№ 32079
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20211110144266 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба на „Т-----“ ЕООД срещу
И. П. П., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от
ГПК с искане за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек
автомобил „Т--“ с peг. № - и видим номер на рама: -----, който е идентичен с
лек автомобил „Т--“ с peг. № ----, номер на рама: ---1 и номер на двигател: -.
В о.с.з. ищецът твърди, че е собственик на процесната вещ, на основание
договор за финансов лизинг, но не представя доказателства с изключение на
извършеното авансово плащане за погасяване на договор за лизинг (л.123 от
делото).
Ищецът твърди, че с постановление от 30.10.2012г. на - - прокурор при
ОП Стара Загора бил постановен отказ за връщане на ЗАД „--“ АД, в
качеството му на упълномощен представител на „Т-----“ ЕООД, на лек
автомобил „Т--“ с peг. № - и видим номер на рама: -----, който автомобил е бил
задържан от компетентните органи, тъй като е установена механична
интервенция върху номера на рамата и е приобщен като веществено
доказателство по ДП № 463/2009г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр.
пр. № 5186/2009г. по описа на ОП- Стара Загора. Автомобилът бил
противозаконно отнет от владението на собственика му „Т-----“ ЕООД в
периода 26.09.2009г., 23.30 ч. 27.09.2009г., 10.00 ч., когато водачът В---- е
установил, че паркираният на бул. „П-------- автомобил липсва. Към момента
на отнемането му автомобилът бил застрахован по застраховка „Бонус Каско“
при ЗАД „--“ АД, като във връзка с образуваната щета № 470109090939190 на
ищеца било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 56071 лева.
Във връзка с изплащането на застрахователното обезщетение собственикът на
застрахования автомобил ищецът упълномощил ЗАД „--“ АД с нотариално
заверено пълномощно - декларация да получи от органите на досъдебното
1
производство отнетия лек автомобил „Т--“ с peг. № ----, да се разпорежда с
него, вкл. да договаря сам със себе си и др. Твърди, че ответникът И. П. П.
също заявил собственически права върху задържания автомобил, както и е
поискал връщането му от прокуратурата, като излага предположение, че
автомобилът към момента на сезиране на съда се намира в ОП-Стара Загора.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на процесната вещ
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. П. П. оспорва исковата
претенция. Твърди, че на 04.11.2009 г. с договор за покупко-продажба е
закупил от „-” ЕООД лек автомобил марка „-“, модел “--”, с peг. № -, с рама №
----, сив металик, година на производство 2008 г. за сумата от 50 000 лева,
както и че регистриран с държавен регистрационен номер -- и е застраховал
автомобила при ЗАД - “-” – АД. Твърди, че с Постановление на Окръжна
прокуратура - Стара Загора ДП №5186/30.10.2012г. по подадена от ответника
П. молба автомобилът му е върнат с протокол за предаване на 01.11.2012г.,
както и че в продължение на 9 години владее същия необезпокоявано и без да
са били предявявани права по отношение на автомобила като добросъвестен
владелец. Навежда довод за недопустимост на производството, тъй като искът
е предявен след изтичане на давностния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС, като към
датата на завеждане на иска са изтекли повече от 9 години, считано от
02.11.2012 г.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от адвокат. Поддържа исковата молба. Представя списъка с
разноски. Моли за уважаване на иска.
Ответникът, редовно призован. Не се явява и не изпрлаща представител
в о.с.з. С допълнителни молби моли съда да отхвърли иска, поддържа ОИМ.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
В исковото молба ищецът твърди, че процесният автомобил е закупен от
него, изплатени са лизинговите вноски, но бил откраднат през 26-27
септември 2009 г. Твърди, че било образувано ДП, по което процесната вещ
била иззета, като в последствие била и върната на трето лице, което е купило
вещта чрез продажба, а именно ответника – И. П. П. (л.14 от делото). Тези
факти се признават и от двете страни. Те не са спорни.
При това положение, ищецът предявява положителен установителен иск
за собственост, като счита, че следва да бъде признат за собтвеник на вещта
спрямо лицето, което го е купило от несобственик.
2
Ответникът прави възражение за недопустимост на иска по чл.78, ал.2
ЗС и за придобИ.е на вещта по давност – чл.80 ЗС.
По делото не се спори, че вещта е била открадната през 26-27 септември
2009 г.. На 30.04.2010 г. била предадена доброволно на органите на ДП от
третото лице – ответникът. Същият се намирал във владение на вещта на
тогава и я закупил от друго лице. Не се спори, че процесната вещ била с
пренабита рама – идентификационен номер. Вещта е върната на третото лице
с постановление на наблюдаващия прокурор на 30.10.2012 г. (л.14 от
делото).
Следователно исковата претенция се основава на това, че процесната
вещ е крадена, принудително отнета от собственика и същият сега иска да
бъде признат за собственик спрямо третото лице, под чието владение се
намира автомобила.
Съгласно чл.78, ал.2 ЗС Собственикът на открадната или загубена вещ
може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата
или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил
вещта от държавно или общинско предприятие.
Както е прието в Решение № 66 от 18.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5967/2015 г., II г. о., ГК- с чл. 78, ал. 2 ЗС е регламентирана възможност за
предявяването на ревандикационен иск срещу лице, установило фактическа
власт при условията на чл. 78, ал. 1 ЗС върху крадена или изгубена вещ, която
може да бъде упражнена до изтичане на три години от кражбата или
изгубването, а с изтичането на посочения срок правото на действителния
собственик се преклудира. Последното го лишава от право на иск за
собствеността върху вещта, което следва да бъде съобразено служебно от
съда. Следователно срокът по чл.78, ал.2 ЗС е преклузивен – за упражняване
на права.
В цитираното решение ясно и точно се обосновава какви са правата на
добросъвестния владелец – как може да си защити собствеността, така както и
правата на действителния собственик на открадната и загубена веща.
Разсъждава се върху разликата на какво основание владелецът на открадната и
загубена вещ може да я придобие в какъв срок Дадени са насока по
тълкуването на чл.78, ал.1, ал.2 и чл.80 ЗС.
В тази насока е решението на съдията Балевска, обективирано в
Решение № 79 от 22.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3873/2017 г., II г. о., както
и Решение № 2135 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2013 г.,,
Решение № 1703 от 4.VI.1960 г. по гр. д. № 2339/60 г., I г. о. на ВС на НРБ.
По делото се установи и не се спори от страните, че процесната вещ е
открадната на 26-27 септември 2009 г. Следователно от тази дата започва да
тече тригодишният срок за предявяване на иск. Срокът по чл.78, ал.2 ЗС
изтича на 27.09.2012 г. Исковата молба е предявена на 29.07.2021 г.
Ако се приеме, че собственикът на открадната вещ е разбрал за това от
датата на връщане на вещта, той като от тогава е може да разбере срещу кое
3
лице следва да предяви иска си, то следва, че срокът започва да тече от
30.10.2012 г. (л.14 от делото). Срокът изтича на 30.10.2015 г. Следователно
исковата молба е подадена много преди срока.
При това положение съдът приема, че е налице абсолютна отрицателна
предпоставка за надлежното съществуване право на иска, а именно изтекъл
преклузивен срок. Липсата на този срок прави искът допустим. Наличието му
прави искът и производството недопустими.
Ето защо искова молба с вх. № 33372/28.07.2021 г. следва да бъде
върната и производството по гражданско дело 20211110144266 по описа на
2021 година на СРС следва да бъде прекратено, на основание чл.130 ГПК.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че ако
производството се разгледа по общия ред - искът е неоснователен. Не е спорно
и от доказателствата се установи, че процесният л.а. е идентичен с
автомобила, за който ответникът твърди собственост и е бил предмет на
престъпление. Първо, ответникът доказа фактическия състав на придобивната
давност от 10 години. Второ, искът е срещу лица, които не са материално
легитимирани да отговарят по предявените права. Ищецът както сам твърди е
получил застрахователното обезщетение за открадналия автомобил и след
това е упълномощил застрахователя да си вземе автомобила, тъй като
съгласно общите условия на Каското, при намиране на автомобила същият
става собственост на застрахователя. Следователно от датата на намиране на
автомобила (най-ранната датата е датата на протокола за доброволно
предаване 30.04.2010 г.) автомобилът е собственост на застрахователят и
същият може да се легитимира като собственик. Друг е въпросът доколко тази
разпоредба от общите условия е нищожна, с оглед императивното правило на
чл.144, ал.2 ЗДвП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл. 78, ал.4 ГПК с оглед прекратеното производство. Същата
представя списък, съгласно който претендира възнаграгждение в размер на
2000.00 лева (л.276-277 от делото). Неоснователно е възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Делото е сложно от фактическа и правна страна.
Адвокатът на противната страна се е явявал нееднократно в о.с.з. Правил е
доказателствени искания. Делото е продължило повече от 3 години. Ето защо
следва да се признае този разход. Освен това възнаграждението не е по чл.38
ЗА и е представено доказателство за неговото извършване.
Ето защо “Т-----“ ЕООД, ЕИК -, гр. С-, административна сграда следва
да бъде осъден да заплати на И. П. П., ЕГН **********, гр. К--- сумата от
2000.00 лева (две хиляди), представляващи разноски по гр. д. № 44266/2021 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 33372/28.07.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело 20211110144266 по описа на 2021 година
на СРС, като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА “Т-----“ ЕООД, ЕИК -, гр. С-, административна сграда да
заплати на И. П. П., ЕГН **********, гр. К--- сумата от 2000.00 лева (две
хиляди), представляващи разноски по гр. д. № 44266/2021 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.130 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5