Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
Варна,
______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на девети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Калинка Ковачева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1005/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от П.Д.П., срещу Агенция „Митници“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 369/2018/2019г. на зам.директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, в размер на 360,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2768/2019г. на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че във връзка с издадено НП № 369/2018/2019г. от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение на Районен съд - Варна по НАХД № 2768/2019г., за него възниква правен интерес да му бъде изплатено обезщетение в размер на сторените по делото съдебни разноски в размер на 360,00лв., ведно с претендираната законна лихва. Разноските за адвокатски възнаграждения са реално извършени, поради което моли претенциите да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Агенция „Митници“, оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмено становище С.д. № 6106/08.06.2020г. Счита, че в случая не са налице посочените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки, т.к. не е доказано настъпването на вреда поради бездействие от страна на Агенция Митници. Спазването на реда, по който може да се установи законосъобразността на издадено наказателно постановление, не води до противоправност при издаването на постановлението. Разноските, извършени в хода на съдебното производство, не са пряка и непосредствена последица от административен акт, а от упражнено право на защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отделно счита, че от представените документи не може да се направи извод за извършено реално плащане. Навежда и доводи, че Агенция „Митници“ не следва да заплаща на ищеца ДДС към претендирания адвокатски хонорар. По изложените съображения моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца като разноски за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С Наказателно постановление № 369/2018/2019 от 15.05.2019г. на зам.директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, пар.1 и пар.2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, и на основание на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 804,42лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд - Варна като в тази връзка е образувано НАХД № 2768/2019г. С Решение № 1761/03.10.2019г. ВРС, VІ-ти състав е отменил НП № 369/2018/2019 от 15.05.2019г. по съображения, че вмененото нарушение не е доказано.
Решението оставено в сила с Решение № 239/14.02.2020г. на Административен съд – Варна, постановено по КАНД № 2891/2019г.
Във въззивното производство „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е било представлявано от адв.С.Ж.. Видно от представения по НАХД № 2768/2019г. договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. и фактура № 531/03.06.2019г., дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което е ДОПУСТИМ.
Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
До изменението на ЗАНН с ДВ, бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления. Липсата обаче на уредба в ЗАНН и НПК за присъждане на направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.
Видно от приобщените по делото доказателства от НАХД № 2768/2019г. на Районен съд-Варна адв.Ж. е осъществила реално процесуално представителство и защита на ищеца в производството по обжалване на наказателното постановление пред ВРС и в касационното производство.
Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Приложените по НАХД № 2768/2019г. договор за правна защита и съдействие и фактура отговарят на посочените изисквания. Във фактура № 531/03.06.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 369/2018/2019 на директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, както и че плащането е по сметка. Договореното възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС е изплатено по банков път видно от преводно нареждане от 04.06.2019г. В същото като основание за плащане е посочено „Фактури от н.515 до н.570/03.06.2019г. съгласно опис“. Извършен е банков превод общо на 27450,00лв., колкото е общата стойност на всички фактури по описа, сред които и фактура № 531/03.06.2019г. /р.17/, поради което неоснователно ответникът твърди, че плащането не е доказано.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че обезщетението не следва да обхваща посочения в договора и фактурата ДДС, т.к. същият подлежи на приспадане.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на изплащане на
възнаграждението, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложена имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията/обезщетението, но не по-малко от 300лв. Съгласно §2а от ДР на
Наредба № 1 и по арг. от Решение на СЕС от 23 ноември 2017г., по обединени дела
С-427/16 и С-428/16 част от адвокатското възнаграждение е и начисления ДДС, т.к.
в случая не е налице двойно облагане с ДДС. От друга страна размерът на
вредата в случая е точно размера на извършеното плащане, като редуциране на
обезщетението е допустимо само в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, която в
случая не е налице, а и не се твърди от ответника.
По така изложените съображения претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателното постановление, като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло. Следва в полза на ищеца да се присъди законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева, от които 25,00лв. за държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, изплатено по банков път на 08.05.2020г. на основание фактура № 732/07.05.2020г.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. изплатеното възнаграждение кореспондира с минималния размер по чл.8, ал.1, т.1, вр.§2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към момента на издаване на фактурата и извършване на плащането.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя П.Д.П., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360,00лв. (триста и шестдесет лева), за изплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2768/2019г. на Районен съд - Варна, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 369/2018/2019г. на зам.директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“, отменено с влязло в сила Решение № 1761/03.10.2019г. по НАХД № 2768/2019г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪДЖА Агенция Митници да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя П.Д.П., разноски за производството в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: