Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1051
30.08.2019г, гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на тридесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове: Пламен Чакалов
мл.с.Св.Узунов
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 1783/ 2019г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба от Р.П.Н. ***,
чрез адв.С.Ж.П.,*** против действия на съдебен изпълнител по изп.д.№ 20179080401126 по описа на ЧСИ Б.А., район на
действие ОС-Пловдив, с рег.№ 908 КЧСИ, изразяващи се в насрочване на публична
продан върху недвижим имот , представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 17806.501.698 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/22.01.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 793 кв м в урбанизирана
територия, кв.54, парцел VІІІ-522, собственост на жалбоподателя. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител
с доводи за несеквестеруемост на имота съобразно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК.
Постъпили
са писмени възражения от взискателя по изп.дело „Рожен-1“ ООД- гр.Пловдив,
представлявано от Е. А. П., чрез пълномощника си адв.Е.Х.,***, с които се
оспорва допустимостта на жалбата за това, че изпълнителното производство е било
прекратено, а по същество с доводи за неоснователност на жалбата.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ М.А., в които се заявява
становище за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Изпълнителното
производство е образувано от взискателя „Рожен-1“ ООД – гр.Пловдив за събиране
на вземане по издаден изп.лист от 05.09.2017г. по ч.гр.д.№ 13781/ 2017г. по
описа на РС-Пловдив от длъжника Р.П.Н. ***.
Жалбоподателят
има качеството на длъжник в изпълнителното производство, поради което се явява
легитимиран да обжалва действията на СИ, насочени към имот, за който претендира
несеквестеруемост, съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. За
насрочената с разпореждане от 08.05.2019г. на ЧСИ публична продан върху
посочения по-горе описан имот длъжникът е уведомен със съобщение изх.№ 7032/ 07.06.2019г. на ЧСИ, получено по
пощата от длъжника на 12.06.2019г. / разписка л.120 за проследяване на пратка/
, поради което жалбата се явява подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК. В хода на
изпълнителното производство длъжникът може да се позове на несеквестеруемост до
приключване на изпълнителния процес.
Възражението на ответника по жалбата, взискател по изпълнителното дело за липса
на правен интерес от обжалване поради прекратяване на изпълнителното
производство от съдебния изпълнител е неоснователно, доколкото видно от комплектованата преписка по изп.дело
няма данни за влязъл в сила акт за
прекратяване на изпълнителното производство. Против постановеното на 27.06.2019г.
разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
процесния поземлен имот е налице депозирана
жалба вх.№ 884/29.07.2019г. от взискателя „Рожен 1“ ООД в процес на
администриране, поради което данни за влизане в сила на цитирания акт за
прекратяване на изп.производство към
настоящия момент не са налице. С оглед
на това жалбата се явява процесуално допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Принудителното
изпълнение е насочено върху ½ ид.ч. от недвижим имот , представляващ
поземлен имот с идентификатор № 17806.501.698 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/22.01.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 793 кв м в урбанизирана
територия, кв.54, парцел VІІІ-522, собственост на длъжника, в който е налице
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м. С депозираната жалба се претендира
несеквестеруемост на процесния имот, върху който е насочено изпълнението –
½ ид.част от дворното място на основание чл.444, т.7 ГПК с доводи за
несеквестеруемост по арг. от разпоредбата на чл.39, ал.2 ЗС поради неустановена
поделяемост на ПИ, както и неизследване на
въпроса относно възможността за самостоятелно обособяване на отделни части от
дворното място при спазване на изискванията на чл.14-19 ЗУТ. Заявява се, че процесният
ПИ е неподеляем поради невъзможност за обособяване на отделен ПИ по правилата
на ЗУТ, поради което в понятието „жилище“ по смисъла на чл.444, т.7 ГПК се обхваща
и дворното място, в което е построена жилищната сграда. Извършено е позоваване
на постановено Решение № 1583/ 14.VІ.1960г. по гр.д.№ 2987/ 60 , ВС, ІІ ГО.
С
разпоредбата чл.444, т.7 ГПК е уредена изрично несеквестеруемост на жилището на
длъжника, ако той и членовете на семейството му, с които длъжникът живее в него
заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него,
като ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с Наредба на МС, надвищаващата част от него се
продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. В изпълнителното производство принудителното
изпълнение не е насочено към притежаваното от длъжника жилище, за което е прието
от съдебния изпълнител наличието на несеквестеруемост по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, поради което е насочено изпълнението върху процесното дворно място, на
което е извършен опис и оценка по СТОЕ.
Действително
с постановена практика на ВС, обективирана в посоченото от жалбоподателя Решение № 1583/ 14.VІ.1960г. по гр.д.№ 2987/
60 , ВС, ІІ ГО, както и последващо Решение № 1693 от 22.VІ.1970г. по гр.д.№
974/ 1970г. на ВС – І ГО във връзка с приложение на разпоредбата на чл.339,
б.“в“ ГПК /отм./ въз основа на разширително тълкуване на цитираната разпоредба
се приема под жилище по смисъла на чл.339, б.“в“ ГПК да следва да се разбира
както сградата, която служи за живеене, така и дворното място, в което е
построена сградата, поради което се приема и недопустимост насочването на
изпълнението не само върху единственото жилище на длъжника, но и върху парцела,
върху което е построено жилището. Така в тази насока следва да се приеме, че се
касае за аналогия на хипотезата на чл.444, т.7 ГПК като следва да се определя и
секвестеруемата част от дворното място чрез изследване наличието на поделяемост
на поземления имот с приложение на правилата, уредени относно вида на населените места по
чл.19, ал.1 ЗУТ, в случая относно изискванията на чл.19, ал.1, т.4 и 5 ЗУТ във
връзка с вида на процесното населеното място – село /***/. Този подход за определяне наличието на
секвестерумост на дворното място или част от него, съответно теренът, върху
който е построена несеквестеруемата жилищна сграда на длъжника, чрез разширително
тълкуване на разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК е възприет и от по - актуална
съдебна практика на окръжни съдилища / така именно Решение от 08.02.2008г. по
ч.гр.д.№ 50/ 2008г., ГО на ОС- София, Решение
от 06.10.2008г. по в.тр.д.№ 610/2008г. на ОС- Варна /, който подход се споделя
от настоящия съдебен състав по настоящия спор за законосъобразност на
обжалваното действие на съдебния изпълнител. За изследване наличието на
възможност за поделяемост на процесното дворно място по арг. от разпоредбата на
чл.444, т.7 във връзка с чл.39, ал.2 ЗС данни не са събирани, съответно
процесуални действия в изпълнителното производство не са извършени, като
назначената СТЕ по делото е била с предмет определяне пазарната стойност на
имота. Поради това следователно с цел
изясняване на този повдигнат спорен въпрос да се извършат съответните
процесуални действия от съдебния изпълнител за изясняване и установяване
предпоставките за определяне секвестеруемост или несеквестеруемост на процесния
имот като условие за евентуално продължаване на принудителното изпълнение
съответно върху процесното дворно място.
По
така изложените съображения се намира, че обжалваните действия на съдебния
изпълнител по насочване принудителното изпълнение върху процесния имот чрез
насрочване на публична продан на имота следва да се отменят поради неизясненост
относно наличието на секвестеруемост съобразно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК
и върху дворното място в обема на притежаваните от длъжника права на
собственост и необходимостта от извършване на процесуални действия чрез
назначаване на СТЕ за определяне наличието или липсата на поделяемост на
процесния недвижим имот.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител по изп.д.№ 20179080401126 по описа на ЧСИ Б.А., район на
действие ОС-Пловдив, с рег.№ 908 КЧСИ, изразяващи се в насрочване на публична
продан върху недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 17806.501.698 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/22.01.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 793 кв м в урбанизирана
територия, кв.54, парцел VІІІ-522, собственост на Р.П.Н. ***.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Б.А., район на действие
ОС-Пловдив, с рег.№ 908 КЧСИ за извършване на процесуални действия във връзка с
приложението на чл.444, т.7 ГПК относно недвижим имот, представляващ ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 17806.501.698 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-4/22.01.2009г. на ИД на АГКК, съобразно мотивната част на
решението.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: