РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. В., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500252 по описа за 2022 година
Производството е въззивно.
С решение №222/03.11.2021г. постановено по гр. д. № 1780/2021г., Районен
съд-В. е предприел мярка за закрила и е настанил малолетния Д. А. В. с
ЕГН:********** в семейството на близки роднини –Н. И. М. и Д. В. И. –баба
и дядо по бащина линия, и двамата с адрес гр.В., общ.В.. Със същото решение
съдът е прекратил настаняването на малолетния Д. А. В. с ЕГН:********** в
семейството на близки роднини –Н. И. М. и Д. В. И. –баба и дядо по бащина
линия, и двамата с адрес гр.В., общ.В. и е постановил реинтегрирането му в в
биологичното семейство на майката С. Н. В..
Жалба срещу решението в частта на прекратяване на настаняването е
подадена от Н. И. М. и Д. В. И..
Твърди се във въззивната жалба, че в обжалваната част решението е
нищожно, неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон и на процесуалните права. Твърди се, че
първоинстанционното производство се е развило без участието на
жалбоподателите, детето и прокуратурата. Това е довело до липса на
1
възможност да изразят становище, да представят доказателства и да защитят
интересите си.
Сочи се, че детето е било настанено в семейството им по
административен ред , с оглед обясненията на детето, че майка му, с която
живеят в Г. от четири години, след смъртта на баща му - син на
жалбоподателите, не се грижи добре за него, лишен е от елементарни неща,
майка му харчи пари за себе си, води вкъщи различни мъже. Детето искало да
остане във В. и да живее с баба си и дядо си. След разговор с майка си Д.
решил, че ще се върне с нея в Г.. Трябвало да тръгнат в 5.00ч. сутринта,
детето искало по-късно, скарали се и майката заминала сама за Г. а след
няколко дни дошла да го вземе със себе си. Д. вече не искал да се връща с нея,
но бил предаден от служители на отдела за закрила на детето и полицията по
груб и безцеремонен начин на майката, с която заминали за Г. Сочи се, че не е
извършена преценка за най-добрия интерес на детето, не са анализирани и
събраните доказателства.
Иска се да бъде отменено решението в частта на прекратяване на
настаняването на детето при жалбоподателите, и да бъде решено по
същество.Разноски не са претендирани.
От ДСП В. е подадено писмено възражение, в което се твърди, че
жалбата е недопустима и неоснователна.Молят за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция са изслушани жалбоподателите.
Като взе предвид подадената жалба и доказателствата в производството,
съдът установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена молба от
Д.„С. п.“ В. на основание чл.25, ал.1,т.1 и т.4 във вр. с чл.26 Закона за закрила
на детето /ЗЗД/ и по реда на ч„л.33, ал.1 и 2 от ППЗЗД и на основание чл.29,
т.9, ЗЗД във вр. с чл.30 ЗЗД Изложено е в молбата, че на 27.07.2021г. в О ЗД
към Д“СП“В. е постъпил сигнал от детето Д. А. Д. за упражнено физическо и
психическо насилие над него от майката –С. Н. В.. Свикан е Координационен
механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие
или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция, с цел
преценка на риска и предприемане на най -добрата мярка за закрила, в
съответствие с чл.36 ЗЗД.Взето е решение за предприемане мярка за закрила
2
извън семейната среда в сигурна и защитена такава при условията на
спешност с цел предотвратяване рисковете за живота и здравето на детето.
Издадена е Заповед №ЗД/Д-ВН-092/28.07.2021г. на директор на Д. “СП“В. за
временно настаняване на Д. А. Д. в семейството на близки роднини –Н. И. М.
и Д. В. И. –баба и дядо по бащина линия.
На 02.08.2021г.детето, заедно с бабата и дядото посетили ОЗД към Д
„СП“ В. и съобщили за съществена промяна в обстоятелствата ,довели до
настаняването.Детето заявило, че всичко казано от него не било истина,
първоначалните сведения от него били в резултат на чуждо влияние.
Разказал, че много обича майка си и иска да замине с нея за Г.. На
03.08.2021г. в ОЗД към Д „СП“ В. е била проведена среща с майката и
детето,на която майката била категорична, че желае да продължи да полага
грижи за детето, а Д. осъзнал постъпката си и съжалил, че е набедил майка си.
Издадена е Заповед №ЗД/Д-ВН-094/03.08.2021г. на директор на Дирекция
“СП“В. за прекратяване настаняването на Д. А. Д. в семейството на близки
роднини –Н. И. М. и Д. В. И..
Пред въззивната инстанция, жалбоподателите са изслушани, като
излагат субективните си възприятия за факти и обстоятелства относно начина
на извеждане на детето, емоционалното и психическо състояние на детето
през време на престоя и заминаването му с майката за Германия.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
3
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. При
пълната проверка на първоинстанционното решение, включително и по
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира за
същата за неоснователна,
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявената молба е с правна квалификация по с правно основание
чл.25, ал.1,т.1 и т.4 и чл.29, т.9, ЗЗД .
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС Видин.
С оглед събраните доказателства, законосъобразно и правилно от
първата инстанция е постановила прекратяване на настаняването на
малолетното дете при роднини- бабата и дядото по бащина линия-
жалбоподатели в производството, и реинтеграцията на детето в биологичното
семейство на майката.По отношение оплакванията за липса на участие на
жалбоподателите, детето и прокуратурата в производствата пред двете
инстанции ,съдът намира същите за неоснователни.В текста на разпоредбите
4
на чл.28, ал.3 ЗЗДт, респективно чл.30, , ал.1 ЗЗДт, в зависимост от
обстоятелството, кое е лицето, направило искането.В случая нито
семейството на роднините и близките е поискало прекратяването, нито
прокурора, поради което и участието им не е задължително. Възражението за
неизслушване на детето съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.15
ЗЗДт., който се намира в Глава II на закона, озаглавена Права на детето,
същото има право да бъде изслушано, а държавата има задължение да осигури
упражняването на това право, което е сторено с призоваването му. След като
същото са намира извън територията на държавата не би могло да упражни
правото си, но и не би могло друго лице вместо него да го направи.
Детето Д. живее в Г. с родителите си и с жалбоподателите от раждането
си. Бащата починал през 2017г., след което жалбоподателите се върнали в Б. ,
а майката и детето останали. С решение по гр.д.№ 1478/2017г. на ВРС, в сила
от 25.01.2019г. са определени лични контакти между детето и
жалбоподателите.
В конкретния случай през лятото на 2021г. Д. и майка му били в Б., и
след постъпил сигнал от същото, е била предприета мярка за закрила на
детето- настаняване в семейството на жалбоподателите. След анализ на
изнесените факти и обстоятелства е преценено от компетентните органи, че
не са налице обстоятелствата по чл.25, т.1 и 4 ЗЗДт, и постановената мярка за
закрила е прекратена, като съдът е потвърдил прекратяването на мярката.
Обясненията на жалбоподателите не са доказателства, а твърдения,
които подлежат на установяване с доказателства по смисъла на ГПК, поради
което и със същите не биха могли да установяват факти и обстоятелства.
Следва да се има предвид, че сигналът е подаден от детето, което
впоследствие – на 02.08. 2021г. е заявило, че всичко казано от него не
отговаря на истината. Нещо повече – детето се е явило в ОЗД заедно с
жалбоподателите, които излагат това и в съдебно заседание. Детето е
съжалило за постъпката си, с която е набедило майка си, поради което и е
прекратено настаняването като мярка за закрила.
Не са събрани нито пред първоинстанционния съд, нито пред
въззивната инстанция доказателства, че са налице обстоятелства, налагащи
предприемане мярка за закрила спрямо Д.. Следва да се отбележи, че видно
от социалния доклад детето от раждането си живее и учи в Г.. Същото не знае
5
да чете и пише на български език,и би имало трудности при усвояването на
съответния материал на български език. Няма братя и сестри, няма приятели в
Б.. Няма доказателства за установени лоши условия на отглеждане и
възпитание на детето в Г., нито за подавани сигнали и за предприети от
немските власти действия във връзка с твърдените от жалбоподателите
отношения между майката и сина.
При така установената по делото фактическа обстановка правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното решение е уважил
подадената молба, като се е произнесъл по искането с правно основание чл.25,
ал.1,т.1 и т.4 и чл.29, т.9, ЗЗД .
Съгласно чл. 9 от Конвенцията за правата на детето, държавите –страни
по същата, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против
тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с
приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че
такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Съгласно чл.
18 държавите осигуряват признаването на принципа, съгласно който двамата
родители или законните настойници, според случая, носят обща отговорност
за отглеждането и развитието на детето, като им се осигурява подходяща
помощ и създаване на институции, служби и услуги в областта на грижите за
децата.
Основният закон посочва сред основните начала, че семейството и
децата са под закрилата на държавата и обществото – чл. 14 КРБ.
Производствата, свързани с настаняването на дете извън биологичното му
семейство, са уредени в Семейния кодекс и Закона за закрила на детето .
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 СК детето има право да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Съществува
възможност, ако интересите на децата налагат това, съдът да постанови те да
живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с
тяхно съгласие. ЗЗДт е специален по отношение на СК и установените в него
процедури, мерки и основания за предприемането им са насочени изцяло към
закрила на детето и установяване на "най-добрия му интерес" по смисъла на
параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗД.
Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и
6
задължение на техните родители и се подпомага от държавата – чл. 47, ал. 1
КРБ. Родителите отглеждат децата, формират възгледите им и осигуряват
образованието им съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на децата и с цел израстването им като самостоятелни и
отговорни личности – чл. 125, ал. 2 СК, и единствено при констатиран риск за
тях е допустимо предприемането на мерки за закрила, като една от крайните
мерки е настаняване извън семейството, съгласно чл.25, ал.2 ЗЗдт.
Разпоредбите на чл.122 и следващите от СК възлагат на родителя
родителските права и задължения, както и местоживеенето на детето при
родителя. Няма доказателства майката да е лишена от родителски права или
същите да са ограничени по предвидения за това ред.
При преценка на най-добрия интерес за детето се налага извод, че това е
отглеждането и възпитанието на детето в семейството на биологичния
родител, в което детето живее от раждането си, и в средата, в която е
отглеждано и възпитавано от майката, където учи и е социално значимо.
По отношение на личните отношения с бабата и дядото, реда за
осъществяването им е определен със съдебно решение влязло в сила, същите
не са предмет на настоящото производство, и в случай на неизпълнение на
съдебно решение следва да се използват предвидените в закона процедури за
осъществяване правата на жалбоподателите.
С оглед на горното настоящия състав на съда счита, че изводите на ВРС
в обжалваното решение са правилни и се споделят от настоящата инстанция,
поради което същото следва да бъде потвърдено.Разноски не се следват с
оглед охранителния характер на производството.
Воден от горното, Видинският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №222/03.11.2021г. постановено по гр. д. №
1780/2021г.по описа на Районен съд-В..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.30, ал.3 от ЗЗДт.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8