ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. Велико Търново, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500146 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от
Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“
Горна Оряховица, въззивна частна жалба против определение №
95/17.01.2022г., постановено по гр.д.№ 2124/2021 г. на ГОРС, с което е
отхвърлена молбата на агенцията за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските, с която агенцията е осъдена да заплати в
полза на съда сумата 80 лева , представляваща разноски за вещо лице по
служебно назначена психологическа експертиза, които са изразходени
първоначално от бюджета на съда.
Наведени са съображения за порочност на обжалвания съдебен акт ,
тъй-като не държи сметка на положението, че съдът по собствено усмотрение
е назначил експертиза и в специалния закон, уреждащ това съдебно
производство няма правило възлагащо разноските на държавната институция
внесла искането за настаняване на лицето поставено под пълно запрещение за
получаване на резидентна грижа.
Отправя се искане към въззивния съд да отмени обжалваното
определение.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, намира следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна, по следните съображения :
Ползването на резидентна грижа като вид социална услуга от лице,
1
поставено под пълно запрещение чрез настаняването му в подходящо
заведение се извършва от съда по подадено искане на съответната дирекция
за социално подпомагане, въз основа на негово писмено декларирано желание
по реда на специално производство, извън обхвата на производствата по
ГПК- чл.95, ал.1, ал.2 , чл.97, чл.98 ЗСУ. Същото е проникнато от идеята за
предоставяне на обществена закрила на запретеното лице, включваща оценка
и мерки и контрол от съда за постигане на най- доброто удовлетворяване на
неговите основни човешки права, свързани с осигуряване на подслон,
прехрана и грижи с цел да се избегне непосредствена заплаха за живота и
здравето му, в случай, че такива не могат да се полагат в домашна среда –
чл.3, ал.1, т.2, т.3 , чл. 89, ал.3, чл.95, ал.3 , чл.98, ал.2 ЗСУ. С други думи
производството се провежда изцяло в интерес на лицето, чието желание за
настаняване се разглежда, заедно с всички обстоятелства, засягащи битието
му, а не в интерес на подателя на искането ( в случая АСП).
Ползването на този вид социална услуга, макар и тя да е финансирана
от държавния бюджет / чл. 41, ал.1 ЗСУ/ се заплаща / чл.102, ал.1 ЗСУ/ ,
освен ако лицето няма доходи и влогове / чл.103 , ал.1, т.3 ЗСУ/.
Фактът, че текстовете на специалния закон не съдържат правило за
поемане на разноските във връзка със събиране на доказателства по служебен
почин на съда по реда на чл.97, ал.2 ЗСУ, не означава , че е логически
оправдано да се възлагат на държавната институция- подател на искането с
прилагане правилото на чл.84, ал.1, т.1 ГПК.
Изследването на волята на лицето е задължение на съда и ако той реши
да допусне експертиза по въпроса, липсва законова пречка разноските по
изготвянето й да бъдат направени от бюджетните средства на съда, както
например се правят в производството по принудително настаняване на лица
по реда на ЗЗ. Щом това е така, няма законно основание след като вече
разноските са сторени от бюджета на съда, в последствие те да се възложат на
Агенцията за социално подпомагане. Правилата на ГПК за неосвобождаване
от съдебни разноски се прилагат само когато държавно учреждение е страна
по исково производство и събирането на доказателства се налага с цел и в
правосъден интерес да се установят обстоятелства в подкрепа на каузата му в
спора с другата страна. В настоящият случай не се касае до такава хипотеза,
защото дирекцията по социално подпомагане не е страна по смисъла на чл.84,
ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 ГПК в исков процес заведен в неин интерес, а само
вносител на предложение спрямо лице, поставено под пълно запрещение да
бъдат предприети действия по предоставяне на необходима социална услуга.
В този случай съдът в изпълнение на задължението си по чл.97, ал.2 ЗСУ е
допуснал експертиза не в интерес на агенцията.
По изложените съображения, обжалваното определение е
незаконосъобразно и следва да се отмени, като се уважи същевременно
молбата на АСП за изменение на постановеното от първоинстанционния съд
решение по делото в частта му относно разноските чрез отмяната му в тази
част.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 95/17.01.2022г., постановено по гр.д.№
2124/2021 г. на ГОРС , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПк Решение № 3/07.01.2022г. ,
постановено по гр.д. № 2124/2021г. по описа на ГОРС в частта му, с която
Агенция „Социално подпомагане“ , Дирекция „Социално подпомагане“-
Горна Оряховица да заплати по сметката на ГОРС сумата от 80 лв.разноски за
воденото производство.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3