№ 391
гр. П., 12.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500346 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „УниКредит Булбанк“ АД редовно призовани се явява
адв. В. Х. Л. редовно упълномощена.
Не се явяват ответниците Л. Г. К., П. В. А. и А. Б. А. редовно призовани
чрез пълномощника си адв. В. М..
На второ повикване в 10.35 часа не се явяват ответниците и техен
процесуален пълномощник.
Адв. Л.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №59 от 20.01.2025г. постановено
по гр.д.№20225220103639 по описа на същия съд за 2022г., е ОСЪДЕН
ответника „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97,
ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с
1
адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК,
със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, на основание чл. 55, aл. 1,
предложение 1 от ЗЗД, сумата от 8513,01 евро, представляваща разликата
между договорената и реално заплатена за 60 месеца лихва в месечни
анюитетни вноски за периода от 01.04.2017г. до 01.03.2022 г. по договор за
банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008
г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба -
11.03.2022 г. до окончателното плащане, като Е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен иска за разликата над 8513,01 евро до 8574,88 евро.
ПРЕКРАТЕНО Е КАТО НЕДОПУСТИМО производството по гр. д. №
3639/2022 г. по описа на РС П. в частта по предявения от Л. Г. К., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН
**********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А,
09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С.,
бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5 против „Уни Кредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от
Ц. М., А.Т., С.П. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответната банка недължимо
е получила от ищците в периода от 01.10.2008 г. до 01.11.2010 г. и в периода от
04.11.2015 г. до 11.03.2017 г. въз основа на нищожни клаузи по договор за
банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008
г., за които е налице СПН между страните и дължи на основание чл. 55 от ЗЗД
връщането на ищците на сума в общо размер на 11 590,76 евро.
ПРИЗНАВА СЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В.
А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес calle С.Т. №
15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес
гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, НЕ ДЪЛЖАТ НА „УниКредит Булбанк“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7,
представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. сумата от 8290,16 евро, представляваща
вземане на банката за главница по договор за банков потребителски
ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г. поради извършено
прихващане на ищците с насрещното си вземане към ответното дружество
със същата сума, представляваща платена без основание възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2008 г. до 01.11.2010 г. и за периода от 01.12.2015г.
2
до 01.03.2017г., като Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за разликата
над 8290,16 евро до 10 254,33 евро.
ОСЪДЕН Е ОТВЕТНИКА „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от
Ц. М., А.Т., С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П.,
бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН
**********, и двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез
пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113,
ап. 5, сумата в размер на 5604,87 лева разноски, сторени в производството.
ОСЪДЕНИ СА Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“
№ 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и
двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И.
от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за
призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. сумата
в размер на 631,45 лева разноски, сторени в настоящото производство.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, с
вх.№4640 от 17.02.2025г. подадена от ответника по исковете УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, със седалище и адрес на управление гр.С. , район
Възраждане, пл.“С.Н.“ №7, ЕИК-*********, чрез процесуалния си
представител адвокат В. Х. Л. от САК, В ЧАСТТА С КОЯТО СА
УВАЖЕНИ ПО СЪЩЕСТВО предявените срещу банката искове, с доводи за
порочност на съдебния акт като недопустим и като неправилен, с искане да
бъде обезсилен, респективно отменен, а предявените искове да бъдат
оставени без разглеждане и респективно да бъдат отхвърлени изцяло.
На първо място жалбоподателят поддържа, че районният съдът за да
приеме, че е налице частична основателност и доказаност на предявените
осъдителен и отрицателен установителен искове, е направил изводи за липса
на основание за солидарност на страната на ищците (стр.10 от решението),
но въпреки това, ответната банка е осъдена да им заплати в условията на
солидарност уважената искова претенция; че е преклудирано възражението,
направено едва с писмената защита, че ищецът А. А. не бил подписвал
договора за банков кредит (стр. 9 от решението); че ответната банка не била
твърдяла в ОИМ, че само Й. К.а била извършвала плащания, поради което
3
въведените в този смисъл оспорвания в последващ етап на производството
също били преклудирани (стр. 9 от решението); че РС - П. ще се съобрази със
заключението на в.л. А., защото същото не било оспорено от страните (стр. 9
от решението).
Счита жалбоподателят, че нито един от тези изводи на съда не
кореспондира със събраните по делото доказателства, защото: 2.1. По
отношение на активната солидарност на страната на ищците в тази му част,
решението на РС-П. съдържа противоречащи си изводи, като от една страна
от прочита на мотивите, изложени на стр. 10 от решението, можело да се
направи извода, че РС-П. по-скоро е възприел като правилни възраженията на
ответника, сторени с още на стр. 2 от отговора на исковата молба (ОИМ), че
няма основания Уникредит Булбанк АД да бъде осъждана да заплаща
исковите претенции общо на тримата ищци, като първоинстанционният съд
ясно е заявил, че подобна солидарност нито е уговаряна, нито произтича от
закона и че разширително тълкуване на чл. 121 от 33Д е недопустимо. От
друга страна според банката жалбоподател, уважавайки частично исковете,
РС- П. ясно е изразил воля за уважаване на осъдителния и отрицателния
установителни искове общо по отношение на всички ищци. Акцентира се, че
по отношение на осъдителния иск, първоинстанционният съд е посочил, че
ответната банка трябва да заплати сумата от 8513,01 евро на тримата ищци, и
няма разпределение на сумите между тях и че същото важало и по отношение
на частично уважения отрицателен установителен иск. Сочи се позицията на
банката ответник изразена в двата си отговора на исковата молба, че не са
налице основания за активна процесуална легитимация на ищците. В тази
връзка, се посочва, че съгласно нормата на чл. 121 от ЗЗД, освен в
предвидените от закона случаи, солидарност между двама или повече
длъжници възниква само ако е уговорена, като по делото нямало спор, че в
случая няма законовоустановена солидарност. Допълва се, че страните са
уговорили солидарност на ищците като кредитополучател и солидарни
длъжници за задълженията им по кредитния договор за връщане на заетата
сума и че тази солидарност, по никакъв начин не е корелативно свързана с
аналогична солидарност на ищците като предполагаеми кредитори на банката
за нейни задължения.
Твърди се, че с процесния договор не е уговаряна солидарност на
кредитополучателите и солидарните длъжници като кредитори на банката,
4
което сочело, че солидарност може да има само по отношение на
длъжниците, но не и по отношение на кредиторите и че по този въпрос няма
спор и между страните, предвид изричното изявление на адв. И. в съдебно
заседание на 16.11.2023 г. (стр. 3-4 от протокола). Посочва банката -
жалбоподател, че в случая не е налице хипотезата на необходимото
другарство, за да може да се приеме, че исковите претенции е допустимо да се
предявяват при условията на солидарност. Като поддържа, че е вярно
обратното, а именно, че подобни искови претенции биха били допустими
единствено и само при условията на разделност, като всеки от ищците
изрично посочи каква част от задължението е недължима, поради твърдяната
компенсация, респективно-с каква сума се е обеднил в случая с осъдителния
иск и че подобни твърдения няма. Заключава, че в този случай, РС — П. е
следвало да разгледа претенциите на ищците при условията на разделност,
което не било сторено. Предвид изложеното банката жалбоподател счита, че в
обжалваната му част, решението на РС- П. е недопустимо, а отделно от това
неправилно, поради постановяването му в нарушение на нормата на чл. 121 от
ЗЗД.
Като неверен се квалифицира изводът на РС-П., че ответникът бил
сторил несвоевременно възражение за неподписване на процесния договор от
ищеца А. А., доколкото в случая не се касаело за възражение срещу иска, а за
коментар на вече събраните по делото доказателства, като препраща към
стр. 4 от ОИМ до СРС, където, ответникът ясно заявил, че не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит
№326/08.09.2008г. със съдържанието на приложения документ към ИМ.
Коментира се текста на договора, че договорът НЕ Е подписан от ищеца-
солидарен длъжник А. Б. А., като се твърди, че на стр. 4 от договора изобщо
липсва негов подпис, а на останалите страници е поставен подпис, който
визуално е подписа на втория солидарен длъжник — П. В. А.. Заключава, че
липсата на подпис под тази клауза ясно сочела, че А. Б. А. няма
облигационна връзка с ответната банка, произтичаща от текста на
приложения към ИМ договор. Допълва още, че представените по делото други
съдебни решения, не водят до извода за наличие на активна процесуална
легитимация на А. Б. А., тъй като не се установило какви писмени
доказателства и в какъв вид са събрани в хода на другите съдебни
производства. Счита, че съдът е длъжен да изследва всички писмени
5
доказателства, които е приел за релевантни, и поради това, РС- П. е следвало
също да установи, че договорът не е подписан от всички ищци, като
акцентира, че изследването на доказателствата и тяхната преценка е част от
правораздавателната дейност на всеки съд, което не било сторено от РС П..
Заключава, че предявените от А. Б. А. отрицателни установителни искове са
недопустими, поради липсата на правен интерес. Сочи, че като е направил
обратния извод, РС-П. е постановил недопустимо решение, което е и
неправилно, поради нарушаване на нормите на чл. 430, ал. 3 от ТЗ,
императивно изискваща договорите за банков кредит да са в писмена форма и
която писмена форма иманентно включва и подпис на страните. Поддържа,
че липсата му ясно сочи, че съответното лице не е страна и не е сключило този
договор, като посочва, че възражението на ответника е своевременно сторено
и то касае именно съдържанието на процесния договор, безспорна част от
който са и подписите в него.
На следващо място като основен грешен извод на РС-П., се сочи, че
според съда ответната банка не била направила своевременно възражение, че
погашенията по договора са били извършвани САМО от Й. К.а, който извод се
квалифицира от жалбоподателя като противоречащ на всичко,
безпротиворечиво заявявано от ответника по делото, още с първия ОИМ.
Акцентира се, че в нито един момент, „Уникредит Булбанк” АД не_е_правила
подобно твърдение и че не е в доказателствена тежест на банката да сочи кой
изобщо е извършвал плащанията. В тази връзка се твърди се, че още с първия
ОИМ, ответникът ясно е оспорил всички вземания на ищците,
КАТЕГОРИЧНО заявявайки, че НИКОЙ от ищците не е правил погашения по
кредита, които да претендира като свои вземания и с които да прави
прихващания. Че това било заявено както на стр. 2 от ОИМ, депозиран по
пощата на 10.06.2022 г., така и на стр. 4 от втория ОИМ, получен в РС- П. на
19.06.2023 г. Счита, че ищците са тези, които трябвало да докажат, че са
извършвали плащания на процесните суми , и че именно поради тази
причина, в доклада си, първоинстанционният съд ясно е указал на ищците, че
е тяхна доказателствената тежест да установят съществуването на вземанията
си (стр. 6 от определение №1705 от 03.07.2023 г.) и че за да докажат тези свои
вземания, всеки от ищците следвало да установи: че е извършил някакво
плащане. Смята банката жалбоподател, че този въпрос, старателно е избягван
именно от ищцовата страна и по делото не е представен нито един документ,
6
установяващ кой точно е извършил плащането на претендираните суми.
Допълва се, че в писмената си защита, банката ответник не прави за първи
път твърдение, че плащанията са правени само от Й. К.а. И че точно
обратното — в писмената си пледоария, „Уникредит Булбанк” АД направи
единствено извода, че предвид БЕЗСПОРНО установените факти-
погашенията са извършвани от банкова сметка с титуляр Й. К.а, и точно тя е
поканила на 09.04.2015г. банката да й възстанови надплатени суми, то
плащанията са правени именно от това лице.
Счита, че при безсмислено превратно тълкуване както на доводите на
ответника, така и на собствените си указания, РС-П. е приел, че банката не
била сторила надлежни възражения относно това кой е бил платецът, като в
същото време не ответникът, а ищците трябвало да докажат този факт.
Посочва, че истината е точно обратната, като ищците не доказали да са
извършвали плащания, срещу което да правят каквито и да било прихващания
и че този въпрос, изобщо не е бил коментиран от решаващия състав.
Заключава, че изложеното прави решението на РС-П. в обжалваната му
част не само недопустимо, но и неправилно, поради постановяването му в
противоречие с чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, и в нарушение на чл. 5 от ГПК,
изискващ прилагането на закона според точния му смисъл, както и в
нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК както многократно соченото от банката,
че компенсация на вземания на ищците срещу задължения към ответната
банка е невъзможна, защото ищците не притежават материалното право
да извършват прихващане по смисъла на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, тъй като не
разполагат с ликвидно и изискуемо вземане по смисъла на чл. 103, ал. 1 от
ЗЗД, което да е съществувало към посочените дати срещу „Уникредит
Булбанк” АД. Банката признава, че действително нормата на чл. 103, ал. 2
ЗЗД, на която се позовават и ищците дава възможност да се извършва
прихващане и след като вземането е погасено по давност, но само ако е могло
да бъде извършено преди изтичане на давността, тоест ако са били налице
всички условия за извършването му в предишен момент. Цитира се чл. 103,
ал. 1 ЗЗД, според който прихващане може да се извърши само ако активното
вземане (вземането на страната, която прихваща) е изискуемо и ликвидно, че
ликвидно е вземане, което е безспорно между страните или е установено със
сила на пресъдено нещо. Допълва, че в настоящия случай вземането на
ищците не е било ликвидно преди изтичане на давността, тъй като не е било
7
безспорно (същото се оспорва от ответника), нито е установено със сила на
пресъдено нещо - решението, с което са прогласени като нищожни
договорните клаузи, е влязло в сила едва през 2021г., а размерът на вземанията
е определен едва с предявяването на ИМ, извършено на 11.03.2022 г.
Заключава, че не са налице предпоставките на чл. 103, ал. 2 33Д (така и
решение №321/19.10.2023 г. по в.т.д. №163/2023 г., ОС- С.З.).Допълва, че
оспорването и на двете вземания е сторено още с ОИМ, с който банката
ответник направила и изрично изявление на погасяването им по давност.
Повтаря, че никой от ищците не е извършвал плащане на суми по процесния
договор към ответната банка, за да може да претендира връщането им,
респективно да прави изявление за прихващане; че уговарянето на принципна
солидарност при изпълнението на задължението за връщане на кредита, не
доказва автоматично, че всеки от ищците е извършвал плащане; че съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗД, солидарният длъжник не може да
прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.
Поради което счита, че никой от ищците не може да прихваща своето
задължение по договора срещу вземането, което евентуално би имала Й. К.а
от „Уникредит Булбанк” АД. Поддържа, че това прави изявлението за
прихващане нищожно, поради прякото му противоречие с императивната
норма на чл. 123, ал. 2 от ЗЗД. Заключава, че след като нямат свое вземане от
ответника, няма как който и да било от ищците (още по-малко тримата
солидарно) да извършват прихващане на задължението си, използвайки
вероятното вземане, което би имала Й. К.а. Счита, че в случая не следва да
се вземат и влезлите в сила решения по предходни дела, доколкото
жалбоподателят не разполага с доказателствата към тях, респективно -с данни
кой е извършвал плащанията в други периоди, за които е уважен осъдителния
иск. Акцентира, че всички посочени факти са останали извън анализа на РС-
П., което е довело и до пълна необоснованост на решението му.
Като необоснован се квалифицира извода на РС-П., в
първоинстанционното решение, че следва да се кредитира заключението на
в.л. А., а не това- на в.л. Д.. Посочва, че единственият мотив на РС — П. е, че
заключението на в.л. А. не било оспорено между страните за разлика от това
на в.л. Д., като счита, че подобен извод няма място в гражданското
съдопроизводство, където съдът е длъжен да цени относимостта на
доказателствените средства към конкретния правен спор. Излага становището
8
си от изслушването на двете вещи лица, според което ставало ясно, че
заключението на в.л. А. е използвало за база — принципна абсолютна
стойност и при отчитани 30 дни за всеки месец, а Допълнителното заключение
на в.л. Д. е на база остатъчна стойност на реалната главница към падежа на
всяка от вноските и че разликите между двете заключения, макар и
неголеми, не се дължат на закръгляванията (което може да се установи и
без специални знания), а на база на различния подход, използван от двамата
експерти. Като станало ясно, че подходът, използван от в.л. Д., е в
съответствие с посочения в раздел III, т. 9 от ОУ механизъм за олихвяване,
докато подходът на в.л. А. е принципен, без да се отчита конкретиката на
процесния договор. Счита жалбоподателят, че за правилното решаване на
спора са от значение не принципните позиции в осчетоводяването, а конкретно
договорените между страните условия, като смята, че до установяването им
най-близо е допълнителното заключение на в.л. Д.. Посочва, че съгласно
раздел III, т. 9 от общите условия, при които Уникредит Булбанк АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица (ОУ), приложими към
процесния кредитен договор, лихвите се начисляват върху дълга по
главницата при база реален брой дни от месеца /360./, което се установявало
от текста на самите ОУ, приети като доказателство от РС -П., като по този
въпрос нямало и спор между страните-изслушване на в.л. Д. и изявление на
адв. И. в съдебно заседание на 16.11.2023 г. (стр. 13 от протокола, редове 4 и 5
отдолу нагоре). Коментира, че съгласно заключението на допълнителната
ССчЕ, изготвено от в.л. Б. Д.: а) общо изчислените суми за лихви с приложен
годишен лихвен процент (ГЛП), формиран от l M Юрибор и надбавка от 6,489,
който се променя при изменение с праг +/-0,5 п. за периода 11.09.2008 г. -
01.03.2022 г., начислени върху реалния остатък на главницата по кредита към
съответната падежна дата са в размер на 45 697,83 евро; б) разликата между
сумите, изчислени като лихви върху реалния остатък на главницата по
посочения по-горе механизъм и реално заплатените суми:- за периода
01.10.2008г. - 01.11.2010г. - разлика в размер на 4 262,85 евро; - за периода
01.12.2015 г. - 01.03.2017 г. - разлика в размер на 3186,10 евро; - за периода
01.04.2017г. - 01.03.2022 г. - разлика в размер на 6867,66 евро. Жалбоподателят
отбелязва още в тази връзка, че дори и да се приемат за меродавни периодите,
по които са работили и двете вещи лица, начинът на формиране на размера на
този иск също е неясен /загадка/.
9
Допълва, че от допълнителното заключение на в.л. Д., разликата между
изчислените дължими суми и реално внесените за същия период суми като
лихви, е общо в размер на 7448,95 евро (или 4 262,85 евро за периода
01.10.2008 г. - 01.11.2010г. + 3 186,10 евро за периода 01.12.2015 г. - 01.03.2017
г.), като съгласно изчисленията, дадени за същите периоди от в.л. А., общият
сбор от изчислените разлики е 8290,16 евро (или 4690,87 евро + 3599,29 евро).
Заключава, че във всички случаи, нито едно от изчисленията не съответства по
никакъв начин на тази искова претенция и че тези обстоятелства също са
останали извън анализа на РС- П..
Жалбоподателят сочи, че изложените доводи за липсата на солидарност
на страната на ищците и доказателства за плащане от страна на ищците се
отнася и до частично уважения осъдителен иск, като поддържа, че
уговорената в договора за кредит пасивна солидарност между
кредитополучателите и солидарните длъжници към банката за връщане на
предоставените им с договора за кредит суми, не поражда в полза на
първоначалните длъжници активна солидарност за връщане от банката на
надвзетите от нея суми по същия договор за кредит, защото се касае за две
различни правоотношения, имащи различни основания (така влязло в сила
решение 2229/21.08.2018 г. по в.гр.д. № 4674/2017 г., САС, ГК, I състав).
Допълва, че когато претендира неоснователно обогатяване на
ответника, ищецът следва на първо място да установи своето собствено
обедняване, като в случая, пред РС-П. били събрани данни, единствено за
вероятното обедняването на Й. К.а, но не и за който и да било от ищците.
Счита, че този факт също бил пропуснат от първоинстанционния съд изцяло в
нарушение на нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Моли банката въззивен
жалбоподател да бъде постановено решение, с което в обжалваната му част
Решение №59 от 20.01.2025 г. , постановено по гр.д. № 20225220103639 по
описа за 2022 г. на РС - П., XVIII състав, да бъде обезсилено като
недопустимо, респективно -отменено като неправилно по изложените по-горе
съображения, като в останалата му част, същото решение счита, че е правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК изтекъл на 22.04.2025г., е постъпил
писмен отговор от насрещната по спора страна Л. Г. К., П. В. А. и А. Б. А.
подаден чрез процесуалния им представител адв. В. И. от САК, с вх.№11345
10
от 22.01.2025г., в който въззивната жалба на банката се квалифицира като
допустима в обжалваните части, но неоснователна по същество.
Поддържа се, че процесното Решение е правилно в атакуваните от
ответника с настоящата жалба части, уважаващи исковете, а е неправилно в
частите, в които частично са отхвърлени ИУИ и частите от уважените ОУИ и
ОИ. / В отговора на въззивната жалба изрично въззиваемата страна /ищци в
производството/ акцентира, че не обжалва решението с което е отхвърлен
главния осъдителен иск предявен от ищците, оставения без разглеждане като
недопустим инцидентен установителен иск предявен от същите, и частично
отхвърлените установителни и осъдителни искове/.
Считат въззиваемите страни чрез процесуалния си представител, че не
са налице релевираните в жалбата на банката пороци нито по противоречие с
материалния закон, нито относно процесуални нарушения, нито по
необоснованост, които да водят до претендираната от жалбоподателя—
ответник незаконосъобразност на процесното Решение. Посочва се, че по
същество ВЖ съставлява тавтология на изложеното в ОИМ, изложените
възражения са взети под внимание, и вече конкретно са обсъдени, и ясно,
обосновано и мотивирано са отхвърлени от решаващия състав на ПзРС;
Заключава, че на практика – цитира се -чрез жалбата „….се прави опит чрез
злоупотреба с власт, влияние, и процесуални права за шиканно пролонгиране
на периода, в който до приключване на спора със СПН банката—ответник
неоснователно да събира недължими й суми, изнудвайки ищците да ги
заплащат под угроза от незаконосъобразното лишаване от достъп до
собствени средства, превеждани им и съхранявани по силата на действащата
нормативна база в банкови сметки на територията на ЕС….“.
Въззиваемата страна твърди, че ответниковите тези и твърдения са
ясно и конкретно оборени и с депозираните в хода на първата инстанция
ищцови заявления и процесуални действия, и в ищцовата Пледоария от
7.01.2025г., …“ цитат от отговора „…а арогантно съзнателно поднесените
очеизвадни неистини - и в Реплика вх.№362/07.01.25.г. (с които страната моли
съда да се запознае изрично). Посочва се, че доколкото вече многократно са
излагани детайлни оборващи ответниковите твърдения аргументи, с оглед
процесуална икономия, и стегнатост на настоящото изложение
пълномощникът на въззиваемата страна се въздържа от поредното им
11
възпроизвеждане, като при необходимост подробно становище ще вземе в хода
по същество производство. Счита , че в атакуваните от ответника части на
процесното въззивно Решение №59 от 20.01. 2025г. по гр.д.3639/22г. на ПзРС
липсват пороци осъществяващи инвокираните в ВЖ вх.№ 4640/17.02.25г. на
УКБ АД оплаквания, и същото като обосновано, правилно, постановено при
липса на нарушения и на материалния, и на процесуалния закон, моли да бъде
оставена без уважение ведно с всички законови последици предявената
въззивна жалба като неоснователна, недоказана и незаконосъобразна.
Претендират се присъждане на разноските за въззивното производство.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Адв. Л.: - От името на моя доверител заявявам, че поддържам
въззивната жалбата с изложените съображения в нея. Оспорвам отговора.
Няма да соча доказателства. Фактическата обстановка е изяснена спора е по
правото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Л.: - От името на моя доверител моля, да бъде постановено
решение, с което се отмени първоинстанционното, като порочно по
съображения, които сме изложени в нея. В писмената защита не сме въвели за
първи път нито нови твърдения, нито нови възражения срещу исковете, които
вече да не сме изложили още с отговорите на ИМ. Ищците не са доказали на
първо място каквито й да било основания за тяхната активна процесуална
легитимация, за това сме изложили съображения за недопустимост на
исковете, по начина, по който са предявени при условията на активна
процесуална легитимация и съответно липсата на основания ответната банка
да бъде осъждана при условията на солидарност за заплащане на част от
процесните суми. На следващо място без противоречиво сме твърдяли, че
никой от ищците - въззиваеми не са правили каквито и да било плащания по
процесния кредит, за които след това да се твърди, че съставляват платени
суми без основание или суми съставляващи техни вземания, срещу които те
извършват прихващане на свои задължения. И в настоящото производство не
се представиха никакви данни в хода на цялото първоинстанционно
12
производство и във въззивното не се навеждат данни, който да било от ищците
да е заплащал, която и да било от процесните суми. Изложили сме подробни
съображения в тази насока. Бих желала да направя коментар на депозирания
отговор на въззивна жалба. Подаването на въззивна жалба е основно
процесуално право на всяка страна, която счита, че решение от предходна
инстанция - първоинстанционна съдържа пороци. В тази връзка категорично
се противопоставяме на всякакви твърдения, че подаването на въззивна жалба
представлява злоупотреба с власт и процесуални права. Що се отнася до
всякакви нелоялни твърдения свързани с нелоялни търговски практики на
„Уникредит Булбанк“ и телефонен тормоз, категорично се противопоставяме
на такива твърдения, които нито имат нещо общо с повдигнатия спор, нито по
някакъв начин са наведени в него или пък са доказани, тъй като същите стоят
далеч от гражданския процес моля, да не бъдат съобразявани. Представям
списък на разноски с доказателства за плащането им. При условията на
евентуалност в случай, че съдът не уважи въззивната жалба правя възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение от ищците - въззиваеми.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 11.07.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.41
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13