Решение по дело №127/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 197 ал. 2, вр. с чл. 269а и сл. ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ във вр. чл. 149 ал. 5 вр. чл.145 и сл. от АПК /Административно процесуален кодекс/ вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по ЖАЛБА на В.П.П. ***, против Решение № 179/19.12.2023г. издадено от  Директора на ТД /Териториална Дирекция/ на НАП /Национална Агенция за приходите/ - гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. № 94-В-3/ 11.12.2023г. и е потвърдено, като правилно и законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С230006-022-0091625/ 07.12.2023г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, Офис-Враца. С ПНОМ на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател СУ“Н.Р.“ – гр. *** , обл. ***, на работната заплата за сумата от ** лв.

В жалбата се твърди, че решението не му е връчвано и счита, че не е изтекъл срока на обжалване. Сочи се, че това е пореден запор, като по същото искане и ЕИПИМ /Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки/ от ФРГ /данъчните органи на гр. *** / му е бил наложен запор с ПНОМ с изх. № С230006-022-0045671/26.06.2023г. до **  АД и ** АД, в които му се превеждала заплатата от училището. Това ПНОМ било отменено след обжалване с Решение № 373/21.02.2024г. по адм. дело № 459/2023г. на АдмС Враца. В този смисъл ПНОМ и решението са нищожни, тъй като има влязъл в сила съдебен акт, че неправилно се предприемат действия по събиране на вземането, чрез налагане изобщо на обезпечителни мерки. Твърди се, че в ЕИПИМ  липсва основание, на само за образуване на изпълнително дело, но и обезпечение, принудително събиране и разпределение на трудовото му възнаграждение. На следващо място, че въпреки воденото адм.дело и до сега, при така получените документи, местния запитващ орган не е изпълнил задължението си дали предприемането на изпълнението няма да противоречи на обществения ред в Р.България. На трето място се твърди, че по адм.дело № 459/2023г. на АдмС Враца са били представени доказателства, че задължението е оспорено пред данъчните органи на ФРГ, но и до момента няма известие за обжалването. За посочения период 2017-2022г. на данъчни задължения за доход във ФРГ в действителност е работил само в България и няма такива доходи там. Иска се обявяване за нищожни или отмяна на Решение № 179/19.12.2023г. с което е потвърдено ПНОМ с изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г.

В откритото с.з. на 23.05.2025г. пълномощникът на жалбоподателя – * Р.П. ***, направи изявление, че доверителят му не оспорва и потвърждава, че на 21.12.2023г. е получил решение № 179 и подписа върху обратната разписка е негов.

Затова и с оглед на установеното, че оспорения акт е влязъл в сила, съдът прекрати производството по делото в частта, в която се иска отмяна този акт, поради незаконосъобразност и производството по делото продължи по отношение искането за обявяване на нищожност на решението от 19.12.2023г. и ПНОМ от 07.12.2023г.

Жалбоподателят В.П. не се явява пред съда, като чрез пълномощника в с.з. и в писмена защита от същия, поддържа жалбата в частта за обявяване на нищожност на оспорените актове. Претендират се разноски за жалбоподателят /10 лв. д.т./ и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал.1 т. 3 пр. 1-во от ЗАдв. /Закон за адвокатурата/ в минимален размер.

Ответникът - Директор на ТД на НАП – В.Търново, в съдебно заседание чрез своя пълномощник **. Д.М. оспорва жалбата и моли за оставяне без уважение искането за обявяване на нищожност на решението, респективно ПНОМ. Сочи се, че с оспорения ПНОМ е наложен „запор върху вземане на трето лице“, докато по адм.дело № 459/2023г. на АдмС Враца е наложен друг вид ОМ /обезпечителна мярка/ - „запор на банкови сметки“ и направените с него правни изводи, макар и между същите страни, но с различен предмет, са несъотносими към настоящия правен спор. Оспореното ПНОМ от 07.12.2023г. е издадено преди решението № 373/21.02.2024г. и няма как да му противоречи и да е нищожно поради противоречие с него. Отделно от това публичния изпълнител не е ограничен относно вида и броя на ОМ, поради което възражението, че с налагането на „пореден запор“ е допуснал законо-нарушение е необосновано. Твърди се, че в ЕИПИМ е индивидуализиран относно изпълнителното основание и не е необходимо запитващата страна да прави изрично искане за налагане на ОМ, като ЕИПИМ подлежи на изпъл-нение, без да е необходим акт за признаване, допълване или изменение. Сочи се, че от представен и приет в с.з. документ от 05.03.2025г. е видно, че жалбоподателят не е подавал жалби или молби във ФРГ, към 27.02.2025г. Счита се за неоснователно твърдението, че запитваната страна е следвало да уведоми жалбоподателя, че следва да подаде жалба пред компетентен орган в запитващата държава членка. Претендират се разноски.

Административен съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт се установява, че в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца е образувано ИД /изпълнително дело/ № ** /2016 г. срещу жалбоподателя В.П.П. ***  за събиране на публични вземания.

Постъпило е в ТД на НАП-Велико Търново е Искане за събиране на задължения от запитваща страна – *** /ФРГ/ с позоваване DE_BG_S1316BG2100250_011235_20211124_d_RR, във връзка с осъществяване на взаимопомощ с Република България, по отношение на жалбоподателя В.П.П. /на л.70-85 от делото/. Същото е заведено в НАП под № ** . По преписката е приложен и Единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/247ЕС, с референтен номер: **  /л.86-101/. В него е посочен както размера на задължението на горепосоченото лице, така и неговия произход, а именно данък върху доходите или капитала. Въз основа на този документ публичен изпълнител при компетентната териториална дирекция на НАП - ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Враца, е предприел необходимите действия и е присъединил към воденото от него изпълнително дело № ** /2016г., посоченото задължение. До жалбоподателя П. е изпратено Разпореждане за присъединяване № С220006-105-0053580/18.02.2022г. /л.58-59 и л.65-66/, в което е посочено, че са присъединени в изпълнителното производство вземания на публичен взискател с държава по процедура по взаимна помощ Германия, вид задължение – данък върху доходите или върху капитала, касаещи периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. в размер от общо 27 132.56 лева. Същото е връчено на 20.07.2022г. /л.60 и л.67/, видно от приложеното по преписката известие за доставяне на лицензиран пощенски оператор.

За обезпечаване на задълженията е издадено първоначално Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С230006-022-0045671/26.06.2023г. /л.55/ за събиране на установено и изискуемо публично вземане по цитираното изп.дело в размер на 30 753.37 лв., в т.ч. главница 23669.99 лв. и лихва 7083.38 лева. С него на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържането на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в две банки – ** АД и  ** АД. Това ПНОМ от 26.06.2023г. е обжалвано от П. по адм. ред, като с Решение № 124/20.07.2023 г. на и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, жалбата е оставена без уважение, което решение също е обжалвано  и е образувано адм.дело № 459/2023г. по описа на АдмС Враца.

         Като доказателства пред съда по това дело /адм.дело № 459/2023г. по описа на АдмС Враца/ са представени: Трудов договор № ** /**.**.**** г., с който П. е назначен на длъжност **  в ***  , както и Трудов договор № ** /**.**.**** г., Трудов договор № ** / **.**.**** г. и Трудов договор № ** /**.**.****г., всички сключени със същия работодател и за същата длъжност. Видно от представената Справка от ТД на НАП В.Търново с данни за осигуряването на В.П.П. за периода 01.01.2017г. до 30.07.2023г., същият в периода м.09.2017г до м.11.2020г. е имал качеството осигурено лице за всички осигурени социални рискове в Р.България.

          С Решение № 373/21.02.2024г. по адм.дело № 459/2023г. на АдмС Враца е отменено Решение № 124/20.07.2023 г., потвърждаващо ПНОМ от 26.06. 2023г., което решение № 373 на съда е окончателно.

           Същевременно с Разпореждане от 07.12.2023г. /л.54/ частично е прекратено производството по принудителното изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, поради давност, по две глоби  с фиш от 2014г., в размер на 150 лв. и 100 лв., след подадено Възражение /л.53/.

            С процесното последващо Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г. /л.47/ издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, Офис-Враца, на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – *** , обл. *** , за сумата от ** лв., по трудов договор/работна заплата, което е връчено по електронен път в същия ден на 07.12.2023г. /л.48-49/.

           Подадена е Жалба вх. № 94-В-3/11.12.2023г. против това ПНОМ от 07.12. 2023г., като с Решение по жалба срещу ПНОМ № 179 от 19.12.2023г. /л.43-45/, е оставена без уважение жалбата и е потвърдено ПНОМ с изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г. Решение № 179/ 19.12.2023г. е връчено на П. на 21.12.2023г. /л.42/, не е обжалвано и влиза в сила на 29.12.2023г.

         По настоящето дело се представиха от страните – от пълномощника на жалбоподателя - писмо на данъчна служба  на ***, с дата 14.11.2023г., с превод от немски на български език /л.121-122/ и от пълномощника на ответника - Искане за събиране на вземане и/или обезпечи-телни мерки с референтен номер: С 250006-0-0128268/05.03.2025г. /л.127-162/.

         При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд - с искане за обявяване на нищожност на акта, което я прави процесуално ДОПУСТИМА - съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК – изчерпана е задължителната фаза на адм. контрол на ПНОМ, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Горестоящият АО се е произнесъл в предвидените срокове с оспореното в настоящото производство Решение № 179/19.12.2023 г., надлежно връчено на 21.12.2023 г., С оглед на това налице е подлежащ на обжалване съгласно чл.269м, ал. 2, вр.  чл. 197, ал. 2 ДОПК адм. акт, от лице имащо правен интерес, с искане за нищожност, което е допустимо съгласно § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 149 ал. 5 от АПК.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата с искане за обявяване на нищожност на оспорените два акта - Решение № 179/19.12.2023г. и  ПНОМ с изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г. за НЕОСНОВАТЕЛНА.

 В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието „нищожен“ административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на адм.акт, като в зависимост от степента на допуснатия от адм. орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като унищожаем, като в първия случай съдът обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на адм. актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на адм. акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Следва да се отбележи, че количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на адм. акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.

          Процесното адм. производство е образувано въз основа на подадено от Германия до Изп.Директор на НАП искане за събиране на вземане въз основа на чл. 10 от Директива 2010/24ЕС, подадено на български език, с реф. № DE_S1316BG2100250_20211104_UIPE_1, с дата на издаване – 04.11.2021 год.

          Процедурата за взаимна помощ с държавите - членки на европейския съюз, при събиране на публични вземания, е уредена в глава двадесет и седма "а" от ДОПК, за постигане резултатите предписани от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 год. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (Директива 2010/24ЕС). В националното законодателство са въведени основаните принципи зададени от Директивата – приложимостта й при събиране на конкретен вид публични задължения, в това число данъци, включително акцизи, мита, такси (чл. 269а, ал. 1, т. 1); че се осъществява от определени компетентни органи и е уреден специален ред за реализиране на процедурата - в нашия закон уреден в чл.269в и сл. ДОПК.

          Съгласно разпоредбата на чл. 269з ДОПК, местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание, като той предоставя незабавно на запитания орган от другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и която е от значение за неговото събиране. Нормата на чл. 269к ДОПК постановява, че искането за събиране на публични вземания се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Съдържанието на Единния инструмент е уредено в ал. 2 - данни, индивидуализиращи първо-началното изпълнително основание, описание на вземането, вида на взема-нето, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски; име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника; наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване. Разпоредбата на чл.269к, ал.1 предвижда, че единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване, което съответства на чл. 12, т. 1 от Директива 2010/24ЕС. При постъпило искане, местният запитан орган събира вземанията по реда на чл. 269а, ал. 1 от ДОПК, но само тези, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка – чл. 269л, ал. 1 от ДОПК.

Оспорените Решение № 179 от 19.12.2023 г. на  Директора на ТД на НАП - гр. В.Търново /влязло в сила на 29.12.2023г./  и ПНОМ с изх. № С230006-022-0091625 от 07.12.2023  г. издадено от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, Офис-Враца, са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, с оглед на което не са налице отменителни основания за обявяването им за нищожни по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК. Относно компетентността на органите няма и възражения в жалбата.

         Актовете съответстват на предвидената за тях писмена форма и съдържат необходимите реквизити по чл. 196 от ДОПК и АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването им, имат ясна разпоредителна част, дата на издаване,  подпис на лицето с означена длъжност и др. Липсва основание за нищожност по чл. 146, т.2 от АПК – същите са издадени при спазване на установената форма. В тази насока също няма възражения в жалбата.

            При издаването на процесните ПНОМ и потвърждаващото го решение не са допуснати особено съществени процесуални нарушения водещи до нищожност на актовете. Публичния изпълнител не е ограничен от ДОПК относно вида и броя на издадените обезпечителни мерки, които може да налага  в хода на изпълнителното производство. Същия дължи преценка единствено за обезпечителната нужда и за това обезпечението да съответства на задължението. Целта е ОМ да гарантира възможността за събираемост на дълга, като се предотвратят евентуални възможности задълженото лице да се разпореди със свои активи. Жалбоподателят е уведомяван своевременно за Разпореждане за присъединяване от 18.02.2022г., за ПНОМ от 07.12.2023г., както и за Решението от 19.12.2023г., като му е била дадена възможност да ги обжалва по съответния ред. С Разпореждане от 07.12.2023г. частично е прекратено производството по принудителното изпълнение, поради давност, по две глоби  с фиш от 2014г., в размер на 150 лв. и 100 лв., след подадено Възражение от страна на жалбоподателя П.. Не е необходимо запит-ващата страна да е направила изрично искане за налагане на обезпечителна мярка, предвид разпоредбата на чл.269г ал.3 от ДОПК - местния запитван орган предприема предвидените в националното законодателство действия по събиране. Липсва основание за нищожност по чл. 146, т. 3 от АПК – няма допуснати особено съществени нарушения на административно-производ-ствените правила.

           По силата на чл. 269к ал. 1 от ДОПК – ЕИПИМ /Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки/, представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган, като ЕИПИМ подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване,допълване или изменение по силата на чл.269к ал.1 от ДОПК. В представеното Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки с референтен номер: С 250006-0-0128268 от 05.03.2025г. е посочен произхода на задължението – данък върху капитала, неговия размер /общ размер на дълга и по периоди/, периоди за които се дължи конкретен данък, дата на установяването му, включително давностен срок. Не са налице основанията по чл.269м ал.3 от ДОПК за спиране на изпълнителното производство, като в искането е отразено от запитваната страна, че към 27.02.2025г. длъжникът В.П. не е подавал жалби и молби, поради което молят да се продължи със събирането на вземанията.

           В процесния случай в искането за събиране на вземане и единният инструмент са описани претендираното вземане, неговият произход – дължим данък върху доходите или върху капитала, както и е индивидуализиран длъжникът. Посочена е и отговорната служба за определяне на вземането Данъчна служба във *** . В представения по делото единен инструмент действително липсва данни, които да индивидуализират точно  изпълнително основание относно характерът на изпълнителното основание - съдебен или административен акт, орган, който го е издал и дата на издаване. Такива данни липсват в представения по делото единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки с реф. № DE_S1316 BG2100250_20211 104_UIPE_l. Това обаче не води до особено съществено нарушаване правото на защита на задълженото лице.

           Жалбоподателят още с Разпореждане за присъединяване № С220006-105-0053580 от 18.02.2022г. е научил за присъединените вземания по процедурата по взаимна помощ с Германия и не го е обжалвал по съответния ред. От приложените документи към приложеното адм.дело № 459/2023г. на АдмС Враца /писмо на л.108 от това дело/  се установява, че на жалбоподателя са връчени лично на 20.07.2022г., както Разпореждането от 18.02.2022г., така и ЕИПИМ по молбата за взаимна помощ. Действително няма данни местния запитан орган, в случая ТД на НАП-В.Търново, да е уведомявал жалбо-подателят, че следва да подаде жалба пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата страна /ФРГ/, но няма и подадена жалба съгласно чл. 269м. ал.1 от ДОПК, за да бъде сторено това. Следвало е още с получаването на Разпореждането за присъединяване от 18.02.2022г. и ЕИПИМ да се подаде съответна жалба по реда именно на чл. 269м ал. 1 от АПК.  Не се доказа по настоящето дело твърдението на жалбоподателя В.П., че  задължението е оспорено пред данъчните органи на ФРГ. Напротив - същото се опроверга с представеното Искане за събиране на вземане и/или обезпечи-телни мерки с референтен номер: С 250006-0-0128268 от 05.03.2025г. в което е отразено от запитваната страна, че към 27.02.2025г. длъжникът В.П. не е подавал жалби и молби, поради което молят да се продължи със събирането на вземанията /л.162/.

            В чл. 269м ал. 2 от ДОПК изрично е посочено, че когато срещу действия по изпълнението, извършени в хода на изпълнението на територията на страната е постъпила жалба, се прилагат разпоредбите на този кодекс, което е сторено, както от  публичния изпълнител, така и от Директора на ТД на НАП-В.Търново по изпълнителното дело. Няма допуснато особено съществено противоречие с материално-правни разпоредби по смисъла на разпоредбата на чл. 146 т. 4 от АПК водещи до нищожност на оспорените актове.

            Няма установено по делото и особено съществено несъответствие с целта на закона, водещо до нищожност. Не са налице и условията по чл. 146 т.5 от АПК. Спазени са изискванията на ДОПК.

 По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорените актове -  Решение № 179 от 19.12.2023 г. на  Директора на ТД на НАП - гр. В.Търново и ПНОМ с изх. № С230006-022-009 1625 от 07.12.2023  г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, Офис-Враца, са издадени от компетентни органи, в предписаната от закона форма, при постановяването им не са допуснати особено съществени нарушения на административно-производствените правила, същите са в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което  жалбата  следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Няма основания за обявяване за нищожни на оспорените актове.

            При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ЮЛ /юридическото лице/ към което е ответника по делото - Директора на ТД на НАП-В.Търново, а именно НАП-София, следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, а именно сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/ - съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 за възнаграждението за адвокатска работа.

             Воден от горното и на основание чл. 197 ал. 2 от ДОПК във вр. с чл.269м ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П. ***, с искане за обявяване за нищожни на Решение № 179 от 19.12.2023г. на Директора на ТД на НАП - гр. В.Търново, влязло сила на 29.12.2023г. и ПНОМ с изх. № С230006-022-0091625 от 07.12.2023г. издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, Офис-Враца.

 

ОСЪЖДА В.П.П. да заплати на Национална Агенция за приходите – гр. София, разноски в размер на 1 000 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно - не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал. 4 от ДОПК.

 

Препис от настоящето съдебно решение да се приложи и докладва по спрените производство до приключване на настоящето дело – адм.дело № 5/2025г. на АдмС Враца и адм.дело № 134/2025г. на АдмС Враца – за възобновяване на производствата.