№ 2467
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110206796 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 6796 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-2200105 от 28.04.2022 г.,
издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Авто Брокер”
ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление (НП), като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 04.03.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на
14.02.2022 г., е било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на
работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник
Г.И.К., който е полагал труд, на датата на проверката като диагностик в обект
стопанисван от жалбоподателя, представляващ автосервиз „Авто Брокер“,
находящ се в гр. София, ул. Обиколна № 37 – нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл.
62, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева.
2
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
С. Л. - актосъставител (л. 106-107 от делото), както и от писмените
доказателства по делото (например л. 10-15, л. 16, л. 39 и сл., л. 42, л. 68 от
делото) се установява, че Г.К. е полагал труд при дружеството-жалбоподател,
без да е имал сключен трудов договор в писмена форма, е работел по
граждански договор, че е бил с предварително определено работно време.
Видно от съдържанието на декларацията, попълнена собственоръчно от Г.К.,
същият не е посочил, че трябва да извърши поет ангажимент, а е посочил
работно време. Във възражението депозирано от жалбоподателя, сам той е
посочил (л. 12 от делото), че Г.К. е бил в обекта, за да тества неговите
умения, за да кандидатства за диагностик, т.е. за да полага трудов договор.
Тестването обаче отново може и следва да става чрез сключване на трудов
договор със срок за изпитване, но това не може да става посредством
сключването на граждански договори, когато се извършва трудова дейност и
се предоставя работна сила на физическо лице. Поради това, съдът не
кредитира показанията на св. Г.К., в частта им, в която заявява, че не е
следвало да диагностицира няколко коли и не е полагал своя труд там. В тази
им част, същите са изолирани и опровергани от цялата обсъдена
доказателствена маса, включително и от възраженията на жалбоподателя,
които освен средство за защита са и годен доказателствен източник.
Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 62, ал. 1,
3
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил
трудов договор в писмена форма със свой работник, въпреки че този работник
е извършвал трудова дейност при жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 62, ал.
1 от КТ е повече от категорична и изисква трудовият договор да бъде
сключен в писмена форма, нещо което не е било сторено в конкретния
случай.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че в
случая не било налице трудово правоотношение и затова не следвало да се
сключва трудов договор, а гражданският такъв бил достатъчен. На първо
място, е необходимо да се отбележи, че в случая работникът е предоставил
своята работна сила на своя работодателя, като този извод следва от
установените по делото факти и приложените доказателства. Така например,
в декларацията работникът е посочил, че е имал работно време, което е
напълно достатъчно за да квалифицира правоотношението като трудово.
Всичко това категорично изключва гражданско-правния характер на
правоотношението и квалифицира същото като трудово. И това е така, защото
изпълнителят не е трябвало да престира определен резултат, а е следвало
престира своя труд в рамките на определеното от работодателя работно време
и място – това се установи по несъмнен и категоричен начин от
доказателствената маса, обсъдена по-горе.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, в предвидения от
закона размер по-близо до минималния размер. Съдът намира, че следва да
бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, констатираните
от проверяващите и други нарушения на трудовото законодателство (спр.
протокола за извършена проверка), а също така са били застрашени и правата
на засегнатия работник, което сочи на отрицателни характеристични данни на
дружеството-нарушител. Ето защо, по преценка на настоящата инстанция,
наложената санкция е съответна на степента на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя и не следва да бъде намалявана допълнително,
тъй като би създало усещане за безнаказаност у нарушителя, а наред с това не
4
би могла и да постигне целите на административното санкциониране.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същата е обща и приложението й е изключено от
разпоредбата на чл. 415в КТ, а в същото време разпоредбата на чл. 415в, ал. 2
от КТ, изключва възможността за приложението на маловажния случай за
нарушения като настоящото.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно – законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200105 от
28.04.2022 г., издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на
„Авто Брокер” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, „Авто Брокер” ЕООД, с
ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Главна инспекция по труда, сума в размер
на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6