О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 22.12.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2021 г.в  състав:

 

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

                                                             

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6728 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е от „С.А.“ ЕООД против „Ф.“ ЕООД/н./, „М.“ ЕООД  и „А.К.г.“ АД/н./ иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК.                                                     Ищецът твърди, че е трето лице за изп.дело № 20188440402615 на ЧСИ С.Я., по което взискател е „М.“ ЕООД, а длъжник „А.К.г.“АД/н./ за удовлетворяване на вземания по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед по чл.417 от ГПК по гр.д. № 32159/2015г. от СРС, ГО, 33 състав.                                                                                                     Твърди, че кредитор на длъжника „А.К.г.“ АД първоначално била „К.Т.Б.“ АД/н./, в чиято полза бил издаден горепосоченият  изпълнителен лист, но с договор за цесия от 01.12.2017 г. банката продала вземането, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности на „Д.И.“ ЕООД, което на свой ред с договор за цесия от 15.11.2019 г. прехвърлило същото вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности на “М.“ ЕООД.                                                              Взискателят по изпълнителното дело насочил изпълнението върху недвижими имоти на „Ф.“ЕООД/н/, тъй като това дружество учредило в полза на първоначалния кредитор „К.Т.Б.“ АД/н./ две договорни ипотеки върху имотите, съответно на 17.06.2008 г. и на 09.04.2008 г. /твърдения в ИМ, раздел „Фактическа обстановка“, т.2.2, абзац четвърти/.                                                                                                                                                      Ищецът твърди, че насочването на принудителното изпълнение върху описаните в ИМ недвижими имоти на  „Ф.“ ЕООД/н./ засяга неговото право на собственост върху тях. Поддържа, че ипотекарният длъжник не бил техен собственик. Самият ищец придобил правото на собственост върху имотите по давност, изтекла през периода от 08.01.2003 г. до 08.01.2013 г. Твърди, че получил владението върху тях на 08.01.2003 г., когато сключил предварителен договор за покупко-продажба на същите с „А.“ ЕАД и оттогава демонстративно ги своил.                                                                                                                                                       При така изложените твърдения предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, независимо, че ищецът твърди, че е собственик на недвижими имоти, върху които е насочено принудително изпълнение.                                                                                                                 Това е така, тъй като принудителното изпълнение е инициирано от взискател – ипотекарен кредитор, в чиято полза е учредена договорна ипотека върху недвижимите имоти  преди придобиването им от ищеца.                                                                                                                         Противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определя от поредността на вписванията и когато ипотеката е вписана преди да е осъществен фактическият състав на придобивното основание на ищеца, той няма няма правен интерес от иск по чл.440, ал.1 ГПК, независимо от това, дали държи имота.                                                                                В конкретния случай правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имотите на 17.06.2008 г. и на 09.04.2008 г., т.е предхожда придобиването на собствеността от ищеца, който сам сочи за придобивно основание изтекла десетгодишна давност през периода 08.01.2003 г . - 08.01.2013 г./искова молба – раздел „Правни изводи“ – т.2, абзац трети и четвърти/.                                                                                                                                                                             В подкрепа на твърденията си ищецът е представил Обявление по изп.дело № 20188440402615 на ЧСИ С.Я., от което се установява, че в периода 2006 г. до 2010 г. са вписани договорни ипотеки върху процесния имот, които впоследствие са били подновени.

                        При така изложените фактически твърдения и представени доказателства ищецът няма правен интерес от предявения иск по чл.440, ал.1 от ГПК, тъй като принудителното изпълнение е инициирано по искане на взискател – ипотекарен кредитор, който е вписал ипотека върху имота преди придобиването на вещта от ищеца и в този смисъл е без значение дали вещта към датата на насочване на принудителното изпълнение е собственост на длъжника или не, след като правото на кредитора произтича от вписаната договорна ипотека, която предхожда придобиването на имота от ищеца. В тази насока е и съдебната практика на ВКС/определение №348/12.05.2014г., постановено по ч.гр.д.№1594/2014г. от тричленен състав на четвърто ГО на ВКС,  определение № 189/28.09.2017г. по чгр.д. № 3126/2017г. на ВКС, първо гр.отгделение/

                        С оглед на изложените доводи, производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК, поради липса на правен интерес от предявения иск.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

                        ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото.

                        Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: