Р Е Е Ш Н И Е № 622
гр. Пловдив, 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от
съдия Чакалов гр. д. № 624 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Длъжникът по изп. д. № 20187580400980 по описа на
Частен съдебен изпълнител *****, а именно К.В.Г., ЕГН **********,*** е обжалвал
отказа постановен на 07.02.2019г. на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело, като моли съда да отмени посочения акт по съображения,
подробно изложени в жалбата.
Другата страна по жалбата – взискателя „АПС Бета
България“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България"
№ 81В, ЕИК ********* не взема становище.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят иска от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнението, понеже твърди, че е изтекла обща погасителна давност в
продължение на пет години.
Тук следва да се направи следното уточнение: В заявлението
от 07.02.19г. длъжникът се позова на изтекла обща погасителна давност. Този
довод е доразвит и в настоящата жалба, където се уточнява, че тази давност е продължила
повече от пет години. По – нататък в жалбата си длъжницата сочи и постановките
на т. 10 от Тълкувателното решение – очевидно тя има предвид ТР № 2/26.06.15г.
по тълк. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС. Следователно в жалбата се смесват две
различни искания, а именно да се прекрати изпълнението, поради изтичане на
общата петгодишна давност и прекратяване, поради това, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години.
За да
установи точно какво искане прави К. В. Г. съдът съвкупно прецени съдържанието
на заявлението, представено пред съдебния изпълнител и съдържанието на жалбата
и установи, че в тях последователно се поддържа изтичането на общата петгодишна
давност и в същото време, в жалбата не се отрича или изменя това искане,
направено в заявлението от 07.02.19г. Ето защо, съдът приема, че искането на
длъжницата се основава на погасяване на правото на принудително изпълнение.
Нормата
на чл. 433, ал.1 от ГПК изчерпателно изброява основанията, на които изпълнителното
производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител. Измежду тях
не е посочено изтичането на погасителна давност. Ако е изтекла погасителна давност, то длъжникът
следва да установи това обстоятелство в отделно исково производство, но е
недопустимо да се установява от съдебния изпълнител. Затова правилно съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Изложеното
налага извода, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е законосъобразен и следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдебния изпълнител постановен
на 07.02.2019г. да прекрати изпълнителното производство по изп. д. № 20187580400980
по описа на Частен съдебен изпълнител ******* с район на действие Окръжен съд
Пловдив поради изтичане на обща погасителна давност от пет години.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.