от 10.08.2019г. за установяване състоянието на
строежа и СМР при продължаване на строителството ; Становище от „БГ
Алтернатива“ ЕООД, консултант в областта на строителството и строително-инвестиционните
работи ; Конструктивно становище от инж. П. Нотов, проектант конструктор.
8. При тези данни е била изготвена
Докладна записка вх. № 02-6500/4032 от 20.09.2019г. от директор дирекция в ДФ
„Земеделие“, в която след като е описана разменената кореспонденция с Б. по
повод искането ѝ за
продължаване срока на договора и е цитиран е чл. 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
същия, е формирано съждението, че „…Падналите
дъждове в периода 01.06.2019г - 29.06.2019г. без да са приложени необходимите
доказателства, безспорно доказващи въздействието на атмосферните условия върху
невъзможността за изпълнение на одобрения проект, не може да бъде отнесено
изрично към основанията, предвидени в самия договор и условията на Наредба № 9
от 21.03.2015 г….“. Това е било напълно достатъчно, административния орган
да формира извода, че исканата от Б. промяна на договора е в противоречие с
разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и следва да бъде оставена без
уважение.
9. В тази хронологична
последователност е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително
писмо № 558/подмярка 4.1., изх. №
02-6500/4032#5 от 20.09.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което отказано да се сключи анекс за удължаване срока на
Договора 07.04.2016г. В писмото, буквално е възпроизведен текста на цитираната
Докладна записка от 20.09.2019г., включително с допуснатата техническа грешка,
че е цитиран чл. 21 от договора, докато всъщност става реч за чл. 30 от
договора. Аналогично на докладната записка, единственото съждение на
административния орган е, че Б.
не е представила необходимите доказателства, „..безспорно…“ доказващи въздействието
на атмосферните условия върху невъзможността за изпълнение на одобрения проект.
10. С оглед необходимата пълнота на
описанието на фактите по спора, трябва да се отбележи, приложеното по
преписката Уведомително писмо изх. №
02-6500/2668 от 04.07.2019г. на ДФ „Земеделие“, с което Б. е уведомена, че
молбата ѝ с вх. № 02-6500/2668 от 23.05.2019
г. за промяна по договор № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. за отпускане на
финансова помощ е уважена за всички заявени искания. В тази насока, Б. е
помолена в срок от 10 дни от получаване на писмото да се явите в
администрацията за подписване на анекс към договора.
Въпреки, че с Разпореждане № 1793 от
29.10.2019г., Съдът изрично е задължил ДФ „Земеделие“ да представи пълната административна преписка по
издаване на процесното уведомително писмо, посочената молба вх. № 02-6500/2668
от 23.05.2019 г. не се представи по делото, поради което не е ясно, какво е
било искането на Б. и какъв е бил крайният резултат по него.
11. В хода на съдебното производство
се представиха : Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/04/1/0/03355/2/01/04/01, изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020г., издаден от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ с което изцяло е отказано финансиране по процесния
договор от 07.04.2016г. и спрямо Б. е
определено задължение в размер на 27638,50лв. ; Акт обр. 10 за установяване на
строежа при спиране на строителството от 15.05.2019г. ; Акт обр. 11 от
10.08.2019г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството ; Приемо предавателен протокол от 27.09.2019г.
III. За правото :
12. Съобразно, § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено
в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане(ЗПЗП).
В изпълнение на делегацията по чл.
9а от ЗПЗП, е приета Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (издадена от
министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила
от 24.03.2015 г.).
13. Според чл. 52, ал. 1 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г., ползвателят може да подаде искане за изменение и/или
допълнение на договора в РА, като към искането се прилагат доказателства,
необходими за преценка на неговата основателност.
В чл. 52, ал. 3 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. е предвидено, че в случай на нередовност или липса на документи,
както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи при
непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти в искането за
изменение на договора, както и с цел да се удостовери верността на заявените
данни, РА изисква от ползвателя да представи допълнителни данни и/или
документи. Ползвателят представя изисканите му данни и/или документи в срок до
10 работни дни от уведомяването.
Съобразно, чл. 52, ал. 4 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г., в срок до един месец от подаването на искането за
промяна, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3 – до 14 дни
от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата
промяна. Ползвателят на помощта се уведомява за мотивите за отхвърлянето на
искането, а при одобрение в срок до 10 календарни дни от получаването на
уведомлението трябва да се яви в РА за сключване на допълнително споразумение
към договора. В случай че ползвателят или упълномощено от него с нотариално
заверено пълномощно лице не се яви в посочения срок, правото за подписване на
допълнителното споразумение към договора се погасява.
Това е нормативно установената
процедура, в контекста на която следва да бъде разгледан и разрешен процесния
казус.
14. Несъмнено е, че в чл. 51, ал. 1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е уредена, правната възможност за ползвателя на
финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. да иска изменение и/или допълнение на договора,
когато счита, че са налице основателни причини за това.
Процедурата по разглеждането и
разрешаването на това искане включва на първо място, едностранно, властническо
волеизявление с което административния орган одобрява или отказва исканата
промяна. Това волеизявление се основава на едноличната преценка на
административния орган за наличие на данни относно основателността на искането
и за липсата на данни, относно фактите и обстоятелствата, предвидени в
хипотезите на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., при които исканата
промяна на договора е недопустима. Какъвто и да е договорен елемент при
формиране и обективиране на това волеизявление на компетентния орган е
изключен. Отношенията тук са на субординация, а не на координация. Ползвателят
на финансова помощ, в качеството си на искащ промяна и/или допълване на
договора е длъжен да обоснове в молбата си, конкретните причини на които
основава искането си и да представи съответните доказателства за това, като
съответно се подчини и изпълни разпореждането на административния орган по чл. 52, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015
г. с което той изисква представянето на допълнителни данни и/или документи.
Това задължение на ползвателя е скрепено с нарочно определен процедурен срок -
до 10 работни дни от уведомяването.
При положение, че въз основа на
подаденото искане и представени доказателства, административния орган намери,
че са налице основателни причини, то той
упражнява нормативно установеното си правомощие и „одобрява“ отправеното
до него искане. За това позитивно властническо волеизявление ползвателят на
помощта се уведомява изрично, като в срок до 10 календарни дни от получаването
на уведомлението той трябва да се яви в Разплащателна агенция за съвместно
осъществяване с административния орган на втората фаза на процедурата, а именно
- сключване на допълнително споразумение към договора.
15. Преценката на компетентния орган
обаче, може да има за резултат констатации за липсата на основателни причини за
изменение на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ или пък наличие
на пречките по чл. 52, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., при които
изменението е недопустимо. Според изричното указание на чл. 52, ал. 4 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., властническото волеизявление в този случай,
трябва да бъде обективирано във формата на мотивиран отказ да се пристъпи към
изменение на административния договор.
Този отказ, без съмнение е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 от АПК и подлежи на обжалване по реда на този процесуален кодекс.
Независимо от разбиранията на ответника относно естеството и характера на
процесното уведомително писмо, това именно е крайният постановен резултат по
заявеното от Б. искане/уведомление за промяна вх. № 02-6500/4032 от
09.07.2019г.
Все в тази насока, за пълнота на
изложението, трябва да се добави, че процедурата по изменение на
административен договор, следва правната логика и правилата за одобрение или
отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, установени в чл. 42, ал. 1
о ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Относно статуса на индивидуален
административен акт на заповедта за пълно или частично одобрение или отказ за
финансиране на заявлението за подпомагане по чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. съмнения няма. Поради същата причина, не следа да има съмнение и
относно статуса на индивидуален административен акт и на акта, с който на
основание чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015г., административния орган
се произнася по направено искане за промяна и/или допълване на сключен вече
административен договор.
IV. За
допустимостта :
16. Изложените до тук съображения,
налагат да се приеме, че обективирания в
Уведомително писмо № 558/подмярка 4.1.,
изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019г., отказ на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ да бъде уважено заявеното от Б.
искане/уведомление за промяна вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019г. е индивидуален
административен акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК.
17. Според представеното по делото
известие за доставяне(л.86), оспореното уведомително писмо е връчено на неговия
адресат на 01.10.2019г. Жалбата е регистрирана в деловодството на
Административен съд Пазарджик на 25.10.2019г. Следва обаче да се констатира, че в
оспорения административен акт, липсва указание, пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба. При това положение, съобразно правилото на чл. 140,
ал. 1 от АПК, срока за обжалване трябва да бъде определен два месеца. Ето защо,
Съдът счита, че жалбата с която е сезиран е подадена в рамките на предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, т.е.
тя е ДОПУСТИМА.
V. За
разрешаването на правния спор по същество :
18. Както се
посочи в т. 9 и т. 10 от настоящото решение, процесното уведомително писмо
съдържа единствено описание на заявеното искане за промяна и разменената във връзка с него кореспонденция
с Б., като е цитиран и текста на 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договор за отпускане на
финансова помощ №13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г.
Извън наратива и цитата, единственото съждението формирано от административния орган
е, че „…Падналите дъждове в периода 01.06.2019г - 29.06.2019г. без да са приложени необходимите доказателства, безспорно доказващи въздействието на атмосферните условия върху невъзможността за изпълнение на
одобрения проект, не може да бъде отнесено изрично към основанията, предвидени
в самия договор и условията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г….“.
Каквато и да
е преценка и обсъждане на документите които Б. е била задължена и е представила
в указания ѝ срок липсва. По никакъв начин не
става ясно, какви точно и какво конкретно трябва да доказват според
административния орган „…необходимите
доказателства, безспорно доказващи..“, които според него не е представила
жалбоподателката.
Пълната
липса на каквито и да е факти и обстоятелства, които да са обсъдени от
административния орган има логичната като последица, липса на посочване на
каквито и да е правни норми на които се основава властническото
волеизявление.
19. Според
чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Това в случая, явно не е сторено от
ответния в настоящото производство орган.
Както се
посочи в предходното изложение, в чл. 52, ал. 4, изр. второ от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.,
изрично е предвидено изискването, ползвателят на помощта да се уведомява за мотивите
за отхвърлянето на искането.
Все в тази
насока, според чл. 59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в
писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Тези фактически и правни основания са именно мотивите,
които основават разпоредения от съответния орган резултат. Неспазването на така
установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. Искането за обосноваване е една от гаранциите за
законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за
защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите
- страни в административното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки.
С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните
съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде
искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви
улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения,
разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на
административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за
мотиви според АПК е такова, че тяхното
не излагане към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява
съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите.
20.
Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС,
мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия
акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание
по оспорване на акта.
В случая,
каквито и да е конкретни фактически констатации и формирани въз основа на тях
правни изводи, които да са относими към процесния отказ за промяна на
административния договор, не се съдържат в нито един от представените по делото
писмени документи, съставляващи административна преписка по издаване на
оспорения акт. Както се посочи, с оглед поддържаната в процеса позиция, явно
административния орган не е квалифицирал правилно искането с което е бил
сезиран и считайки, че действа в условията на равнопоставени договорни
отношения, без да изясни и обсъди относимите в случая факти и обстоятелства,
просто е отказал да уважи заявеното от Б. искане.
В контекста на всички изложени до тук съображения, отново
трябва да се припомни, че мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания,
предположения или други съждения от страна на съда, или на страните в процеса.
Недопустимо е съдът едва в хода на съдебното производство да формира
предположения какви са били действителните съображения на административния
орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са
основани.
Липсата на точно и ясно посочени
фактически основания и съответните тям изводи, нарушава правото на защита на
засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира
конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат,
съответно изключва възможността за осъществяването на реален съдебен контрол и
проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения
акт. В този смисъл Решение № 10580 от 08.07.2019г., постановено по адм. дело №
9900 по описа на Върховния административен съд за 2018г., докладчик съдия
Галина Матейска.
Това налага, оспорения отказ да бъде отменен, като
преписката бъде върната на Изпълнителния директор на фонда, за издаване на
законосъобразен административен акт, при съобразяване на указанията дадени в
настоящото решение.
V. За
разноските :
21. С оглед
констатираната незаконосъобразност на административния акт в процесната негова
част, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 2010,00лв.
Относно
възражението на процесуалния представител на ответника, следва да се
констатира, че уговореното и платено по банков път адвокатско възнаграждение,
не е в такова значително превишение на параметрите, установени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.), което да обосновава извода, че
неговия размер е несправедлив и необоснован и да налага неговата редукция.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 558/подмярка
4.1., изх. № 02-6500/4032#5 от
20.09.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е
обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване срока на Договор за
отпускане на финансова помощ №13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
по Заявление вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019г., подадено от Н.Г.Б., ЕГН
**********,***, с посочен адрес за призоваване, гр. София, ул. „Летовища“, № 1.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на Н.Г.Б., ЕГН **********,***, с посочен адрес за призоваване,
гр. София, ул. „Летовища“, № 1, сумата от 2010,00лв. (две хиляди и десет лв.),
представляваща извършени от последната разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/
РЕШЕНИЕ
№ 3231/11.03.2021 Г. ПО АД №7571/2020 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 09.04.2020 г. по
адм.дело № 1223 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на Н. Бенчева сумата 2 000.00 лв., съдебни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.