Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260068

гр. София, 21.05.2021год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 94 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ – Е.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** и И.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Й. от САК са предявили срещу З. „Л.И.“ АД с ЕИК . осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки ищец, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие смъртта на техния съпруг, баща и дядо И. Х. С., починал при ПТП, настъпило на 16.01.2020 год., около 09.45 часа, в гр.С., на ул.”Софийско шосе”, между товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С. и велосипедиста И. Х. С. с ЕГН **********, по вина на застрахования при ответника водач – Н.В.С. за товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, със застрахователна полица № BG/22/119000372618 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.01.2019 год. до 29.01.2020 год., ведно със законната лихва върху сумите в размер на 6300 лева за всеки ищец, считано от деня на уведомяване на застрахователя за ПТП - 21.02.2020 год. до датата на предявяване на исковете – 25.06.2020г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 25.06.2020г. до окончателното ми заплащане. Ищцата Е.Р.С. е предявила и иск срещу ответника за имуществени вреди, причинени от описаното ПТП, в размер на 827.90 лева, представляващи разноски за погребението на починалия си съпруг И. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете - 25.06.2020год., до окончателното й заплащане.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 16.01.2020 год., около 09.45 часа, в гр.С., на ул.”Софийско шосе” между товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С. и велосипедиста И. Х. С. с ЕГН ********** е настъпило ПТП, по вина на застрахования при ответника водач – Н.В.С. за товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, със застрахователна полица № BG/22/119000372618 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.01.2019 год. до 29.01.2020год. Ищците сочат, че при ПТП е починал техния съпруг, баща и дядо – И. С.. Излагат, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА – Н.С..

Изложено е още в исковата молба, че починалият И. С. бил съпруг на Е.Р.С., баща на В.И.Д. и дядо на И.А.С. / баща на бащата на И.С.-А. И.Х., починал на 13.12.2018г/. Всички те били в прекрасни и безконфликтни отношения с починалия. С Е.С. починалият имал над 40 годишен успешен брак, били силно привързани един към друг. Ищцата Е.С. била дълбоко покрусена от неочакваната смърт на своя съпруг, развила остра стресова реакция, изпаднала в неконтролируем шок, непрекъснато плачела, страдала и до сега от бъзсъние, безапетитие, неспокойство, страхувала се да остава сама, имала сърцебиене, започнала да поддържа високо кръвно налягане, приемала постоянно успокоителни.

Ищцата В.Д. била отгледана с изключителни грижи от своя баща. През целия й живот той бил нейна морална, финансова опора. Били изключително близки и непрекъснато общували. В. ***, но непрекъснато общувала с родителите си по телефона и се виждали постоянно. Помагали си един на друг. След смъртта на своя баща В. изпаднала в дълбок шок, била непрекъснато разстроена, развила остра стресова реакция, придружена с безсъние, главоболие и лошо хранене.

 Ищцата И.С. била отгледана изцяло от пострадалия си дядо. Тя била оставена от своята майка и баща след раждането й / на около 5 месечна възраст/ на грижите на Е. и И.. Грижите за нея били поети изцяло от пострадалия и неговата съпруга, тъй като бащата не можел да се справя сам с отглеждането на детето, работел като главен готвач в к.к. Б. до късно вечерта. Дядото се грижел и за издръжката на своята внучка, тя живеела в къщата му, той я отгледал така, както отгледал своята дъщеря, водел я на детска градина и на училище, грижел се за осигуряване на ученически пособия, дрехи, почивки и други. Давал й издръжка и когато започнала да учи в УНСС в гр.С.. През 2018г. бащата на И.С. починал и от тогава нейният дядо поел изцяло грижите за своята внучка, плащал таксите на следването, осигурявал средства за живеене. И.С. чувствала своя дядо като най- близкия си човек. След смъртта му И. изпаднала в дълбок стрес и шок, била силно разстроена, страдала и до сега от напрегнатост, неспокойство, безсъние, приемала успокоителни средства. Не можела да преживее загубата на своя дядо.

Сочи се още от ищците, че уведомили ответника за застрахователното събитие на 21.02.2020г., а на 06.03.2020г. предявили претенция пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова не било заплатено в законоустановения срок.

Моли се съда, като се убеди в основателността на претенциите на ищците да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на тримата ищци обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки ищец, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие смъртта на техния съпруг, баща и дядо И. Х. С., починал при ПТП, настъпило на 16.01.2020 год., около 09.45 часа, в гр.С., на ул.”Софийско шосе” между товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С. и велосипедиста И. Х. С. с ЕГН **********, по вина на застрахования при ответника водач – Н.В.С. за товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, със застрахователна полица № BG/22/119000372618 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.01.2019 год. до 29.01.2020 год., ведно със законната лихва върху сумите в размер на 6300 лева за всеки ищец, считано от деня на уведомяване на застрахователя за ПТП - 21.02.2020 год. до датата на предявяване на исковете – 25.06.2020г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 25.06.2020г. до окончателното ми заплащане. Ищцата Е.Р.С. моли да бъде осъден ответникът за й заплати и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 827.90 лева, представляващи разноски за погребението на починалия си съпруг И. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете - 25.06.2020год., до окончателното й заплащане.

            Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените искове са допустими.

            Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва всички изложени от ищците в исковата молба твърдения с изключение на наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на процесния товарен автомобил към датата на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия И. С., поради това, че не се бил движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение /чл.80, т.1 от ЗДвП/, както и поради факта, че преди завиване или започване на каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, не бил подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал /чл.26 от ЗДвП/.

Ответникът възразява и срещу датата, от която се претендира законна лихва върху застрахователното обезщетение. Счита, че не е започнал да му тече срока по чл.497 от КЗ, тъй като ищците не били представил изисканите им документи.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която оспорват всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор. С него се поддържат изцяло изложените твърдения и направените искания в отговора на исковата молба. Ответникът излага в отговора на ДИМ, че не оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на И. Х. С.. Сочи, че оспорва твърдението, че смъртта на С. е настъпила вследствие на виновно поведение на водача на товарния автомобил, застрахован при ответника.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото удостоверение за наследници изх. № 132 от 20.01.2020г., издадено от Община С. и препис – извлечение от акт за смърт № 0095 от 17.01.2020г., издадено от С.община, район „Младост“, че ищците -  Е.Р.С., с ЕГН **********, В.И.Д., с ЕГН ********** и И.А.С. са съответно съпруга, дъщеря и внучка на И. Х. С., който е починал на 16.01.2020г.

Видно от приложения по делото Констативен протокол за посетено ПТП с пострадали лица № 9 от 13.01.2020г., настъпило на 16.01.2020г. около 09.45 часа, между товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С. и велосипедиста И. Х. С. с ЕГН ********** *** е, че И. Х. С. е починал при катастрофата отразена в протокола. Посочено е още в констативния протокол, че товарният автомобил по първоначални данни е застигнал и блъснал движещия се в същата посока велосипедист.

С определение на съда от 18.12.2020г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“  към датата 16.01.2020г. между собственика на процесното МПС и ответника по делото.

Установява се от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза следният механизъм на процесното ПТП:

На 16.01.2020 година в зоната на населено място - град С. , по улица „Софийско шосе", в дясната си пътна лента, в посока от град С., към центъра на град С., при дневна светлина, нормална видимост, мокро асфалтово покритие, прав, равнинен участък, със скорост 52 километра в час се движил товарен автомобил „Скания 220" с регистрационен номер СВ 0032 ВА, управляван от Н.В.С..

Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5,0 метра, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия ,,М1", като от двете страни същото се ограничавало от бетонови бордюри с височина около 20 сантиметра.

Придвижвайки се по гореописания начин, товарният автомобил застигнал движещ се пред него велосипед, управляван от И. Х. С. и с челната си централна част ударил в задната част велосипеда. От удара, на велосипеда била силно деформирана задната капла и задния калник, при което задната гума била девакумирана и велосипедът бил отхвърлен в посока напред и в дясно по отношение първоначалната му посока на движение и приплъзвайки се по асфалтовото покритие  оставил описаните в протокола за оглед трасологични следи от издраскване по асфалтовото покритие. Следствие на първоначалния удар велосипедистът също бил отхвърлен в посока назад следствие на по-високата скорост на товарния автомобил, като се ударил в предната му част. Така се били получили констатираните контузии на десния белодробен дял отзад и странично и контузията на десния бъбрек на И. С.. При последващото отхвърляне на тялото напред по посока на движение на автомобила и установяването му върху асфалтовото покритие било реализирано и прегазване през дясната подбедрица с разрушаване на засегнатите анатомични структури, след което тялото на С. се установило около фиксираните в протокола за оглед на местопроизшествие 2 броя яркочервени петна от течност.

Товарният автомобил продължил в посока напред и се установил в мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара, челната габаритна част на товарният автомобил се установил на около 51 метра, след мястото на удара. Вещото лице сочи, че водачът на товарния автомобил имал възможност да забележи движещият се пред него велосипед на разстояние не по-малко от 150 метра.

Техническият анализ на описаните в протокола за оглед трасологически следи и деформации по челната част на товарния автомобил „Скания”, както и деформациите по конструкцията на велосипеда, разположението на следите от издраскване по асфалтовото покритие и локализацията на травматичните увреждания по пострадалия, давали основание да се направи извода, че мястото на удара между челната централна част на товарния автомобил и задната габаритна част на велосипеда бил осъществен в пространство както следва:

-по дължина на платното за движение - около линията на приетия по време на огледа ориентир №1;

-по широчина на платното за движение - на около 1.5 до 2,00 метра в ляво от десния край на платното за движение в посока от гр. С., към центъра на гр. С..

Въз основа на цялостният анализ на материалите по търговското дело, вещите лица стигат до извода, че основната причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водачът на товарния автомобил Н.В.С., който в зоната на ПТП не контролирал управляваното от него ППС. Последният имал възможност да предотврати ПТП, ако непрекъснато контролирал управляваното от него ППС.

По делото са изискани от Община С. и съответно приети, извадки от генерален план за организация на движението в гр.С. по ул.“Софийско шосе“. Същите обаче не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по правния спор, тъй като не е ясно към кой точно момент е такава организацията на движението и дали е била такава към датата на ПТП.

По делото е допусната, изслушана и приета и съдебно – психиатрична епикриза, от заключението, на която се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие и смъртта на техния съпруг, баща и дядо ищците са получили съответно:

Е.С. – посттравматично стресово разстройство, вследствие на загубата на съпруга си при пътния инцидент. Тя била с кратка тревожно – депресивна реакция и последваща протрахирана хипохондрично страхова реакция. Към момента не била съвсев адаптирана, като този епизод можел да продължи до две години и след това оставали оплаквания на когнитивно ниво и обостряния покрай житейски свързани със съпруга й дати.

В.Д. – разстройство в адаптацията и протрахирана смесено – тревожно депресивна реакция. Преживеният стрес се отразил на психическото състояние на ищцата Д. с тревожност, смущение, вегетативно-невротични и хиподепресивни и виновностови изживявания. В момента се наблюдавали невротични изживявания – често връщане към темата. Острата форма на състоянието на Д. продължила 1-2 дни, след което била в протрахирана депресивна реакция около година. В момента била с емоционален дискомфорт и персистираща тъга, които не покривали критериите и съвкупността от симптоми за болестност. До две години трябвало да се притъпят изживяванията й.

И.С. - посттравматично стресово разстройство, което трябвало да премине до три месеца, но по данни на И.С. симтомите й продължили около година. Към настоящия момент обаче изживяванията й се деактуализирали и имала само единични симптоми, които не обособявали нозологична единица.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, претърпени от ищците, с определението си по чл.374 от ГПК, съдът е допуснал и събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ц.Д. – съпруг на ищцата В.Д..

Свидетелят Д. установява, че съпругата му и той са научили по телефона за смъртта на И. С.. Излага, че състоянието на В. и до ден-днешен няма никаква промяна от деня, в който баща й починал. Те имали много силна връзка, въпреки, че живели на 85 км. Те всяка седмица били на С. в продължение на двайсет и няколко години. За В. баща й бил всичко, всяка втора нейна дума била „татко“.  Само да се кажело по някакъв повод името на баща й и сълзите й веднага тръгвали, изпитвала страх. Предпочитала да бъде в тая стая, в която бил портретът на баща й. Тя не искала никакъв вид забавление, единственото забавление за нея било да отидат и да си видят внучето, към което тя била изключително привързана и общо взето можело да се каже, че е единствената й утеха. Тя постоянно вземала медикаменти. Преди не приемала лекарства, вземала, когато загубила брат си само, който починал една година преди това. Постоянно тя се обличала в черно. Не се виждала с приятели.

За тъща си Е. свидетелят сочи, че по-миналата година направили 50 години от брака си с И. С., празнували златна сватба и това се случило два месеца след това. Те са били постоянно заедно. Били много привързани, състоянието й сега било изключително тежко, тъй като останала сама, нямала близки в С.. Виждала се обаче с другите си внуци – децата на свидетеля Д. и със сестрата на И., която била доста по-малка от нея.

И. – внучката на Е. и И. живеела с тях от дете, както и с баща си до неговата смърт, имала си стая, дядо й и баба й я отгледали, но сега се наложило да прекъсне обучението си - била студентка, защото дядо й я издържал. Заминала за А., защото тук не можела да се справя. Майка й и баща й на И., малко след като се родила я оставили на грижите на Е. и И.. Те си я отгледали, те я изучили, те й посрещали празници. След смъртта на дядо си И. започнала да изпитва страх, разстроена била.

Събраните по делото гласни доказателства на св. Н.С. – водач на товарния автомобил участвал в процесното ПТП, преценени през призмата на чл.172 от ГПК установяват механизма на ПТП, пресъздаден със субективно възприети детайли от свидетеля.

Не е спорно по делото обстоятелството, че ищците са предявили на 06.03.2020г. претенция пред ответника за извънсъдебно заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, но такова не е заплатено и към настоящия момент.

Видно от представената по делото фактура с № 100 от 03.02.2020г. е че Е.С. е заплатила 827.90 лева за траурни стоки и услуги за починалия И. С..

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ, по която ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото бе установен по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, както и от заключението на приетата САТЕ, фактът на извършване на ПТП, неговата противоправност, както и обстоятелството, че виновен за ПТП е водачът на товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С.. Водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него ППС.

От изложеното е видно, че противоправните действия на водача на процесния автобус са довели до пътно-транспортното произшествие, при което е починал И. Х. С. – съпруг, баща и дядо на ищците. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между противоправните действия на водача на автобуса, вредата на ищците /причинени неимуществени вреди от загубата на И. С. – починал вследствие на ПТП/ и настъпилото ПТП.

Установено бе, че смъртта на И. С. е пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на процесния товарен автомобил, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на починалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не се събраха доказателства за причинна връзка между действията на починалия С. и настъпилите увреждания. Не се установи по делото И. С. да не е управлявал велосипеда си възможно най-вдясно на платното за движение или да не е подал сигнал при промяна на посоката си на движение.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – не се спори от страните по факта, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственикът на МПС – товарен автомобил, участвало в процесното ПТП, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № BG/22/119000372618, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на процесното ПТП.

Не е спорно по делото, че ищците – Е.С. и В.Д. попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно Постановление № 2 от 30.11.1984г., постановено по гр.д.№ 2/1984г. на Пленума на ВС при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС "Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга”.

Съгласно приетото обаче с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между И. С. и И.С. трайна и дълбока емоционална връзка и причинените от смъртта на И. С. продължителни душевни болки и страдания на внучката му И. – налагащи извода, че тя е понесла морални болки и страдания, които в достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Свидетелят Д., а и данните установени от съдебно-психиатричната експертиза сочат, че приживе И. С. и внучката му И. са живеели заедно, като починалият се грижил за внучката си от най- ранна нейна възраст, издържал я, дори и по време на следването й във висше учебно заведение. В тази връзка може да се направи извода, че И. С. е установил с внучката си И., емоционална връзка като между баща и дъщеря, тъй като от ранна нейна възраст /още като бебе/ той е присъствал в къщата където тя е живеела по продължително време и той реално се е грижил за нея и я е издържал и възпитавал. Бащата на И.  работел като готвач в заведение и нямал възможност да прекарва достатъчно време с дъщеря си, въпреки, че живеели в една къща, а майката на И. заживяла на друго място още когато тя била бебе.

Доказани по основание, предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, са доказани отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства биха могли да бъдат възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /р.II на ПП № 4/68 г. на ВС/, включително настъпилите в страната в обществено- икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.05г. по гр.дело № 876/04г. на IV г.о. на ВКС/ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото в конкретната държава /Решение № 749/05.12.08г. по т.д. № 387/08г. на ВКС- II т.о. и Решение № 124/11.11.10г. по т.д. № 708/09г. на ВКС - II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /вж. Решение № 83/06.07.09 г. по т.д. № 795/08 г. на ВКС-II т.о./. Ръководен от така наложилите се в практиката основополагащи отправни точки при определяне размера на дължимото се при непозволено увреждане обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди по справедливост, в конкретния случай съдът съобрази, че доколкото смъртта на И. С. е настъпила около година и половина преди датата на приключване на устните състезания по делото, не е налице съществено различие в икономическото положение в страната през 2020 г. и през 2021 г., което следва като такова да бъде отчетено от съда, за да се компенсира разликата от онзи момент, в който вредите са причинени, и момента, към който ще се определи справедливия за тяхното обезщетяване размер. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.

Смъртта поставя край на живота като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга - най- големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане край на живота. В конкретния случай се касае до смърт на съпруг, баща и дядо, служещ за опора на цялото си семейство, при изключително тясно поддържана емоционална връзка между него и близките му, ищци в настоящото производство, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа между тях. В този смисъл за ищците загубата на техния съпруг, баща и дядо – И. С. е била внезапна и неочаквана, а като такава е съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване или от старост. Загубата на И. С. от неговите съпруга, дъщеря и внучка е довело до временни негативни последици за психиката им. За тях е налице най-тежката житейска ситуация – лишени са от възможността да бъде подпомагани морално от своя съпруг, родител и дядо, от неговите грижи и от духовната му подкрепа. Внезапната му смърт му е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия човек в случая е непрежалима. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата по чл. 432 от КЗ разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на съпруг, родител и дете, съдът намери, че обезщетението, което следва да се определи с оглед принципа на справедливост като достатъчно да компенсира търпяната от ищците неимуществена вреда от загубата на И. С. в случая, е в размер на по 100 000 лв. за ищците Е. С., В.Д. и И.С.. Следва да се приеме, че този размер би обезщетил установените по делото вреди в патримониума на ищците.

Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като посоченият размер ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на И. С., на ищците Е.С., В.Д. и И.С. - в размер на по 100 000 лева, като отхвърли предявените искове за разликата до пълния им предявен размер от по 200 000 лева.

Съдът намира, че с представената по делото фактура за извършени разходи за погребението на И. С. е установен по размер и предявеният от Е.С. иск за имуществени вреди. Същият следва да бъде уважен за сумата в размер на 827.90 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете - 25.06.2020год., до окончателното й заплащане.

Върху сумите от по 100 000 лева за всеки от ищците, съдът на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 06.06.2020 год. В случая лихва се дължи не от датата на ПТП, или от датата на уведомяването на застрахователя за ПТП, както е претендирано с и.м., а от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.3 от КЗ във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ – три месеца от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция на ищците по чл.380, ал.1 от КЗ – 06.06.2020 год., доколкото бе установено, че с претенцията не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително са били изискани от застрахователя.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 28.08.2020 год. с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от заплащане на държавна такса за настоящото производство, и предвид изхода на делото, както и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 12 033.12 лева /4 % от 300 827.90 лева/.

            Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.07.2020 год., сключен между всеки от ищците и „Адвокатско дружество – Й. и Е.“, адвокат от дружеството е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на исковете /300 000 лева + 827.90 лева/. С оглед на горното съдът определя възнаграждение в размер на 9 055,87 лева с ДДС /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 7 546,56 лева/, за процесуално представителство на ищците, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“.

            Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски за възнаграждение за вещи лица и съдебно удостоверение, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 553.26 лева.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за призоваване на свидетел и издаване на съдебно удостоверение, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 27.46 лева.

Ответникът също има право на направените по делото съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. По време на съдебното производство ответникът е бил представляван по делото от юрк. А. и от адв. Т.. Въпреки претедираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи по делото липсват доказателства за реално направени такива разноски. Следва обаче ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

            Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З. ” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Е.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** и И.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумите от по 100 000 лева /сто хиляди лв./ за всеки ищец, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени им вследствие смъртта на техния съпруг, баща и дядо И. Х. С., починал при ПТП, настъпило на 16.01.2020 год., около 09.45 часа, в гр.С., на ул.”Софийско шосе”, между товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С. и велосипедиста И. Х. С. с ЕГН **********, по вина на застрахования при ответника водач – Н.В.С. за товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, със застрахователна полица № BG/22/119000372618 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.01.2019 год. до 29.01.2020 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.06.2020г. - датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.3 от КЗ – три месеца от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция на ищците по чл.380, ал.1 от КЗ, до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове В ЧАСТИТЕ ИМ за разликата до пълните предявени размери от по 200 000 лева за всеки ищец, както и исковете за законна лихва, за периода от 21.02.2020г. до 06.06.2020г.

            ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З. ” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Е.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 827.90 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребални стоки и услуги, причинени й вследствие смъртта на нейния съпруг И. Х. С., починал при ПТП, настъпило на 16.01.2020 год., около 09.45 часа, в гр.С., на ул.”Софийско шосе”, между товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, управляван от Н.В.С. и велосипедиста И. Х. С. с ЕГН **********, по вина на застрахования при ответника водач – Н.В.С. за товарен автомобил „Скания 220“ с рег. № СВ0032ВА, със застрахователна полица № BG/22/119000372618 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.01.2019 год. до 29.01.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 25.06.2020год., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З. ” АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 12 033.12 лева, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.” АД, ЕИК да заплати на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“, сумата от 9 055,87 лева с ДДС, съставляваща определено от съда, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, „З.” АД, с ЕИК  да заплати на Е.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** и И.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото съдебни разноски в размер на 553.26 лева, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** и И.А.С., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят на „З.” АД, с ЕИК., направените по делото съдебни разноски в размер на 27.46 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Р.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** и И.А.С., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят на „З.” АД, с ЕИК., направените по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: