РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Перник, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и седми юни през две хиляди двадесети и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря П. И.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 145 /
2023 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.
211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, образувано по
жалба, подадена
ОТ: П.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, тел.***
ЧРЕЗ: адв. И.Ш. - САК, с адрес: ***. тел. ***
СРЕЩУ: Заповед № 4078з - 501/21.04.2023 г. подписаната
от заместващия и изпълняващ функциите съгласно заповед рег. №3282з-1640/
12.04.2023г. ВПД директор на Регионална дирекция „Гранична полиция” - Д.**,
ГДГП-МВР,
С ИСКАНЕ: Да се отмени подписаната от заместващия и
изпълняващ функциите съгласно заповед рег. №3282з-1640/ 12.04.2023г. ВПД
директор на Регионална дирекция „Гранична полиция” - Д.**, ГДГП-МВР, с която на
основание чл. 204, т.4, чл. 197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, от ЗМВР, на
младши инспектор П.Д.М. - командир на отделение на ГКПП - С.**, към ГПУ
- Т.**, при РДГП - Д.** е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок
от 6 месеца.
Претендира и присъждане на направените разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Към жалбата
се представят писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Сочи, че директорът бил
запознат с извършеното дисциплинарно нарушение от съобщение № 3282- 3355 на
03.02.2023 г., с оглед на което към датата на издаване на обжалваната заповед №
4078з - 501/21.04.2023 г. бил изтекъл двумесечния преклузивен срок за издаване
на заповедта. Твърди, че исканата в последствие справка от дирекция КИС на практика
установявала един безспорен факт по дисциплинарната преписка, което в настоящия
случай довело до изтичане на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно
наказание. Неоснователни били и доводите на дисциплинарно наказващия орган
(ДНО) в процесната заповед относно „тежестта на нарушението“. Твърди, че за да
било налице „неизпълнение на служебните задължения“, по смисъла на чл. 194,
ал.2, т.2 и чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР жило необходимо да има изрична заповед
за възлагане на служебни задължения и тази заповед да е връчена на
жалбоподателя по съответния ред за запознаване. Сочи, че в настоящия случай
липсвали доказателства по дисциплинарната преписка кои точно заповеди са
нарушени и кога тези заповеди са връчени по съответния ред за запознаване на
жалбоподателя. Счита, че формалното посочване на законови разпоредби без да се
излагат мотиви за тяхното приложение и доказателства, сочело на липса на мотиви
на процесната заповед, което представлявало нарушение на формата на
административния акт и водело до неговата отмяна. По административната преписка
липсвали доказателства, че младши експерт П.Д.М. бил запознат с инструкциите за
работа на втора линия и по- специално с обработката на лица с двойно
гражданство, както и с „специфична длъжностна характеристика peг. № 3282 -
15443/06.07.2022 г., по описа на ГДГП, за длъжността „полицай - старши
полицай“. Твърди, че при извършване предвидените по Кодекса на шенгенските
граници проверки установил, че ***, роден на *** г., гражданин на В.**, с
документ за самоличност № **, издаден от **, пътува с баща си М. Н. Д., с ЕГН **********,
с л.к. № ** и по отношение на лицето D.
M. N.**, роден на *** г., гражданин на ** нямало наложени ограничителни мерки в
системата за граничен контрол, в т.ч. и по задача R10. От твърденията на
дисциплинарно наказващия орган се установявало, че такива мерки са наложени по
отношение на български гражданин - „М. Н.НЕ Д.“ (вероятно била допусната и
техническа грешка при изписването на името на български език!), но не и на
малолетния ***, гражданин на **.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез
процесуалният си представител, подържа подадената жалба и моли да бъде отменена
обжалваната заповед за временното му отстраняване от длъжност по подробно
изложени съображения. Претендира за присъждане на сторените разноски съгласно
представения списък по чл. 143 от АПК в размер на 810.00 лв., от които 10 лв. –
заплатена държавна такса и 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника – ВПД Директор РДГП-Д.**, редовно
призован, не се явява не изпраща процесуален представител, с молба депозирана
преди дата на съдебното заседание чрез процесуалния си представител, не
възразява по хода на делото при подробно изложени съображения по съществото на
спора моли да се постанови решение, с което да се отхвърли, като неоснователно
оспорването от жалбоподателя.
Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателят.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между жалбоподателят и Министерство на
вътрешните работи е съществувало валидно служебно правоотношение. И към момента
на издаване на обжалваната заповед и към настоящият момент жалбоподателя П.Д.М.,
заема длъжността младши експерт - командир на отделение от ГКПП - С.** към ГПУ –
Т. при РДГП – Д.**, считаното 09.12.2022г.
По повод на предварителни данни, след като бил уведомен по реда на
чл. 29, ал. 2 от Инструкция № 81213-877/06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, че в хода на проверка, разпоредена със заповед
№ 4078з-177/08.02.2023 г., проверяващата комисия с докладна
записка рег.№ 4372р-1468/06.03.2023 г. предоставила данни за извършено
дисциплинарно нарушение от младши експерт П.Д.М. - командир на отделение от
ГКПП - С.** към ГПУ - Т.** при РДГП – Д.**, ВПД Директор на РДГП-Д.**, със
Заповед рег. № 4078з-274/08.03.2023 г. преобразувал проверката, в проверка по
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, за изясняване на данни за извършено дисциплинарно
нарушение от младши експерт П.Д.М. - командир на отделение от ГКПП - С.** към
ГПУ - Т.** при РДГП - Д.**, по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” и назначил проверяваща комисия.
Заповедта на ВПД Директор
на РДГП-Д.** за преобразуване на производство и назначаване на проверяващ
комисия с рег. № 4078з-274/08.03.2023г. е била връчена на П.Д.М. – мл. Експерт
/ командир на отделение/ ГКПП – С.** на 14.03.2023г. 08.55ч.
Назначената проверяваща комисия изготвила справка с рег. №
43720-1951 екз. № 1 от 29.03.2023г. в която отразила следната фактическа
обстановка:
От справка за пътуване на лице - чужд за гражданина на **,
DIMITROW MICHL NIKOLAS, роден на *** г., с документ № **, има 1 (един) резултат
в системата за периода от 01.01.2022 г. до 20.02.2023 г. - излизане от РБ през
ГКПП- С.** на 13.11.2022 г. в 20:23 часа.
При извършване на справка за съвместни пътувания с данни за
повтаряемост за всички обекти, пътували съвместно с гражданина на **, D. M.N.**,
роден на *** г., с документ № **, има 2 (два) резултата в системата за периода
от 01.01.2022г. до 20.02.2023 г., както следва: - излизане от РБ през ГКПП-С.**
на 13.11.2022 г. в 20:23 часа с българския гражданин М. Н. Д., ЕГН **********;
- излизане от РБ през ГКПП-С.** на 13.11.2022 г. в 20:23 часа с лек автомобил
рег.№ ** от **, марка „***“.
Видно от справка за лице в АИС БДС на М. Н. НЕ Д. / M. N. D.**,
роден на ***г., ЕГН **********, с месторождение **, баща на лицето е българския
гражданин М. Н. Д., ЕГН ********** и майка Е. Й. Д., ЕГН **********.
Видно от копие на изпълнителен лист № 260000/07.01.2022г., издаден
от Районен съд - гр. С., упражняването на родителските права върху малолетното
дете М. Н. Д., роден на ***г., ЕГН **********, са предоставени на майката Е. Й.
Е., ЕГН **********.
От извършената справка АИС лицето М. Н. НЕ Д., ЕГН **********, е
заложен по оперативна задача R10 със системен № *********/07.07.2020г. със срок
на действие от 07.07.2020г. до 20.11.2033г. , с която майката Е. Й. Д.** не
разрешава детето да напуска пределите на Р България с декларация №
3201/06.07.2020г., заверена от нотариус К.Д.**.
С писмо peг. № 4078р-2505/13.02.2023г. е изискана информация от
Дирекция “Комуникационни и информационни системи" - МВР, кой служител от
ГКПП-С.** е извършил граничната проверка за излизане от страната на 13.11.2022
г. в 20:23 часа на малолетния български гражданин D. M. N.** роден на *** г. с
документ № **, издаден от **, придружен от баща си М. Н.Д. с ЕГН ********** с
лична карта № ** с лек автомобил марка „**“ с peг. № **.
С писмо peг. № 5290р-3620/21.02.2023 г. от Дирекция КИС уведомява,
че служителят, извършил гранична проверката на лицето DI. M.L N.** роден на ***
г. с документ № **, издаден от ** на 13.11.2022 г. в 20:23 ч. за излизане от страната
през ГКПП-С.** с лек автомобил с peг. № ** от **, марка „***“ е младши експерт П.Д.М..
Предвид това, Комисията направила извод, че младши експерт П.Д.М. при
извършване на гранична проверката на лицето D. M. N.** роден на *** г. с
документ № **. издаден от ** на 13.1 1.2022 г. в 20:23 ч. за излизане от
страната през ГКПП- С.** с лек автомобил с peг. № ** от **, марка „**“ не бил проверил
и изискал документи от бащата М. Н. Д., ЕГН **********, за предоставени
родителски права над М. Н. НЕ Д., ЕГН ********** или декларация - съгласие от
майката Е. Й. Д.** за пътуване на малолетното дете извън границите на Р
България, с което не бил изпълнил изискванията на т.6.2 от Приложение VII от
Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и Съвета от 09 март 2016г.,
относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на
„Шенгенските граница), с което не бил изпълнил служебните си задължения,
регламентирани в т. 19.2 „Да познава, спазва и изпълнява: Европейско и
Шенгенско законодателство регламентиращо граничния контрол. “ от специфична
длъжностна характеристика peг. № 3282р-15443/06.07.2022 г. по описа на ГДГП за
длъжността “полицай- старши полицай" в Граничен контролно-пропускателен
пункт от Гранично полицейско управление към Регионална дирекция “Гранична
полиция" при Главна дирекция “Гранична полиция" - МВР - представляващо
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР,
за което на основание чл.200, ал. 1, т. 11 предложение първо от ЗМВР за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца до една година. Комисията приела и че от събраните доказателства можело
да се направи обосновано предположение, че извършеното деяние (бездействие) от
младши експерт П.Д.М. се било отразило на цялостната дейност на граничните
проверки на държавната граница, като е позволил от страната да излезе
малолетното лице М. Н. НЕ Д. / M. N. D.**, роден на ***., ЕГН *********,
протичащ по оперативна задача R10 със системен № *********/07.07.2020г. със
срок на действие от 07.07.2020г. до 20.11.2033г. Деянието било извършено
виновно под формата небрежност, като извършеното нарушение на служебната
дисциплина не попадало в категорията на тежките нарушения на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1 от Закона за МВР, но същото не можело да
се квалифицира и като маловажно по смисъла на чл.198 ал. 2 от ЗМВР.
Поради това, Комисията предложила реализирането на дисциплинарна
отговорност спрямо младши експерт П.Д.М. - командир на отделение от ГКПП - С.**
към ГПУ - Т.** при РДГП – Д.**, предвид неизпълнение на служебни задължения по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за
повишаване в длъжност" със срок от шест месеца до една година.
На така предоставена справка над отправеното предложение от
Комисията има положена резолюция „Да!“ с отбелязана дата 03.04.2023г.
С протокол рег. № 4078р-3737/10.03.2023г. на 09.03.2023г. в 10.00
ч. в административната сграда на РДГП – Д.** проверяващата комисия определена
със заповед рег. № 4078з-274/08.03.2023г. приобщил като доказателства по
дисциплинарната проверка материалите от извършената проверка разпоредена със
заповед рег. № 4078з-177/08.02.2023г. на ВПД Директор на РДГП-Д.**
Към изготвената справка са приложени и подробно описани всички
събрани в хода на проверка назначена със заповед рег. № 4078з-177/08.02.2023г.
документи, както и изисканите от преварящата комисия назначена със Заповед рег.
№ 4078з-274/08.03.2023 г., ВПД Директор на РДГП-Д.**, във връзка с
дисциплинарната проверка материали.
По повод извършената проверка назначена със заповед рег. №
4078з-177/08.02.2023г. на ВПД Директор на РДГП-Д.**, жалбоподателя П.М. е дал
сведение с рег. № 4372р-1032/15.02.2023г., надлежно приобщено с протокол
от рег. № 4078р-3737/10.03.2023г., с
което същия разяснява, че на 13.1.2022г. съгласно утвърден график бил назначен
на трасе „изход“ за времето от 08.30 на 13.11.2022 до 08.30 на 14.11.2022г.
Около 20.00 ч. на трасе изход се явили упоменатите в заповедта лица. При
разговор с пътниците установил, че детето няма български документи за
самоличност, след което направил в АРМ проверка по документи, вкарал ги в
системата и направил ГК на детето, което имало множество влизания и излизания
през различни ГКПП на Р. България, за двете лица не му били излезли задачи и
ограничения и били пропуснати за изход от страна.
Младши експерт П.Д.М. - командир на отделение от ГКПП - С.** към
ГПУ - Т.** при РДГП – Д.** бил запозна със справка на 03.04.2023г. в 08.30ч.
С покана рег. № 4078р-5278, ек № 1 от 06.04.2023г., на младши
експерт П.Д.М. - командир на отделение от ГКПП - С.** към ГПУ - Т.** при РДГП –
Д.** на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл.38, ал. 3 от Инструкция № 8121з-
877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, му била
предоставена възможност, в 24-часов срок след връчване на поканата, да
представите писмени обяснения или възражения, адресирани до директора на РДГП-Д.**
по извършената проверка, изводите и предложенията на проверяващата комисия по
вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и
предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представите
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства.
Поканата е връчена на мл. експерт М. на 11.04.2023г. в 8.50ч.
Видно от докладна записка рег.№ 4372р-2250/12.04.2023 г. в деловодството
на ГПУ-Т.** не били постъпили писмени обяснения и възражения от младши експерт П.Д.М.
- командир на отделение на ГКПП-С.** към ГПУ-Т.** при РДГП- Д.** във връзка с
покана peг. №4078р-5278/06.04.2023 г. по описа на РДГП-Д.**.
След като били събрани и оценени всички доказателства по случая,
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на
вина и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
дисциплинарното производство приключило с издаването на оспорената Заповед
№501/21.04.2023г., с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3,
чл. 194, ал. 2, т.2 „неизпълнение на
служебните задължения“ и чл. 200, ал. 1, т.11, предложение първо за „неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите
и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ от Закона за МВР, на
младши експерт П.Д.М. - командир на отделение на ГКПП-С.** към ГПУ-Т.** при
РДГП- Д.** е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ” за срок от 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.04.2023 в 8.40 ч.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от
обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 то ЗМВР
във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК
по постоянният адрес на посочения в акта
адресат.
Оспореният
с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият тричленен съдебен
състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт,
издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт,
тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание"
се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е
Директорът на РДГП Д.** - чл. 204, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР.
Следователно лицето надлежно упълномощено да изпълнява по заместване функциите
на Директор на РДГП – Д.** е компетентно да издаде заповед със съдържанието на
оспорената в настоящото производство.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е определено кога дисциплинарното нарушение се смята
за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган чл. 196,
ал. 2 ЗМВР.
Касателно
настоящият случай, двумесечният срок от откриване на нарушението за
дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от 06.03.2023г.
На тази дата комисията определена със заповед рег. № 4078з-177/08.02.2023г. е
приключила дейността си за изясняване на постъпили предварителни данни със
съобщение № 3282р- 3355/03.02.2023г по описа на ГДГП, относно начина на
излизане от Р. България през ГКПП- С.** на 13.11.2022г в 20.23ч на малолетния
Български гражданин D.M. N.**, род. на ***г с документ № **, издаден от **,
придружен от баща си М. Н. Д., с ЕГН **********, с лк. № **c л.а. марка *** с
рег.№ ** от **, е депозирала до
дисциплинарно наказващият орган докладна записка рег. № 4372р-1468 от 06.03.2023
г. Датата на постъпване на докладната записка в деловодството на РД „ГП“ – Д.**
– ГПУ - Т.** е релевантният момент, считано от който нарушенията и
самоличността на извършителя са били открити.
С
оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство е
следвало да приключи в рамките на два месеца от откриването на нарушението - на
06.05.2023 г., тъй като справката е съдържала констатации за извършено
нарушение на служебната дисциплина в конкретно посочени времеви интервали от
дежурствата на поименно посочени служител. С
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса следва да се
приеме, че именно на 06.03.2023 г. материалите от дисциплинарното производство
са постъпили при дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и на тази дата е установено нарушението и нарушителя, а оспорената заповед
е издадена на 21.04.2023 г., т. е. при спазване на предвидените, в чл. 196, ал.
1 от ЗМВР, законоустановени срокове.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че оплакването в жалбата, че оспорената заповед е издадена след
изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно.
При
задълбочен анализ на всички доказателства по делото настоящият съдебен състав
намира, че двете обобщени справки, изготвени от дисциплинарно разследващият
орган отразяват действителната фактическа обстановка, а възприетото от
фактическа страна в оспорената заповед съставлява необосновани фактически изводи
и предположения.
За
да наложи дисциплинарно наказание „порицание“ обжалваната заповед дисциплинарно
наказващия оран е приел, че младши инспектор П.Д.М. на 13.1 1.2022 г. в 20.23
часа на ГКПП-С.** при извършване на гранична проверка на лек автомобил „**“, с peг.
№ ** от ** и пътуващите в него български граждани М. Н. Д., с ЕГН **********, с
л.к. № ** и неговия син малолетния български гражданин D. M. N., род. на ***г с
документ № **, издаден от **, протичащ по оперативна задача R10 със системен №
********* от 07.07.2020г. със срок 07.07.2020г. до 20.11.2033г., е пропуснал за
излизане от страната малолетния български гражданин D. M. N., без да изиска
декларация - съгласие от майката Е. Й. Д. за пътуване на малолетното дете извън
границите на Р България, с което е нарушил служебните си задължения по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗМВР регламентирани
в т.19.2 „Да познава, спазва и изпълнява: Европейско и Шенгенско
законодателство регламентиращо граничния контрол. “ от специфична длъжностна
характеристика peг. № 3282р- 15443/06.07.2022 г. по описа на ГДГП за длъжността
“полицай-старши полицай” в Граничен контролно-пропускателен пункт от Гранично
полицейско управление към Регионална дирекция “Гранична полиция” при Главна
дирекция “Гранична полиция” – МВР.
Съгласно
посочената разпоредба за да наруши регламентираните
в т. 19.2 от длъжностна характеристика рег. № 3282р-15443/06.07.2022г. е
необходимо конкретното длъжностно лице да не е изпълнил задълженията си за
извършване на граничен контрол съгласно Приложение VII от Регламент (ЕС)
2016/399 на Европейския парламент и Съвета от 09 март 2016г., относно Кодекс на
Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на „Шенгенските
граница), на непълнолетно лице, като не е проверило дали придружителя ми,
когато е само един възрастен притежава родителски права и не е извършил
допълнително разследване за установяване на всяка непоследователност или
противоречие в представената информация. Конкретното деяние, чрез което е
осъществено това дисциплинарното нарушение органът не е посочил в заповедта, но
несъмнено се касае за бездействие. А бездействие се установява като се посочи какви
са били неизпълнените от дисциплинарно наказаното лице служебни задължения, т.
е. трябва да докаже, че в случая не е извършил допълнително разследване за
установяване на всяка непоследователност или противоречие в представената
информация, както и каква допълнителна проверка е следвало да извърши М..
Страните
не спорят, че М. при извършване на проверка в АИС ГК, е установил, че лицата „не
протичат по оперативни задачи“ и нямат ограничения, детето няма български
документ за самоличност и има множество регистрирания
за влизане и излизане от страната. Но нито заповедта, нито в доказателствата
приложение към преписка се установяват какви конкретни действия е бил длъжен да
извърши жалбоподателя и поради неизпълнението им е нарушил служебните си
задължения. Посочването на нарушената разпоредба на т.6.2 от Приложение VII от Регламент
(ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и Съвета от 09 март 2016г., относно
Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на
„Шенгенските граница), както и т. 19 от длъжностната характеристика връчена на
жалбоподателя формално представляват фактически основания за осъществяване на
дисциплинарното нарушение, но обективно не дават информация за конкретната
форма на неизвършеното от жалбоподателя - служебно задължение, чрез което е
осъществено дисциплинарното нарушение. Подробни фактически обстоятелства,
свързани с тези задължения, не се съдържат и в приложената в административната
преписка обобщена справка. В същата е отразено, че жалбоподателя М. не е
проверил и изискал документи от бащата за предоставени родителски права и
декларация - съгласие на майката, като
същевременно сочи, че проверката е извършена по документи издадени от ** и
удостоверяващи, че провереното лице има чуждо гражданство, като при извършване
на документа проверка в АРМ при обработка в системата АИС – ГК за двете лица не
били излизали задачи и ограничения.
Не
посочването на дължимите и неизвършени действия е нарушение на изискването на
чл. 210, ал. 1, ЗМВР, съгласно който в заповедта следва да се посочат
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсата
на диспозитив на дисциплинарното обвинение, който да съдържа всички елементи от
фактическа страна на състава на нарушението засяга правото на държавния служител
да се защити ефективно срещу това обвинение. В случая е било задължително
уточняването на дължимите, но неизвършени действия и конкретния срок за
извършването им. / В този смисъл и Решение № 9334 от 9.07.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 10784/2016 г., V о. /
Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като обуславя неспазване и на изискванията по чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, която предвижда при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Тази разпоредба е императивна, т.е. заповедта трябва да съдържа всички изброени
елементи кумулативно. В оспорената заповед липсват доводи относно определянето
на дисциплинарното наказание по вид и размер, съобразно тежестта на
нарушението, последиците от неговото извършване, наличието на вина и нейната
форма, като наказващият орган не е обсъдил данните относно цялостното поведение
на служителя по време на службата – изисквания по чл.206, ал. 2 от ЗМВР при
налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта само бланкетното е посочено, че
при издаването й са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Доколкото обаче липсват обсъдени факти и направени изводи по същество, не може
да се обоснове извод за съобразяване с предписанието на разпоредбата на чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР. Това представлява съществено процесуално нарушение при издаване
на оспорената заповед, довело до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице в дисциплинарното производство, което е самостоятелно основание за отмяна
на заповедта.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед е
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4
от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има жалбоподателя.
Същия претендира и доказва разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. и заплатена държавна
такса в размер на 10.00 лв., които следва да бъдат възложена в тежест на ответника.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед № 4078з -
501/21.04.2023 г. подписаната от заместващия и изпълняващ функциите съгласно
заповед рег. №3282з-1640/ 12.04.2023г. ВПД директор на Регионална дирекция
„Гранична полиция” - Д.**, ГДГП-МВР, с която на основание чл. 204, т.4, чл.
197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, от ЗМВР, на младши инспектор П.Д.М. -
командир на отделение на ГКПП - С.**, към ГПУ - Т.**, при РДГП - Д.** е
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Министерството
на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените
по делото разноски в размер на 410.00 лв. / четиристотин и десет
лева/
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн.
чл. 211 от ЗМВР.
СЪДИЯ:/П/