РЕШЕНИЕ
№ 246
Плевен, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с
участието на прокурор Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията
Снежина Иванова адм. дело № 607 по описа за 2019 година на Административен съд
– Плевен.
Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) .
Делото е образувано по искова молба /ИМ/ на М.С.Й.,
ЕГН ********** – л.с., изтърпяващ наказание в девета група на Затвора-Плевен, против
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/.
В исковата молба се твърди, че същата е на правно
основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.3 от ЕКПЧОС /КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на
човека и основните свободи/. Сочи, че цената на иска е 50 000 лева. Твърди, че през периода от 17.04.2014 г. до
11.11.2014 г. е бил задържан в ареста гр.Плевен във връзка с повдигнато му
обвинение. В този период в килията му не е имало мивка, тоалетна и течаща вода.
Не е имало дневна светлина, не е имало каре за престой на открито. Не е могъл
да сяда на масата за да се храни, тъй като е имало само 1 стол - заварен, с
една малка маса. В килията са били по 4-5-6 души, като същата е била от 10
квадратни метра. Дюшеците са били скъсани и са миришели на мухъл, също и
одеялото. В килията е било задушно и топло, не е можело да се диша от миризма и
от дима от пушенето на цигари. Лампата е светела денонощно, като му е дразнила
очите и не е имал спокоен сън от 8 часа. Всички задържани са уринирали в
пластмасови туби, като сутрин и вечер са изнасяни. Многократно е използвал
найлонови торби за голяма нужда. В килията на вратата е имало една малка
капандура, която постоянно е била затваряна от старшините. Не е могъл да диша
чист въздух, а е болен с диагноза „астматичен пристъп“, и е на инхалаторно
лечение, имал е нужда от чист въздух. Температурата в килията е била 40
градуса, поради липсата на баня телата на задържаните са миришели лошо,
миришело е и на урина. Твърди, че са нарушени правата му от условията в ареста,
като е трябвало да носи тубите с урина и торбите с изхождания през целия
коридор до тоалетната, която е била в други край на коридора, като се е
срамувал от служителите и от задържаните, които са го познавали. Трябвало е да
се храни на леглото си. Не е могъл да се храни пълноценно, гладувал е и е
повръщал яденето.
С определение № 1136/12.06.2019 г. /л.25/ съдът е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ, а с определение № 1182/19.06.2019
г. /л.32/, поправено с определение № 1187/19.06.2019 г. /л.40/ е назначен
адвокат Р.Н.Л., който да я осъществява.
С определение № 1136/12.06.2019 г., ИМ е била оставена
без движение, като е указано да се внесе държавна такса.
С определение № 1188/19.06.2019 г. ищецът е освободен
от държавна такса.
Постъпила е молба от адв. Л. за уточняване на иска
/л.л.53-56/, в която се излагат съображения относно правната му квалификация,
сочи се, че са налице незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
администрацията на ГДИН. Излагат се съображения относно разпределението на
доказателствената тежест и се правят множество доказателствени искания.
В постъпила молба - становище /л.л.92-97/ също се
уточнява иска, като се сочи, че се иска обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в периода от 17.04.2014 г. до 11.11.2014 г., поради действия и
бездействия на административния орган, довели до поставянето на Й. в
неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и до липсата
на постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, липса на подходящи условия за
хранене, нормален сън, неподдържане на подходяща температура в помещението през
лятото, липса на чисти дюшеци, които са довели до уронване на човешкото му
достойнство и са породили в него чувство на унижение, срам, незащитеност,
тревожност и малоценност. Предявява акцесорен иск за за заплащане лихва върху
претендираната сума от момента на преустановяване на 11.11.2014 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение 28.11.2019 г. /л.112 от
делото/, допълнено с протоколно определение от 27.02.2020 г. /л.307/ съдът е
приел, че искът е за присъждане на обезщетение, съгласно отразеното в становище
от 27.11.2019 г., а именно: претендира
неимуществените вреди от липса на условия за двигателна активност, липса на
достатъчно количество свеж въздух, липса на постоянен достъп до течаща вода и
тоалетна, липса на подходящи условия за хранене и за нормален сън, неподдържане
на подходяща температура в помещението през лятото и др. подобни действия, бездействия
и обстоятелства, които са предизвикали у ищеца чувство на уронване на човешкото
му достойнство, унижение, срам, незащитеност, тревожност и малоценност. Правната
квалификация на иска е чл. 284 от ЗИНЗС, вр. чл. 3 от ЗИНЗС вр. чл. 1 от ЗОДОВ,
вр. чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Искът да се счита за предявен така както е посочено в искова молба, находяща се на лист 2 по делото.
От ответника по иска – ГДИН, е постъпил отговор на
исковата молба /л.л.61-62/, чрез юрк. П., в който отговор се твърди, че ИМ е
недопустима, алтернативно неоснователна поради погасяване на иска по давност за
периода преди 29.05.2014 г. Твърди, че ищецът е бил в добро здравословно
състояние, и същото не се е влошило. Имал е оплаквания, които са обичайни и без
особени последици. Винаги му е указвана медицинска помощ, назначавана е терапия
и са предоставяни медикаменти. Извеждан е за стоматолог и за преглед в
белодробен диспансер. Моли иска да се отхвърли и на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява
лично и със служебно назначения адвокат по делото – адв. Р.Л. ***. Моли за
произнасяне с решение, с което да уважат предявените искове от М.С.Й. срещу
ГДИН като основателни и доказани и да се осъди ответника да плати обезщетение
за причинените неимуществени вреди, претендирани в размер от 50 000 лв.,
както и лихва върху тях, считано от 11.11.2014 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се
установяват действия или бездействия на администрацията на ГДИН, както следва:
На ищеца при задържането му под стража и престой в ареста в арестното помещение
№ 6 не е осигурена достатъчно жилищна площ. Този извод се потвърждава от
представения от ответника доказателства за площта на арестното помещение и
броят на задържаните лица в него през процесния период. Като се раздели площта
на помещението на броя лица, се установява, че за целия период на задържане под
стража в арест Плевен не е имало дори един ден, в който ищецът да разполага с
жилищна площ от 4 кв.м. Следва да се има предвид, че конкретното арестно
помещение е с 6 легла, които са разположени едно над друго, т.е. самите легла
заемат близо 6 кв.м. От помещението са били заети и около кв.м. от масичка и
стол, т.е. свободното пространство в помещението е било не повече от 4 кв. м. и
то е използвано от минимум 3 задържани лица, като през по-голямата част от
периода задържаните лица са били 4 или 5, а в не малка част и 6. В арестното
помещение, в което е бил настанен ищецът в процесния период не е осигурен пряк
достъп на дневна светлина, свеж въздух и проветряване.
Счита за безспорно, че капакът на вратата не е в
състояние да осигури достатъчното количество дневна светлина, нито достатъчното
количество свеж въздух. По отношение на свежия въздух, няма никаква индиция, че
такъв е бил осигуряван. Счита за безспорно, че не е осигуряван постоянен достъп
до течаща вода и тоалетна. От доказателствата от административния орган е
видно, че са липсвали тоалетна и мивка в помещението. От показанията на
свидетелите, се установява, че задържаните лица са удовлетворявали естествените
си нужди като са уринирали в пластмасови шишета, което несъмнено представлява
унизително и нехуманно отношение към лицата и в частност към ищеца и чувство за
срам и неудобство. Не са осигурявани условия за двигателна активност, престой
на престой на открито или изградени за целта закрити помещения с достъп на свеж
въздух или вентилация. Нарушения на
нормативната уредба и вътрешните разпоредби на административния орган, които
вътрешни разпоредби са обективирани в представената заповед № Л-6399 от 2010 г.
Не са осигурени подходящи условия за хранене. От представените писмени
доказателства се установява, че е имало една маса и един стол. При условие, че
в по-голяма част от процесния период са били настанени 4 или повече лица, то е
налице обективна невъзможност да се хранят в подходящо време и с топла храна,
което е налагало в определени случаи лицата да се хранят в леглата си. В
арестното помещение не е поддържана подходяща температура. В тази връзка следва
да се отчете обстоятелството, че арестът се помещава на последния етаж на ОД на
МВР – Плевен. Климатиците са монтирани в коридорите, встрани от арестните
помещения и достъпът до хладен въздух се осъществява през капака на вратата. Не
е осъществена възможност за почистване и изтупване на постелъчния инвентар.
Въпреки, че такава възможност е предвидена с вече цитираната заповед на гл.
директор на ГДИН. Поради тази причина се е стигнало до използването на
нехигиеничен постелъчен инвентар, включително и мръсен дюшек. Условията, при
които ищецът е бил задържан очевидно не са били съобразени с характера на
заболяването му и са поставили в риск здравето му. От доказателствата по делото
се установява по безспорен начин, че М.Й. боледува от бронхиална астма, което
заболяване изисква по-голям достъп до свеж въздух и по възможност да не се стои
в помещения, където има повече пушачи. Като се има предвид всичко това, както и
че ищецът страда от белодробно заболяване, е несъмнено, че посочените действия
или бездействия на административния орган са довели до уронване на човешкото
достойнство на г-н Й. и са породили в него чувство на унижение, срам,
незащитеност, тревожност и малоценност, както и повишен риск за здравето му.
Ето защо счита, че искът следва да бъде уважен и на ищеца да бъде присъдено обезщетение
в необходимия размер, ведно с дължимата лихва. Ищецът поддържа становището на
адвоката си.
Като реплика на становището на другите страни адв.Л.
сочи, че същите са неоснователни. Става въпрос не за защита от дискриминация,
става въпрос по иск по реда на ЗИНЗС. Европейският съд по правата на човека в
своите решения последователно и категорично застъпва практиката, че
недостатъчната жилищна площ, неосигуряването на течаща вода, на мивка и т.н.
всички основания, които са изброени представляват нарушаване на човешките права
и за тях се дължи обезщетение. Това е безспорна практика, която би следвало да
се прилага и от българските съдилища. В конкретния случай са събрани безспорни
доказателства. Има списък на лицата представен от ответника, от който много
ясно може да се проследи колко лица по време
на престоя на М.Й. са били в ареста. Преобладават 4 или 5 лица. В никакъв
случай не преобладават 3. В повечето случаи, а в отделни и по 6 лица в килията.
Безспорно се доказа, че в арестното помещение няма течаща вода и тоалетна.
Счита, че са събрани достатъчно доказателства, които по един категоричен и
безспорен начин доказват, че са налице действия или бездействия на администрацията
на административния орган, които са причинили твърдените неимуществени вреди.
Счита, че възнаграждение по този тип дела не се дължи, с оглед специалните
разпоредби на ЗИНЗС и на ЗОДОВ. Дори съдът да прецени, че такива се дължат,
прави възражение за прекомерност. Очевидно същите не са съобразени с Наредбата
за правната помощ, където възнагражденията по дела по ЗИНЗС са съвсем различни
от претендираното. В представена в срок писмена защита допълнително сочи
съдебна практика е - решения на Европейския съд по правата на човека,
постановени срещу България във връзка с условията в затворите и арестите.
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно
призован, се представлява от юрк. П.П. с пълномощно по делото. Поддържа
изложеното в писмения отговор относно допустимостта, основателността и
доказаността на исковата претенция. Счита, че направените изчисления от
адвоката на ищеца по отношение на площта не отговарят на действителността, тъй
като от разпита на свидетелите, се доказа по безспорен начин, че килията е била
от големите. Били са по 3 максимум 4 човека. По отношение на светлината в
помещенията, е ясно доказано и казано от служителите, които са били в
следствения арест, че е имало достатъчно светлина в помещенията пред тях. От
едната страна на коридора има постоянна дневна светлина. Не може да се говори за
действие или бездействие, което да не е съобразено с предпочитанията на
задържаните, тъй като свидетелите посочват, че когато е било по-светло или
слънчево, са се съобразявали с тях, дори са намалявали осветлението като са
пускали щорите, съобразно желанията на задържаните. Всички свидетели посочват,
че има поставени климатици в коридора. Струята въздух на климатика не бива да
се насочва пряко срещу обекта на охлаждане. Напълно законосъобразно и
целесъобразно са били поставени климатиците, които не са изключвани. От
свидетелските показания на единия от свидетелите, който е бил задържан, не е
имал проблеми с това дали е било топло или студено. По отношение на течащата
вода, липсата на течаща вода в помещенията, условията са били еднакви за
всички. Видно от свидетелските показания, когато е имало необходимост лицата,
освен по график при поискване им е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна.
Свидетелските показания на лицата, които са били задържани към момента в едно и
също помещение с ищеца, са еднопосочни в тази посока, че това е личен избор кой
къде ще удовлетворява естествените си нужди, кой къде ще се храни. Както в
помещение, каквото е ареста, той не е хотел и никога, никъде в арестите във
всички страни, не се предоставят нови дюшеци, така и в дома си, когато лицето
не е задържано може да избира къде да удовлетворява нуждите си, както и каква
лична хигиена да има в помещението, в което е настанено и живее, както и къде
да се храни. Осигурена е маса и стол, които са трайно закрепени с оглед
сигурността в ареста, капандурите също, тези действия също са съобразени с
изискванията на закона за максимално ограничаване и изолиране на задържаното
лице, с оглед да не бъде възпрепятствано
разследването или дейността на контролиращия орган, който в случая е прокуратурата.
Така, че затварянето, отварянето на капандурите, държането на отворени
помещения или не, това е с оглед сигурността на лицата, на служителите, както и
във връзка с дейността на прокуратурата, която е контролиращ орган. По
отношение на престоя на открито, не е имало място, където да се провежда
престой на открито, но това е било за всички задържани лица. Ищецът не е бил
третиран по-неблагоприятно от другите задържани лица. Отношението към него е
било като към всички останали лица. По отношение на здравословното му
състояние, като влошаването, на което има предписвано като отговорност на
ответника счита, че на първо място има
достатъчно практика в тази насока на българските съдилища, че такава искова
претенция, би била недопустима, но в случай, че съдът реши, че тя е допустима и
бъде разгледана, тя е неоснователна тъй като след представяне на експертизата,
видно от изписваните лекарства в арестантското досие на ищеца, няма никакви
предписвани лекарства, които да са относно белодробно заболяване. Лицето е
пушач. Във времето, в което е престоял в ареста, като задържано лице ищецът е
получавал всяка седмица по време на свиждане пакети с тютюн и кутии с цигари.
Като например на 22 стр. от арестантското досие: на 25 април 2014 г. на 30
април, на 14 май, на 11 юни, на 18 и 25 юни по 3 кутии, по 4 кутии с тютюн, по
един пакет с тютюн, отделно кутии с цигари. Това са количества изпушен тютюн,
които биха били пагубни и биха били влошили здравословното състояние на лице
без да е налице такова заболяване. Намира, че ГДИН не следва да носи
отговорност за влошеното здравословно състояние или пък действия, бездействия,
за това че Й. е избрал да е пушач. Както е видно от свидетелските показания,
другите двама свидетели, които са били с него, не са пушачи. Единият не е бил
пушач и другият. Означава, че 90, а не 80 % от тютюнопушенето вътре в
помещението се е извършвало от ищеца и това не следва да се приеме, като действия
или бездействия от страна на ответника. Посочва, че на 13.10.2014 г. лицето е и
изведено със заповед за посещение на белодробен диспансер и точно 4 дни след
това, е получил от роднините си филтри
за цигари и тютюн. Неоснователни и недоказани и неправилно посочени са
претенциите насочени към ГДИН за това, че не са му осигурени подходящи условия
за човек с неговото заболяване, тъй като няма нито едно лекарство предписано по
време на престоя му за лечение на неговото белодробно заболяване. Неоснователна
е претенцията на ищеца, че не е бил в добри условия в помещението, в което е
бил настанен, тъй като е имало изготвен график. Същият има отговорността сам да
спазва добра хигиена, да поддържа бельото си чисто, което трудно може да се
получи, ако той се храни в леглото си. За едно нормално хранене от 10 мин. от 3
човека на една маса, храната, която е сервирана няма да доведе до такова
изстиване, че да се влоши неговото здравословно състояние или да претърпи
неблагоприятни последици от това. Намира, че условията за всички задържани лица
в ареста са били еднакви. Той не е третиран по-неблагоприятно от другите. Видно
е, че двамата свидетели и задържани лица в този период не са посочили, не са
казали някой да им е отказвал каквото и да е или да бъдат ограничавани или пък
ищецът да е бил ограничаван по някакъв начин от правата, които са за всички и
задълженията в ареста. По отношение на юрисконсултско възнаграждение,
претендира присъждане на такова в случай, че бъде отхвърлен искът, в размера
посочен в писмения отговор.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Йорданка Антонова. Счита с оглед на
доказателствата, които са събрани, че искът е недоказан както по основание,
така и по размер. Претендира се за исков период от 17.04.2014 г. до 11.11.2014
г. Молбата е подадена на 29.05.2019 г., което означава, че за периода от
17.04.2014 г. до 29.05.2014 г. искането е погасено по давност и следва да се
отрази в съдебното решение. Счита, че не са събрани доказателства, които да
установяват, че по отношение на ищеца са предприети някакви действия или е
проявено бездействие от страна на администрацията, които да са му причинили
болки, страдания и лишаване от човешкото му достойнство. Условията спрямо ищеца
са били такива каквито са били за всички задържани, не е правено някакво
изключение, никой не е предприемал някакви действия, които да се специални по
отношение на него и които да са довели до
настъпването на твърдяните неимуществени вреди, като заболяването му е
било налице още при постъпването му в ареста. Установява се, че неговите близки
непрекъснато всяка седмица са носили тютюн, цигари и той е бил изключително
активен пушач. Тъй като разпитаните свидетели, които са били с него в същото
арестантско помещение не са пушачи, означава че повече от 80 % от дима е от
неговото пушене, а с оглед заявеното от лекаря - пушенето е изключително вредно
за неговото заболяване, а именно бронхиална астма. Счита, че не се доказа, че
има предписани лекарства за белодробно заболяване, което означава, че в този
процесен период не е имало някакво оплакване от негова страна в тази връзка и предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. е недоказан по
основание и моли да бъде изцяло отхвърлен. Алтернативно посочва, че ако съдът
счете, че са налице обстоятелства, които могат да бъдат възприети като такива,
които да са проява на специално отношение, на специални действия, проявено
бездействие именно по отношение на него, то счита че при тези условия, така
претендираното обезщетение е изключително високо и не отговаря както на
доказателствата по делото, така и на икономическите
условия в страната и изобщо на обществените изисквания и нагласи. Моли да се отхвърли
изцяло исковата претенция.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
М.С.Й. понастоящем е лишен от
свобода, като е задържан на 17.04.2014 г., видно от приобщеното постановление
на прокурор /л.166/, с което е задържан в ОЗ “Следствен арест“ - Плевен.
Приобщено е и определение на ОС-Плевен от 19.04.2014 г. /л.л.176-177/, с което
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на Й.. Същото е потвърдено
с определение на ВТАС /л.л.185-186/.
Видно от справката на
л.л.63-64, Й. е прекарал периода 17.04.2014 г. до 11.11.2014 г. в килия №6, с
площ 10,86 кв.м на Ареста Плевен, след което е преведен в Затвора Плевен. В
същия период в различни периоди от време в килията освен него са били настанени
21 лица, като от 17.04.2014 г. до 02.05.2014 г. в килията са били трима
задържани, от 02.05.2014 г. до 8.05.2014 са четирима, от 08.05.2014 г. до
15.05.2014 г. са петима, от 16.05.2014 до 27.05.2014 г. са четирима, от
28.05.2014 до 31.05.2014 г. са петима, от 01.06.2014 г. до 05.06.2014 г. са
четирима, от 06.06.2014 г. до 09.06.2014 г. са петима, от 10.06.2014 г. до
13.06.2014 г. са четирима, от 14.06.2014 г. до 20.06.2014 г. са трима, от
21.06.2014 г. до 12.07.2014 г. са четирима, 13.07.2014 г. до 17.07.2014 г. са
петима, от 18.07.2014 г. до 21.07.2014 г. са шестима, от 22.07.2014 до
28.07.2014 г. са петима, от 29.07.2014 до 01.08.2014 г. са шестима, от
02.08.2014 г. до 13.08.2014 г. са петима, на 14.08.2014 г. са четирима, от
15.08.2014 г. до 22.08.2014 г. са трима, от 23.08.2014 г. до 03.09.2014 г. са
четирима, от 04.09.2014 г. до 09.09.2014 г. са петима, на 10.09.2014 г. са
четирима, от 11.09.2014 г. до 19.09.2014 г. са петима, от 20.09.2014 г. до
22.09.2014 г. са четирима, на 23.09.2014 г. са петима, на 24.09.2014 г. са
шестима, на 25.09.2014 г. са петима, от 26.09.2014 г. до 07.10.2014 г. са
четирима, от 08.10.2014 г. до 10.10.2014 г. са петима, от 11.10.2014 г. до
14.10.2014 г. са четирима, от 15.10.2014 г. до 17.10.2017.4 г. са петима, от
18.10.2014 г. до 19.10.2014 г. са четирима, от 20.10.2014 г. до 24.10.2014 г.
са петима, от 25.10.2014 г. до 03.11.2014 г. са четирима, от 04.11.2014 г. до
11.11.2014 г. са трима. Списъкът на задържаните лица на л.л.148-155 дава
по-ясна представа за броя им.
В същата справка се сочи още,
че килиите на ареста - Плевен, намиращ се на 5-ти етаж на сградата на ОД на
МВР-Плевен през посочения период, поради конструктивни особености на сградата,
няма тоалетни и течаща вода. Осветлението се осъществява чрез два ел.плафона на
36 волта. Достъпът до дневна светлина се осъществя чрез капаци, изрязани във
вратите на килиите. Всяка килия е оборудвана с шкафчета, масичка и стол. Текущи
ремонти периодично са извършвани в ареста. В края на коридора пред
арестантските килии са монтирани два климатика, които през топлия период на
годината ефективно охлаждат килиите. Отоплението в ареста е централно парно.
При постъпване в ареста на всяко лице се осигурява постелъчен инвентар - дюшек,
калъфка, възглавница, чаршаф и одеяло, които периодично се дават за пране в Затвора
- Плевен. Храненето е три пъти дневно в самите килии: закуска, обед и вечеря, с
храна, доставяна от Затвора - Плевен.
Съгласно дневен график се
осигурява четири пъти дневно извеждане до банята, умивалното и тоалетните и
отделно при нужда по всяко време на денонощието, като къпането се осигурява
поне два пъти седмично. Свиждане се провежда всяка седмица, в сряда с
разрешения за свиждане от съответните наблюдаващи прокурори, и съгласно
разпоредбите на ЗИНЗС. Достъп до лекаря на ареста задържаните лица имат всеки
ден в рамките на работното време. Й. е извеждан на прегледи до Стоматологична
поликлиника и белодробен диспансер. В този смисъл са и приложените заповеди за
конвоиране до тези учреждения /л.л.66-67/. В медицинска справка /л.68/ се сочи,
че е болен от бронхиална астма и употребява лекарство – Бутоастма спрей.
Приложена е и разписка за получения от Й. постелъчен инвентар /л.65/.
В справка на л.79
допълнително се сочи, че поради местоположението на ареста е невъзможно
осигуряването на престой на открито на задържаните лица. В справка на л.258
допълнително се сочи, че килиите са с
грапава мазилка и са варосани, като площта на големите килии е 10,89 кв.м, а на
малките - 7,26 кв.м. Вратите на килиите са 0,77 на 2,03 м, като на тях има отварящи
се капаци за достъп до дневна светлина. Всяка килия има отдушник. Има склад, в
който се съхраняват вещи на задържаните лица. В докладна записка на л.л.259-260
допълнително се сочи, че изграждане на тоалетни вътре в килиите е невъзможно,
тъй като основните фекални тръби се намират в северната част на сградата и
никъде другаде.
В справка за здравословното
състояние от 05.06.2019 г. се сочи, че от години Й. е с бронхиална астма
/л.14/, като се лекува с Фостер, изписван по рецептурна книжка.
Приложена е епикриза за
лечение на Й. в периода 21-28.05.2013 г. /преди постъпването в ареста/ с
диагноза: Астматичен пристъп - средно тежък. Бронхиална астма - атопична форма.
Метатуберкулозна пневмофиброза в дясно /л.222/.
В приложени разписки за
приети и предадени вещи е посочено, че близки на Й. са му доставяли цигари и
тютюн по време на престоя му в ареста /л.л.240, 241, 243, 244/. Приложени са
справки за медицински прегледи /л.247 – лице и гръб/, съгласно които в този
период е в добро общо състояние. От писмо на ОД на МВР-Плевен /л.121/ и
приложени към него протокол за ремонт и архитектурен план /л.л.122-123/ е
видно, че на помещенията, използвани като арестни килии, няма нумерология, от
ляво на дясно е разположено помещение №6. Няма промяна в площта му, същото
понастоящем е боядисано и са демонтирани леглата. Вратата и осветлението не са
променяни, в момента се използва като архив, монтирани са стелажи. Квадратурата
му е 11,115 кв.м - дължина 3,393 м и ширина 3,276 м.
По делото са разпитани петима
свидетели. Св. Т.М. е бил служител в ареста, няма спомен колко легла е имало в
килия №6, имало е маса и стол както във всички килии. Помещението е било на
петия етаж в сградата на ОД на МВР-Плевен. На вратата има прозорец, който се
отваря от надзорно-охранителния състав. Същият е към коридора, като страната му
срещу килиите са само стъкла, откъдето прониква слънчева светлина. Прозорецът е
80/100 см. Имало е и друг прозорец над вратата на помещението, който е постоянно
отворен. Достъп е имало до външни тоалетни и течаща вода. Задържаните са
ползвали пластмасови шишета за урина и найлонови пликове за изпражнения, когато
ги е мързяло да почукат. Това основно е било в тъмната част от денонощието.
Винаги, когато задържано лице е искало да отиде до тоалетна или да ползва
течаща вода, тази нужда е била осигурявана. Не са правели забележки заради
ползването на шишета и пликове. Охлаждането е било с климатици в коридора, но
температурата е била поносима, св. е бил на същата температура. През
прозорчетата е влизало достатъчно хлад. В периода пушеното е било разрешено в
помещенията. Имало е график за изтупване и чистене на постелъчния инвентар.
Същото е ставало в помещенията, в които са били тоалетните и баните. Не е имало
достъп до престой на открито. Ако излезе задържан от друга килия, външната
капандура се затваря, защото режимът е да няма достъп визуален или вербален.
При храненето задържаните са се редували на масата, за да се хранят, не е
виждал никой да се храни в леглото. Св. не знае дали Й. е пушач, дали е пушил и
дали е получавал тютюн. Ако задържано лице получи хранителни продукти и цигари,
само същото лице има право да ги ползва, няма право да ги разменя с други лица.
Св. Е.А. е бил служител в
ареста, познава ищеца, който е бил е в килия номер 6, която е била голяма
килия, с 6 легла на етажи, едно над друго. Имало е маса и стол неподвижни,
каквито са били и леглата. Виждал е задържаните да се хранят на леглата си.
Прекият достъп до слънчева светлина е чрез прорези на вратите, които не са
малки и на практика са винаги отворени. Гледат срещу прозорците на коридора, и
са снабдени със щори, като по искане на задържаните са били смъквани и вдигани.
Изкуственото осветление е било с две 36 волтови крушки, имало е и дежурно
осветление над вратата на килията. Вечер е оставало само дежурното осветление.
Всяка килия е имала отвор към таванското помещение за вентилация. Имало е малки
прозорци, които гледат към коридора, отгоре е можело да се отварят. За
удовлетворяване на естествените нужди са ползвани шишета, но не и пликове.
Воденето до тоалетна е било според натовареността на ареста. Имало е и график
за къпане. Охлаждането е било чрез два големи климатика, единият в дъното на
коридора, а другият до дежурната стая. Пускани са и щорите, защото е със
западно изложение ареста. Осигурявани са сравнително нормални температури. Било
е разрешено тютюнопушенето. Сутрин от 6 до 8 часа са могли да изтупват и
почистват постелъчния материал. Тупането е било в коридора, банята и общото
помещение, св. го е виждал. Дюшеците служителите са ги носили на изпарване, подменяли са ги, но св. не помни с
каква честота. Получените тютюн и цигари са имали задължение само те да си ги
ползват, но служителите не са можели да осъществят контрол какво ще направят.
Ищецът не е бил настанен с близък роднина, вероятно е искал да бъде извеждан на
лекар, св.няма спомен ищецът да е получавал астматичен пристъп.
Св. Д-р М.Д. в периода е
отговарял за здравното обслужване на задържаните лица в арестното помещение. Не
е изготвил документа на л.68, заместникът му го е изготвил. Негово е писаното
на л.69. Няма представа дали е виждал епикризата на л.222. Най-вероятно
заместникът му я е видял при направения първоначален преглед и е упоменал, че ищецът
има бронхиална астма. Преди преглед от лекар специалист следва да се извърши
амбулаторен преглед. До белодробния диспансер вероятно е воден за консултация с
пулмолог относно астма. В затворено помещение, ако се пуши, това представлява
опасност за всички, намиращи се в помещениято. По-голям е рискът за лице със
заболяване. Ако самото лице пуши, това би оказало влияние върху здравословното
му състояние, цигарите са абсолютно забранени за астматици. Свеж въздух е
необходим за астматиците, както и за всички. Ако лице има голям здравословен
проблем, се осигуряват условия – такива хора се изпращат на лечение с
разрешение на наблюдаващия прокурор в Белодробно отделение Ловеч - ако е имал
чести пристъпи, ако е идвала Бърза плмощ, ако му е поставяна някаква инжекция.
Никой не се задържа в ареста с такива заболявания. През 2014 г. вероятно е
преглеждал ищеца, но първоначалния преглед не е извършен от него. Кабинетът на
лекаря също е бил на етажа, по-малък е от килията. Документът от прегледа в
белодробния диспансер се предоставя на лекаря в ареста, същият в момента може
да е в арестантското досие, или в затворническото досие. До 2015 г. документите
са се съхранявали при свидетеля, след това не знае къде са.
Св. Т.Г. познава М.Й.,
пребивавал е с него в арестното помещение. Същото е било в центъра на града,
шеста килия е имала 2 х 3 легла. Маса и столове няма, има една ламарина, за
един човек. Хранели са се един по един. Хранели са се и по леглата, като няма
къде да седнат. Не е имало достъп до дневна светлина и свеж въздух. Не е имало
течаща вода и тоалетна в килията. Уринирали са по принцип в шишета. В килията
се е пушило. Твърди, че не е осигурявано време, в което да се изтупват дюшеци,
чаршафи, одеяла. Дюшеците са били мръсни. Само сутрин, на обед и вечер извеждат
на тоалетна. Когато са чукали на вратата, полицаите не са им отваряли. Когато
са затваряли капандурата, не е имало въздух и видимост. Ищецът е пушил. Бил е с
оплаквания, отивал е при доктора. Бил е
много отслабнал, болен с белите дробове. От септември до ноември са били 4
човека, не всички легла са били заети, не е било пълно помещението.
Св.П.Л. познава М.Й., били са
в една килия в ареста. Не помни колко легла е имало в килията, но не е имало
течаща вода. Не е удовлетворявал естествените си нужди в шишета или пликове за
събиране на изпражненията, за другите не е виждал. Сменял е всяка седмица
одеялата и чаршафите си – на свиждане. Няма престой на открито. Не знае дали
когато температурите са високи навън, дали е топло в килията, не е имал проблем
с това. Пушело се е в килията. Никой не го е насилвал да се храни в леглото.
Св. не е пушач, ищецът е пушил. Имало е по трима или четирима в помещението.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът за неимуществени вреди е
процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в липса на
условия за двигателна активност, липса на достатъчно количество свеж въздух,
липса на постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, липса на подходящи условия
за хранене и за нормален сън, неподдържане на подходяща температура в
помещението през лятото и др. подобни действия, бездействия и обстоятелства,
които са предизвикали у ищеца чувство на уронване на човешкото му достойнство,
унижение, срам, незащитеност, тревожност и малоценност през исковия период от
17.04.2014 г. до 11.11.2014 г. Съдът отбелязва, че не е налице иск за вреди от
медицинско обслужване, нито такъв с твърдения за подлагане на дискриминация.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на
текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК
са юридическите лица, представлявани от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за посочения по-горе исков период.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а съгласно
чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби "Изпълнение на
наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Съгласно чл.16, ал.1 от ЗИНЗС, Областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват,
ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите,
следователно и на ареста в гр.Плевен. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на Областната служба "Изпълнение на
наказанията" Плевен и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
Предвид
горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявения иск.
За да бъде основателен иска за вреди
с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС,
оборима презумпция т.е. отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
По така наведените твърдения съдът съобразява следното:
В ИМ се
твърди, че в периода 17.04-11.11.2014 г. в килията му в ареста Плевен не е
имало мивка, тоалетна и течаща вода. Съдът приема, че така изложените твърдения
са доказани. Това е видно както от събраните писмени доказателства, представени
от ответника, така и от свидетелските показания. Съдът приема, че в случая също
е доказано, и това дори не е спорно между страните, че не е имало каре за
престой на открито, и Й. не е имал възможност за физическа активност.
По отношение на
твърдението, че не е имало дневна светлина, съдът съобразява, че на вратата на
килията е имало капаци, които са могли да бъдат отваряни и през тях да прониква
дневна светлина от разположениете от другата страна на коридора прозорци. Съдът
приема, че по този начин е частично осигурена слънчева светлина, доколкото
съответните капаци са били затваряни от служителите при преминаване на
задържани пред вратата, и при повишаване на температурите лятно време по искане
на задържаните. Следвало е да бъде осигурена дневна светлина по начин, който не
се влияе от други фактори.
Частично основателно е и твърдението, че Й. не е могъл
да сяда на масата, за да се храни, тъй като е имало само 1 стол - заварен, с
една малка маса. Вярно е, че задържаните са могли да се редуват, за да се
хранят. Доколкото обаче в килията са били между трима и шестима задържани в
различните части на исковия период, явно това не винаги е било възможно, за да
могат задържаните да се нахранят в разумен период от време. Видно от
приобщените справки, изходящи от ответника, в килията са били настанени по 3,
4, 5 или 6 души, като периодите, в които е имало 3 или 6, са сравнително
кратки, обикновено е имало по 4-5 задържани лица. Не е основателно твърдението
на ответника, че същите са могли да се нахранят за кратко време, като всеки се
храни по 10 минути. Съдът приема, че такъв период от време не е достатъчен за
едно нормално хранене. Следва да се посочи обаче, че храненето в леглото не
означава, че не е могъл да се храни пълноценно, че е гладувал и е повръщал
яденето. Такива данни не са налице по делото, поради което съдът приема, че
тези твърдения не са доказани. За размерите на килията са посочени от отвеника
два размера: в повечето справки се сочи, че същата е от 10,89 кв.м, има и
посочване от 10,86 км.м, а в една справка – че е 11,115 кв.м. Разликата не е
значителна, като при вземане предвид на факта, че средният брой на задържаните
е бил 4-5, на всеки, включително на Й. са се падали между 2 и 3 кв.м площ.
Следва да се съобрази, че когато задържаните са били 6, площта е била под 2
кв.м, а в случаите, когато са били 3, площта е била малко над 3 кв.м, но никога
не е била поне 4 кв.м на арестант. Твърдението, че дюшеците са били скъсани и
са миришели на мухъл, също и одеялото, са недоказани. Показания в този смисъл
не дава нито един от разпитаните свидетели. Само св. Т.Г. сочи, че не е
осигурявана възможност за изпупване на постелъчния инвентар, и дюшеците са били
мръсни, но дори той не сочи скъсване и миризма на мухъл на последните.
Твърденията, че в килията е било задушно и топло, също не са доказани. Вратата
на килията е била на запад, и капаците в нея са били затваряни, за да не става
топло. Килията е имала собствен отдушник, видно от приобщените справки, и никой
от разпитаните свидетели не твърди, че е било задушно и топло. Не са налице
каквито и да са данни по делото, че температурата в килията е била 40 градуса,
както се сочи в ИМ. По същите причини следва да се приеме, че не е имало
миризма, от която да не може да се диша. С оглед на наличието на отдушник
следва да се приеме, че е осигурена необходимата вентилация. Доказано е обаче,
че в килията се е пушило, като ищецът също е пушил. Това е видно както от показанията
на свидетелите – служители в ареста, така и от показанията на свидетели, които
са били задържани в исковия период. Ищецът е получавал цигари и тютюн от своите
близки, видно от писмените доказателства. С оглед на пушенето от страна на
самия ищец, той самият се е лишил от чист въздух, като обаче следва да се
отбележи, че служителите на ответника, давайки възможност да се пуши в килията
от страна на задържаните лица, са ги
лишили от чист въздух. Съдът приема, че лампата в килията не е светела
денонощно, като е дразнила очите на Й. и същият не е имал спокоен сън от 8
часа. Видно от писмените доказателства, в килията е имало две лампи по 36
волта, които според свидетелските показания на св. А. са гасени през нощта,
като е оставало само дежурното осветление. Това е единственият свидетел, който
дава данни за осветлението с изкуствена светлина, и съдът кредитира неговите
показания. В този смисъл съдът приема, че не е имало изкуствена светлина през
нощта в килията, която да е лишила ищеца от спокоен и с нормална
продължителност сън. Съдът приема за доказано твърдението, че задържаните са
уринирали в пластмасови туби, и са използвали торби по голяма нужда. В този
смисъл са показанията както на служители, така и на задържани, разпитани пред
съда. Подобна практика явно е толерирана от служителите на ответника, доколкото
задържаните не са могли да внасят в килията предмети без съответно разрешение.
По тази причина следва да се приеме, че е доказано твърдението в ИМ, че в
килията е миришело на урина. Видно от показанията на лекаря, лекувал
арестантите, за заболяването „Брохиална астма”, от което боледува ищеца, е
необходим чист въздух. Ищецът си е навреждал, като е пушил, но това не
освобождава ответника от задължението му да осигурява чист въздух. Диагнозата и
провежданото инхалаторно лечение е видно от медицинските справки, приобщени по
делото. В същия смисъл е и епикризата, издадена преди постъпването в ареста.
Задържаните са ползвали баня поне два пъти седмично, поради което твърдението
за липса на баня и следствието от нейната липса – че телата на задържаните са
миришели лошо, са недоказани. Следва да се приеме за доказано, че Й. е трябвало
да носи тубите с урина и торбите с изхождания през целия коридор до тоалетната,
която е в другия край на коридора, доколкото използването на туби и пликове е било
толерирана практика от служителите.
В контекста на съдебната практика на
ЕСПЧ по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение"
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание.
Съгласно
чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Й. е бил
поставен в неблагоприятни условия при задържането му под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление и условия за
двигателна активност. Доколкото ползването на шишета и пликове за естествени
нужди в килията при липса на тоалетна в нея е било толерирано от служителите,
следва да се приеме, че същото е обстоятелство, което съвкупно с миризмата на
урина и другите неблагоприятни условия са уронвали човешкото достойнство или са
пораждали чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тези обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 3 ЗИНЗС. Бездействието на
ответника да осигури достъп до посочените основни блага уронват човешкото
достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
По отношение твърденията за
изтекла погасителна давност съдът съобразява следното: Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, и там т.4, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
Доколкото твърдените в ИМ действия и бездействия на администрацията са
прекратени на 11.11.2014 г., към датата на предявяване на ИМ – 29.05.2019 г.,
давността не е изтекла.
По останалите твърдения на страните съдът съобразява
следното:
Не е предявен иск за влошено здравословно състояние на
ищеца, и ГДИН не носи отговорност по такъв иск. Няма доказателства дали са
изписвани лекарства по време на престоя в ареста, и доколкото липсва иск за
вреди от липса на медицинско обслужване, този въпрос е извън предмета на
делото.
С оглед изложеното, искът е частично основателен. Съгласно
чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т. ІІ
от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, изискващо
внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Също така следва да
се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на неосигурените в Ареста гр Плевен приемливи
условия на живот, се касае за исков период, който е по-кратък от една година.
Този период не е с такава продължителност, която налага да се приеме, че
преживените от ищеца негативни преживявания са с интензитет, предполагащ
обезщетение в размер близък до претендирания. Съдът като съобрази
периода, в който ищецът е търпял неимуществени вреди от посочените
обстоятелства – близо седем месеца, и техния кумулативен ефект, намира, че
сумата от 700 лева справедливо ще обезщети претърпените от Й. неприятни
изживявания, като искът за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Неоснователно е искането на ищеца да му бъде присъдена
мораторна лихва върху сумата от 50000
лева, считано от датата на преустановяване на увреждането – 11.11.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата. В тази връзка съдът следва да се съобрази с Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК. С т. 4 на
тълкувателното решение е прието, че вземането за обезщетяване на вреди възниква
след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или
бездействието на държавния орган. В настоящия случай незаконността на
действията на държавните органи се установява със самото решение за
обезщетяване, поради което, подаването на исковата молба следва да се счита за
покана, от който момент е дължима и лихвата (решение № 10166/11.07.2012 г. по
а. д. № 15508/2011 г. на ВАС). Основателна, съгласно чл. 86
вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху присъдената сума от 700 лева от предявяването
на иска, считано от 29.05.2019 г. до
окончателното и изплащане. Претенцията за заплащане на мораторна лихва за
периода от 11.11.2014 г. 28.08.2019 г. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 300
лева, съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Налице е частично уважаване на иска и
следва ответникът да понесе разноските по делото. Разноските по производството,
по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели
и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които
страната е искала да бъдат извършени и държавната такса, като в случая следва
да бъде осъден ответника да заплати държавна такса в размер на 10 лева по
сметка на АС Плевен на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Осъжда Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", да заплати на М.С.Й.,
ЕГН **********,*** обезщетение за претърпени при престоя му в ареста гр.Плевен
в периода от 17.04.2014 г. до 11.11.2014 г. неимуществени вреди поради лоши битови условия в ареста гр. Плевен в
размер на 700,00 (седемстотин ) лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 700,00 лева, считано от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева като неоснователен и
недоказан, ведно с искането за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 50 000
лева, считано от датата на преустановяване на увреждането – 11.11.2014 г. до
28.05.2019 г..
Осъжда Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да заплати на Административен съд Плевен сумата 10,00 /десет/
лева – държавна такса.
Отхвърля искането на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд –Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: /П/