Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 23.05.2018г.

                                              

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на  двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Ели Гигова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 654 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и обратни искове по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Първоначалният ищец „А.“ ЕООД твърди, че между него и  „З.А.Д.„А.““ АД има сключена застраховка „Каско“ по полица № ********** от 11.10.2013г.  за лек автомобил „Ауди А8“с ДК № ********. На 06.02.2014г., около 23.40 часа в гр. София, на бул.“Рожен“, е възникнало ПТП с участието на застрахования лек автомобил, управляван от А.С.Р., и лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********управляван от С.Х.С.. Причина за ПТП е бил водачът на автомобила „Ауди А6“, който при извършване на маневра обратен завой не е пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се автомобил „Ауди А8“. По случая е бил издаден протокол за ПТП № 1560854/2014г. от ОПП-СДВР, а спрямо виновният водач  - издаден и АУАН № 350154 от 06.02.2014г.  След ПТП е била образувана преписка по щета № 10014030104026/2014г. при застрахователя  и е бил извършен оглед и опис на щетите. Въпреки това заплащането на З.обезщетение е било отказано с писмо от 15.04.2014г. Според застрахователя се е установявало несъответствие по отношение на тежестта  и характера на констатираните по двата автомобила вреди.

 Ищецът иска да му бъде присъдено З.обезщетение за щетите на автомобила следствие на ПТП – 27 823 лева, със законната лихва за забава от датата на отказа да бъде заплатено обезщетението – 15.04.2014г., до окончателното плащане, като до 03.02.2017г., датата на исковата молба, в размер на 7 945. 44 лева, съгласно направено  в хода на делото уточнение, с присъждане и на разноските по делото.

 

Ответникът по първоначалните искове „З.А.Д.„А.““ АД ги оспорва.

Не оспорва сключването на имуществената застраховка „Каско“, както и изпращането на писмо изх. № Л-4186/15.04.2014г. Изплащането на З.обезщетение е било отказано, тъй като ищецът, като застрахован, не е представил достоверни данни по отношение на обстоятелствата и механизма на осъществяване на застрахователното събитие. Заключението на експертите при застрахователя е било, че описаните и установени при огледа вреди по лекия автомобил „Ауди А8“ не съответстват на декларирания пред застрахователя и описан в протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието. Вредите по автомобила са били налични към 06.02.2014г. в следствие друго произшествие. Заявеното събитие не е покрит риск по смисъла на Общите условия – налице е изключение по т. 14.8 от Общите условия. Евентуално  е налице неизпълнение на задължение на застрахования да обяви достоверни данни пред застрахователя за настъпване на събитието и последиците от него, при което застрахователят може да откаже или намали плащане на обезщетението.    Като акцесорен се оспорва и искът за лихви за забава, както и при предпоставките на чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.).

Ответникът възразява за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца и също претендира разноски.

 С допълнителния отговор от ответника е направено възражение за прихващане със сумата от 1 123. 64 лева, неплатени трета и четвърти вноски от застрахователната премия съответно с падежи 10.04.2014г. и 10.07.2014г., по реда на чл. 371 от ГПК.

Възражението  е прието за съвместно разглеждане и решаване по делото, като задължението не е оспорено от ищеца.

 

Ответникът „З.А.Д.„А.““ АД е предявил при условията на евентуалност  обратни искове срещу  З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД, подпомагаща страна, застраховало гражданската отговорност на С.Х.С. при управлението на  лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********– за сума от 27 823 лева (след направено увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК),  със законните лихви за забава от датата на предявяване на обратните искове (06.04.2017г.) до окончателното плащане и с разноските по делото.

 

Ответникът по обратните  искове и подпомагаща страна З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД  оспорва влизането в сила на договора по застраховката „Каско“; че ПТП е по причина на С.Х.С. – ПТП е по причина на А.Р., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, евентуално е налице съпричиняване. Ответникът  възразява още, че не всички щети на автомобила „Ауди А8“ са във връзка с ПТП, допълнително, че липсва документ, установяващ състоянието на автомобила към момента на сключване на застраховката „Каско“. Ответникът  оспорва механизма на ПТП, размера на претендираното обезщетение, както възразява и че е налице „тотална щета“, при което е приложима хипотезата на чл. 76.1 от общите условия. Като акцесорен, неоснователен е и искът за лихви. Ответникът се присъединява към  възраженията и оспорванията на З.“А.“ АД по първоначалните искове. Не се възразява по сключването на договор „Гражданско отговорност“ на автомобилистите.  От тази страна също са претендирани разноски.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

 По силата на договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен във формата на  застрахователна  полица  № ********** от 11.10.2013г.,  при приложими общи условия,  „З.А.Д.„А.““ АД, като застраховател, се е задължило да заплати обезщетение за щети на лек автомобил   „Ауди А8“с ДК № ********, с дата на първа регистрация 29.03.2005г., собственост на „А.“ ЕООД,  при настъпване на посочени в общите условия рискове, включително пътнотранспортно произшествие, при условията на „Клауза П” (пълно каско),  срещу заплащане на застрахователна премия от 2 203. 20 лева на части (съответно дължими по 561. 82 лева на 10.10.2013г., 10.01.2014г., 10.04.2014г. и 10.07.2014г.), при срок на застраховката от 1 година,  застрахователна сума от  36 000 лева, процент на З. 100%, и начало на застрахователното покритие - 00.00 часа на  11.10.2013г.

Съгласно протокол № ********** от 11.10.2013г., от застрахователя е бил извършен оглед на автомобила „Ауди А8“ и повреди или липси не са били констатирани.

След сключването на застрахователния договор е била заплатена  първата вноска от застрахователната премия, а в последствие -  и втората вноска. Третата и четвъртата вноски не са били плащани от „А.“ ЕООД.  Обстоятелствата не са спорни по делото.

Към застрахователния договор от 11.10.2013г. са били приложими Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) на „З.А.Д.„А.““ АД. Съгласно общите условия, не се е покривала пълна загуба или частична щета на застраховано МПС, причинени или следствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие (т. 14.8). Застрахователят е обезщетявал застрахования до размера на вредата от настъпилото З.събитие, но не повече от застрахователната сума (т. 69). Когато разходите за възстановяване на МПС са надхвърляли 70% от действителната стойност на застрахованото МПС, застрахователят е обявявал тотална загуба на МПС (т. 75). При тотална загуба на МПС застрахователният договор се е прекратявал автоматично, считано от датата на застрахователното събитие, причинило тоталната щета. Застрахователят е имал право да определи дължимото обезщетение  по експертна оценка, като от застрахователната стойност се приспаднат заплатените обезщетения и запазените детайли, а застрахованият задържи останките от МПС (т. 76.1), да изплати застрахователната стойност, намалена с изплатените обезщетения  и застрахователят се разпорежда с останките от МПС (т. 76.2) или да замени тотално увреденото МПС при съгласие на застрахования за това (т. 76.3 от общите условия).   Изплащането на З.обезщетение се е извършвало до 15 дни след поставяне на всички изискани от застрахователя документи (т. 82). 

            На 06.02.2014г., в 23.10 часа, в гр. София, на бул.“Рожен“, срещу стадион „Локомотив“, С.Х.С., управлявал  лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********поради непропускане при маневра обратен завой, е реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се застрахован лек автомобил, управляван от А.С.Р. и  е причинил повреди в предната част на автомобила.   

Обстоятелствата по настъпването на ПТП се установяват от представения по делото Протокол за ПТП № 1560854  от 06.02.2014г., съставен от младши автоконтрольор – 02 гр., О“ПП“ – СДВР, двустранно подписан от водачите, участвали в пътния инцидент, без възражения, както и подписан от  длъжностното лице – актосъставител,  с приложена схема и декларации.  На водача на лекия автомобил „Ауди А6“ е бил издаден  акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, по който не е било възразено, както и не е било обжалвано издаденото наказателно постановление за  нарушение на правилата за движението по пътищата. С.Х.С. е дал показания и като свидетел по делото.

Механизмът на удара се потвърждава и от изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е съобразило  настъпилите повреди (увреждания) на лекия автомобил „Ауди А8“, така както те са били описани като налични за застрахования автомобил  в протокола за ПТП и при извършения от застрахователя – ответник оглед, както  има и снимков материал. Съобразени са били и констатираните повреди на лекия автомобил „Ауди А6“.

Вещото лице е потвърдило още,  че повредите по застрахования лек автомобил  (множество увреждания), така както са констатирани, могат да бъдат резултат от пътното произшествие. За целите на експертизата е била направена симулация на удара между превозните средства със специализиран софтуеър  PC-Crash 11.1. От  никоя от страните не били представени допълнителни  данни за движение на автомобилите със скорости различни от възприетите от вещото лице – 20 км/ч за автомобила „Ауди А6“ и 50 км/ч за другия лек автомобил, която е била разрешената скорост в участъка, където е настъпило ПТП, нито заключението е оспорвано.

По делото от ответника по първоначалните искове е представена справка от 01.04.2014г. (стр. 104 от делото), изготвена от свидетеля Г., заемал длъжността „главен експерт“ в „З.А.Д.„А.““ АД,  с изложени обстоятелства, на които „се натъкнали“ от застрахователното Д.„Алианц“, при което е бил сключен договор за  застраховка „Каско“ за  автомобил „Ауди“, модел „А6“ с ДК ********От това Д.отказали заплащането на З.обезщетение поради „пълно несъответствие между реалното и документирано събитие“ (така и писмо изх. № 310-02-152214.03.2014г.).

Съдът не приема данните, посочени в справката, тъй като с влязло в сила съдебно решение на Софийския районен съд, 28 състав по гр.д. № 46518/2014г.  за този автомобил и повредите от ПТП, съгласно договора, на С.Х.С. е било присъдено обезщетение по чл. 208, ал. 1  от КЗ (отм.) в размер на 11 408. 26 лева главница (така писмо на стр. 158 по делото и изпратеното съдебно решение на Софийския районен съд).

В същата справка от 01.04.2014г. свидетелят Г. е посочил, че водачът С. признал, че ПТП е „фалшиво“, но за такива обстоятелства по настоящото  дело от  свидетеля Г. няма конкретни показания, а изразени общи съмнения и преценки в качеството му на експерт за пътнотранспортното произшествие. Няма  събрани и никакви други доказателства за такива обстоятелства, при което и съдът потвърждава изложеното по-горе относно механизма на ПТП от 06.02.2014г.  Такива обстоятелства конкретно се отричат при разпита на   водача  С.Х.С. като свидетел по делото. Свидетелят отрича да се е познавал с водача на другия автомобил, както и да е имало симулативност при произшествието.

По делото не се установява и управление на автомобила „Ауди А8“ от водача с несъобразена скорост, съответно със скорост над разрешената, което да е причинило сблъсъка на леките автомобили, съответно повреди на лекия автомобил „Ауди А8“. Не се установява още загуба на контрол на водача върху автомобила. Това е при съвкупна преценка на доказателствата по делото. Няма такива данни по изслушаната съдебна автотехническа експертиза.  Обстоятелства за допуснати нарушения от страна на А.С.Р. на правила за движението по пътищата не са били посочени и в изготвения протокол за ПТП. Единствено свидетелят С., като е свидетелствал по делото, че не е преценил отдалечеността и скоростта на идващия насреща застрахован лек автомобил преди сблъсъка, е посочил, че автомобилът е карал „като стрела“, но показанията, изразяващи лично възприятие от страна на свидетеля, са изолирани и не се подкрепят от други доказателства и обстоятелства.

За възстановяване на автомобила „Ауди А8“с ДК № ******** е било необходимо закупуването на нови части,  извършването на демонтаж и монтаж, съответно на възстановителни и бояджийски операции, с действителна цена на ремонта и възстановяването (обща стойност части, материали и труд) към 06.02.2014г. –  42 523. 46 лева. В този смисъл е заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза за средната пазарна цена на повредите. Заключението и в тази част не е било оспорено от никоя от страните.

Също съгласно заключението, са налице условията за обявяване на тотална щета, тъй като действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е била 31 863 лева и не е било икономически целесъобразно автомобилът да се ремонтира.

Стойността на запазените части е била 28. 7%, или стойността на уврежданията на застрахования автомобил при тоталната щета, при условията на т. 76.1 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) на „З.А.Д.„А.““ АД , е била от 22 718. 32 лева.

По делото не е спорно, че останките от застрахования автомобил са при   дружеството „А.“ ЕООД, ответникът по първоначалните искове няма претенции към тях, нито се иска или предлага заменяване на автомобила.

  След образувана преписка по щета № 10014030104026/2014г. при „З.А.Д.„А.““ АД, при представени  и събрани необходимите документи по преписката, без да се възразява за необходими и други такива за установяване на събитието и размера на вредите, с писмо изх. № Л-4186 от 15.04.2014г. на застрахователя  е било отказано заплащането на З.обезщетение. Според застрахователя се е установявало несъответствие по отношение на тежестта  и характера на констатираните по двата автомобила вреди. Заключението на експертите на застрахователя е било, че установените повреди не съответстват на декларирания и описан в протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието.  Отказът е бил обоснован със становището по справката от 01.04.2014г.

По отношение на автомобила „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите  със  З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД – полица № 23113003125065, в сила към 06.02.2014г. Обстоятелствата не са спорни по делото.  

За времето от 15.04.2014г. до 03.02.2017г. върху сумата от 21 594. 68 лева  са изтекли лихви  за забава в законния размер поне от 6 166. 81 лева. Размерът на лихвата се определя от съда по реда на чл. 162 от ГПК  при ползване на лихвен калкулатор, разпечатка от какъвто се представя и от „А.“ ЕООД.

             

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът намира следното:

           

По първоначалните искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

Страните по тези искове са обвързани със застрахователен договор за имуществено З. по чл. 200 от КЗ (отм.), вр. чл. 183, ал. 1 от КЗ (отм.), при приложими общи условия по чл. 186 от КЗ (отм.), с предмет собствения на ищцовото Д.лек автомобил „Ауди А8“ с  ДК № ********. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия, и съгласно на чл. 187 от КЗ (отм.) и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да  носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Застрахован риск по договора е било, освен другото, и пътнотранспортно произшествие. Такова е настъпило  – на 06.02.2014г., и при него застрахованият автомобил е бил увреден. Съгласно възприетото от фактическа страна, стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила са надвишавали 70 на сто от действителната му стойност и е била налице тотална щета по смисъла на т. 75 от приложимите  общи условия, съответно по  чл. 193, ал. 4 от КЗ (отм.), от която разпоредба страните  не са се отклонили.     

За застрахователното обезщетение в тези случаи е било уговорено, че при задържане на останките на МПС от застрахования, обезщетението се е определяло по  експертна оценка, като от застрахователната стойност се приспаднат заплатените обезщетения и запазените детайли (т. 76.1 от общите условия). Задържането на автомобила от ищеца не е спорно, претенции към автомобила от застрахователя няма, нито има съгласие между страните за замяната му по т. 76.2 и т. 76.3 от общите условия, при което дължимото обезщетение е по т. 76.1 в размер на 22 718. 32 лева  -  действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП от 31 863 лева, при приспадане на стойността на запазените части от  28. 7%. По договора не е имало изплатени преди това  обезщетения.   

            Неоснователно е възражението на подпомагащата страна, че договорът за имуществено З. не е проявил действието си. Той е проявил действието си съответно на уговореното между страните, както и е бил извършен оглед на застрахования автомобил -   повреди или липси от застрахователя при сключване на застрахователния договор не са били констатирани.

Неоснователно е възражението на ответника и подпомагащата страна, че ищецът не е дал  достоверни данни по отношение на обстоятелствата и механизма на осъществяване на застрахователното събитие и е налице основание за отказ за плащане на З.обезщетение по чл. 211 от КЗ (отм.), вр. т. 14. 8 от общите условия. Обстоятелствата по ПТП се установяват по делото.

Неоснователни са и възраженията във връзка с размера на дължимото обезщетение съответно на причинените при ПТП вреди, но е основателно възражението на подпомагащата страна за наличие на предпоставките за заплащане на обезщетение при условията на тотална щета – така е възприето и като дължимо застрахователното обезщетение от страна на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователни услуги доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Разпоредбата е с оглед задълженията на собственика на моторно превозно средство да регистрира, съответно да прекратява регистрацията на МПС при Министерство на вътрешните работи  за надлежната  отчетност на моторните превозни средства, на неизпълнението на задължението не препятства присъждането на З.обездщетение, щом са налице останалите основания за плащането му. 

Основателно е възражението на  ответника по чл. 202, ал. 3 от КЗ (отм.) за подлежащи на  приспадане (прихващане) неиздължени от ищеца застрахователни премии – общо 1 123. 64 лева, и така на ищеца е дължима като обезщетение  сумата от 21 594. 68 лева (22 718. 32 лева З.обезщетение минус 1 123. 64 лева). За тази сума предявеният иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 27 823 лева – отхвърлен.   Когато застрахователното събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото З.обезщетение. 

Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Постановление № 100 от 29.05.2012г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012г., отм.) и Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.),   върху сумата от 21 594. 68 лева, за времето от 15.04.2014г. до окончателното плащане, като до 03.02.2012г., датата на исковата молба, в размер от 6 166. 81 лева. На 15.04.2014г. застрахователят е отказал изрично да заплати З.обезщетение, като поне 15 дни преди това ищецът е бил изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или ал. 2 от КЗ (отм.) и чл. 207, ал. 3 от КЗ, включително с представянето на документите, пряко свързани с установяване на застрахователното събитие и размера на вредите (чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.)).    

 

По обратните искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

При уважаване на исковете по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  съдът дължи произнасяне и по предявените при условия на евентуалност обратни искове на „З.А.Д.„А.““ АД срещу З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД. 

По аргумент от чл. 257 и чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжен да покрие, в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования (собственик и всяко лице, което ползва МПС на законно основание) или на лице по чл. 267, ал. 2 от КЗ (отм.) за причинените от него на трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованият отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Увреденото лице по чл. 265 от КЗ (отм.), спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Отговорността на застрахователя към застрахованото лице, съответно към увредения, е предпоставена от отговорност на застрахования към увреденото лице – възникването на тази отговорност е застрахователното събитие, при което застрахователят дължи заплащането на застрахователната сума, съответно обезщетение до размера на тази сума, в размера  на уговореното по застрахователния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от КЗ (отм.), при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Тези цени, по общото правило на чл. 273, ал. 2 от КЗ, не могат да бъдат над действителната стойност на причинената вреда.

В случая при управление на МПС – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********в нарушение на правилата за движението по пътищата (чл. 38, ал.2 от ЗДвП), С.Х.С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чиято отговорност ответникът по обратните искове покрива , виновно е причинил повреди на друго МПС -  лек автомобил „Ауди А8“с ДК № ********, собственост на „А.“ ЕООД,  и възникналата отговорност за компенсирането им е З.събитие по договора за застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, направило дължимо  заплащането на З.обезщетение. При възприетото от фактическа страна то следва да е  22 718  лева -  действителна цена на увредения автомобил, при приспадане на запазените части, към датата на ПТП. Без значение е стойността на  ремонта и възстановяването (обща стойност материали и труд за възстановяване на автомобила), тъй като такова възстановяване е било икономически нецелесъобразно. Обезщетението е в границите на нормативно установените минимални размери на обезщетението по чл. 266, т. 2 от КЗ (отм.), както и сумата не е в нарушение с действалата методика по  чл. 273, ал. 2 от КЗ (отм.). 

Тъй като настъпването на повредите на автомобила марка “Ауди А8” при пътнотранспортното произшествие е основание за заплащане на обезщетение по договор за имуществено З. на „А.“ ЕООД  със „З.А.Д.„А.““ АД, ако това Д.заплати обезщетението, освен че ще  погаси задължението си по застрахователното правоотношение, като  има интерес да изпълни, ще  освободи и лицето, причинило вредите от заплащане на обезщетение на увредения за поправянето им по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и ответника З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД от задължението му по прекия иск на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Така, по силата на чл. 74 от ЗЗД, „З.А.Д.„А.““ АД ще встъпи в правата на увредения  срещу двамата по чл. 45, ал. 1 от  ЗЗД и чл. 226, ал. 1 от  КЗ (отм.), до размера на дължимото обезщетение, тъй като ищецът не би могъл да придобие повече права по вид и обем от увредения, както и  до размера на платеното с оглед регресните си права, съществуващи на основание принципа на неоснователното обогатяване (реализирането на покрития от „З.А.Д.„А.““ АД риск е по причина на трето лице и върху него, съответно застраховалия отговорността му, трябва да легне тежестта на причинените вреди). 

Предвид изложеното, твърдението за встъпване на „З.А.Д.„А.““ АД в правата на увреденото лице по застраховката „Гражданска отговорност” при плащане на застрахователното обезщетение  по своето основание е  основателно, а по размер – за сумата от 22 718. 32  лева, дължимо обезщетение за вредите, което е в рамките на това, което ще бъде платено от  ищеца по обратния иск, съгласно условията по договора „Каско“ и е възприето като дължимо от съда, преди уваженото възражение за прихващане за задълженията на застрахования по договора „Каско“.

Обратният иск по делото по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 22 718. 32 лева следва да бъде уважен, при условие, че „З.А.Д.„А.““ АД плати сумата по иска по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), за която е осъдено.

 В останалата част – до пълния предявен размер от 27 823 лева искът по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде отхвърлен.

Лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.), са дължими от датата на плащането от „З.А.Д.„А.““ АД на присъденото обезщетение по договора „Каско“, когато това Д.ще встъпи в правата на увреденото лице, съответно ще възникне регресното му право срещу ответника по обратния иск.  За плащането има покана.

            30-дневния срок по чл. 213а от КЗ (отм.) в случая следва да се приеме неприложим, тъй като е с оглед доброволното уреждане на отношенията между застрахователите, а в случая сумата се присъжда със съдебно решение.

            Установява се твърденият от ищеца механизъм на ПТП, без данни ПТП да е по причина на водача на лекия автомобил „Ауди А8“ или за  съпричиняване и тези възражения на З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД са неоснователни. В  доказателствена тежест на ответника е било да установи, че ПТП е по причина наА.Р., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, евентуално че е налице съпричиняване, но при възприетото от фактическа страна, това е останало недоказано. Неоснователни, по изложеното по-горе, са и останалите възражения на този ответник във връзка с исковете по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.)  

 

По разноските

            Ищецът ищец „А.“ ЕООД е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 1 430. 74 лева, 700 лева разноски за съдебната автотехническа експертиза и 2 700 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 02.02.2017г., общо 4 830. 74 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 3 749. 35 лева, платими от „З.А.Д.„А.““ АД.

Разноските за поискания от страната свидетел  не са направени (свидетелят не е поискал заплащането на възнаграждение след разпита) и платената сума от 20 лева подлежи на връщане на ищеца.

Разноски по делото е поискало и дружеството „З.А.Д.„А.““ АД.

По първоначалните искове, като ответник, той установява 40 лева разноски за свидетел  и 450 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, общо 490 лева. При изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, са му дължими 109. 69 лева, платими от „А.“ ЕООД.

По обратните искове разноските са за юрисконсултско възнаграждение от 450 лева  и 1 112. 92 лева, платена държавна такса по обратната искова молба, общо 1 562. 92 лева. От ответника З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД са дължими 1 276. 17лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД също е поискало разноски.

Дължимите разноски за дружеството са по обратните искове – 700 лева за експертиза, 10 лева за издадените съдебни удостоверения и 450  лева юрисконсултско възнаграждение, общо 1 160 лева, от които, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, от З.“А.“ АД са дължими 212. 82 лева.

 Разноските за поискания от страната  свидетел  не са направени (свидетелят не е поискал заплащането на възнаграждение) и внесената като депозит за този свидетел  сума от 20 лева подлежи на връщане.

По размера на разноските на ищеца за адвокат от З.“А.“ АД е възразено, че са прекомерни, което се споделя и от подпомагащата страна.

Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не се уважава от съда. 

Минималното възнаграждение за адвокат в случая при размера на исковете  е 1 603. 05 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения), но при фактическата и правна сложност на делото (проведени са 4 открити съдебни заседания, за период над една година,  с участие на подпомагаща страна на страната на ответника, със събрани множество доказателства), тези разноски, увеличени с около 50 на сто от минималните, не са прекомерни. Същото увеличение съдът е приложил и при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждание за застрахователните дружества по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на адвокатската помощ, като е възприето дължимо такова възнаграждение в максималния нормативно установен размер.   

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.”“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на  „А.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 21 594. 68 лева (двадесет и един хиляди петстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки), З.обезщетение по договор за застраховка  „Каско“ по полица № ********** от 11.10.2013г. за лек автомобил „Ауди А8“с ДК № ********, при настъпило ПТП на 06.02.2014г.,  със законната лихва за забава от 03.02.2017г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 6 166. 81 лева (шест хиляди сто шестдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) изтекли лихви от 15.04.2014г. до 03.02.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.)  в останалата част до пълния предявен размер от 27 823 лева, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви  в останалата част до пълния предявен размер от 7 945. 44 лева.

            ОСЪЖДА  З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД, с ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „З.А.Д.„А.”“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  на основание  чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 22 718. 32 лева (двадесет и два хиляди седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки),    З.обезщетение по договор за застраховка  „Каско“ по полица № ********** от 11.10.2013г. за лек автомобил „Ауди А8“с ДК № ********, увреден при ПТП от 06.02.2014г.,  гражданската отговорност за което е била застрахована при  З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД съгласно полица № 23113003125065, в сила към 06.02.2014г., при условие, че  „З.А.Д.„А.”“ АД плати на „А.“ ЕООД сумата от 21 594. 68 лева, присъдена по иска с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), със законната лихва за забава върху сумата от 22 718. 32 лева от датата на плащането, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) в останалата част до пълния предявен размер от 27 823 лева, както и за лихви от 06.04.2017г., по  86, ал. 1 от ЗЗД. 

            ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.”“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3 749. 35 лева (три хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) разноски по делото по първоначалните искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „А.“ ЕООД да заплати на „З.А.Д.„А.”“ АД сумата от 109. 69 лева (сто и девет лева и шестдесет и девет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД, с ЕИК********със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „З.А.Д.„А.”“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 276. 17 лева (хиляда двеста седемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки) разноски по делото по обратните искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „З.А.Д.„А.”“ АД да заплати на З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД сумата от 212. 82  лева (двеста и дванадесет лева и осемдесет и две стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението по исковете с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е постановено при участието на З.А.Д.„ОЗК-З.“ АД, с ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, като трето лице подпомагаща страна на  „З.А.Д.„А.”“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                           

 

                                                                          Съдия: